РЕШЕНИЕ
№ 379
гр. ХАСКОВО, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Д.Й. Х.
в присъствието на прокурора Ц. Т. П.
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20255600500412 по описа за 2025 година
Производството е въззивно по реда на чл.258
– чл.273 от ГПК.
ВЪЗЗИВНИКЪТ – М. М. К. е останал
недоволен от Решение № 92 от 28.03.2025 год., постановено по гр.д. № 1711 /
2024 год. по описа на Районен съд – Димитровград, поради което го обжалва в
частта, с която е отхвърлен иска за разликата над уважения размер от 1 000
лева до предявения от 14 000 лева, с искане за отмяна на обжалваното
решение в посочената част и постановяване на друго, с което въззивният съд
уважи иска в предявения размер.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ – ПРОКУРАТУРА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – оспорва въззивната жалба.
ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – гр.Хасково –
оспорва въззивната жалба.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Производството по делото пред
първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от М. М. К.
1
против Прокуратура на Република България, с искане за присъждане на сума
от 214.19 лева – обезщетение за имуществени вреди и на сума от 14 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди, търпени от незаконно повдигнато
обвинение.
Безспорно по делото е установено, че на
27.04.2023 год. е образувано Бързо производство за престъпление по чл.343 б,
ал.3 от НК, преобразувано в Досъдебно производство № 239/ 2023 год. по
описа на РУ на МВР – Димитровград, съгласно постановление от 05.05.2023
год.
На 27.04.2023 год. срещу ищеца е съставен
акт за установяване на административно нарушение, за това, че на посочената
дата в гр.***, по ул.*** и до входа на „УСМ“ е управлявал лек автомобил
„Форд Мондео“, с рег.№ ***, собственост на Д.М.Д., след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установени с техническо средство,
отчел употреба на кокаин.
Със Заповед от същата дата – 27.04.2023 год.
на директора на ОД на МВР ***, на ищеца е наложена принудителна
административна мярка – временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за
отговорността, но за не повече от 18 месеца.
На 27.04.2023 год. е назначена
химикотоксикологична експертиза, по която на 18.10.2023 год. е представено
заключение, от което се установява, че при анализа на проба от урина, дадена
от ищеца се идентифицира кокаин и негов метаболит, а при анализа на проба
от кръв не се доказвало присъствие на кокаин. В тази връзка експертът е
посочил в заключението си, че наличието на наркотично вещество в пробата
от урина и отсъствието на кокаин в пробата кръв се явявало индикация за това,
че употребата е била в период от време по-голям от 12 часа и до 24 – 36 часа
преди медицинския преглед и вземането на биологичните проби от ищеца.
От приложената по делото справка за
съдимост се установява, че ищецът има осем предишни осъждания, всички за
държане на наркотични вещества, за последното от които му е било наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и два месеца, при
първоначален строг режим, изтърпяно на 20.05.2022 год.
С постановление от 15.11.2023 год. на РП –
Хасково, Териториално отделение - Димитровград е прекратено
наказателното производство по ДП № 239 / 2023 год. по описа на РУ –
Димитровград, водено за престъпление по чл.343 б, ал.3 от НК.
По искане на ищеца при разглеждане на
делото пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства, чрез
показанията на свидетелката Д.М.Д. – майка на ищеца, от които се установява,
че след като взели книжката на сина й, същият не могъл да започне работа,
която трудно намирал и поради това, че е бил осъждан. Приятелката му го
зарязала. Понастоящем имал книжка, но не работел. Бил малко по-изнервен
отколкото трябва.
2
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът намира иска, предявен на основание чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, за
основателен и частично доказан по размер, по следните съображения:
Като безспорно съдът приема, че на
27.04.2023 год. в гр.***, ищецът като водач лек автомобил „Форд Мондео“, с
рег.№ ***, е бил спрян за проверка от полицейски служители и тестван с
техническо средство, отчело наличие на кокаин, за което било образувано
наказателно производство за престъпление по чл.343 б, ал.3 от НК, издадена
заповед за задържане за 24 часа, съставен акт за установяване на
административно нарушение, временно иззето свидетелство за управление на
МПС. От заключението по допуснатата по наказателното производство,
съдебна химикотоксикологична експертиза е установено, че от извършените
изследвания на предоставената проба кръв от ищеца, не е открито присъствие
на наркотични вещества. От извършените изследвания на предоставената
проба урина от ищеца е установено присъствие на метаболит на кокаин.
Наличието на идентифицираният метаболит в урината при липсата му в
пробата кръв, предполагало употреба на наркотично вещество в минал период
от време. С постановление от 15.11.2023 год. на РП – Хасково, ТО -
Димитровград е прекратено наказателното производство, поради
несъставомерност на деянието.
Така изложените фактически обстоятелства,
установени по безспорен и несъмнен начин, обосновават основателност на
деликтния иск, предявен на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Изложените по-горе доводи, обективирани и
в решение № 50084 от 30.05.2023 год. на ВКС по гр.д. № 1961 / 2022 год., III
г.о., ГК, обосновават извод за неоснователност на заявените от ответника
възражения за липса на материално правна легитимация да отговаря по иск с
правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за вреди, причинени от наложени
принудителни мерки – „задържане за 24 часа“ и „временно отнемане на
свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за
отговорността“, при образувано наказателно производство по чл.343 „б“, ал.3
от НК, което е прекратено поради липса на доказателства за извършено
престъпление. В тази насока е и определение № 461 от 07.06.2022 год. на ВКС
по гр.д. № 513 / 2022 год., IV г.о., ГК.
Основанието на прекратяване по чл.243, ал.1,
т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, според която прокурорът прекратява
наказателното производство, когато намери, че деянието не е извършено или
не съставлява престъпление, съответства на основанието за търсене на
отговорност на вреди по чл.2, ал.1, т.3, предл.2-ро, а именно – „че деянието не
е извършено от лицето”. В подкрепа на това обстоятелство е и задължителната
съдебна практика, обективирана в т. 7 от Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2004 год. на ВКС по тълк. гр.д. № 3 / 2004 год., ОСГК.
Чрез неоснователно упражнена принуда
срещу ищеца за периода от 27.04.2023 год. – образуване на бързото
3
производство до прекратяване на наказателното производство с
постановление от 15.11.2023 год., са били нарушени правото му на лична
свобода, бил е лишен от право на управление на МПС, данни в каквато насока
съдът цени и от събраните по делото гласни доказателства, чрез показанията
на свидетелката Д., от които се установява, че за периода, през който ищецът е
бил лишен от правото да управлява МПС, не е могъл да си намери работа,
поради това, че книжката му е била отнета. Станал по-изнервен. Разделил се с
приятелката си. При определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди, съдът отчита и обстоятелството, че ищецът е бил задържан за срок от
24 часа.
Като необосновани съдът намира изложените
в мотивите на обжалваното решение доводи за това, че при определяне на
размера на обезщетението не следвало да се има в предвид наложената
принудителна административна мярка – отнемане на СУМПС, обезщетение за
претърпените от които действия вреди, следвало да се претендират от
органите на МВР, затова защото неоснователно упражнената принуда
обхваща мерките срещу ищеца, за които образуваното наказателно
производство е необходимо и достатъчно условие за осъществяването им,
като например принудителните административни мерки /ПАМ/, които се
налагат при условията на обвързана компетентност заради образуваното
наказателно производство, доколкото административният орган не действа
при условията на оперативна самостоятелност, за да прецени дали да ги
наложи или не.
Изложените по-горе обстоятелства
обосновават извод за доказаност на иска в размер на 1 000 лева – обезщетение
за неимуществени вреди. Искът за разликата до предявения размер от 14 000
лева, като недоказан, а от тук и неоснователен следва да се отхвърли, по
следните съображения: От една страна по делото не са събрани безспорни
доказателства в подкрепа на изложените от ищеца твърдения, че в резултат на
воденото наказателно производство е бил възпрепятстван да реализира
доходи, поради невъзможността да си намери работа, нито такива, които да
установяват висок интензитет на търпени вреди. Напротив, по делото не са
събрани никакви доказателства относно трудовата ангажираност на ищеца
преди образуване на бързото производство, преобразувано в ДП. В
показанията си свидетелката Д. споделя, че синът й не е могъл да започне
работа при негови приятели, поради това, че книжката му е била отнета, но
наред с това твърди, че и след като върнали свидетелството за управление,
ищецът не е започнал работа. Като правно релеванти за определяне размера на
обезщетението, съдът отчита и това, че ищецът не е бил привличан в
качеството на обвиняем по образуваното досъдебно производство, съответно
не му е била вземана мярка за неотклонение, не е разпитван като свидетел и
спрямо него не са извършвани процесуално следствени действия. От
приложените по делото справка и бюлетини за съдимост се установява, че
ищецът има осем предишни осъждания за извършени от него престъпления за
държане и разпространяване на наркотични вещества, за последното от които
е осъден на „лишаване от свобода“ при първоначално строг режим, от
4
изтърпяването на което до образуване на наказателното производство, е
изминал период по-кратък от една година. В тази насока свидетелката Д.
споделя, че причина синът й да не може да си намери работа е и това, че е бил
осъждан. От извършените изследвания на предоставената проба урина от
ищеца е установено присъствие на метаболит на кокаин, което предполагало
употреба на наркотично вещество в период от преди едно денонощие. В тази
насока е изготвената по ДП, съдебна химикотоксикологична експертиза.
Достигайки до същият краен извод за
основателност на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди, уважавайки същият за сума в размер на 1 000 лева и отхвърляйки го за
разликата до предявения размер от 14 000 лева, първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което по изложените по-горе доводи следва да
бъде потвърдено.
Решението в частта, с която е уважен иска за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди, е влязло в законна сила
поради необжалването му.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 92 от 28.03.2025
год., постановено по гр.д.№ 1711 / 2024 год. по описа на Районен съд –
Димитровград.
Решението може да се обжалва пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5