№ 211
гр. гр. Добрич, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на седемнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Анна Великова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно гражданско дело №
20253200500264 по описа за 2025 година
и, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по
повод въззивна жалба на А. Г. А. с ЕГН**********, адвокат с ЛН *** с
ЕИК103584764, с адрес гр. Б., ул. “*** срещу решение № 134 от 18.10.2024г.,
поправено за очевидна фактическа грешка с решение № 13/27.01.2025г. и с
решение № 69/24.03.2025г., по гр.д.№ 28/2024г. по описа на Районен съд – Б., с
което е отхвърлен предявеният от въззивника иск за осъждане на Община Б., с
Булстат *********, гр. Б., пл. “***, представлявана от кмета Н. Д. А. да му
заплати паричната сума в размер на 7 650 лева, представляваща вземане по
предоставена услуга по абонаментно правно обслужване на Общински съвет -
Б. в период от месец ноември 2020г. до месец март 2022г. включително, ведно
със законната лихва, считано от предявяването на иска, до окончателното му
изплащане, като неоснователен.
Въззивникът намира решението за неправилно, като постановено при
неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на
процесуалните правила и необосновано, съдържащо противоречиви и взаимно
изключващи се правни изводи. Правилно съдът приел за установено, че след
прекратяване с изтичане на уговорения срок на сключения между страните
договор за абонаментно правно обслужване № 673/12.11.2019г., ищецът е
продължил да осъществява юридическа помощ на Общински съвет – Б., но в
пълно противоречие с това направил извод, че не е установено ищецът реално
да е осъществявал правно обслужване по начина, описан в исковата молба,
респективно Община Б. да не се е обеднила за сметка на ищеца като не му е
1
заплатила възнаграждение за извършената работа. Неправилно съдът оценил
представените приемо-предавателни протоколи като неотносими
доказателства, тъй като те, подписани от председателя на общинския съвет,
удостоверявали предоставянето и приемането на услугите през процесния
период. Неправилно районният съд отричал представителните функции на
председателя на общинския съвет да приеме извършените услуги по
предоставената на съвета юридическа помощ. Съдът не отчел и това, че
кметът на Община Б. не се е противопоставял срещу осъществяваните от
ищеца юридически услуги в поза на общинския съвет през процесния период,
които услуги, по вид, обем, начин на осъществяване и приемане, били
идентични с тези, предоставяни по време на действие на съществувалия
между страните договор. Съдът извършил неправилна оценка на събраните по
делото писмени доказателства и на показанията на свидетелите А. и Л. и
въпреки правилно установеното, че между страните няма сключен договор за
абонаментно правно обслужване за процесния период, стигнал до
неправилния извод, че ищецът не се е обеднил, доколкото е положил труд,
който може да бъде оценен и с чиято стойност се е намалил патримониума на
ищеца, респ. се е увеличило имуществото на Община Б., посредством
реализираното спестяване на разходи за възнаграждение на това лице.
Отправя искане за отмяна на решението и уважаване на исковата претенция за
заплащане на сумата от 7650 лева, представляваща стойността на
предоставените от ищеца услуги - правно обслужване на Общински съвет – Б.
в период от месец ноември 2020г. до месец март 2022г. включително, с която
сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със
законната лихва върху горната сума, от датата на депозирана на ИМ в съда до
окончателното плащане, както и за присъждане на разноските за двете
инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е
подаден от въззиваемата страна, която настоява обжалваното решение да бъде
потвърдено, като правилно постановено и излага съображения в насока
доводите си за липса на фактическия състав на неоснователното обогатяване.
Поддържано е, че заседанията на общинския съвет и на комисиите са открити
и всяко лице има право да присъства на тях, да се изказва, да отправя питания,
да дава становища и предложения, като за това не се заплаща от общината,
поради което и събраните свидетелски показания, че ищецът присъствал на
сесии, няма доказателствена стойност. Недоказано останало в процеса ищецът
да е извършил работа, която да е в интерес на общината, предвид това, че
свидетелите нямат юридическо образование и не биха могли да преценят
качеството на извършеното. След като кметът не бил подписал договор, той не
бил поискал предоставяне на услугата от ищеца, въпреки проведените
разговори с председателя на общинския съвет, поради което и подписаните от
председателят на общинския съвет приемо-предавателни протоколи нямали
доказателствена стойност. Направено е възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, платено от ищеца и е поискано присъждане на
2
направените от въззиваемия разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК (на дата 25.11.2024г.,
когато е предадена чрез ССЕВ), с начало 11.11.2024г., когато е връчено
решението на обжалващата страна, и край 25.11.2024г., от процесуално
легитимирано лице - ответник в първоинстанционното производство с правен
интерес от оспорване на неизгодния за него съдебен акт, отговаря на
изискванията на чл. 260, т. 1, 2, 3, 4 и 7 от ГПК и на чл. 261 от ГПК, поради
което е допустима.
Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в жалбата
оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните
по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл. 269 от ГПК
провери обжалваното решение и основателността на иска, като приема за
установено следното:
Обжалваното решение е постановено по заявена с искова молба,
уточнена с молба с вх.№ 3989/13.06.2025г., осъдителна претенция на А. Г. А.
срещу Община Б. за сумата от 7 650 лева, представляваща стойността на
предоставена от ищеца услуга по абонаментно правно обслужване на
Общински съвет - Б. без сключен договор в период от месец ноември 2020г. до
месец март 2022г. включително, с незаплащането на която ответната община
се е обогатила без основание за сметка на ищеца.
При служебната проверка на обжалвания съдебен акт не се установява,
същият да страда от порок, сочещ на нищожност - решението е постановено
от надлежен състав на Районен съд – Б., в рамките на предоставената му от
закона правораздавателна власт и компетентност, в изискуемата форма,
мотивирано и по същество разбираемо, поради което същото е валидно.
Исковата молба е била нередовна, защото не е отговаряла на
изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК поради липса на изложение на
обстоятелствата, на които се основава искът, относно това в какво се изразяват
предоставените от ищеца услуги (извършената от него работа) в периода
ноември 2020г. – март 2022г., със спестяването на възнаграждение за които
ответникът се е обогатил за сметка на ищеца. Тази нередовност е установена
от въззивния съд и поправена по дадени указания от ищеца с молба с вх.№
3989/13.06.2025г., поради което решението, с което е отхвърлен разгледаният
предявен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД не е недопустимо.
Посочено е от ищеца, че на 12.11.2019г. между него, като адвокат, и
Община Б. бил сключен договор за абонаментно правно обслужване на
Общински съвет - Б. с peг. № 673 от 12.11.2019г. по предложение на избрания
за председател на общинския съвет с мандат 2019-2023г. Н. К.. Договорът
материализирал договореност с Н. К. и изпълнение по него ищецът започнал
още на 01.11.2019г., след конституиране на съвета като орган на местно
самоуправление с цел
подготовка и приемане на нов правилник за организация и дейност на същия.
С договора, като изпълнител, ищецът се задължил, срещу възнаграждение, да
3
предоставя юридическа помощ и да осъществява абонаментно правно
обслужване на Общински съвет, гр. Б. по всички въпроси от дейността му.
Юридическата помощ се изразявала в устни консултации, (вкл. и по
телефона), писмени консултации; подготвяне на проекти за нормативни актове
и решения, пълномощни, декларации и други подобни; представителство пред
административни органи, когато това е необходимо; изработване на правни
анализи по определен/и/ проблем/и/, изготвяне и съгласуване на писма,
отговори на писма и изявления на председателя на общински съвет. С
договора Община Б., като възложител, поела задължението да заплаща
ежемесечно на ищеца, като месечен абонамент сумата от 450 лева до 10-то
число на месеца, следващ месеца, за който договорът има действие, а за месец
декември до края на същият, след представяне на приемо - предавателен от
страна на изпълнителя по банкова сметка. Срокът на договора бил една
година, считано от подписването му от страните, като клауза от същия
предвиждала да се прекрати с изтичане на уговореният срок. С изтичане на
срока председателят на общинския съвет уверил ищеца, че органът на местно
самоуправление се нуждае от услугите му и иска ищецът да продължи
работата си при вече уговорените условия в предходния договор. Ищецът
изготвил нов договор, който подписал и представил на секретаря на кмета на
общината за предварителен контрол и последващ подпис от общината.
Продължил обичайната си работа, като предоставял услугата в обема,
съответстващ на договора от 2019г. За всеки от последвалите 17 месеца, в
периода ноември 2020г. - март 2022г., работата му била приемана от
председателя на общинския съвет с подписване на приемо - предавателен
протокол, в който се удостоверявала липсата на забележки към предоставената
услуга. В същия период ищецът водил неколкократно разговори с
председателя на общинският съвет, който му казвал, че не знае защо
договорът не се подписва от кмета на Община Б., но го уверявал, че ще
разговаря по въпроса с него, както и че държи да продължи да предоставя
услугата по абонаментно правно обслужване на общинският съвет. За нито
един от тези месеци ищецът не получи възнаграждение. След третия подобен
разговор през месец март 2022г., когато бил подписан и последният приемо -
предавателен протокол и след като не получил конкретен отговор относно
дата или условия, при които ще сключи писмен договор, уреждащ вкл. и
периода, през който предоставял услугата, но не получавал възнаграждение,
заявил, че прекратява изпълнението на поетия ангажимент. Тъй като писмен
договор не бил подписан, ищецът не можел да докаже сключването на договор
за правно обслужване, и претендира, че ответната община се обогатила
неоснователно за сметка на ищеца със 7650 лева, представляваща стойността
на предоставената от него услуга от 450 лв. на месец, за периода ноември
2020г. - март 2022г.
Ответникът е оспорил иска по съображения за липса на договорно
задължение и неосъществяване на елементите от фактическия състав на
неоснователното обогатяване. Изтъкнал е, че исковата молба съдържа
4
обстоятелства, обосноваващи възможност за водене на иск за реално
изпълнение на договорно задължение, но срещу друго лице, тъй като
сключеният договор от 12.11.2019г. е прекратен с изтичане на уговорения
срок, след което възложителят не е поискал предоставянето на услуги да
продължи и не дължи възнаграждение. Подчертал е, че след изтичане на срока
на договора, ответникът не е поискал ищецът да продължи работа, въпреки
многото опити да се сключи писмен договор, вкл. и чрез посредничеството на
председателя на общинския съвет. Оспорил е доказателствената сила на
представените с исковата молба приемо-предавателни протоколи. Посочил е,
че ищецът разполага с иск за реално изпълнение срещу председателя на
общинския съвет Н. К. в лично качество, по чието възлагане твърди да е
извършвал работа, която е била приемана от това лице, предвид липсата на
правосубектност на общинския съвет. Това изключвало възможността ищецът
да защити правата си, като ангажира отговорността на общината за
неоснователно обогатяване, а освен това предпоставки за това не били налице
и общината не следвало да отговаря за самоволните му действия по
подпомагане на конкретни лица от общинския съвет. Позовал се е и на изтекла
погасителна давност.
Допълнително, с молба с вх.№ 3989/13.06.2025г., ищецът е
конкретизирал, че извършваната от него услуга се е изразявала в:
предоставяне на устни консултации във връзка с дейността на общинския
съвет, (вкл. и по телефона); предоставяне на писмени консултации във връзка
с дейността и работата на общинския съвет; подготвяне на проекти за
нормативни актове и решения; изготвяне на пълномощни, декларации и други
подобни; осъществяване на представителство пред административни органи,
когато това е необходимо; изработване на правни анализи по определени
проблеми; изготвяне и съгласуване на писма, отговори на писма и изявления
на председателя на общински съвет; участие в постоянни комисии на
Общински съвет, с предоставяне на становище по всяко от внесените
предложения за решения на решение на общински съвет; участие в заседания
на общински съвет, в които при нужда /поискване/ от страна на председателя,
ищецът е предоставял мнение /становище/ по процедурен въпрос, кворум и
мнозинство, или „по съществото“ на предложението; подготовка на проект на
предложение за решение на ОС при: връщане на решение от страна на
Областен управител, определяне на представител в общото събрание на
търговски дружества, в които общината има дялово участие в капитала или е
акционер, други, възложени от председателя на ОС; подготовка на отчети на
председателя на ОС за дейността на ОС в частта, свързана с осъществено
процесуално представителство на ОС, като една част от дейността му
(единствено уточнена) се е извършвала под формата на електронна
кореспонденция, описана по дати и съдържание в т. 1 – т. 44. Последните,
изрично изброени като извършени от ищеца дейности, наред с твърдяното
участие в заседанията на постоянните комисии и в заседания на общинския
съвет, очертават в достатъчна степен обстоятелствата, на които се основава
5
искът. Възраженията на въззиваемата страна, че исковата молба е останала
нередовна и решението е постановено по ненадлежно предявен иск, и затова е
недопустимо, не е основателно.
Не е основателно и възражението на въззиваемата страна за настъпила
преклузия за представяне на писмени доказателства от ищеца с подадената от
него молба с вх.№ 3989/13.06.2025г. Изключенията от императивната забрана
за доказателствени искания пред въззивния съд са уредени в чл. 260, т. 5 и 6 и
чл. 266, ал. 2 и 3 от ГПК, като последната хипотеза обхваща случаите, в които
доказателствените средства не са допуснати от първоинстанционния съд
поради процесуални нарушения – такива, които страната е поискала, но в
нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е допуснал да бъдат
събрани; такива, които страната не е посочила и представила своевременно
поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуалните
правила във връзка с доклада на делото. Условие за допускане на
доказателствените средства пред въззивната инстанция в тези случаи е
надлежното отправено оплакване във въззивната жалба или отговора. Такова
във въззивната жалба не се съдържа. Направеното от въззивника оплакване
едва в откритото заседание, а не във въззивната жалба, за допуснати от
районния съд процесуални нарушения при докладване на делото, е
несвоевременно и по повод на него представените писмени доказателства не
могат да бъдат допуснати на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК, защото за тези
нарушения въззивният съд не следи служебно (т. 2 от ТР № 1 от 09.12.2013г.
по тълк.д.№ 1/2013г. на ОСГТК). Задължението на въззивния съд обаче
служебно да се произнесе по надлежното си сезиране като съд по същество на
правния спор, т.е. и по редовността на исковата молба, следва от разпоредбите
на чл. 273 вр. чл. 129, ал. 4 от ГПК и е разяснено в т. 5 от ТР № 1 от
09.12.2013г. по тълк.д.№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и т. 4 от ТР № 1 от
17.07.2001г. по тълк.д.№ 1/2001г. на ОСГК на ВКС. Ако бездействието на
страната се дължи на неизпълнение на служебното задължение на
първоинстанционния съд да обезпечи разглеждане на редовна искова молба
чрез изясняване на фактическата страна на спора, преклудиране на
процесуалните права не може да настъпи, защото накърнява принципите на
законност и установяване на истината в гражданския процес. След
отстраняване на нередовността на исковата молба, която се изразява в
непосочване конкретно на извършеното от ищеца, той следва да има
възможност да посочи всякакви нови доказателства, необходими за фактите,
въведени за първи път в процеса на този етап, в резултат на поправеното
съдържание на исковата молба.
В исковата молба се съдържат твърдения за това, че договорът от 2019г.
е бил сключен по предложение на председателя на Общински съвет – Б. и след
договореност с него ищецът да осъществява правно обслужване на общинския
съвет, както и, че председателят на общинският съвет уверил ищеца, че иска и
след изтичането на срока да продължи работата на ищеца, но при липсата на
обосноваващи твърдения в исковата молба договорно правоотношение да е
6
възникнало от сключен между ищеца и общинския съвет, чрез председателя
му, договор, въз основа решение на общинския съвет, и при твърдения, че
същият е предоставял правно обслужване на органа на местно
самоуправление, без да е сключен между него и общината договор, следствие
на което общината се е обогатила без основание за негова сметка, районният
съд е дал правилна правна квалификация на иска по чл. 59 от ЗЗД. Този иск
може да бъде проведен, когато ищецът не разполага с друг иск срещу същия
ответник, а не срещу което и да е трето лице (в частност физическото лице Н.
К., с оглед възражението на ответника за възможността ищецът да претендира
реално изпълнение по договор с него) - така т. 11 от ППВС 1/1979г.
Пред въззивния съд не са предявени оспорвания относно установения от
районния съд факт, че след изтичане на срока на договора от 2019г. нов
договор за абонаментно правно обслужване с ищеца, който да обвързва
Община – Б. със задължение да заплаща възнаграждение, не е бил сключен.
Доколкото разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК ограничава обхвата на
дейността на дейността на въззивния съд, този релевантен факт не може да
бъде приет за погрешно установен първоинстанционния съд.
Изяснено е, че между ищеца, като адвокат-изпълнител, и Община Б.,
като възложител, е бил сключен договор за абонаментно правно обслужване
на Общински съвет - Б. с peг. № 673 от 12.11.2019г. за срок от една година – до
12.11.2020г., с уговорено възнаграждение като месечен абонамент в размер на
450 лева. Твърдението на ищеца, че след изтичане на срока на договора
председателят на общинския съвет го уверил, че органът на местно
самоуправление се нуждае от услугите му на адвокат и иска продължаване на
неговата работа, не е оспорено от ответника, който в отговора си е посочил и,
че председателят на общинския съвет е посредничил на ищеца с искане за
подписване от кмета на нов договор за абонаментно правно обслужване. Не е
спорно също, че ищецът е изготвил и подписал такъв договор и, че го е
представил в общината за подпис от кмета, както и, че кметът не е подписал
същия.
От събраните в първата инстанция показания на свидетелите В.Л. и С. Г.
се установява, че в периода от 2019г. до началото на 2022г., в продължение на
около две години ищецът е присъствал на заседания на комисии и на сесии на
общинския съвет като юрист, разработвал проекти за правилници и наредби,
давал становища и консултирал общинските съветници във връзка с върнати
от областния управител решения за преразглеждане, изготвяне на докладни по
различни въпроси или отправяне на предложения за промени в правилници
или наредби, разяснявал юридическия смисъл на изготвени документи, като
основно кореспонденцията с ищеца била чрез имейли. Свидетелят Л.
получавал от ищеца отговори и разяснения по поставени въпроси, като сочи и
конкретен случай с решение на общинския съвет за извършване на продажба
на паркинг – публична общинска собственост. Този свидетел установил в
началото на 2022г., че юристът отсъства от една или две сесии и тогава
председателят му разяснил, че той вече не работи с общинския съвет, като за
7
това не било искано становище от общинските съветници. Свидетелят Г.
потвърдил, че ищецът е работил, дори често двамата влизали в спор; виждал
ищеца на всяко заседание на комисията по икономика и финанси, в която
свидетелят участвал; много често се налагало някои въпроси да бъдат
поднасяни допълнително или разяснявани на самия общински съвет; ищецът
присъствал като юрист на общинския съвет. След средата на мандата
свидетелят установил, че ищецът вече не работи в общинския съвет. Няма
основателни причини показанията на свидетелите да не бъдат кредитирани –
те са дадени от лица, които излагат сведения за непосредствено възприети от
тях факти. Само засвидетелстваното от В.Л., че кметът на общината изразил
готовност да даде висока оценка на работата на ищеца, ако спечели водено
дело във връзка с „бариера на Двореца“, не може да бъде конкретно относено
към спора, защото е лишено от яснота дали се отнася за времето на действие
на договора от 2019г. или след изтичането му.
Изнесеното от свидетелите се потвърждава и от проведената електронна
кореспонденция, документирана от събраните по делото екранни снимки,
която установява възлагане на работа чрез електронни писма, изпратени от
електронния адрес на общинския съвет и изпращане на отговор от
електронния адрес на ищеца в изпълнение на същата в периода ноември 2020г.
– февруари 2022г. При неоспорване от ответника на проведената
кореспонденция със съдържанието, установено от приложените писмени
доказателства, неоснователно се възразява от него, че липсвали доказателства
изпращаните от ищеца материали да са изготвени от него. Както се изяснява
от показанията на двамата свидетели, ищецът е извършвал правни
консултации, което включва и преглед и проверка на изготвени проекти.
Представените от ищеца приемо-предавателни протоколи за приемане
на извършена работа без забележки са датирани в последния ден от всеки от
месеците в процесния период и са подписани от председателя на общинския
съвет, като възложител, но по сключен с Община Б. договор за абонаментно
правно обслужване на общинския съвет. При липсата на сключен договор,
респективно оправомощаване от страна по него на председателя на
общинския съвет да удостоверява приемане на извършена по договор работа,
същите могат да бъдат ценени единствено като писмено изявление на техния
автор, без да могат да бъдат противопоставени на ответника по делото, като
страна по договор. Освен това, основателно е възражението на ответника, че
протоколите са лишени от каквато и да било конкретика, за да може от тях да
се почерпят ясни сведения относно обема на извършеното през съответния
месец. Следва да се съобрази обаче, че те са подписани от председателя на
общинския съвет и неговото изявление, че приема без забележки извършената
работа по абонаментно правно обслужване има характера на положителна
оценка на работата.
В представените разпечатки не се установяват записи за разменена
кореспонденция в месеците септември 2021г., януари и март 2022г. и
доколкото показанията на свидетелите са дадени общо за период от около две
8
години, както и приемо-предавателните протоколи не съдържат конкретни
данни за реално извършена работа, по делото няма доказателства за
осъществена правна услуга в тези три месеца. Относно месец ноември 2020г.
следва да се съобрази, че до 12.11.2020г. е действал сключеният на 12.11.2019г.
договор.
По делото няма спор, това е установено и от заключение на вещо лице,
че в Община – Б. не е отразен счетоводно договор за правно обслужване с
ищеца за процесния период, както и не са извършвани плащания за същия.
Общинският съвет няма качеството на юридическо лице. Той може да
бъде субект на процесуално правоотношение като страна в съдебно
производство в качеството му на орган на местното самоуправление и тогава
притежава процесуална правоспособност (напр. по повод обжалване на
издаден от органа административен акт /чл. 153, ал. 1 от АПК/). В тези
съдебни производства участието на общинския съвет може да се осъществява
чрез процесуален представител (така чл. 17, ал. 3 от АПК), ангажиран от
председателя на съвета, разполагащ с компетенции да представлява съвета
пред външни лица и организации - чл. 25, т. 6 от ЗМСМА. Правомощието на
председателя на общинския съвет по чл. 25, т. 6 от ЗМСМА да представлява
органа на местно самоуправление пред външни лица и организации не
включва и права за сключване на облигационни съглашения, тъй като
общинският съвет не притежава гражданска правосубектност – не е
юридическо лице, не е и физическо лице. Общинският съвет не разполага със
самостоятелен бюджет, с който може да се разпорежда и паричните
задължения във връзка с дейността му възникват по закон в патримониума на
общината, чийто кмет е първостепенен разпоредител с бюджетните средства.
Дори и съглашение между ищеца и председателя на общинския съвет да е
постигнато, то не би породило правни последици по договор спрямо Община -
Б.. Това изключва възможността ищецът да претендира от общината
възнаграждение за положения труд в полза на общинския съвет на договорно
основание. Ищецът е осъществявал правно консултиране на общинските
съветници, като е очаквал да бъде подписан договор с кмета на общината, той
не е присъствал на заседанията като заинтересован гражданин, както
възразява ответникът. Същевременно, от твърденията в отговора на исковата
молба следва, че кметът на Община – Б. е знаел, че и след прекратяване на
договора за абонаментно правно обслужване от 2019г. ищецът продължава да
осъществява юридическо консултиране на общинския съвет, но е допуснал
тази негова дейност да продължи, въпреки, че не е подписал представения му
договор, като няма твърдения по изричен начин, освен с факта на
неподписване на договора, да се е противопоставил на фактическото й
осъществяване. Общинският съвет се е ползвал от услугите на ищеца-адвокат,
който е бил на разположение на общинските съветници и при поискване от
всеки от тях ищецът е осъществявал правно консултиране, а това, предвид
липсата на правосубектност на органа на местното самоуправление, означава,
че ползата е настъпила в патримониума на Община – Б., която не е направила
9
разходи за получените услуги и така се е обогатила неоснователно.
Положеният от едно лице труд е винаги възмезден и следва да бъде заплащан.
Ищецът е положил усилия, вложил е своето време, приложил е знания и
умения. По делото няма нито едно доказателство, за това, че някой от
общинските съветници е изразявал неудовлетворение от получаваната услуга.
След като липсва договорно основание, по силата на което ищецът да е
осъществявал правното обслужване на общинския съвет, и Община – Б.
посредством общинският съвет, се е възползвала от резултата от положените
от ищеца усилия, с неполучаването на справедливо възнаграждение ищецът се
е обеднил.
Вземанията за неоснователно обогатяване възникват само при липса на
друго основание между страните, която липса е установена в случая.
Неоснователното обогатяване, като правен институт, почива на принципа на
справедливостта, който изисква всяко едно имуществено разместване да е
правно оправдано. Налице е неоснователно обогатяване не само при
неоснователно разместване на блага, но и тогава, когато е избегнато
намаление на имуществото, реализирано е едно спестяване на разходи. В
случая, именно поради установената липса на договорно правоотношение, се
установява, че за процесния период ищецът не е получил заплащане,
съответно Община - Б. е спестила разходи за заплащане на възнаграждение.
Съгласно тълкуването на чл. 59 от ЗЗД в т. 1 от ППВС 1/1979г., неоснователно
обогатяване е налице и в хипотезата, когато е налице спестяване на средства
за сметка на имуществото на друго лице. Връзката между обогатяването чрез
спестяване на средства и обедняването не е необходимо да е причинна.
Достатъчно е да произтичат от един факт. Намаляването на имуществото на
ищеца с вложените от него усилия по правно обслужване на общинския съвет
кореспондира на неизвършените от ответната община разходи (спестени) по
заплащане на получената от общинския съвет услуга. Тя, предвид събраните
по делото доказателства, съставлява именно текущо правно обслужване – за
ангажимент, в готовност да се грижи за възникналите правни въпроси, който е
и изпълняван към общинските съветници в посочените по-горе периоди.
Налице са предпоставките за уважаване на предявения иск и
обезщетяване на ищеца по реда на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Размерът, който ищецът
претендира, той е определил от уговореното възнаграждение по договора за
правно обслужване от 2019г. – 450 лева. При дължимата преценка по чл. 162
от ГПК, въззивният съд намира, че няма основание това възнаграждение да
служи като база за определяне на обезщетението за неоснователно
обогатяване. В случая следва да се прецени разпоредбата на 6, ал. 1, т. 11 от
действалата към началото на периода Наредба № 1 от 9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията след
изм. и доп., бр. 68 от 31.07.2020г., според която за текуща правна помощ по
договор с юридическо лице е предвидено възнаграждение от 400 лв. месечно.
Както вече се посочи, до 12.11.2020г. страните са били обвързани от
сключения договор и няма доказателства по делото за осъществена услуга в
10
месеците септември 2021г., януари 2022г. и март 2022г. Затова ищецът има
право на обезщетение пропорционално за 12 работни дни от 21 работни дни за
месец ноември 2020г. – 228,57 лв. и по 400 лв. за 13 месеца – 5 200 лв. (за
декември 2020г.; за 2021г. без месец септември; за февруари 2022г.), а общо в
размер на сумата от 5 428,57 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда.
Наведеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност е
неоснователно. По отношение на обезщетението за неоснователно
обогатяване приложима е общата разпоредба на чл. 110 от ЗЗД, т.е.
давностният срок е петгодишен. Вземането, на основание чл. 59 от ЗЗД,
възниква с извършване на размяната на престациите, като от този момент е и
изискуемо. В случая това вземане е станало изискуемо след приключване на
целия период, като последната дата на периода е 31.03.2022г. Исковата молба е
подадена на 15.01.2024г., т.е. преди изтичането на петгодишната давност.
Искът е основателен до размера от 5 428,57 лв. за времето от 13.11.2020г.
до август 2021г., вкл., за ноември и декември 2021г. и за февруари 2022г.,
съответно неоснователен за горницата над 5 428,57 лв. до претендираните
7 650 лв., в т.ч. за периода 01.-12.11.2020г., както и за месеците септември
2021г., януари 2022г. и март 2022г.
Горният резултат е отчасти различен от постановеното от районния съд.
Независимо от това, първоинстанционното решение по съществото на иска
следва да бъде отменено изцяло, защото в обективирания диспозитив на
съдебния акт не е ясно и точно очертан предмета на спора. След отмяна на
решението, предявеният иск следва да бъде уважен до размера от 5 428,57 лв.,
а за горницата до претендираната сума и за периода 01.-12.11.2020г., както и за
месеците септември 2021г., януари 2022г. и март 2022г. - отхвърлен.
Решението следва да бъде изменено в частта за присъдените за първата
инстанция разноски, като бъде отменено за присъденото адвокатско
възнаграждение в полза на ответника над 319,42 лв. до 1100 лв. и потвърдено
до размера от 319,42 лв.
Поради частичното уважаване на иска, ищецът има право на част от
направените от него разноски в първата инстанция, които се изразяват в
платена държавна такса от 306 лв. и платен депозит за вещо лице от 400 лв.,
или общо 706 лв. От тази сума, съответно на уважената част от ищеца, в полза
на ищеца следва да се присъди сумата от 417,93 лв.
Във въззивното производство страните също са претендирали разноски.
Въззивникът е внесъл държавна такса в размер на 153 лв. и е платил в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лв. Въззиваемата страна е
възразила това възнаграждение да е прекомерно. По правилото на чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, за
защита по иск с цена от 7 650 лв. е предвидено възнаграждение от 1 065 лв.
Делото не е с фактическа и правна сложност; защитата се изразява в изготвяне
на отговор, депозиране на молба за отстраняване на нередовности на исковата
11
молба и явяване в открито заседание с изготвяне и на писмена защита.
Предоставената защита не надхвърля по сложност и времеемкост обичайната,
поради което следва да се приеме, че и справедливото възнаграждение за
извършената от адвоката работа следва да се измери с приетото за обичайно
такова, а именно 1 065 лв. До този размер направеното от въззиваемата страна
възражение е основателно. Така в полза на въззивника следва да се присъдят
разноски за въззивното производство в размер на 864,31 лв. (от общо 1 218
лв.).
Въззиваемата страна също има право на разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска. Община – Б. е била представлявана от адвокат. В
представения договор за правна защита и съдействие е уговорено плащане на
възнаграждение за адвокат Г. Д. в размер на 1200 лева по банков път по
посочена сметка. Не е приложено обаче доказателство за извършване на
плащането по банков път. Не съставлява такова представеният списък на
разноските. След като липсва доказателство разход за уговорено адвокатско
възнаграждение да е сторен, претендираното възнаграждение не съставлява
доказана разноска за страната и не може да й бъде присъдено.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 134 от 18.10.2024г., поправено за очевидна
фактическа грешка с решение № 13/27.01.2025г. и с решение №
69/24.03.2025г., по гр.д.№ 28/2024г. по описа на Районен съд – Б., в частта, в
която е отхвърлен предявен от А. Г. А. с ЕГН **********, адвокат с ЛН *** с
ЕИК103584764, с адрес гр. Б., ул. “*** иск за осъждане на Община Б., с
Булстат *********, гр. Б., пл. “***, представлявана от кмета Н. Д. А. да му
заплати паричната сума в размер на 7 650 лева, представляваща вземане по
предоставена услуга по абонаментно правно обслужване на Общински съвет -
Б. в период от месец ноември 2020г. до месец март 2022г. включително, ведно
със законната лихва, считано от предявяването на иска, до окончателното му
изплащане, като неоснователен, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Община Б., с Булстат *********, гр. Б., пл. “***, да заплати
на А. Г. А. с ЕГН **********, адвокат с ЛН *** с ЕИК103584764, с адрес гр.
Б., ул. “***, сумата от 5 428,57 лв., представляваща стойност на предоставени
от А. Г. А. услуги по абонаментно правно обслужване на Общински съвет – Б.
за времето от 13.11.2020г. до август 2021г., вкл., за ноември 2021г., декември
2021г. и за февруари 2022г., с която стойност Община – Б. се е обогатила без
основание за сметка на А. Г. А., ведно със законната лихва от 15.01.2024г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 5 428,57
лв. до претендираните 7 650 лв., в т.ч. за периода 01.-12.11.2020г., както и за
месеците септември 2021г., януари 2022г. и март 2022г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 134 от 18.10.2024г., поправено за очевидна
12
фактическа грешка с решение № 13/27.01.2025г. и с решение №
69/24.03.2025г., по гр.д.№ 28/2024г. по описа на Районен съд – Б., в частта, в
която А. Г. А. с ЕГН **********, гр. Б., ул. “***, е осъден да плати на Община
Б., с Булстат *********, гр. Б., пл. “***, разноски за първата инстанция в
размер на 319,42 лв.
ОТМЕНЯ решение № 134 от 18.10.2024г., поправено за очевидна
фактическа грешка с решение № 13/27.01.2025г. и с решение №
69/24.03.2025г., по гр.д.№ 28/2024г. по описа на Районен съд – Б., в частта, в
която А. Г. А. с ЕГН**********, гр. Б., ул. “***, е осъден да плати на Община
Б., с Булстат *********, гр. Б., пл. “***, разноски над 319,42 лв. до 1100 лв.
ОСЪЖДА Община Б., с Булстат *********, гр. Б., пл. “***, да заплати
на А. Г. А. с ЕГН **********, гр. Б., ул. “***, разноски за
първоинстанционното производство в размер на 417,93 лв.
ОСЪЖДА Община Б., с Булстат *********, гр. Б., пл. “***, да заплати
на А. Г. А. с ЕГН **********, гр. Б., ул. “***, разноски за въззивното
производство в размер на 864,31 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13