№ 186
гр. П., 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П. в публично заседание на втори декември през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Сузана Ем. Полизоева
при участието на секретаря Силвия Кирова
като разгледа докладваното от Сузана Ем. Полизоева Административно
наказателно дело № 20241230200046 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Б.И.М., ЕГН-**********, в качеството му на
управител на "Б." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
/населено място/, чрез адвокат Г.К. при АК – Б. против Наказателно
постановление №44-КХ 20/29.12.2023г., издадено от директора на Областна
дирекция по безопасност на храните гр.Б. /ОДБХ-Б./, с което на
жалбоподателя, на основание чл. 131, ал.2, във връзка с чл.131, ал. 1, т. 1 от
Закона за храните е наложена имуществена санкция в размер на 4200 лева за
нарушение на чл. 18 от същия нормативен акт извършено за втори път.
В жалбата е изразена позиция, че наказателното постановление е
неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на
материалния закон и на процесуалните правила и се иска неговата отмяна.
Посочено е, че при проверка в магазин за хранителни стоки на главен път Е*
при ГКПП К. контролните органи са установили наличие на маслинови масла
, като се твърди че е нарушено българското и европейското законодателство
без да се конкретизирало в какво именно се състои нарушението, и това било
прието за нарушение на чл. 18 от ЗХ. Подчертава се, че след съставянето на
АУАН в нарушение на чл.42, ал.1 т.4 от ЗАНН не следвало да поражда правно
действие и макар и предоставен 7-дневен срок за възражения АНО не се е
съобразил с тях и в противоречие с чл.54, ал.1, т.2 и т.7 ЗАНН е издала
атакуваното НП, което водило до незаконосъобразност на атакувания акт.
Пред съда жалбата, с отправените искания, се поддържа по изложените в
нея съображения от упълномощен процесуален представител. Последният е
заявил претенция за присъждане на разноски в съдебното производство по
настоящия съд, с представяне на доказателства.
1
Административно-наказващият орган се представлява от юрисконсулт П.,
изразяваща становище за неоснователност на жалбата. Прави изявление за
правилна квалификация на установеното нарушение както и че същото е
описано в акта ясно, което се подкрепяло от събраните доказателства. Сочи че
наложеното наказание като минимално такова е правилно определено с оглед
нарушението на Закона за храните и специфичния характер на извършеното
деяние. Моли за потвърждаване на наказателното постановление и
присъждане на юрисконсултско и прави възражение за прекомерност на
адвокатски хонорар възнаграждение, като мотивира същото.
Районна прокуратура – Б., ТО П., при редовност на призоваване, не
изразява становище, не се представлява в съдебно заседание.
Жалбата се явява процесуално допустима предвид подаването и в
законоустановения срок и от правен субект, имащ правото и интерес от
обжалването.
По делото бяха разпитани като свидетели актосъставителя д. Н.-главен
инспектор в отдел „КХ“ при ОДБХ-Б., свидетеля В. Б. - инспектор в отдел
„КХ“ при ОДБХ-Б. и свидетеля Р. Х.-служител при РУ П., извършили
проверка на магазин за търговия с хранителни стоки, находящ се на Главен
път Е* при ГКПП К., стопанисван от търговеца "Б."ООД гр.П., присъствалата
на проверката – продавач-консултант М. С. при жалбоподателя, които дадоха
еднопосочни обяснения, които са безпротиворечиви и са допълват изцяло. Бе
приобщена в цялост представената административна преписка. Така
събраните доказателства съдът кредитира като относими, взаимно допълващи,
водещи да изясняване обективността на фактите, поради което ги кредитира в
цялост.
Съдът, след преценка доказателствата по делото и въз основа на закона,
намира за установено следното:
На 30.11.2023 г., около 11:00 часа свидетеля д. Н.-главен инспектор в
отдел „КХ“ при ОДБХ-Б., свидетеля В. Б. - инспектор в отдел „КХ“ при
ОДБХ-Б. и свидетеля Р. Х.-служител при РУ П., извършили проверка на
магазин за търговия с хранителни стоки, находящ се на Главен път Е* при
ГКПП К.,стопанисван от търговеца "Б." ООД гр.П., ул."П.Д." № *, са
установили че пред обекта са изложени за продажба на клиенти маслинови
масла /зехтини/ в метални пластмасови и стъклени опаковки в различна
разфасовка: опаковки от 5 литра-165 броя; опаковки от 3 литра-184 броя;
опаковки от 1 литър-68 броя, опаковки от 0,750 литра-26 броя, опаковки от
0,500 литра-10 броя и опаковки от 0,250 литра-4 броя. Установили също така
че на голяма част от опаковките, некоректно е представена информацията
върху етикетите, съгласно изискванията на българското и европейското
законодателство, както и не са представени документи за произход на всички
видове съхранявани зехтини. Нарушението е описано в Констативен протокол
от дата 30.11.2023г., които стоки са възбранени с разпореждане за забрана №13
от 30.11.2023г.. При проверката и съставянето на констативния протокол
2
присъствала продавач-консултанта и свидетел по настоящото дело М. С.,
която подписала и констативния протокол, като присъствала на проверката. В
раздел 5 от същия има изрично указания управителят на фирмата да се яви в
офиса на БАБХ гр.П. за съставяне на АУАН на 01.12.2023г.. На указаната дата-
01.12.2023г. управителят на търговското дружество Б.М. представил в офиса
„КХ“ гр.П. документите относно произхода на част от възбранените стоките-
растителни масла. Като проверяващите служители на ОДБХ Б. - свидетеля д.
Н.-главен инспектор в отдел „КХ“ при ОДБХ-Б., свидетеля В. Б. - инспектор в
отдел „КХ“ при ОДБХ-Б. извършили втора проверка на място за установяване
съответствие на документите с информацията изписана на етикета върху
възбранените масла, която проверка е извършена в присъствието на
управителя М., който подписал протокола. Установените и съответни стоки с
книжа са освободени, което се сочи изрично в т.5 до т.11 от описаните в
констативен протокол от 30.11.2023г. и са пуснати за свободна продажба.
За нарушение на чл. 18 от Закона за храните, на осн. чл.40, ал.1 от ЗАНН
на 30.11.2023г. на жалбоподателя бил съставен АУАН. В него изрично е
посочено, че нарушител е „Б.“ ООД, БУЛСТАТ *********, представлявано от
Мария Юлиянова Пъшева. Видно на позиция „нарушител“ е наличен положен
подпис. Актът бил връчен и на управителя Б.И.М., представляващ
жалбоподателя „Б.“ ООД, БУЛСТАТ *********, на 11.12.2023г., чрез разписка,
от която разписка е видно, че подписът положен в разписката от Б. М.. В
разписката изрично е посочено, че има право на възражения в тридневен срок
от връчването на акта, като в скоби се сочи от 23.12.2021г.-7-дневен срок, като
в позиция „Обяснения или възражения на нарушителя“ такива не са сторени.
На база акта е издадено и процесното НП, възпроизвеждащо
съдържанието на АУАН, и с което на основание чл. 131, ал.2, във връзка с
чл.131, ал. 1, т. 1 от Закона за храните на жалбоподателя, в качеството му на
управител на ТД, е наложена глоба в размер на 4 200 лева.
Съдът намира, че АУАН и НП са издадени в установените от закона
срокове, от компетентни длъжностни лица.
Относно реквизитите визирани в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН касателно
задължителното им съдържание, за чието нарушение се сочи в жалбата, съдът
следва да направи следното уточнение:
В АУАН действително е посочена датата на извършване на проверката на
търговския обект, която дата-30.11.2023г. се сочи и като дата на съставяна на
АУАН - стр.1 от акта, респ. стр.16 от делото. Като дата на съставяне на акта-
стр.3 от АУАН, респ.17 от делото се сочи 30.11.2023г. и именно срещу тази
дата се положени подписите на актосъставителя, нарушителя и на двамата
свидетели. Никъде в АУАН не е видно да е посочено дата на връчване, каквито
доводи се навеждат от защитата на жалбоподателя. В разписката подписана от
Б.М. се сочи дата 11.12.2023г. , която дата по своята същност представлява
датата на връчване на АУАН и от която дата на дружеството тече и срока за
възражение. Действително от събраните гласни доказателства всички
3
свидетели сочат на това, че АУАН е съставен на не 30.11.2023г., а на
11.12.2023г., когато е и подписан както от свидетелите, така и от управителя на
дружеството жалбоподател М.. Което вече по своята същност е процесуално
нарушение, което е съществено и касае датата на съставянето на акта.
В АУАН действително е посочено, че е нарушена нормата на чл.18 от
Закона за храните, като за нарушение се сочи че: върху етикетите е посочена
некоректно е представена информация, която не съответства на изискванията
на българското и европейското законодателство, като не е отразено в какво
именно се състои тази некоректност, липсва данни в тази насока и не бяха
събрани и в съдебно задание, поради което съдът не може да изведе изводите
си за това е ли е некоректна информацията , в какъв смисъл и да колко
изложеното е некоректно.
Наред с това с АУАН са сторени и неясни указания, а именно че
нарушителя може да подаде цит.: “...писмени възражения по акта в тридневен
/от 23.12.2021г.-7дневен/срок от дата, на която ми е връчен“. За нарушителя
действително съществува неяснота за това какъв е неговият срок за
възразяване 3-и или 7-мо дневен и от кога той следва да счита че започва - да
се брои от конкретна посочената дата-23.12.2021г., която е изтекла преди 2
години и за която вероятно е възможно да се касае за техническа грешка
нейното посочване/ или от датата на връчване на самия акт-11.12.2023г.. И тъй
като така сторените указания се явно неясни и противоречащи си, то за
жалбоподателя съществува и ограничаване на възможността да осъществи
ефективно правото си на защита, което е и процесуално нарушение.
Независимо от разнопосочността на указанията процесуалния представител на
дружеството е депозирал възражение, с което е сторил необходимото за него
да очертае процесуалните нарушения в АУАН. Въпреки изложението във
възражението при проверка на доказателствата по извършената проверка и
върху АУАН наказващият орган е решил, че не са налице нарушения и е издал
атакуваното НП. Но така очертаните процесуални нарушение в АУАН се
преповтарят в атакуваното наказателно постановление и именно поради това в
тази си част НП действително поставя санкционираното лице в позицията да
не знае какво точно е извършило или по скоро не е извършил, поради което е
напълно логично твърдението на защитата за объркването у жалбоподателя,
което възпрепятства значително неговата защита. Тези нарушение не може да
се санират на тази етап от производството. Във връзка изложеното съдът
намира, че в конкретния казус, процесното НП, не отговарят на установените
от закона реквизити – липсва посочване на конкретна вярна дата на
установяване на извършеното нарушение, която да съответства на
доказателствените данни, както и на обстоятелствата, при които то е
извършено. Касае е се за нарушение на императивните разпоредби на чл.57,
ал.1, т.3 ЗАНН-датата на акта въз основа на който е издадено НП; т.5 от
ЗАНН-описание на нарушението, както и на обстоятелствата при които е
извършено, са основни признаци от състава на твърдяното нарушение и са
абсолютно необходими и задължителен реквизит, както на АУАН, така и на
4
НП видно от цитираните законови разпоредби. Ясно е в конкретния казус, че
НП не дава задоволително обяснение на въпросите в какво именно се касае
нарушението, кои норма са нарушени. Разпоредбата на закона е ясна,
категорична и точна. Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН:
„ Наказателното постановление, трябва да съдържа описание на нарушението,
датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е
извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, като се посочи
законовата разпоредба която е нарушена“.
Това посочване трябва да е конкретно и небудещо съмнение. Законовата
разпоредба която е нарушена, описанието на нарушението и доказателствата,
които го потвърждават не може да бъдат извличани по пътя на формалната
или правна логика. Това би имало за последица твърде сериозна
неопределеност в регламентацията на обществените отношения от
категорията на процесните такива и в твърде сериозна степен би застрашило
правото на защита на засегнатото лице. В този смисъл са без значение
индийците, че лицето, на което е наложено административното наказание,
вероятно е разбрало кои са фактите и обстоятелствата, въз основа на които е
ангажирана административнонаказателната му отговорност, какви са
доказателствата, които я обосновават и коя е административнонаказателната
разпоредба, предвиждаща наложеното му административно наказание,
съответно нарушената материалноправна разпоредба.
Правоприлагането не може да почива на предположения, а на конкретни
факти, обстоятелства и данни. Административнонаказващият орган е
следвало изрично да посочи, коя дата е приел за дата на извършване на
нарушението, респективно да посочи кое е конкретното нарушение,
доказателствата които го обуславят, както и подробно да опише
обстоятелства, при които то е извършено.
Необходимо е да се посочи, че доказателства в тази насока, а именно
обосноваващи извършеното нарушение, е недопустимо да се събират едва в
хода на съдебното производство, тъй като описанието на нарушението,
обстоятелствата, при които е било извършено и доказателства, следва
задължително да се съдържат в НП, т.е още от образуването на
административнонаказателното производство следва по недвусмислен начин
да е ясно, за какво нарушение и въз основа на какви доказателства се ангажира
административнонаказателната отговорност на виновното лице. Липсата на
тази конкретна и задължителна минимална информация ограничава
съществено правото на защита на санкционираното лице да оспори надлежно
всяко от тези обстоятелства, като същото е изначално ограничено още в
първата фаза на административнонаказателното производство да събира
доказателства в тази насока срещу компетентността на органа и формата на
акта за прекратяване, поради което и представлява допуснато съществено
нарушение на административно производствените правила във фазата на
административнонаказателното производство, което няма как да бъде
санирано и отстранено.
5
Това е така, защото принципно с АУАН се поставя началото на това
производство, а с последващия го акт - НП нарушителят следва да има
възможност да разбере точно какво административно нарушение му се
вменява, че е извършил. В този смисъл наведените в жалбата, а и в съдебно
заседание доводи се явяват основателни.
Така констатираните процесуални нарушения допуснати в хода на
административнонаказателното производство са от категорията на
съществените, опорочават наказателното постановление изцяло и водят до
неговата отмяна.
За пълнота на изложението настоящият състав счита за основателно да
отбележи, че при разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването
на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията посочени от жалбоподателя.
Обстоятелствената част на административното обвинение не се визира
точно и ясно в какво се състои неизпълнението на вмененото от закона
задължение при предлагането на процесните хранителните продукти –
некоректно предоставена информация, който освен да съдържа
задължителната информация за състава на продуктите по чл. 9, § 1 от 2 от
Регламент (ЕС) № 1169/2011, следва да е и на български език, което
нормативно изискване е регламентирано по императивен начин в
разпоредбата на чл. 18 от Закона за храните. Същата повелява, че в
съответствие с чл. 15, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) №
1169/2011 информацията за храните, предлагани на територията на Република
България, включително тази на етикета, се предоставя на български език.
Процесното задължение обаче действително липсва като отбелязване
като нарушение както в АУАН така и в НП. Единственото което наказващият
орган е посочил като нарушена разпоредба е чл.18 от Закона за храните. Не се
сочи коя норма на европейското законодателство е нарушена. Наред с това
следва да се посочи в какво именно се състои нарушението – в какво именно е
некоректността на представената върху етикета информация, както и съгласно
кои норми на българското и на европейското законодателство са те , за да се
очертаят и нарушаването им. Тоест касае се до процесуални нарушение на
нормите на чл.42, ал.1, т.4 и ал.5 от ЗАНН, които нарушения са съществени и
предопределят съставянето на АУАН при нарушение на процесуалния закон,
които не могат да бъдат сънирани от настоящия съдебен процес. Нормата на
чл.18 е императивна и тя не дава възможност за абстрактни понятия , тоест за
НО съществува задължението да посочи езика на етикира да съответства на
територията на страната на която се предлагат стоките, в настоящия казус
касае територията на Р. България, следователно езика на етикиране е
български.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 от Закона за храните в съответствие с
разпоредбите на чл. 15, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) №
6
1169/2011 информацията за храните, предлагани на територията на Република
България, включително тази на етикета, се предоставя на български език.
Същевременно, нормата на чл. 15, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) №
1169/2011 повелява, че без да се засяга член 9, параграф 3 от Регламента,
задължителната информация за храните се предоставя на език, който е лесно
разбираем за потребителите от държавите-членки, в които се предлага на
пазара храната, като в рамките на своята територия държавите-членки, в които
се предлагат на пазара храните, могат да поставят като условие данните да се
предоставят на един или повече от официалните езици на Съюза. В настоящия
случай по безспорен начин се установи, че дружеството е предлагало за
продажба в процесния магазин, чрез излагането им за продажба, описаните в
Констативния протокол маслинови олея - зехтини , с поставени етикети на
български език, но се твърди, че информацията им е некоректна, а относно
какво именно е тя е обстоятелство за което не се събраха доказателства в
съдебна зала.
От друга страна, юридическо лице, което извършва дистрибуция на храни
по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗХ, доколкото е извършвало дистрибуция на
посочените стоки чрез съхранението и търговията с тях. С оглед на това и
последното като бизнес оператор по смисъла на Закона за храните се явява
административнонаказателно отговорно лице съгласно Закона за
храните и Регламент (ЕС) № 1169/2011 г.
Предвид обстоятелството, че нарушението е извършено от юридическо
лице, което съгласно разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН носи обективна,
безвиновна отговорност, е безпредметно да се обсъжда субективната страна
на извършеното административно нарушение.
При индивидуализацията на административното наказание за
извършеното нарушение, законодателят е предвидил в разпоредбата на чл.
131, ал.2 във връзка с ал.1, т. 1 от ЗХ налагане на "глоба" или "имуществена
санкция" в размер от 4000 лева до 6000лева за допуснато нарушение на
разпоредбите на Регламент № 1169/2011, какъвто е настоящият случай. На
дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 4
200 лева, а именно в законоустановения близък до минимален размер.
Предвид принципа "reformatio in pejus", съдът не може да влоши положението
на жалбоподателя само по подадена от него жалба, поради което е
безпредметно обсъждането на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства.
С оглед на изложеното по-горе обаче касателно нарушените процесуални
правила, обжалваното НП се явява незаконосъобразно и в своята санкционна
част макар и да е правилно , то съдът го обсъжда само с оглед прецизност.
Съдът счита, че извършеното административно нарушение не
представлява маловажен случай по смисъла на § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН,
доколкото не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи на административни нарушения по чл. 18 от Закона за
7
храните. Следва да се посочи, че административното нарушение по чл. 18 от
ЗХ, вр. чл. 15, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 е формално
такова, поради което е ирелевантно дали от същото са настъпили вредни
последици. Следва да се отбележи, че една от основните цели на посоченото
задължение, регламентирана в чл. 3, § 1 от Регламент № 1169/2011 г., е
постигане на високо равнище на защита на здравето и интересите на
потребителите чрез предоставяне на крайните потребители на основа за
информиран избор и безопасно използване на храни, по-специално като се
вземат предвид съображения от здравен, икономически, екологичен, социален
и етичен характер, в частност чрез получаване на достъпен език на
информация за съставните характеристики, които могат да бъдат вредни за
здравето на определени групи потребители; трайността, съхранението и
безопасната употреба; въздействието върху здравето, включително рисковете
и последиците, свързани с вредна или опасна консумация на дадена храна (чл.
4, § 1 от Регламент № 1169/2011). В настоящия случай тази съществена
информация, необходима на потребителите, за да направят информиран избор
относно консумацията на храните, е била предоставена на български език, но
се сочи на некоректна такава, с което реално потребителите са били лишени от
възможността да се запознаят на достъпен език с нея във връзка с
консумацията им.
Ирелевантно е и обстоятелството, че друга част от същите зехтини, които
са били съхранявани в търговския обект, са били с поставени етикети на
български език, или са били с установен произход, доколкото нарушението е
довършено с предлагането за продажба на процесните стоки. Същите са били
изложени пред търговското помещение на магазина, откъдето пряк достъп е
имал всеки един потребител, желаещ да си закупи някоя от тях.
В този смисъл следва да се отбележи, че макар и да се касае за немалък
брой на предлаганите за продажба зехтини, които макар и с поставени етикети
на български език, но с некоректна информация, която по вид не се установи, с
което в значителна степен са засегнати обществените отношения, обект на
защита от разпоредбата на чл. 18 ЗХ, същото с оглед установените нарушения
на процесуалните правила, които не могат да бъдат сънирани от съда е
основанието за отмяна на атакуваното НП, макар и с оглед на изложеното,
съдът да счита, че извършеното административно нарушение не разкрива
характеристиките на маловажен случай визиран в чл. 28 ЗАНН.
Обобщавайки гореизложеното, съдът счита, че подадената жалба се явява
основателна, поради което атакуваното НП следва да се отменено като
незаконосъобразно.
Заявената в съдебното производство своевременно претенция от страна
на жалбоподателя чрез процесуалния му представител за разноски - за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 750 лева, за което са
представят доказателства - договор за правна защита и съдействие от
10.01.2024г., и с оглед стореното своевременно възражение за прекомерността
8
му от ответната страна, се явява частично основателна по следните
съображения:
Съдът приема искането на процесуалния представител на жалбоподателя
за основателно, доколкото е налице правно основание за претенция за
разноски в това производство и частично основателна, по отношение на
размера на претенцията по следните съображения. Процесното НП е с
материален интерес - наложена е "имуществена санкция" в размер на 4200 лв..
По договорите за правна защита и съдействие възнаграждението на адвоката е
700 лева – т.е. определено над минималния размер, предвиден в нормата на
чл. 18, ал. 2 във вр. с чл.7 ал.2 т.2 от НМРАВ. Съдът съобрази, че съгласно
чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, размерът на възнаграждението се
определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и
клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да
бъде по - нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер
за съответния вид работа, но и в съответствие Решение от 25 януари 2024 г. по
дело C-438/22 на ЕС. Относно фактическата и правна сложност на делото,
съдът съобрази, че с процесното НП на жалбоподателят му е вменено
административно-наказателно обвинение за нарушение по чл.18 от Закона за
храните е наложено административно наказание по чл. 131, ал.2, във връзка с
чл.131, ал. 1, т. 1 от Закона за храните на жалбоподателя, имуществена
санкция в размер на 4 200 лева, което дело не представлява изключителен
случай, отличаващ се от други подобни производства по своята сложност от
фактическа и правна страна. Действително, касае се за значително засягане на
интереси с процесното НП, но делото по оспорването му не се отличава с
фактическа и правна сложност, макар и интересът да е значителен от гледна
точка на наложената санкция, която надвишава две минимални работни
заплати за страната. Що се касае до обема на фактически осъщественото
процесуално представителство пред РС П., съдът съобрази, че процесуалния
представител на жалбоподателя (чието възнаграждение се претендира) макар
и да се е явил лично в съдебно заседание, то броят на съдебните заседания, в
които са се осъществили фактически процесуално следствени действия са
само две и нищо не налага допълнително заплащане от 250 лева при
изпълнение на договореното в чл.2, ал.2 от Договор за правна защита и
съдействие от 10.01.2024г.. Претендираното адвокатско възнаграждение в
основната си договорена част в размер на 1 500 лева съдът приема за
пропорционално и отговаря на принципите на обоснованост и справедливост,
обективирани в чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата. Процесуалният
представител е изготвил и депозирал жалбата, инициирала настоящето
производство, както и възражението срещу АУАН, впоследствие е предприел
активни процесуални действия, във връзка, с хода на производството,
касателно събиране на доказателства и участие в съдебно заседания, които
както съдът уточни по-горе са две заседания в които са извършвани активни
процесуално-следствени действия. Другите са по молби за отлагане по сочени
основателни причини. Същият е присъствал на насрочените открити съдебни
9
заседания и е проявила ангажираност към разпита на призованите свидетели,
събиране и обсъждане на доказателствата по делото. С оглед изложената
активност на адвокат К., от една страна, и зачитайки свободата на
договарянето между клиент и адвокат, включително и досежно размера на
договореното адвокатско възнаграждение, настоящият съдебен състав е на
мнение, че претендираният размер на разноските от процесуалния
представител на жалбоподателя, не може да обоснове покриване на
визираните в чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата обоснованост и
справедливост на адвокатското възнаграждение, особено като се вземе
предвид активното участие само в две открити съдебни заседание, в които са
извършени процесуалните действия. С оглед на горното, съобразно
критериите, посочени в мотивите на ТР № 1/15.03.2017 г. на ВАС и в
съответствие с Решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 на ЕС,
настоящият състав на П.кия районен съд приема, че „справедливият и
обоснован“ хонорар за защита срещу процесното НП, определен въз основа на
наложената имуществена санкция на жалбоподателя, и предвид обема на
действително осъщественото процесуално представителство и интереса от
защитата пред настоящата съдебна инстанция, както и предвид
действителната степен на правната и фактическа сложност на делото, е по-
нисък от действително заплатеният и претендиран за заплащане по делото и
същият подлежи на редуциране до размер от 1 500 лева. Съдът намира, че
именно този размер е съобразен правната и фактическа сложност на делото, с
обема на действително осъществените действия по процесуално
представителство пред РС-П. и засягането на правата на жалбоподателя от
незаконосъобразното НП, отменено с постановеното решение по същество.
Ето защо искането за заплащане на разноски следва да бъде уважено частично
до размера от 1 500 лева, а над този размер, в частта от 250 лева следва да
бъде отхвърлено като неоснователно.
Относно искането на процесуалния представител на АНО за заплащане
на юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без уважение с оглед
изхода на делото.
Предвид горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН и чл. 63д ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №44-КХ 20/29.12.2023г., издадено
от директора на Областна дирекция по безопасност на храните гр.Б., с което
на "Б." ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление /населено място/,
представлявано от управителя Б.И.М., ЕГН-**********, на основание чл.131,
ал.2 от Закона за храните във връзка с чл.131, ал.1, т.1 от Закона за храните е
наложена имуществена санкция в размер на 4 200 лева за нарушение на чл.18
от Закона за храните като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните гр.Б. да
10
заплати на "Б." ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
/населено място/ направените по делото разноски в размер на 1 500 лева за
адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на "Б." ООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление /населено място/, сторено чрез адв.К. от АК-
Б. да им бъдат заплатени строените по делото разноски над уважения размер
за адвокатско възнаграждение от 1 500 лева, а именно-250 лева, като
неоснователно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
Областна дирекция по безопасност на храните гр.Б. за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
гр.Б., по реда на Административно – процесуалния кодекс, в 14 дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
11