№ 768
гр. Разград, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и шести
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20253330100944 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл.26, ал.1 вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК и
чл.11, ал.1, т.10 и т.11 от ЗПК .
Депозирана е искова молба от Т. С. С., действащ чрез адв. Е. И., с която е
предявен иск срещу „Би енд джи кредит“ООД за установяване нищожността
на Договор за потребителски кредит № *********, сключен между страните
по делото поради противоречие противоречие с добрите нрави и заобикаляне
на нормите на чл.19, ал.4 и чл.11, ал.1, т.10 и т.11 от ЗПК. Твърди, че в
договора е уговорено задължение за заплащане на такса бързо разглеждане в
размер на 200 лв. и такса динамично плащане в размер на 300 лв., че същите
надхвърлят размера на заемната сума, че липсва еквивалентност между
таксите и извършените услуги, че с тези клаузи ищецът не е имал възможност
да се запознае предварително, че същите представляват скрит разход, че тези
такси са предварително калкулирани в размера на падежните вноски, но не и
при изчисляването на ГПР.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор от пълномощника на
ответника с твърдения за неоснователност на иска.Твърди, че допълнителните
действия не са част от общия разход по кредита. Твърди, че ищецът сам е
пожелал включването на допълнителните клаузи в договора, както и че тези
действия не са свързани с управлението на кредита. Признава, че двете
действия не са включени при определянето на размера на ГПР. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с
оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа
страна следното:
Между страните е сключен договор за кредит с номер МАХ – ********* от
23.07.2023 г. /л.43/, по силата на който заемодателят е предоставил на
заемателя парична сума в размер на 300 лева при следните условия: за срок от
2 месеца, с фиксиран годишен лихвен процент по заема- 39, 78 %, при ГПР-
1
26, 43 %, при обща стойност на плащанията от 315 лева. Предвидени са още
такса за бързо разглеждане на искането в размер на 90 лева и такса експресно
обслужване от 45 лева. Последната дава възможност на ищеца да осъществява
контакт с ответника на телефон *********, а не на *********. За таксата за
бързо разглеждане не е посочено какво включва, а чл.10, ал.2 от договора
препраща към общите условия, каквито не са представени. В договора е
посочена общата дължима сума в размер на 450 лв.
Според представената от ответника справка ищецът е заплатил сумата 583,94
лв. по кредит с №*********/ 23.07.2023 г.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
При произнасяне по обективно съединените искове в условията на
евентуалност /при неуважаване на предходните/, каквито са тези, предявени в
настоящия процес, Съдът следва да съобрази, че всяка правна сделка би могла
да страда от няколко порока, респ. основанията за нищожност могат да
съществуват едновременно, поради което исковете за нищожност следва да се
разгледат от съда при условията на евентуалност в поредност, произтичаща от
естеството на поддържания от ищеца порок на сделката. Така Съдът е длъжен
да разгледа основанията за нищожност според тежестта на порока – като
започне от по-тежкия /заобикаляне на закона / и ако отхвърли този иск, да
премине към следващите по-леки пороци – противоречие с добрите нрави.
Няма спор по делото относно това, че между страните по делото е възникнало
валидно правоотношение по договор за кредит, по който лицето е усвоило
заетата сума, че кредиторът е небанкова финансова институция по смисъла на
чл.3 от ЗКИ, а ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, поради което ищецът има качествата на
потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, а ответникът - на кредитор
съгласно чл.9, ал.4 от ЗПК. Сключеният договор за заем по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици се прилагат разпоредбите на
специалния закон, а именно Законът за потребителския кредит, както и
Законът за защита на потребителите.
Въпреки указанията на съда ответникът не е представил доказателства в
подкрепа на твърдението си, че в рамките на преддоговорните отношения на
страните, ищецът сам е пожелал включването на допълнителните клаузи в
договора.
С исковата молба като предмет на процеса са въведени две клаузи от договора,
по отношение на които се твърди, че заобикалят законовата разпоредба на
чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което същите следва да бъдат обсъдени, за да се
прецени дали действително те са предвидени с цел заобикаляне на тази
законова разпоредба.
При тази преценка Съдът следва да има предвид нормата на чл.10А, ал.2 от
ЗПК, която регламентира възможността за събиране на такси и комисионни,
но не и такива, които са свързани с усвояване или управление на кредита.
Разглеждане на документите и изплащане на кредита по своята същност е
дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредита-
разглеждане на искането, отпускане на исканата сума, оформяне на
съответните документи и т. н., т. е. все действия, които са част от дейността по
кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на услугата. В
този смисъл това не е допълнителна услуга, която следва да се заплаща, а
представлява действия, които са присъщи при отпускането на всеки един
2
кредит - разглеждане на искането и изплащане на съответната сума. По този
начин се плаща за изпълнение на задълженията на кредитора да разгледа
документите при кандидатстване за кредит, което е недопустимо от гледна
точка на принципите на добросъвестност и справедливост.
Предвид изричната забрана за заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояването на кредита, съдът намира, че ответникът не е имал
правото да начислява или да претендира заплащане от страна на
кредитополучателя такса за бързо разглеждане на кредита и с начисляването
на същата е целял единствено заобикаляне на законовата разпоредба на чл.19,
ал.4 от ЗПК.
В процесния договор не е уговорена такса за динамично плащане, но е
записана такава за експресно обслужване. Каква конкретна услуга предоставя
заплащането на тази такса, не е регламентирано в договора, поради което
Съдът намира, че с уговарянето на същата ищецът цели заобикаляне на закона
– без да се извършва услуга от кредитора, от длъжника се търси заплащане,
като законът се заобикаля, като се вписва, че сумата се дължи за услуга.
И двете горепосочени такси не са включени в ГПР /обстоятелство, което се
признава и от ответника/, въпреки че същите са в рамките на общия разход по
кредита, който следва да включва всички разходи, които законът допуска да се
възлагат на длъжника, които са свързани и са зависими от договора и са
направени във връзка със сключването му.
При това положение посоченият в договора ГПР от 26,43 % не е действителен,
тъй като в него не са отчетени тези такси, които съставляват част от разходите
по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 и § 1, т. 1 Закона за потребителския
кредит, поради което реалният ГПР по договора, многократно надхвърля
позволения от закона процент, стигайки до процент над максималния от
68,15%, с което се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 Закона за
потребителския кредит. Освен това ищецът като потребител бива и въведен в
заблуждение относно реалната стойност на разходите, които следва да стори
по обслужването на кредита си, в противоречие с изискванията на чл. 11, т.10
ЗПК. В случаите, когато в договора за потребителски кредит е посочен
годишен процент на разходите, който обаче не включва всички разходи, които
нормативната база изисква да бъдат отчетени при изчислението му, то
договорът за потребителски кредит следва да се счита за нищожен /аргумент
от Решение по дело №С-714/2022 на СЕС/ . Само това обстоятелство е
достатъчно за да бъде прогласен за нищожен договорът за кредит.
С оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за
потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се
запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при
изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква
ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който
не отразява точно всички тези разходи, е лишило ответника като потребител
от възможността да определи размера на своето задължение по същия начин,
както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в
лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на
ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова
нарушение и има възпиращ и пропорционален характер“. Така СЕС
постановява, че „член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48
трябва да се тълкуват, че когато в договор за потребителски кредит не е
посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член3,
буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този
3
договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на
неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния
потребител на предоставената в заем главница“.
Предвид изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се
дължат направените по делото разноски, а именно платената държавна такса в
размер на 50 лв.
Претендира се присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,
ал.2 от ЗАдв. Ищецът е представляван от свой пълномощник в процеса, на
когото не е заплатил хонорар, поради което се иска определяне на адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Изрично
в този текст законодателят е предвидил възможността съдът да определи
размер на адвокатското възнаграждение, не по-ниско от изчислено съгласно
Наредба №1/09.07.2004 г., в конкретния случай чл.7, ал.2, т.1 предвиждаща
минимален размер на адвокатското възнаграждение от 400 лева.
По направеното възражение на ответното дружество за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, с искане за определяне на такова
под минимума по горепосочената Наредба в съответствие с Решение по
съединени дела С-427/16 и С-428/16 и Решение по дело С-438/22 , според
които съдът не е обвързан с минималния размер в Наредбата, Съдът намира,
че при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на
делото, обстоятелството, че е предявен един иск, че защитата не изисква
множество процесуални действия, че разглеждането на делото е приключило в
едно открито съдебно заседание / без присъствие на страните/, че е имало
един спорен правен въпрос /за включването на допълнителните плащания към
разходите по кредита при определяне на ГПР/, както и това, че същият
процесуален представител е завел от името на същия ищец няколко дела с
идентични искания и сходни аргументи, Съдът счита, че възнаграждение в
размер на 400 лева съответства на фактическата и правна сложност на делото.
Воден от гореизложеното
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между "Би Енд Джи Кредит"
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул.
"Незабравка" № 25, ет. 5, от една страна и Т. С. С., ЕГН ********** с адрес
*********************************, че договор за кредит с номер МАХ –
********* от 23.07.2023 г. е нищожен като сключен с цел заобикаляне на
законовите разпоредби на чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.11, ал.1,т.10 и т.11 от ЗПК.
ОСЪЖДА "Би Енд Джи Кредит" ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: град София, ул. "Незабравка" № 25, ет. 5, да заплати на Т. С.
С., ЕГН ********** с адрес *********************************
направените разноски по делото- внесена държавна такса в размер на 50
(петдесет) лева или 25,56 евро.
ОСЪЖДА "Би Енд Джи Кредит" ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: град София, ул. "Незабравка" № 25, ет. 5 да заплати на
Еднолично адвокатско дружество Е. И., ЕИК ********* с адрес гр.Пловдив,
ул.“Борба“, №3, ап.57, представлявано от Е. Г. И., адвокатско възнаграждение
за осъществено на ищеца Т. С. С., ЕГН **********, безплатно процесуално
представителство по делото, в размер на 400 (четиристотин) лева или 204,52
евро, определено от съда по реда на чл.28, ал.2 от Закона за адвокатурата.
4
ЗАДЪЛЖАВА Т. С. С., ЕГН ********** и Еднолично адвокатско дружество
Е. И., ЕИК ********* с адрес гр.Пловдив, ул.“Борба“, №3, ап.57,
представлявано от Е. Г. И. да представят банкови сметки за заплащане на
горепосочените суми.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Разград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на двете страни.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5