Р Е Ш Е Н И Е
№ 881
гр. Бургас, 09.03.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, 49 – ти граждански състав
на десети декември две хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание, в състав
Съдия: Пламен Дойков
при
секретаря Илияна Гальова, като разгледа докладваното от съдията Дойков гражданско
дело № 3558 по описа за 2019година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото е образувано по
искова молба на Г.С.Д., ЕГН **********,***
чрез адв. Ю.Я.,***. В исковата молба се сочи, че ищецът е бил длъжник по
ч.гр.д. № 5137/ 2017г. на РС гр. Сливен по подадено заявление по чл. 410 от ГПК
от страна на „Мобилтел“ ЕАД/ понастоящем „А1 България“ ЕАД/. Към вземането в
хода на воденото изпълнително дело № 20188370400120 на ЧСИ Павел Георгиев при
ОС гр. Сливен е било присъединено и неолихвяемо вземане на ТД НАП гр. Бургас за
сумата от 4908.05лева. Сочи се, че общото задължение по изпълнителното дело към 06.03.2018г. е било в размер
на 6 138.48лв., като на Д. е наложен запор върху пенсията в банковите сметки в
няколко търговски банки. Задълженията на ищеца към „Мобилтел” ЕАД били
изплатени. По отношение на останалите вземания се сочи, че неолихвяемата сума в
размер на 4 908.05лв. е задължение към ТД на НАП- Бургас произтичащи от
Изпълнителен лист 110/2013/23.04.2013г.; Фиш/Глоба 14-1670-
000720/25.08.2014г.; Наказателно постановление/Глоба по 415б от КТ 20-2001827/
19.12.2011г. и Изпълнителен лист 538/2013/19.07.2012г. Твърди се също, че за
вземането на ТД на НАП-Бургас в размер на 4649.43 лв. неолихвяеми, от Д. ми са
удържани до 22.03.2019г. 2570.80лв. и е останал остатък в размер на 2078.63лв.
Съответно се сочи, че сумата в размер на 1898.97лв., която представлява част от
остатъка в размер на 2078.63лв. е погасена по давност както следва:
- за сумата по Изпълнителен лист
110/2013/23.04.2013г. в размер на 68.53лв. е изтекла погасителната давност на
23.04.2018г.;
- за сумата по Наказателно постановление/Глоба
по 415б от КТ 20-2001827/19.12.2011г. в размер на 1720.93лв. е изтекла
погасителната давност на 19.12.2016г.;
- за сумата по Изпълнителен лист
538/2011/19.07.2012г. в размер на 109.51лв. е изтекла погасителната давност на
19.07.2017г.;
- за сумата Фиш/Глоба
14-1670-000720/25.08.2014г. в размер на 179.66лв. все още не била изтекла
погасителна давност и следвало да се заплати само тази сума.
Ищецът сочи, че сумата в размер на 179.66лв представлява
и разлика между дължимите 2078.63лв. и 1898.97лв., за която е изтекла
погасителна давност. Претендира се да се приеме за установено, че ищецът не
дължи на ТД НАП гр. Бургас сумата от 1898.97лева неолихвяемо задължение към ТД
НАП. Претендират се разноски.
Ответникът
ТД НАП гр. Бургас редовно призован, не депозира писмен отговор, не взема
становище и не прави доказателствени искания. След уточняване на исковата молба
е постъпило становище, в което не е взето отношение по същество. Посочено е, че
приложим е ДОПК за погасителните срокове и са описани разпорежданията на
публичния изпълнител.
В
съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв. Я., като исковата молба се
поддържа.
За ответника, редовно призован, не
се явява представител.
По делото са представени като
писмени доказателства: копие на справка за общите задължения на ищеца издадена
чрез НАП; копие на удостоверение по изп.д. № 2018 837 04 00120; копие на
експертно решение на ТЕЛК; копие на пълномощно; копие на определение № 1053/
29.03.2019г. на Районен съд Сливен; копие на постановление за прекратяване на
изпълнително дело № 120/ 2018г. на ЧСИ
Павел Георгиев; становище на публичен изпълнител при ТД НАП Бургас, офис
Сливен, ведно с един брой съобщение за доброволно изпълнение, пет броя
разпореждания за присъединяване, двадесет броя разпореждания за разпределение,
три броя изпълнителни титули.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на
чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено следното :
Направено е
искане за неприсъствено решение, но настоящият състав не счита, че са налице
предпоставките на чл. 239, ал. 1 от ГПК и следва решението да се мотивира по
същество.
По делото не се
спори, че по ч.гр.д. № 5137/ 2017г. на Сливенския районен съд срещу ищецът Г.С.Д.,***
е бил издаден изпълнителен лист в полза на „Мобилтел” ЕАД/ понастоящем „А1
България” ЕАД/. За събиране на вземането, на 16.01.2018г. е било образувано
изп.д. № 120/ 2018г. на ЧСИ Павел Георгиев, с район на действие Окръжен съд гр.
Сливен. Не се спори също, че в изпълнение на задълженията си по чл. 458 от ГПК
съдебният изпълнител е присъединил като взискател и Държавата в лицето на ТД
НАП гр. Бургас по вземания срещу ищеца. Спрямо ищецът са били наложени запори
на банковите му сметки в търговски банки в страната. След събиране на вземането
на търговското дружество са останали дължими неолихвяемите вземания на
Държавата. Това са вземание по издадено Наказателно постановление № 20-
2001827/ 19.12.2011г. на Дирекция „Инспекция на труда” гр. Сливен за наложена
глоба в размер на 1500.00лева на
ищеца като ЕТ „Змей- Д- Г.Д.“, ЕИК *********, изпълнителен лист от 19.07.2012г.
издаден от Окръжен съд гр. Сливен по НОХД № 538/ 2011г. за разноски в производството
в размер на 180.00лева и изпълнителен лист от 23.04.2013г. по гр.д. №
110/2013г. на Районен съд гр. Нова Загора за сумата от 50.00лева държавна такса
и 5.00лева за издаването на изпълнителния лист.
По делото е
приложена покана за доброволно изпълнение от страна на публичния изпълнител,
която няма данни да е била връчена на ищеца, разпореждания за присъединяване и
разпореждания за разпределение на постъпили суми. Следва да се отчете следното.
Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичане на
5- годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината следваща годината,
през която е трябвало да се заплати задължението, освен ако не е предвиден по –
кратък срок. В разпоредбата на чл. 162, ал. 2 от ДОПК са посочени и задълженията,
който следва да се считат за публични. Следва да се приема, че посочените
задължения е следвало да се погасят по давност в посочения срок, както следва:
за Наказателно постановление № 20- 2001827/ 19.12.2011г. на Дирекция „Инспекция
на труда” гр. Сливен – на 01.01.2018г., след като срокът за доброволно
изпълнение е бил през 2012г.; за изпълнителен лист от 19.07.2012г. издаден от
Окръжен съд гр. Сливен по НОХД № 538/ 2011г. за разноски в производството в
размер на 180.00лева – на 01.01.2018г. и за изпълнителен лист от 23.04.2013г.
по гр.д. № 110/2013г. на Районен съд гр. Нова Загора за сумата от 50.00лева
държавна такса и 5.00лева за издаването на изпълнителния лист- на 01.01.2019г.
По делото от страна на ответника не се посочиха и представиха доказателства, че
в тези срокове са извършвани действия , които да са довели до прекъсване на
давността. Видно от доказателствата по делото през 2012г. е изпратено съобщение
за доброволно изпълнение, но същото освен че няма данни да е връчено, не сред
действията водещи до прекъсване на давността, съгласно постановеното в ТР №
2/2013г. от 25.06.2015г. по т.д. №2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС. Видно от
доказателствата по делото изп.д. № 120/ 2018г. на ЧСИ Павел Георгиев е
започнало на 16.01.2018г., а от представените доказателства по изп.д. №
977/2012г. първото разпределение по това производство на постъпили суми е
станало на 22.03.2018г. Няма данни преди това да се извършвани действия, с
които да е прекъсвана давността. Водим от тези съображения, настоящия състав
счита, че иска е частично основателен са сумите дължими по Наказателно
постановление № 20- 2001827/ 19.12.2011г. на Дирекция „Инспекция на труда” гр.
Сливен и изпълнителен лист от 19.07.2012г. издаден от Окръжен съд гр. Сливен по
НОХД № 538/ 2011г., а по отношение на вземането по изпълнителен лист от
23.04.2013г. по гр.д. № 110/2013г. на Районен съд гр. Нова Загора следва да се
отхвърли.
По разноските. По
делото ищецът е направил разноски в размер на 500.00лева за адвокатски хонорар
и е внесена държавна такса в размер на 75.96лева. Следва съответно на уважанета
част на иска да му се присъди сумата от 555.17лева, която да бъде заплатена от
ответника.
Воден от изложеното и на
основание чл. 236 вр. чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ПРИЕМА за установено, на основание чл. 439,
ал. 1 от ГПК, че ищецът Г.С.Д., ЕГН **********,*** , не дължи на ответника ТД
НАП гр. Бургас, сумата в общ размер на 1830.44лева /хиляда осемстотин
и тридесет лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща вземания по Наказателно
постановление/Глоба по 415б от КТ 20-2001827/19.12.2011г. в общ размер на
1720.93лева/ хиляда седемстотин и двадесет лева и деветдесет и три стотинки/ и Изпълнителен
лист 538/2011/19.07.2012г. в общ размер на 109.51лева/ сто и девет лева и
петдесет и една стотинки/, които вземания са били присъединени по реда на чл.
458 от ГПК към изп.д. № 20188370400120 на
ЧСИ Павел Георгиев при ОС гр. Сливен, като погасени по давност, а по отношение на вземането по изпълнителен лист от
23.04.2013г. по гр.д. № 110/2013г. на Районен съд гр. Нова Загора, за сумата от
в размер
на 68.53лева/ шестдесет и осем лева и петдесет и три стотинки/, ОТХВЪРЛЯ иска
като неоснователен.
ОСЪЖДА ТД НАП гр. Бургас да заплати на Г.С.Д., ЕГН **********,***
, сумата от 555.17лева /петстотин петдесет и пет лева и седемнадесет стотинки/
разноски по делото за адвокатско възнаграждение и внесена държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/
Пламен Дойков
Вярно с оригинала:
И.Г.