Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 151/20.10.2017г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ДЕВНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – II
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на 20.09.2017 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър
Василев
при секретаря Петя
Симеонова, като разгледа гр.дело № 520 по описа за 2017 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е от ищеца В.К.П.,
ЕГН **********, иск с правно основание чл. 222 ал. 3 от КТ за осъждане на
ответника ***ЕООД, ЕИК ***, да заплати
остатък от обезщетение, дължимо от работодателя на осн. чл.222,ал.3 КТ в
размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, който остатък се
равнява на сумата в размер на 558 лв., ведно със законната лихва от 02.06.2017г.
/ датата на подаване исковата молба / до окончателното й изплащане.
Обстоятелствата, на които
се основава исковата претенция, са :
Ищецът твърди, че с
работодателя ***ЕООД, ЕИК ***, е била в трудово-правни взаимоотношения като
лекар от 28.05.1981г. до 01.11.2014г., когато трудовия договор бил прекратен съгласно
Заповед №9/31.10.2014г. на основание чл. 325 т.1 от КТ поради придобиване на
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Излага, че в заповедта за
прекратяване на трудовото й правоотношение е записано, че й се дължи
обезщетение по чл. 222 ал. 3 от КТ в размер на 6 брутни трудови възнаграждения
/ БТВ / , но такова й е било заплатено
на части в различни интервали от време в размер само на 4500лв. На 29.05.2017г.
управителят на ответното лечебно заведение е издал удостоверение, съдържащо
извънсъдебно признание за дължимост на сумата от 500 лв, представляваща част от
дължимото обещетение за придобиване право на пенсия съгл. чл. 222, ал.3 КТ, начислено
през м. Октомври 2014г., но не се е ангажирал със срок за неговото изплащане.
В срока по чл.131 от ГПК
ответникът не е депозирал отговор на исковата молба
За установяване твърденията
си ищцовата страна представя писмени доказателства.Изслушано е и прието към
материалите по делото експертно заключение на вещо лице Р.Х.С..
Девненският районен съд,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и
възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните,
и от писмените доказателства се установява, че до 01.11.2014 г. ищцата е
работила по трудов договор в ответното дружество на длъжност "лекар
-ординатор". Трудовото правоотношение /ТПО/ е прекратено със заповед № 9/31.10.2014
г. на основание „придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст” считано от 01.11.2014 г. С процесната заповед,
издадена и подписана от ръководител на ответното дружество, е разпоредено на ищцата
да се изплати обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ при прекратяване на ТПО в размер
на 6 брутни трудови възнаграждения. Посочената заповед е частен свидетелстващ
документ, на който е даден вид да е подписан от представител на ответника и при
липса на доказателства установяващи неавтентичността му, документът обвързва
ответника с обективираните в него неизгодни факти – дължимостта на посоченото в
него обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ за съответните суми - арг. от чл. 180 ГПК. Конкретната сума на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 5058
лв. е изрично посочена в издадения от ответника платежен фиш на л. 5 от делото.
Макар и неподписан частен документ, платежният
фиш представлява доказателство при посоченото в него относно наименование на
работодател, че изхожда от ответника. Така също и относно доказателствената
стойност на представеното удостоверение с изх. № 22/29.05.2017г. на управителя
на ответното дружество за дължимост към датата на издаването му на сумата от
500 лв, представляваща неизплатен остатък от обещетение по чл. 222, ал.3 КТ, на
ищеца по делото, поради което и при липса на оспорване от ответника, съдът
приема, че документите обвързват ответника с обективираните в тях неизгодни
факти – дължимостта на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 500 лв.,
представляваща част от обещетение за пидобиване право на пенсия съгл. чл.222,
ал.3 КТ, начислено през м. Октомври 2014г. При проверката по ведомостите за заплати в
ответното дружество, съдебно-икономическата експертиза /СИЕ/ е установила, че
на ищеца има начислено обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ през м. Октомври
2010г., като размерът на дължимото обещетение при пенсиониране на осн. чл. 222,
ал.3 КТ след приспадане на извършените
плащания е в размер на 500 лв. Ответната страна, уведомена , не е оспорила твърденията,
че ищецът е работил при ответника през последните десет години от трудовия му
стаж, както и се установява от писмените доказателства - копие от трудова книжка на ищеца, не е
оспорено от ответника, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение
ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 от КСО.
След като съдебният експерт
установи размера на остатъка от дължимото обещетение по чл. 222, ал. 3 КТ и
същевременно ответникът – работодател изрично е признал в полза на ищеца
правото да получи сумата от 500 лв, представляваща остатък от дължимо
обещетение по чл. 222, ал 3 ГПК, като не е представил доказателства да е платил
на ищеца остатъка от посоченото обезщетение, а и не са налице данни, че на
ищеца е било изплащано друг път обезщетение на това правно основание, то
предявеният иск следва да се уважи в посочения от СИЕ размер от 500 лв., а за разликата до пълния предявен размер
от 558 лв. се явява неоснователен, като не е направено изрично изменение /намаляване/
на иска по реда на чл. 214 ГПК. Върху неизплатената и доказана сума за
главницата се дължи и законна лихва от исковата молба до окончателното
изплащане, както изрично е поискано от ищеца.
По разноските:
Ищецът доказва разноски от 300
лв. – заплатено адв. възнаграждение съгласно
представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК , което му се дължи в
съотношение 500/558 (уважената част и целия претендиран размер), или сумата 268,82
лв.
Ответникът трябва да бъде
осъден по правилата на чл. 78, ал.6 ГПК да заплати дължимата държавна такса в
размер на 50 лв., както и 80,66 лв. – възнаграждение за вещо лице, платено от
бюджета на съда съразмерно с уважената част от претенцията.
Предвид изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ***ЕООД, ЕИК ***,
гр. Девня***, да заплати на В.К.П., ЕГН **********,***, на осн. чл. 222, ал. 3 КТ сумата 500 / петстотин / лв. – неизплатен остатък от обезщетение, дължимо от
работодателя съгласно чл.222, ал 3 КТ, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба – 02.06.2017г. до
окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 222, ал. 3 КТ за разликата
над 500 лв. до пълния предявен размер от 558 лв., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ***ЕООД, ЕИК ***, гр.
Девня***, да заплати на В.К.П., ЕГН **********,***, сумата 268,82 / двеста шестдесет и осем лева и 82 стотинки/
лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА ***ЕООД, ЕИК ***, гр.
Девня***, да заплати по сметка на Девненският районен съд сумата 50 / петдесет/
лв. - държавна такса, както и сумата 80,66 / осемдесет лева и 66 стотинки/ лв.
– разноски за вещо лице, платени от бюджета на съда съразмерно с уважената част
от претенцията.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненският окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………….