РЕШЕНИЕ
№ 224
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 30.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на десети декември през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ
при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело №
20241880100678 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от
„Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 51,
представлявано съвместно от изпълнителните директори К. С. В. и М. П. И.,
против Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), Код по БУЛСТАТ *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Македония“ № 3,
представлявана от председателя. Предявени са обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от Кодекса
за застраховането (КЗ), във вр. с чл. 49, във вр. с чл. 45 и чл. 86, ал. 1 от Закона
за задълженията и договорите (ЗЗД). Цената на първия иск е 526,52 лева,
представляваща непогасено регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение в размер от 516,52 лева по договор за застраховки „Каско и
злополука“, за вреди от пътно транспортно произшествие (ПТП) настъпило на
30.10.2020 г., около 10,00 часа на републикански път III – 164, при което при
движение в посока от с. Искрец към с. Бучин проход, Софийска област,
непосредствено след пътен знак Д 12 „край на населеното място“ на село
Искрец, общ. Своге, десните предна и задна гуми на лек автомобил „Тойота
Аурис“ с рег. № ***, собственост на „**“ ЕООД, управляван от водача Д. Г. З.,
попадат в необезопасена и несигнализирана дупка, като вследствие от това са
нанесени материални щети на двете гуми и на предната дясна джанта. Към
датата на събитието собственикът на увредения автомобил е имал сключен
договор за застраховки „Каско и злополука“ с ищеца. Поради настъпилото
застрахователно събитие е образувана щета № 10020030123082 от 30.10.2020
г. при ищеца, като на 04.12.2020 г. „ЗАД Армеец“ АД е изплатило
застрахователното обезщетение по сметка на застрахования. В исковата молба
1
се излага, че според действащото в страната законодателства АПИ е
собственик на пътя и като такъв носи отговорност за настъпването на вредата
съгласно чл. 49 от ЗЗД спрямо собственика на увредения автомобил,
респективно към встъпилия в правата му застраховател по застраховки „Каско
и злополука“. Акцентира се, че поддържането на републиканските пътища е
ангажимент на ответника АПИ. Ищецът е поканил ответника да заплати
претендираната сума с писмо, но плащане не е последвало. При така
изложените фактически обстоятелства се иска ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца следните суми: сумата от 526,52 лева, представляваща
непогасено регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по
щета № 10020030123082 от 30.10.2020 г. на „ЗАД Армеец“ АД, с включени 10
лева ликвидационни разноски, за вреди на лек автомобил „Тойота Аурис“ с
рег. № ***, причинени вследствие на ПТП, настъпило на 30.10.2020 г., около
10,00 часа, на републикански път III-164, непосредствено след пътен знак Д 12
„край на населеното място“ на село Искрец, общ. Своге в посока към с. Бучин
проход, Софийска област, заедно със законната лихва върху главницата,
считано от 07.08.2024 г. до изплащане на вземането и сумата от 184,65 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 06.08.2021 г.
до 06.08.2024 г. Претендира се и присъждане на направените по делото
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът в отговора си, постъпил в срока по чл. 131 ГПК, оспорва
исковете по основание и размер, както и фактическите обстоятелства
посочени в исковата молба, и конкретизирани в представените с нея писмени
доказателства. Пълномощникът му счита, че поведението на водача е
допринесло за настъпилото ПТП и е налице съпричиняване на вредоносния
резултат. Оспорва, че са били налице предпоставките за изплащане на
застрахователно обезщетение. По изложените съображения иска от съда да
отхвърли предявения иск, евентуално поради съпричиняване да намали
присъдената сума. Претендира се и присъждане на направените по делото
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
По делото са събрани писмени доказателства, разпитан е един свидетел,
назначена и изслушана е съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ), която
съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвена. Пълномощниците
на страните са представили по делото и писмени становища.
Свогенският районен съд, втори състав, като взе предвид становищата
на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
На 30.10.2020 г., около 10,00 часа, водачът Д. Г. З., разпитан по делото
като свидетел, управлявал лек автомобил „Тойота Аурис“ с рег. № ***,
движейки се по републикански път III-164, с посока на дижение от с. Искрец
към с. Бучин проход, Софийска област. В района непосредствено след пътен
знак Д 12 „край на населеното място“ на село Искрец, общ. Своге в посока
към с. Бучин проход, Софийска област водачът предприел маневра
изпреварване, при което с двете десни гуми на лекия автомобил попаднали в
необезопасена и несигнализирана дупка, като вследствие от това са нанесени
материални щети – предната и задна десни гуми са скъсани, а предна дясна
джанта – спукана. Настъпването на произшествието било неизбежно, тъй като
2
дупката се намирала непосредствено след завой на пътя и свидетелят З. е
нямал обективна възможност да види дупката, за да я избегне, като е направил
всичко възможно, за да спре преди да същата, но не е успял. Посоченото
обстоятелство се установява от показанията на незаинтересования от изхода на
делото свидетел, които съдът кредитира. Обстоятелството с каква скорост се е
движил лек автомобил „Тойота Аурис“ с рег. № *** не може да бъде
установено, но тъй като дупката не е била обезопасена и обозначена,
обосновано би могло да се заключи, че попадането в нея на десните гуми е
било неизбежно, независимо от скоростта, доколкото и изпреварваният
автомобил е ограничавал видимостта на водача към асвалтовата настилка. В
твърдението на свидетеля З., че се е движил с не повече от разрешената
скорост липсва нужната конкретика, поради което съдът не го обсъжда.
Видно от приложените към делото писмени доказателства, към момента
на ПТП увреденият при него лек автомобил е бил застрахован в „ЗАД
Армеец“ АД по Застрахователна полица за застраховки „Каско и злополука“
№ 0307Х0003714 от 14.09.2020 г. с период на застрахователно покритие от
19.09.2020 г. до 18.09.2021 г. Чрез писмените доказателства се установяват и
причинените щети, които са обективирани и в наличните по делото
фотографски снимки. Посредством назначената по делото експертиза
последните са приобщени към доказателствата по делото. Вещото лице е
определило уврежданията, тяхната действителна стойност, като въз основа на
анализираните от него доказателства е приело за доказано и наличието на
причинно-следствена връзка между произшествието и щетите, причинени на
лекия автомобил. Прието е, че стойността, необходима за възстановяване на
лекия автомобил, изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП е била
588,48 лева с ДДС, а обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск
Каско при ПТП са в границите на 15 – 25 лева. По делото не е спорно, че
застрахователното обезщетение в размер на 516,52 лева е заплатено на
вписания в свидетелството за регистрация на автомобила ползвател – П.В.З., а
и се установява от представеното с исковата молба платежно нареждане от
03.12.2020 г. Свидетелят З. също заявява, че след подаденото от него искане до
ищцовото дружество, автомобилът е бил отремонтиран. До ответника е
изпратена регресна покана за възстановяване на заплатеното обезщетение по
щетата. Същата е получена на 30.12.2020 г., но претендираната сума не е
изплатена.
Изложеното от фактическа страна се установява от обсъдените от съда
писмени доказателства, заключението на експертизата и показанията на
свидетеля, които относно така приетото са безпротиворечиви. Липсват данни
за съпричиняване, тъй като увреждането е резултат на обстоятелства, които не
са повлияни от действията на водача и последният не е можел да продотврати
произшествието. Службите за контрол на Министерството на вътрешните
работи не са били задължени да посетят мястото на пътнотранспортното
произшествие, тъй като не е налице нито една от хипотезите, посочени в чл.
125 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна, че предявените осъдителни искове са процесуално допустими, а
разгледани по същество са изцяло основателни и доказани. Съображенията са
следните:
3
Според правилата за разпределение на доказателствената тежест в
процеса, ищцецът успя да докаже, че са налице предпоставките на чл. 410, ал.
1, т. 2 от КЗ: наличие на застрахователно правоотношение по действаща
застраховка „Каско и злополука“ към датата на пътно-транспортното
произшествие, възникване на пътно – транспортно произшествие по причина,
която ангажира отговорността на АПИ и размерът на платеното от
застрахователя обезщетение.
По делото са представени Общите условия на ищеца, като е доказано
наличието на сключен договор за имуществено застраховане. За този договор
е предвидена писмена форма за действителност, която е спазена, а доколкото е
сключен като застрахователна полица същата съдържа всички необходими
задължителни реквизити. Установяването на евентуално налични
обстоятелства, обосноваващи изключен риск по полицата е в доказателствена
тежест на ответника, като доказателства в тази насока липсват по делото.
Според правилото на чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата (ЗП),
републиканските пътища се управляват от АПИ, като в това понятие се
включва и поддържането на пътищата – чл. 19, ал. 2, т. 3 ЗП. Разпоредбата на
чл. 3, ал. 1 от ЗДвП вменява задължение на лицата, които стопанисват
пътищата, да ги поддържат изправни и да организират движението по тях
така, че да осигурят условия за безопасно придвижване. Съгласно нормата на
чл. 30, ал. 1 от ЗП, АПИ осъществява дейностите по поддържането на
републиканските пътища. В § 1, т. 14 от допълнителните разпоредби на ЗП е
дадено легално понятие на дейностите по поддържане, както следва:
поддържането на пътищата е дейност по осигуряване на необходимите
условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година,
предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на
пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата. От доказателствата
по делото безспорно се установява, че е налице противоправно бездействие на
служители на ответника, свързано с поддържане на пътя в състояние, което е
станало причина за инцидента на 30.10.2020 г.
По изложените съображения съдът приема, че главният иск е изцяло
основателен и доказан.
Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Ето защо, по отношение на акцесорния иск за заплащане на
обезщетение за забава ищецът следва да установи съществуването и размера
на главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера на мораторната
лихва, а ответникът – твърдените правоизключващи факти и възражения, а ако
ищецът докаже твърденията си – плащането на вземането на падежа или
заедно с обезщетение за забава.
В настоящия случай главният иск е изцяло основателен. Ищецът е
представил регресна покана, която е поставила ответника в забава считано от
30.12.2020 г., видно от отбелязването върху разписката за връчването й. От
тогава, на основание чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, същият е в забава да изпълни
главното задължение по чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. с чл. 49 от ЗЗД,
поради което, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е задължен плати на ищеца
обезщетение в размер на законната лихва върху главния дълг за периода на
4
забавата. Съдът изчисли по реда на чл. 162 от ГПК размера на законната лихва
за исковия период от 06.08.2021 г. до 06.08.2024 г. върху размера на
задължението по чл. 410 от КЗ, като същата е в размер, равен на
претендирания – 184,65 лева, поради което и този иск се явява изцяло
основателен и доказан.
При този изход от делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК,
ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски по делото. Съдът
не присъжда адвокатско възнаграждение, поради което направеното в
условията на евентуалност възражение за прекомерност е безпредметно.
Юрисконсултското възнаграждение съдът определя на 200 лева, заплатената
държавна такса е в размер на 100 лева, както и 50 лева за призоваване на
свидетел, а платената от ищеца част от възнаграждението на вещото лице по
САТЕ е 450 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, Код по БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Македония“
№ 3, представлявана от председателя, да заплати на „Застрахователно
акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 51, представлявано
съвместно от изпълнителните директори К. С. В. и М. П. И., сумата от 526,52
лева, представляваща непогасено регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по щета № 10020030123082 от 30.10.2020 г. на
„ЗАД Армеец“ АД, с включени 10 лева ликвидационни разноски, за вреди на
лек автомобил „Тойота Аурис“ с рег. № ***, причинени вследствие на ПТП,
настъпило на 30.10.2020 г., около 10,00 часа, на републикански път III-164,
непосредствено след пътен знак Д 12 „край на населеното място“ на село
Искрец, общ. Своге в посока към с. Бучин проход, Софийска област, заедно
със законната лихва върху главницата, считано от 07.08.2024 г. до изплащане
на вземането, както и мораторна лихва в размер на 184,65 лева за периода от
06.08.2021 г. до 06.08.2024 г.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, Код по БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Македония“
№ 3, представлявана от председателя, да заплати на „Застрахователно
акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 51, представлявано
съвместно от изпълнителните директори К. С. В. и М. П. И., сумата от 800
лева – направени разноски по гр.д. № 678/2024 г. по описа на Районен съд
Своге.
Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез
Свогенския районен съд.
5
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
6