Р
Е Ш Е Н И Е
№………/…………….2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и деветнадесета
година,
в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
При участието на
секретаря Дарина БАЕВА, като разгледа докладваното от
съдията т.дело №879/2018г. по описа
на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по глава XXXII от ГПК.
Образувано е по иск на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА”ООД, гр.Варна
ул.Прилеп № 33, ЕИК *********, представлявано от В.В., чрез
пълномощник юрисконсулт Е.Р., срещу „ВИК-ЗЛАТНИ
ПЯСЪЦИ" ООД, ЕИК *********, гр.Варна, р-н Приморски, к.к.ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ,
АДМИНИСТРАТИВНА сграда РИЛА, представлявано от В.Б.Ч., за приемане за установено, че ответното дружество дължи на ищеца
сумите: 57 020.34 лева, представляващи
цена за услуга „пречистване на отпадна вода” за обект Сондаж на минерална вода
Р-70Х, по партида №19866, за която е издадена фактура №**********/06.01.2015г., за периода от
27.11.2014г. до 29.12.2014г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК на 08.01.2018г. до окончателното изплащане на сумата; обезщетение за
забавено плащане в размер на 16 924.67
лева, за периода
от 06.02.2015г. до 08.01.2018г. ведно с разноски в размер на 1 529
лева за заповедното производство, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ЧГД №402/2018г. на ВРС.
В исковата молба ищецът излага, че „Водоснабдяване и
канализация-Варна"ООД, в качеството си на В и К оператор съгласно чл.2,
ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
(обн.ДВ бр.18 от 2005г., с поел. изм.), предоставя ВиК услуги - пречистване на
отпадъчни (отпадни) води на ответното търговско дружество „ВиК -ЗЛАТНИ
ПЯСЪЦИ" ООД, за обект - Сондаж за минерална
вода Р-70Х, находящ се в гр.Варна, к.к.Златни пясъци, които услуги ответникът получава и ползва. Услугите за
този обект се отчитат по партида №19866,
чийто титуляр е ответника, по фактура №**********/06.01.2015г.
Съгласно чл.5, т.6 от Общите условия, потребителите са длъжни да заплащат
ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът (сега ответник) не е направил.
Съгласно чл.ЗЗ, ал.2 от Общите условия, ответникът е длъжен да заплаща
дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране, след изтичане на който срок той изпада в забава. Ищецът твърди, че на 08.01.2018г. В и К операторът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски районен съд срещу
„ВИК-ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ" ООД, въз основа на което било образувано ЧГД
№402/2018г. по описа на ВРС, ГО-41 състав и на 10.01.2018г. съдът издал заповед
№241 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Със заповедта е
разпоредено на „ВИК-ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ"ООД да заплати на кредитора сумата от 57
020,34лв., представляваща стойност на ползвани и незаплатени В и К услуги за
периода от 27.11.2014г. до 29.12.2014г.; сумата от 16 924.67лв., представляваща
лихва за забава върху тази главница за периода от 06.02.2015г. до 08.01.2018г.;
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда на 08.01.2018г. до окончателното плащане, както и сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
Ищецът твърди, че претендираните от него суми за главница
и лихви по фактура са подробно описани в Справка за облога и плащанията на
промишлен абонат по партида с номер 19866 от 01.01.2015г. до 18.04.2018г.
Съгласно приложеното към исковата молба „Известие за дължими суми", изпратено
по пощата с обратна разписка, на ответника била
изпратена покана за плащане - „Известие за дължими суми на клиент платец №19866
от 18.10.2016г.", с която му бил предоставен срок за плащане до три дни,
считано от датата на получаване на известието. От приложеното към настоящата
молба „известие за доставяне" е видно, че поканата е получена от
представител на ответника на 27.10.2016г. Въпреки, че ответникът е уведомен за
процесното задължение още на 27.10.2016г., до настоящия момент няма извършени
плащания от негова страна. Същевременно, съгласно Справка за облога и
плащанията на промишлен абонат по партида с номер на платец №19866, ответникът
е заплащал без възражения задълженията си за предоставяни от ищеца В и К услуги
- пречистване на отпадъчните (отпадни) води за други периоди за същия обект, а
именно заплатени доброволно са задълженията на „ВИК-ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ" ООД за
същия обект - Сондаж за минирална вода Р-70Х, находящ се в гр.Варна, к.к.
Златни пясъци за периода от 30.01.2015г. до 28.02.2018г. Предвид изложеното
ищецът поддържа, че за него е налице интерес от иска по чл.422 ГПК във връзка с
чл.415 ГПК, за установяване на вземането като съдът признае
за установено, че „ВИК-ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ" ООД, в качеството си на потребител
на В и К услуги, които се отчитат по партида с номер на платец 19866, дължи на
„Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД сума в размер на 57 020,34лв.
(петдесет и седем хиляди и двадесет лева и 34ст.), представляваща главница за
ползвани и незаплатени В и К услуги - цена за услугата „пречистване на
отпадъчна (отпадна) вода за периода от 27.11.2014г. до 29.12.2014г. за обект -
Сондаж за минирална вода Р-70Х, находящ се в гр. Варна, к.к. Златни пясъци;
сума в размер на 16 924.67лв. (шестнадесет хиляди деветстотин двадесет и четири
лева и 67ст.), представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от
06.02.2015г. до 08.01.2018г.; както и законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда-08.01.2018г. до окончателното й
плащане, за които суми е издадена заповед № 241 от 10.01.2018г. за изпълнение
на парично задължение по ЧГД № 402/2018г. по описа на ВРС. Претендира се съдът
да се произнесе и относно съдебно-деловодните разноски, сторени от ищеца в
заповедното производство.
В срока за отговор е постъпило становище
на ВиК - ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ ООД, за
неоснователност на иска. Ответникът оспорва, че в исковата молба
не са изложени ясно и пълно фактическите и правни твърдения на ищеца,
основанието на исковете, не са изложени обстоятелствата, на които се основава
иска, липсва индивидуализация за какво се претендира исковата сума – период,
количество извършени дейности и др. Твърди, че исковете за главницата и лихвите
са изцяло неоснователни като недоказани. Ответното дружество възразява, че за
исковия период 27.11.14г. до 29.12.2014г. не е ползвало услугата „пречистване
на отпадни води”, не е подавало отпадни води към ищеца.
Твърди, че в този период поради излизането му извън
туристическия сезон, липсва потребление на вода, съответно липсват отпадни
води. Твърди, че ответникът съвместно с консултант е извършил опитно
експлоатационно водочерпене от сондаж Р - 70Х
за изследване депресията на пиезометричните нива както и относно друг сондаж Р - 3х,
поради което водите от тези сондажи /поради
липса на консумация/ били отведени директно в Черно море, без да
преминават през стопанисваната от ищеца ПСОВ. Според ответника, ищецът е
запознат с тези възражения на ответника, но не ги е взел предвид и
неоснователно предявява претенция за заплащане на услуга,
каквато не е извършена. Твърди се, че описаните от ищеца 104 540
куб.м. вода не са били пречистени от ищеца тъй като са били отведени в Черно
море. Поради неоснователност на иска за главницата се твърди, че неоснователен
се явява и иска за лихвите. Претендират се сторените по делото разноски.
С допълнителна искова молба ищецът ВиК –Варна ООД уточнява исковата
си претенция като сочи, че сумата по иска е обективирана във фактура от
06.01.2015г. по партида с абонат №19866 и касае пречистване на отпадни води от посочения сондаж за минерална вода
Р-70Х, находящ се в к.к.Зл.пясъци. Твърди, че за посочения период
27.11.2014г. до 29.12.2014г. пречистеното количество вода е 115 895 куб.м.
като това количество е преминало през разходомер, монтиран от ВиК –Зл.пясъци на
сондажа в изпълнение изискване на Басейнова дирекция –Варна. За това количество
се твърди, че освен отчетено от разходомера, е включено и в карнета на
инкасатора при ежемесечния му отчет като за същото
е съставен Констативен протокол №12/29.12.2014г. при
участие на двете страни. Тази практика на отчитане е в сила от 2002г. Твърди
се, че отчитането се извършва по Наредба №4/2014г. на МРРБ и въз основа на
договор между страните от 01.06.2002г. Твърди се, че ВиК – Варна
не е било уведомено за извършвания от ответника експеримент със сондажа.
Оспорва твърдението, че тези води са били отведени в Черно море. Оспорва се
представен от ответника хидрогеоложки доклад като се твърди, че изчисленията не
са направени по метрологично точен и проверен от държавен компетентен орган
измервателен уред както, че хидравличния тест е извършен в период, който се
разминава с периода, фактуриран от ищеца. Възразява се срещу исканите гласни
доказателства от ответника като недопустими за установяване, че това количество
е заустено в морето. Прилага договор от 2002г. за продажба на питейна вода и
пречистване на отпадъчни води.
С допълнителна искова молба се
поддържат възраженията от отговора. Твърди се, че представения договор е
неотносим тъй като е сключен с друго дружество, с която ответното няма нищо общо.
Поддържа се неоснователността на иска.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищеца ю.к.Я. поддържа иска.
Ответното
дружество, представлявано от адв.В.А., оспорва исковете и поддържа отговора на
исковата молба. Не се правят доказателствени искания.
Въз
основа на твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства,
ценени в тяхната съвкупност и съобразно нормативните разпоредби относно
процесните отношения, по вътрешно убеждение, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
По
заявление на ВиК – Варна ООД от 08.01.2018г. по ЧГД №402/2018г. на ВРС е
издадена заповед за изпълнение по реда
на чл.410 ГПК за събиране на вземане, представляващо дължима сума за
ползвани и неплатени ВиК услуги – цена за пречистване на отпадни води за обект
Сондаж за минерална вода Р-70Х, по партида с платец №19866, по фактура
№********** от 06.01.2015г., както следва: 57 020.34 лева, представляващи
главница, дължима за периода от 27.11.2014г. до 29.12.2014г. както и сумата от 16 924.67
лева, представляваща лихва за забава от 06.02.2015г. до 08.01.2018г. както и
законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението на
08.01.2018г. до изплащането му.
Срещу
издадената заповед е своевременно подадено възражение
по чл.414 от ГПК от длъжника, че не дължи вземането, за което е издадена
заповедта за изпълнение. Твърди се също, че дружеството не е ползвало услугата,
за която е начислено вземането на заявителя.
Съдът
констатира, че исковата молба по чл.422 ГПК от ВиК – Варна ООД е подадена в
срока по чл.415 ГПК, считано от уведомяването от заповедния съд на
21.03.2018г., а именно на 19.04.2018г. Производството, образувано по този ред е
допустимо.
Не се
спори, че страните са в договорни правоотношения по повод доставянето на ВиК
услуги, в частност – пречистване на отпадни води от Сондаж за минерална вода
Р-70Х, находящ се в к.к.Зл.пясъци. Не се спори, че отношенията между страните
се регулират както от съществуващата нормативна база – Закона за регулиране на
водоснабдителни и канализационни услуги и Наредба №4/2004г. за за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационните системи както и Общите условия на дружеството доставчик.
Съдът
намира за неотносим представения от ищеца Договор от 01.06.2002г. за продажба
на питейна вода и пречистване на отпадъчни води, сключен между ВиК –Варна ООД и
трето за спора лице Комплект Сервиз –Златни пясъци ООД. В този смисъл,
договорът е без значение по конкретния спор, а ищецът не е навел твърдения
поради каква причина го представя по делото. Той е неотносим и поради липсата
на доказване наличието на правоприемство между ответното дружество и
подписалото договора дружество. Съдът приема, че наличието на договорна връзка
между страните по повод пречистване на отпадни води не се оспорва в
преклузивния срок от ответника. Това правоотношение е видно от неоспорените
извършени идентични услуги за друг период.
Ответното
дружество не е оспорило и действащите за периода и представени от ищеца Общи
условия, регулиращи отношенията между страните. Съгласно чл.32 от същите ОУ,
приети с решение ОУ-09 от 11.08.2014г. на ДКЕВР, доставянето на питейна вода
и/или отвеждането и пречистването на отпадъчни води се заплаща въз основа на
измереното количество разходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено
посредством монтираните водомери както и измерените по чл.13, ал.1 или
определени по чл.13, ал.2 количества от собствени водоизточници. Съгласно
чл.13, ал.1, когато потребителите имат изграден или ползват собствен
водоизточник, отпадъчните води, от които се включват в канализационната мрежа,
потребителите монтират за своя сметка на водоизточника или преди първа
ревизионна шахта измервателен уред, отчитащ количеството отпадъчни води.
Пречистването на отпадните води от ВиК оператора се извършва съгласно Закона за
водите.
С чл.27
от Общите условия се приема, че количеството отведени отпадни води в
канализационната система е равно на сумата от количеството изразходвана от
потребителя питейна вода и количеството вода от други водоизточници, измерена
чрез монтираните средства за измерване. Според чл.28, когато потребителят
монтира собствено средство за измерване на отведените отпадни води, тяхното
количество се отчита по показанията на СТИ, отговарящо на изискванията на
действащото законодателство. Количеството на пречистваните води се приема за
равно на количествата отведени отпадни води, определени по чл.27 и чл.28 ОУ.
Видно от
приложеното решение на ДКЕВР /л.15 по делото образувано пред ВРС/, Общите условия
отговарят на изготвения от ВиК операторите единен проект, сред които и страните
по настоящия спор. Приложено е и решение на ДКЕВР №Ц-9 от 28.01.2013г. за
определяне цени на водоснабдителни и канализационни услуги, въз основа искане
за изменението им от ВиК-Варна ООД.
Приложена
е справка за облога и плащанията на промишлен абонат – платец №19866, Търговско
дружество ВиК –Златни пясъци ООД, за периода от 01.01.15г. до 18.04.2018г., а
така също за процесния период м.11-м.12.2014г. /на л.26/ Видно от тази справка,
за периода след процесния, е налице отбелязване, че отчетените суми за
заплащане на услугата „пречистване на отпадни води”, са заплатени. Видно от
същата справка, вземането на ищеца е начислено по фактура №********** от
06.01.2015г., за пречистени 115 895 куб.м.вода. Тази фактура е описана в
изпратено до ответното дружество известие за дължими суми на клиент №19866 - ТД
ВиК Златни пясъци ООД с посочени по нея плащания за сума от 57 020.34 лева
както и лихви в размер на 9 844.64 лева, с указание за заплащане на
задълженията в 3 дневен срок от получаване на известието. От разписката към
същото се установява, че същото е получено на 27.10.2016г. от служител на
ответното дружество.
Тези
обстоятелства не се оспорват с отговора на исковата молба, а така и
впоследствие. От отговора е видно, че страните имат спор относно количеството
пречистена вода, съответно размерът на дължимото плащане на ВиК услугата.
Представените
по делото карнети по партидата на абоната/платец №19866 /на л.82/ не са
оспорени от насрещната страна. Видно е, че същите обхващат и процесния период
като конкретно за периода м.11-м.12.2014г. няма подпис на абонат, а единствено
на инкасатор. В предходен и следващ период е налице подпис на представител на
ответното търговско дружество. Същото не се е възползвало от възможността
съгласно Общите условия на оператора, да възрази и/или оспори начисленото
количество пречистени води за процесния период, съгласно чл.24 и чл.34 от ОУ на
оператора. Видно от последната разпоредба, оспорване на дължимата сума не е
основание за неплащане.
В
случая, както в справката за облога, която е производен документ, така и в
карнетите е посочено едно и също количество пречистена вода.
Ответникът
е направил общо възражение, че не е ползвал услугата за процесния период, което
обяснява с ниския сезон, съответно ниското потребление на вода, а така също и с
проведени на обекта му – сондаж за минерална вода Р-70х, мониторинг и
опитно-експлоатационно водочерпене. От приложените към отговора на исковата
молба два броя писма на ВиК –Златни пясъци ООД от 29.01.2015г. и от
22.07.2015г., не става ясно дали същите са получени от насрещната страна ВиК
–Варна ООД. Освен това, видно е, че същите следват процесния период, поради
което не могат да служат за основание операторът да заличи начислените
съобразно показанията на разходомера, количества пречистена вода за обекта.
Видно от писмата, същите имат за цел да информират оператора на ВиК услуги, че
е налице промяна в експлоатационните параметри, отразени в разрешителни за водовземане
от двата цитирани сондажа, вкл. Р-70Х, което е наложило да се извършат проби и
замервания на депресията на пиезометричните нива както и да се направи оценка
на взаимодействието между двата сондажа. Видно от съдържанието на писмото на
л.16 по настоящото дело, именно в процесния период, е било проведено изследване
с максимално натоварване /водочерпене/ от сондаж Р-70Х за да се определи как
това въздейства на налягането на другия сондаж, който е бил затворен в този
интервал през м.12.2014г. Ответникът, въпреки разпределената доказателствена
тежест, не е провел доказване как тези опитно-експлоатационни дейности са
повлияли на консумацията и количеството пречистени отпадни води от сондажа. При
оспорване обстоятелството, че част от отчетеното в карнета количество, а именно
104 504 куб.м. вода са отведени в Черно море, а не към канализационната
мрежа за пречистване, съдът не може да приеме за установено това обстоятелство.
Ответникът не е установил, че соченото от него количество вода е било
пренасочено към Черно море, поради което на калкулация подлежи единствено
количеството от 11 355 куб.м. Към писмата си ответникът е представил КП на
ВиК –Варна ООД, №0000 039529 от 05.01.2015г., подписан от представители на
двете страни. В протокола са отразени данните на разходомера на сондажа.
Съдът
приема, вкл. въз основа на приложения договор с трето лице ЕТ П.П. Консултинг,
че действително са били налице започнати дейности по мониторинг на двата
сондажа, за периода от януари 2014г. до януари 2015г., но не е установено по
какъв начин тези действия са се отразили на консумацията на ВиК услугата
„пречистване на отпадни води”. Представената кореспонденция между ответника и
третото лице не може да установи релевантните за възраженията на ответното ТД
обстоятелства. Съдът не разполага със специални знания за да разчете
приложената към кореспонденцията електронна таблица с резултати от опитно
–експлоатационно водочерпене на сондаж Р-70Х в Зл.пясъци. При оспорване на тези
документи, в тежест на ответника е установяване значението им за спора. При
твърдение за действия, с които отпадната вода не е подадена за пречистване към
ПСОВ, а е отведена в Черно море, в тежест на ответника е да установи това
обстоятелство. Такива доказателства не са представени по делото въпреки дадените
от съда указания и разпределената доказателствена тежест.
От
изслушаната по искане на ищеца ССЕ, която съдът кредитира и страните не
оспорват, се установява, че съгласно документите приложени по делото и
представени от ищеца, през процесния период е начислена консумация на услугата
„пречистване на отпадъчни води” в размер на 115 895 куб.м., чиято стойност
с ДДС възлиза на 57 020 лева. Фактурата е осчетоводена при ищеца по сметка
411 „Клиенти” като вземане от ВиК - Златни пясъци ООД. Съгласно заключението,
размерът на обезщетението за забавено плащане е изчислено за периода 30 дни
след издаването на фактурата, или от 06.02.2015г. до 07.01.2018г. като възлиза
на 16 931.70 лева. Според вещото лице, посочения номер партида се води на
ВиК –Златни пясъци ООД. Всички фактури /40 бр./, отразени в справка за облога,
са заплатени от страна на ВиК –Златни пясъци ООД.
В
съдебно заседание ищецът чрез ю.к.Я. представя констативни протоколи, изготвени
от представители на двете страни, обхващащи и процесния период: от 27.02.15 –
31.03.2015г.; за периода от 31.03.2015г. до 30.04.2015г.; за периода от
30.01.2015г. до 27.02.2015г.; от 29.12.2014г. до 30.01.2015г. и за периода от
27.11.2014г. до 29.12.2014г. Последният протокол не носи подпис на ответното
дружество, но в същия е отразено идентично количество за фактуриране както в
справката за облога – 115 895 куб.м., а така също и в карнета за процесния
период. Видно от протокола за следващ период м.12.2014г. – м.01.2015г., в който
е налице подпис и на представител на ВиК –Златни пясъци ООД /неоспорен, на л.78
по делото/, е вписано ново показание в размер на 7954244, което е
възпроизведено в протокола за периода м.11.2014г. до м.12.2014г. като ново
показание и не е оспорено от страните.
От
представен в същото заседание от ищеца Констативен протокол №211в от
08.04.2015г. на МОСВ, Басейнова дирекция за управление на водите в Черноморския
район, се установява, че е извършена подмяна на измервателно устройство, но
след процесния период. В този смисъл, този КП е неотносим към спора.
С
исковата молба е бил представен и протокол №12/29.12.2014г., съставен в
присъствие на двете страни, неподписан от ответника, за количествата измерена
термална вода от двата сондажа, вкл. Р-70Х, разрешени за водоползване от ВиК
–Златни пясъци ООД, подадена за пречистване към ПСОВ Златни пясъци на ВиК
–Варна ООД. От същия протокол се установяват отразените в карнетите и
констативните протоколи, количества за заплащане, вкл.след приспадане на част
от подаденото количество от 984 куб.м. В същия протокол е отразена и
изправността на измервателното устройство. Това обстоятелство също не се
оспорва от ответника.
Въз
основа на горната фактическа установеност съдът достига до следните правни
изводи:
Предявен
е допустим иск с правно основание чл.422 ГПК, за установяване вземане на ВиК
доставчик срещу стопански потребител на ВиК услуги, за едномесечен период през
2014г., основаващо се на услугата „пречистване на отпадни води”, за което
вземане ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК,
издадена по ЧГД №402/2018г. на ВРС.
Не се оспорва наличието на
правоотношение между страните ВиК- Варна ООД и ВиК Златни пясъци ООД, по
пречистване на отпадни води от сондаж за минерална вода Р-70х, находящ се в
к.к.Зл.пясъци, за който ответното дружество има разрешение за водовземане.
Съдът възприема практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК
/решение № 129/7.01.2013 г. по т. д. № 683/2011 г. на ВКС, ТК, Първо
отделение/, съгласно която съобразно чл.3 от
Наредба № 9/1994 г. за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи ползването на води от водоснабдителните системи и включването на
отпадъчни води в канализационните системи се извършва въз основа на писмен
договор за водоснабдяване, който се сключва между експлоатационното предприятие
"В и К" и собственика или пълномощника на собственика на
водоснабдявания имот. При действието на
посочената наредба приложение следва да намери правилото на чл. 293, ал.
3 ТЗ, според което страната не може да се позовава на нищожността, ако от
поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на
изявлението. За разлика от гражданското право, в търговското право неспазването
на формата на сделката изисква оспорване на действителността на изявлението.
Поради това, съдът приема, че е налице /въпреки липсата на писмен договор/
валидно договорно правоотношение между страните, предвид неотричането в
исковата молба на сключването на неформален договор и доказателствата за
предходно и последващо разплащани услуги с идентичен предмет.
За
извършените услуги ВиК операторът е издал Констативни протоколи както и
извършвал ежемесечни измервания от инкасатор съобразно разходомера, поставен на
обекта на ответника, чиито показания са отразени в справка за облога и в
издадена фактура от 06.01.2015г. както и в карнетите.
Не се
оспорва качеството на поставеното на място измервателно устройство към
процесния период.
Ответникът
не е оспорил отразеното в карнетите и констативните протоколи. Действително,
протоколът за процесния период не е подписан от негов представител, поради
което отразеното не му е противопоставимо и подлежи на установяване от ищеца.
Не е подписан и протокол №12 от 29.12.2014г. Същевременно, ответникът не е
оспорил следващите издадени фактури, в които е заложено именно като начално
салдо количеството потребление, отразено в процесния период – с показание
7954244 куб.м. Следващата по време фактура непосредствено след периода е
заплатена от ответника изцяло съобразно начислените количества /в този смисъл
ССЕ/.
Съгласно
чл.36, ал.1 от Наредба №4 от 2004г. е въведено правилото, че
количеството отведени отпадъчни води в канализационната система се приема за
равно на количеството изразходвана от потребителя питейна вода, към
която се прибавя и количеството изразходвана вода от други водоизточници съгласно
договора между оператора и потребителя. В
ал.2 на същия текст е налице изключение от това правило, което касае
случаите в които потребителят е монтирал средство за измерване за отведените
отпадъчни води, прието с протокол от
оператора. В тези случаи количеството се отчита по
показанията на средството за измерване. Видно
от данните по делото ответното дружество е заплатило дължимите суми за В и К
услуги извършени от ищеца съобразно отчетеното от монтирания на обекта /сондаж/ разходомер.
Въпреки възложената му тежест да установи положителния и
изгоден за него факт, че преобладаващото количество вода е отведено в Черно
море вместо към ПСОВ на ищеца, ответникът не е доказал възражението си.
Направеното искане за свидетелски показания не се поддържа в съдебно заседание
както и не е направил искане за изчисляване на отведеното при експерименталното
водочерпене количество вода. Евентуалната промяна в експлоатационните
характеристики на сондажа, респ. пречистваната отвеждана от него вода, може да
има значение за спора за заплащане на ВиК услугата, но не е установено.
Относимото към спора възражение за отвеждане на водата в Черно море вместо в
канализационната мрежа към ПСОВ, също не е установено. Поради горното, съдът
намира, че изготвените от ищеца документи, установяващи вземането не са
опровергани с допустими доказателства.
Поради
горното, съдът намира предявения иск за основателен.
На
основание чл.40 от Наредба №4/2004г. вр.чл.86 ЗЗД, върху главницата се следва и
законната лихва от падежа на плащането съгласно чл.33 от ОУ до подаване на
иска, която е изчислена от експертизата в претендирания размер.
Поради
горното, върху главницата се следва и претендираната с исковата молба законна
лихва от подаване на иска на 19.04.2018г. до изплащане на задължението.
В полза
на ищеца се следват и сторените по делото разноски в размер на заплатената
държавна такса от 1 478.90 лева и заплатения депозит за вещо лице от 200
лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Не се претендира ю.к.възнаграждение.
Съобразно
изложеното, съдът на основание чл.235 ГПК
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответното дружество „ВИК - ЗЛАТНИ
ПЯСЪЦИ" ООД, ЕИК *********, гр.Варна, район р-н Приморски,
к.к.ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ, Административна сграда РИЛА, представлявано от В.Б.Ч., дължи на ищеца "ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА” ООД, гр.Варна
ул.Прилеп № 33, ЕИК *********, представлявано от В.В., сумите:
57 020.34 лева -главница,
представляваща цена за ВиК услуга
„пречистване на отпадни води” за обект Сондаж на минерална вода Р-70Х,
по партида с платец №19866, за която е издадена фактура
№********** от 06.01.2015г., за периода от 27.11.2014г. до 29.12.2014г., ведно
със законна лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК на 08.01.2018г.
както и обезщетение за забавено плащане на парично задължение в размер на 16 924.67 лева, за периода от
06.02.2015г. до 08.01.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ЧГД №402/2018г. на ВРС, на основание чл.422 вр.чл.415 ГПК.
ОСЪЖДА „ВИК - ЗЛАТНИ
ПЯСЪЦИ" ООД, ЕИК *********, гр.Варна, район р-н Приморски,
к.к.ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ, да заплати на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА” ООД, гр.Варна
ул.Прилеп № 33, ЕИК *********, сторените в исковото производство
разноски в размер на от 1 478.90 лева и заплатения депозит за вещо лице от
200 лева както и сторените в заповедното производство разноски в размер на 1 529
лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 2 седмичен
срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Апелативен съд –Варна.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД: