№ 1446
гр. София, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20211100507865 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С протоколно решение № 20084419, постановено в проведеното на
01.04.2021 г. открито съдебно заседание по гр. д. № 42838/2020 г. по описа на
СРС, ГО, 62 състав, Р.А. В., М. АН. М. и АГЛ. АН. Н. са осъдени да заплатят
на „Т.С.“ ЕАД, всяка една от тях сумата от по 1 053, 96 лв. – главница, ведно
със законната лихва, считано от 04.09.2020 г. до изплащане на сумата,
представляваща стойност на топлинна енергия за периода за периода
м.05.2016 г. – м.04.2019 г. сумата от по 68, 93 лв. – мораторна лихва за
периода 15.09.2017 г. – 04.12.2019 г., както и сумата от по 251, 68 лв. –
разноски по компенсация. Исковете се отхвърлени за разликата до пълните
предявени размери от по 1 555, 39 лв. – главница и 70, 67 лв. – мораторна
лихва. Ищецът е осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 236, 61 лв. –
държавна такса. Решението е постановено при участието на трето лице
помагач „Т.С.“ ЕООД.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени
предявените искове, е депозирана въззина жалба от ответниците Р. АН. В., М.
АН. М. и АГЛ. АН. Н.. Излагат съображения, че решението в обжалваната
част е необосновано и неправилно. Задължението за заплащане на дялово
разпределение е към топлинния счетоводител, а не към ищеца. Тъй като
ищецът не е доказал отправянето на покана за заплащане на сумите, считат,
че не дължат заплащане на мораторна лихва. Твърдят, че не са получили
съставените от ищеца фактури. Ищецът не е доказал публикуването на
фактурите на интернет страницата си. Поддържат, че решаващият съд е
следвало за изключи от доказателствата по делото извлеченията от сметки,
1
тъй като представляват частни документи, изготвени от ищеца.
Представеният договор от 26.09.2001 г. не следва да се приобщава към
доказателствата, тъй като липсват доказателства за продължаване на срока
му. Неправилно е приет като доказателство и представеният протокол от
проведеното на 26.09.2001 г. общо събрание на етажните собственици в гр.
София, ул. ****, тъй като не е положен подпис от домоуправител и е лишен
от доказателствена стойност. Твърдят, че общото събрание не е проведено
съобразно ПУРНЕС (отм.). Списъкът на етажните собственици не съдържа
имената на ответниците, поради което е неотносим към спорния предмет.
Съобщенията към фактури не съдържат волеизявления, нямат посочен автор и
не са подписани, поради което неправилно са приети като доказателства по
делото. Считат, че неправилно решаващият съд е допуснал изслушването на
експертизи, като вещите лица ще ползват счетоводни и други документи, с
които ответниците не са запознати. По този начин считат, че е нарушен
принципът на равнопоставеност на страните и на справедливостта на
съдебния процес. Поддържат, че по делото не са ангажирани доказателства за
количеството реално потребление на топлинна енергия през исковия период.
По делото не са ангажирани доказателства, че ответниците са потребители на
топлинна енергия. Молят съда да отмени решението в обжалваната част, като
им присъди сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. С молба от 17.03.2022 г. оспорва
въззивната жалба. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част,
като му присъди сторените по делото разноски. Прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от
жалбоподателите.
Третото лице – помагач на ищеца – „Т.С.“ ООД, не е депозирало в
срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба.
Решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е
влязло в сила като необжалвано.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235,
ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно и субективно,
кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД
и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответниците са собственици на топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ул. „**** и в това си качество са битови
клиенти на топлинна енергия. За периода м.05.2016 г. – м.04.2019 г. за
процесния топлоснабден имот аб. № 325922 е доставяна топлинна енергия на
стойност от 4 760, 43 лв., която не е заплатена от ответниците. Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят сумата от 4
760, 43 лв. – стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2016 г.
– м.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на
делото до окончателното изплащане, сумата от 534, 10 лв. – лихва за забава за
периода 15.09.2017 г. – 19.11.2019 г., сумата от 79, 17 лв. – дялово
разпределение, ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане
на делото до окончателното изплащане, както и сумата от 13, 66 лв. – лихва
за периода 01.12.2016 г. – 19.11.2019 г. Претендира сторените по делото
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
2
С молба – уточнение от 21.12.2020 г. ищецът е уточнил, че
претендира от ответниците следните суми: по 1 555, 35 лв. – главница за
топлинна енергия за периоза м.05.2016 г. – м.04.2019 г. , сумата от 70, 67 лв. –
лихва за забава за периода 15.09.2017 г. – 04.12.2019 г., ведно със законната
лихва от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане.
С постъпилите в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата
молба ответниците оспроват предявените искове. Оспорват качеството си на
клиенти на топлинна енергия. Считат, че претендираното от ищеца
потребление през исковия период не е реално. Не са запознати с вида и
размера на задълженията, публикувани на интернет страницата на ищеца.
Правят възражение за изтекла погасителна давност.
Видно от представения нотариален акт за покупко – продажба на
недвижим имот № 109, том II, рег. № 1737, нот. д. № 278/2003 г. на 31.03.2003
г. М.А.Г. и И.А.Г. са продали на А.В.Н. апартамент, находящ се в гр. София,
ул. ****, ет.2, надпартерен етаж.
Видно от представеното удостоверение за наследници А.В.Н. е
починал на 24.02.2010 г., като него наследници по закон са ответниците –
дъщери, както и Л.П. Н. – съпруга.
Съгласно изготвената справка Л.П. Н. е починала на 06.06.2020 г.
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се на ул. „Солунска“ № 59,
61, 63, ТР „Триадица“, етажните собственици са взели решение да се сключи
договор с „В.Е.С.“ ЕООД, което дружество да извършва дялово
разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна
собственост.
С договор № 480/26.09.2001 г., сключен между „В.Е.“ ЕООД и
етажната собственост с адрес: гр. София, кв. Лозенец, ул. ****, дружеството
се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и
отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и
предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки
за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на
информация от „Т.С.“ ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.
Пред СРС е ангажиран договор № У144/29.07.2015 г., сключен
между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Т.С.“ ЕООД – изпълнител, при общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил
на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в
сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията
на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г.,
срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното
възнаграждение.
От заключението на вещото лице инж. В.Т.Т. по изслушаната пред
СРС съдебно – техническа експертиза се установява, че общият топломер на
абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец.
Вещото лице е съобразило показанията на общия топломер през исковия
период. За същия начислената топлинна енергия е за 6 броя отоплителни тела
с монтирани индивидуални разпределители на разход за отопление (ИРРО),
3
които са с дистанционно отчитане чрез рдиоотчет. През разглеждания период
няма начислена топлинна енергия за отопление на общи части. Начислената
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване е за 4 броя потребители
при норма на разход 0, 10 куб. м. за един потребител за едно денонощие. За
исковия период начислената топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване е в съответствие с чл.69, ал.4 от Наредба № 16-334. Вещото
лице приема, че изчисленията, извършени от фирмата за дялово
разпределение е в съответствие с посочената наредба. Ищецът не е
начислявал такса мощност. Начислената сума по фактури за разглеждания
период възлиза на 4 388, 79 лв., а начислената от фирмата за дялово
разпределение сума за доплащане от изравнителните периоди е в размер на
371, 56 лв. Така размерът на доставената топлинна енергия възлиза на 4 760,
35 лв. За периода м.10.2016 г. – м.04.2019 г. дяловото разпределение е 79, 17
лв. От ТР „София“ са предоставени на вещото лице свидетелства за
метрологични проверки на общия топломер, резултатите от които са:
съответства на одобрения гихОбщият топломер за исковия период е преминал
метрологични проверки през 2 – годишен период и при проверките не са
констатирани отколнения извън допустимите стойности.
Пред СРС е изслушана съдебно – счетоводна експертиза. От
заключението на вещото лице Е.П.И. се установява, че на основание издадени
от ищеца данъчни фактури, съобщения към фактури за исковия период
прогнозно начислените от фирмата за дялово разпределение суми за
топлинна енергия по партида за аб. № 325922, са на обща стойност 4 388, 79
лв. с ДДС. На 21.11.2019 г. е платена сумата от 94, 37 лв. по обща фактура от
2017 г. За периода м.05.2016 г. – м.04.2019 г. резултатът от въведените
изравнителни сметки за посочения абонатен номер е сума за доплащане в общ
размер на 79, 06 лв., която е включена в общото задължение на ответниците.
От въведените изравнителни сметки за възстановяване на суми за топлинна
енергия по партидите на абоната няма приспаднати незпалатени сметки преди
исковия период. Стойността на топлинната енергия за периода м.05.2016 г. –
м.04.2019 г. възлиза на 4 666, 06 лв. Размерът на законната лихва за периода
15.09.2017 г. – 04.12.2019 г. възлиза на 212, 01 лв. За периода 04.09.2017 г. –
04.09.2020 г. (дата на завеждане на делото) главницата възлиза на 3 161, 87
лв., лихвата възлиза на 206, 79 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от
легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
Жалбоподателите оспорват качеството си на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ – в редакцията, действала до
17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
4
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
определено в § 1, т.42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице
– собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване. След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в
сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на
топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител
на топлинна енергия“. Съгласно новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият
случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакциите на чл.153, ал.1 ЗЕ преди ДВ, бр.54 от 2012 г., визиращи като
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за
битови нужди.
Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под
режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител
на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части
на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител
и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
От представения по делото нотариален акт за покупко – продажба на
недвижим имот и удостоверение за наследници, обсъдени по – горе, се
установи, че ответниците са съсобственици при равни квоти на процесния
топлоснабден имот, като са придобили правото на собственоств резултат на
наследяване от своите родители.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна
5
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са
Общите условия, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и вестник „19
минути“, в сила от 12.03.2014 г. Разпоредбата на чл.150, ал.3 ЗЕ предоставя
възможност за потребителите (клиентите), които не са съгласни с
предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в
сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което
да предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени
споразумения. В случая жалбоподателите не твърдят и не установяват да са
упражнили това право срещу Общите условия на „Т.С.“ ЕАД от 2016 г.,
поради което следва да се приеме, че същите са ги приели.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при
общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
(клиента), по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите
условия. Това обуславя неоснователност на доводите на жалбоподателя в тази
насока.
По изложените съображения въззвният съд счита, че за исковия
период между главните страни в процеса е съществувало валидно
облигационно правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за
битови нужди относно процесния имот, като за задълженията на тяхната
майка отговарят в качеството им на наследници по закон. Ето защо доводите
на ответниците в тази насока са неосновтелни.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год.).
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
възложено от етажните собственици на „Т.С.“ ЕООД с договор, сключен от
упълномощен представител на етажните собственици. Третото лице –
помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения
имот за исковия период.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената
на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител
дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и
6
съответно е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза,
която е изготвена въз основа на приложените по делото и допълнително
изискани документи, въз основа на които вещото лице е дало заключение
относно потребената от ответниците топлинна енергия отдадена от сградната
инсталация през процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел
VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е съобразило, че дяловото разпределение на
топлинната енергия за имота през процесния период е извършено правилно,
съобразно изискванията на действащата през периода нормативна уредба. От
експертното заключение се установи, че фирмата за дялово разпределение не
е начислявала такса мощност.
Съдът изцяло възприема изводите на вещото лице, тъй като
експертното заключение е обстойно и задълбочено обосновано, както и е
компетентно изготвено. Вещото лице е съобразило всички относими за
поставените задачи материали. Експертното заключение не е оспорено от
страните. Жалбоподателите не са ангажирали пред първата и въззивната
инстанция доказателства, които да разколебаят или опровергаят изводите на
вещото лице относно доставените количества топлинна енергия до процесния
имот през исковия период, поради което доводите в тази насока се явяват
неоснователни. Жалбоподателите не са отправили доказателствени искания за
ангажиране по делото като доказателства използваните от вещото лице
материали, поради което не е налице соченото от същите оплакване за
нарушение на установения принцип в гражданския процес за равенство на
страните в производството.
Релевираните от жалбоподателите оплаквания относно
доказателствената стойност на ангажирани от ищеца писмени доказателства
не се отразяват върху изводите на съда относно релвантните за спорното
право обстоятелства. По делото е установено посредством ангажираните
експертни заключения, че дяловото разпределение в жилищната сграда, в
която се намира процесния топлоснабден имот, е осъществявано от третото
лице – помагач, като топлинното счетоводство е осъществявано съобразно
нормативните изисквания.
Жалбоподателите поддържат, че не са получили препис от
съставените от ищеца фактури, както и същите не са публикувани на
интернет страницата на ищеца.
Задължението на ответниците е парично и за периода на своята забава
същите дължат обезщетение в размер на законната лихва, съгласно нормата
на чл.86 ЗЗД.
Съгласно чл.33, ал.1 от Общите условия на ищеца от 2016 г., в сила
от 11.08.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия по чл.32, ал.1 и ал.2 в 45 – дневен срок от изтичане на
месеца, за който се отнасят. Ето защо за вземанията за топлинна енергия за
периода, който решаващият съд е приел, че не е покрит от изтекла
погасителна давност, не е необходимо отправянето на покана или
предприемането на други действия от страна на жалбоподателя, за да се
поставят клиентите в забава.
Клаузата на чл.33, ал.1 от Общите условия на ищеца от 2014 г., в сила
от 12.03.2014 г., на които се позовават жалбоподателите, съгласно която
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30 – дневен срок от датата на публикуването им на интернет
7
страницата на купувача, не регулират спорното правоотношение през
периода, който не е покрит от изтекла погасителна давност..Ето защо
оплакванията на жалбоподателите в тази насока са неоснователни.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателите, че не дължат на
ищеца дялово разпределение, а на топлинния счетоводител.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на етажната собственост. Клиентите заплащат
на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от
избрания от тях търговец. Съгласно чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от
6.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната
енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано
от клиентите или от асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ при спазване
изискванията на тази наредба и приложението към нея.
В чл.36 от Общите условия на ищеца е предвидено, че клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от
клиентите търговец, като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане на един уред за дялово
разпределение. Редът и начина на заплащане на услугата се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.
Във въззивните жалби не са изложени оплаквания за неправилно
прилагане на погасителна давност от решаващия съд, поради което и на
основание чл.269 ГПК този въпрос стои извън пределите на въззивния
контрол и не следва да се излагат съображения в тази насока.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в
обжалваната му част следва да се потвърди.
По разноските по производството:
Предвид обстоятелството, че ответникът по жалбата „Т.С.“ ЕАД не е
депозирал писмен отговор на въззивната жалба, не е представляван в
проведеното открито съдебно заседание от юрисконсулт, следва да се приеме,
че страната не е защитавана от юрисконсулт във въззивното производство,
поради което не са налице предпоставките начл.78, ал.3, вр. с ал.8 ГПК и не
следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20084419, постановено в проведеното
на 01.04.2021 г. открито съдебно заседание по гр. д. 42838/2020 г. по описа на
СРС, ГО, 62 състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.
Решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е
влязло в сила като необжалвано.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на
ищеца: „Т.С.“ ЕООД, ЕИК ****, с адрес гр. София, ул. ****.
8
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9