№ 345
гр. Плевен, 21.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. Д.-КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20234400500393 по описа за 2023 година
С решение № 252 / 27.02.2023г., постановено по гр.д.№ 5535 / 2022г.
Плевенски районен съд ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Х. Т. с ЕГН
**********, представлявана от процесуалния си представител адв.Б. Д.
против „Кредит Инкасо Инвестмънт“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София р-н *** бул.*** , иск с правно основание
чл.439 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ищцата М. Х. Т. с ЕГН ********** не дължи на ответника „Кредит Инкасо
Инвестмънт“ ЕАД сумата от 1549,89 лева присъдени с изпълнителен лист
издаден по ч.гр.дело №3588/2011г. по описа на РС Плевен, дължими по
изпълнително дело №20228150400677 по описа на ЧСИ-Т. К., рег. №815 на
КЧСИ, с район на действие ПлОС поради настъпила погасителна давност след
издаване на изпълнителния лист, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М. Х. Т. с ЕГН ********** ,представлявана от процесуалния си
представител адв.Б. Д. ДА ЗАПЛАТИ на „Кредит Инкасо Инвестмънт“ ЕАД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София р-н ***
бул.*** разноски по делото в размер на 200 лева.
Това решение е било съобщено на М. Х. Т. с ЕГН ********** ,чрез
процесуалния и представител адв.Б. Д.,на 08.03.2023г. с оглед на което
срокът за неговото въззивно обжалване изтича на 22.03.2023г.
На 22.03.2023г. по електронен път е била подадена въззивна жалба от М. Х.
Т. с ЕГН ********** ,чрез процесуалния и представител адв.Б. Д. срещу
1
решението на ПлРС. Поради това съдът приема , че въззивната жалба е
подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК ,независимо от факта ,че в
регистратура на ПлРС въззивната жалба е заведена с поставен печат с дата –
23.03.2023г. Внесена е и дължимата д.т.
Представен е бил препис от въззивната жалба за връчване на противната
страна и той е връчен ,като от противната страна –„Кредит Инкасо
Инвестмънт“ ЕАД ЕИК ********* е постъпил писмен отговор в срока по чл.
263,ал.1 от ГПК.
Както с въззивната жалба ,така и с писмения отговор не се представят нови
писмени доказателства и не се прави искане за събиране на нови
доказателства пред въззивната инстанция.
Плевенски окръжен съд ,като разгледа въззивната жалба при условията на
чл. 268 от ГПК и извърши проверка на обжалваното решение на ПлРС в кръга
на правомощията си по чл. 269 от ГПК ,намира ,че ПлРС е постановил едно
валидно и допустимо ,а като краен извод по съществото на правния спор и
правилно решение , поради което същото следва да бъде потвърдено от
въззивната инстанция ,макар и с известна разлика в обосновката на крайния
извод от тази ,която е направил първоинстанционния съд.
Плевенски районен съд, въз основа на събраните в първоинстанционното
производство писмени доказателства / ч.гр.д.№ 3588/2011г. на плРС и копия
от изпълнителни дела № 1717/2012г. ; № 479/ 2018г. и № 677/ 2022г. на ЧСИ
Т.К. / в общи линии правилно е установил фактическата обстановка по
делото ,макар и да не са съвсем прецизно и последователно проследени
извършените по тези изпълнители дела действия ,което е от значение за
преценката кои от тях и кога прекъсват погасителната давност по отношение
на претендираното срещу М. Х. Т. вземане.
Според въззивната инстанция тази последователност на значимите за
правилното решаване на спора действия е следната :
-По ч.гр.д.№ 3588/ 2011г. на ПлРС е била издадена на осн. чл.410 от ГПК
заповед за изпълнение срещу М. Т. Х. ,която заповед поради това ,че е не
подадено възражение срещу нея , е влязла в сила на 22.09.2011 г. , както е
приел и ПлРС, в резултат на което посоченото в нея вземане следва да се
счита за установено със сила на присъдено нещо и откогато тече погасителна
давност ,която съгл. Чл.117,ал.2 от ЗЗД е петгодишна.
-С молба 27.08.2012г. от кредитора „ БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД
срещу М. Т. Х. е било образувано изпълнително производство – изп.д.№
1717/2012г. по описа на ЧСИ Т. К. , като с молбата за неговото образуване
кредиторът /взискател / е възложил на ЧСИ всички действия по чл. 18 от
ЗЧСИ. Това представлява предприемане на действия по принудително
изпълнение ,което по смисъла на действащото тогава Постановление № 3 от
18.ХІ.1980 по гр.д.№ 3/ 80 г. на Пленум на ВС и съгласно чл. 116 б.“в „ ЗЗД
прекъсва давността ,като тази давност не тече по време на висящия
изпълнителен процес по изп.дело № 1717/2012г.
-Тъй като по изп.дело № 1717/2012г. след неговото образуване и до
2
изтичането на двугодишен срок ,което е станало на 27.08.2014г. от взискателя
не са били поискани и съответно не са предприети никакви изпълнителни
действия ,то на осн. чл. 433,ал.1 т. 8 от ГПК изпълнителното производство се
е прекратило по силата на закона на 27.08.2014г. , както е приел и РС-Плевен.
-На 07.03.2018 г., по молба на кредитора „ Кредит инкасо Инвестмънтс БГ„
ЕАД /на когото е било цедирано вземането на „ БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД срещу М. Т. Х./ , е било образувано ново изпълнително дело -
№ 479/ 2018г. по описа на ЧСИ Т.К. за събиране на вземането по същия
изпълнителен лист,като с тази молба взискателят е поискал и извършването
на конкретно изпълнително действие - налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника и такъв е бил наложен с
изпращане на запорно съобщение ,получено по ел.поща на 11.04.2018г. до
работодателя на длъжника - „Марквас „ ООД ,което изпълнително действие
също така прекъсва погасителната давност по смисъла на вече действащото и
приложимо към него Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. №
2/2013г.,ОСГТК, ВКС.
В т.вр. следва да се отбележи ,че след перемпцията на осн. чл. 433,ал.1 т. 8
от ГПК на изп.дело № 1717/2012г. , настъпила на 27.08.2014г. започва да тече
новата петгодишна погасителна давност, тъй като преди това давността е
била прекъсната с образуването на изпълнително дело № 1717/2012г. ,като по
време на неговата висящност давност не е текла. Затова и новата петгодишна
погасителна давност по отношение на процесното вземане би изтекла на
27.08.2019г. Тя, обаче,както посочихме по-горе е била отново прекъсната
след образуването на новото изп.дело № 479/ 2018г. - с извършеният по него
на 11.04.2018г. запор на трудово възнаграждение на длъжника .
В т.вр. ПлОС намира ,че неправилно РС-Плевен е присъединявал изтеклата
за периода от 22.09.2011г. до 27.08.2012г. давност към давността,текла за
периода от 27.08.2014г. до 07.03.2018г. Това е в разрез с нормата на чл.117,
ал.1 от ЗЗД ,което означава ,че от прекъсването на давността започва да тече
нов давностен срок ,без да е възможно сумирането на сроковете ,изтекли
преди и след прекъсването. Освен това се вижда ,че при изчисляването на
периода от 27.08.2014г. до 07.03.2018г. ПлРС явно е допуснал техническа
грешка ,приемайки ,че са изтекли 4 години ,5 месеца и 11 дни ,при положение
,че сочените от РС 4 години биха изтекли чак на 27.08.2018г. Тази
техническа грешка , обаче се явява без значение за крайния извод ,направен
от РС-Плевен , ЧЕ ВЗЕМАНЕТО НЕ Е ПОГАСЕНО ПО ДАВНОСТ .
- Последното валидно изпълнително действие по изп.дело № 479/ 2018г.
/което впрочем също така е било прекратено по перемпция с постановление
на ЧСИ Т.К. от 12.07.2022г. / , се явява наложеният запор на трудово
възнаграждение от 11.04.2018 г. и съгласно т.10 от Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013г.,ОСГТК, ВКС именно от него започва да тече
новата погасителна давност и в т.сл. тя би изтекла на 11.04.2023г.
-преди да изтече горната нова петгодишна погасителна давност , обаче ,
взискателят „ Кредит инкасо Инвестмънтс БГ „ ЕАД е поискал образувано на
ново изпълнително дело срещу М. Т. с молба от 12.08.2022г. и такова е било
3
образувано – изп.дело № 677/ 22 г. по описа на ЧСИ Т.К. , като и в т.сл. в
молбата за образуване на делото взискателят е поискал извършване на
конкретно изпълнително действие- запор на трудово възнаграждение на
длъжника ,което действие е било предприето от ЧСИ с изпращане на запорно
съобщение до „МАРКВАС„ЕООД ,както и до издирения от ЧСИ актуален
работодател на длъжника – „ГАЛ-ПЕ „ ООД –гр.София – на 08.12.2022г .
Това валидно изпълнително действие очевидно не е позволило изтичането на
давностния срок ,което както беше посочено по –горе би станало едва на
11.04.2023г. ,ако не бяха предприети от взискателя изпълнителни действия.
Поради тези съображения, Плевенски окръжен съд намира ,че обжалваното
решение на РС-Плевен като краен извод е правилно и макар и с различни
мотиви , следва да бъде потвърдено.
С оглед този изход на делото и на осн. чл.78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ и във вр. с чл. Чл. 25. (1) от Наредбата за
заплащане на правната помощ ,която предвижда ,че „За защита по дела с
определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв.“,ПлОС
намира ,че въззивникът М. Х. Т. следва да бъде осъдена да заплати на
въззиваемата страна „ Кредит инкасо Инвестмънтс БГ „ ЕАД сумата 300лв. за
осъществената защита на въззиваемата страна от юрисконсулт Т. Х..
Поради изложеното , Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното решение № 252 / 27.02.2023г., постановено
по гр.д.№ 5535 / 2022г. на Плевенски районен съд.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната
помощ и във вр. с чл. Чл. 25. (1) от Наредбата за заплащане на правната
помощ , М. Х. Т. , с ЕГН **********, да заплати на „Кредит Инкасо
Инвестмънт“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София р-н *** бул.*** *** 6 ет.2 сумата 300лв. за осъществената защита на
въззиваемата страна от юрисконсулт Т. Х..
Решението не подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 280,ал. 3 т. 1 от
ГПК .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4