Р Е Ш Е Н И Е
№ 206/25.11.2022 г. гр.
Ямбол
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ямболският
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД трети
административен състав
На осемнадесети ноември
2022 година
В
открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА
Секретар
Велина Митева
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия В. Стоянова
Административно
дело № 271 по описа на 2022 година.
За да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на
чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/, във връзка с чл.172, ал.5
от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Т.А.Т. ***, с адрес за призоваване с. ****** 21 против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№22-0813-000551/05.10.2022г., издадена от мл. автоконтрольор
Х.Г.Х. в сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР, Ямбол. Със заповедта е наложена принудителна административна мярка
по чл.171, т.2а, б“а“ от ЗДВП прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6
месеца до 1 година.
В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразно издадена, с оглед липса на мотиви, неправилна преценка за необходимостта от издаването й, с неясна разпоредителна част. По подробно изложени в жалбата съображения иска отмяна на обжалваната заповед.
В съдебно
заседание оспорващия, редовно призован,
не се явява и не изпраща представител. Депозира писмено становище.
Ответната страна мл. автоконтрольор
Х.Г.Х.в сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР, Ямбол, редовно призован, явява
се лично. Заявява, че заповедта
е незаконосъобразна, а жалбата - неоснователна. Сочи, че на процесната
дата, 05.10.2022 г., бил назначен в наряд съвместно с колегата си С.М..
Служебните си задължения изпълнявали на път І-7 в село Окоп. Около 22:00 часа
спрели за проверка лек автомобил „*“. От същата установили, че водачът му не
притежава свидетелство за управление на МПС. От извършената справка в работната
станция за отдалечен достъп се установило, че свидетелството на водача е
изгубено или откраднато. На водача е съставен АУАН по чл. 150а, ал.1 от ЗДвП и
съответно била издадена заповед.
ЯАС, като взе предвид разпоредбата на чл. 168
от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и
изразените становища, прие за установено следното:
На 05.10.2022г. в 22.00 часа в община Тунджа, на републикански път І – 7 км 265 с. Окоп, Т.А.Т.
управлява собствения си лек автомобил * с рег. № ****, като не притежава
валидно СУМПС. При извършена справка през РСОД СУМПС е установено статут
невалиден, причина изгубен/откраднат. Обстоятелствата са посочени в съставения
АУАН GA № 559643 от
05.10.2022г., в който е посочено, че е
нарушен чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
Въз
основа на АУАН е издадена процесната ПАМ на основание
чл. 171, т. 2а, б“а“ от ЗДвП- прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6
месеца до 1 година.
Заповедта е връчена на 05.10.2022г.,
жалбата е подадена в законовия срок.
По делото е представена адм.
преписка по издаване на оспорения акт, включително и заповеди, доказващи
наличието на компетентност на издателя на акта.
При така изяснената фактическа
обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168,
ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу акт подлежащ на съдебен контрол, от
надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния
срок по чл.149, ал.1 от АПК. Разгледана по същество жалбата се явява основателна по следните съображения:
Предмет на осъществявания съдебен
контрол е Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка
№22-0813-000551/05.10.2022г., издадена от мл. автоконтрольор
Х.Г.Х. в сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР, Ямбол, с която на оспорващия на основание
чл. 171 т. т. 2а, б.“а“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година.
Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на
издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с
тези посочени от оспорващия, като може да обяви нищожността на акта, дори да
липсва искане за това.
Необходимо е да са налице в тяхната
съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да
е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на
закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на
административния акт и е основание за отменянето му.
Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква
"а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая оспорваната
заповед е издадена от компетентния за това орган, в писмена форма.
Като правно основание за издаване на оспорената заповед е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП, в хипотезата, прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс,
както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице,
за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
ЯАС, в настоящия състав намира, че е
налице основание за отмяна на оспорената заповед. Следва да се посочи,
че адм. орган
е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила довело до нарушаване правото на защита на
оспорващото лице. Видно от заповедта, срокът за
налагане на ПАМ е от 6 м. до 1 г., т.е. не е ясно за какъв срок е прекратена
регистрацията на ППС, за да може лицето
да организира защитата си. След като законодателят е предвидил срок от шест
месеца до една година, то административният орган е длъжен да обоснове защо е
определил максималния срок, посочен в закона. В конкретния случай, посочвайки
от 6 до 1г., не става ясно дори дали определения от компетентният орган срок е максимално
предвидения такъв – една година. Не е
изложил мотиви за това свое решение.
Като не е направил това, органът не е обосновал упражняването на предоставеното
му правомощие в съответствие с целта на закона. Административният орган действа
при условията на оперативна самостоятелност при определяне на срока на ПАМ, но
това не го освобождава от задължението да изложи мотиви относно определения от него
срок, в случай, че е повече от 6 м.
Следва да се има предвид, че адм.акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и
законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която
актът се издава - основен принцип в адм.
правораздаване, заложен в чл. 6, ал. 2 от АПК.
Предвид изложеното, настоящият състав
намира, че жалбата е основателна,
оспорената ПАМ се явява незаконосъобразен адм.
акт и следва да се отмени.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд-Ямбол, III-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на Т.А.Т. ***,
адрес с за призоваване с. ****** 21 Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №22-0813-000551/05.10.2022г., издадена от мл. автоконтрольор Х.Г.Х. в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР, Ямбол.
Решението, на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:
/п/ не се чете