№ 4
гр. Крумовград, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КРУМОВГРАД в публично заседание на двадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иван Ил. Йорданов
при участието на секретаря Емилия В. В.
като разгледа докладваното от Иван Ил. Йорданов Административно
наказателно дело № 20255130200007 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Депозирана е жалба от ******** ***, с ЕИК **** против НП №120/23.12.2024г. на
Директора на Басейнова Дирекция "Източнобеломорски район" гр. Пловдив, с което на
"*******, с ЕИК ****, на основание чл. 200, ал.1, т.43, предл. второ от Закона за водите/ЗВ/
е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв., за извършено нарушение на чл.48,
ал.1, т.11 във вр. с чл. 53, ал.1 и ал. 4, т.3 от ЗВ.
Твърди се в жалбата, че ******* е титуляр на Разрешително за водовземане и
ползване на повърхностен Воден обект №1124/13.08.2002, изменено с Решение
№122/07.07.2008 г., изменено с Решение № 98/11.05.2009 г., Решение №91/23.04.2013 г. и
продължено с Решение № 132/23.08.2018 г. на Министъра на околната среда и Водите с цел -
производство на електроенергия.
Сочи, че разгледан в цялост режимът за ползване на водните обеми в яз. "*****"
следва да бъде изготвен съобразно чл. 53 ЗВ и по- конкретно ал. 3 на същия.
Видно от месечния график за октомври 2024 г. за яз. „*****" разрешените обеми за
производство на електроенергия да се използват при обем в язовира над 218,00 млн.м3. В
допълнителните указания на МОСВ в графика за м. октомври 2024 г., посочени в последния
раздел „Условия, при които се утвърждава графика за месец октомври 2024 г.", то отново в
точка 3, 4 и 5 се виждало, че общата насока на действията, които всички водоползватели
следва да се съобразяват е високата степен на опасност от неочакван висок приток на води.
И това било логично - месец октомври се характеризирал именно като дъждовен период. В
публичния сайт на единствения за Република България Национален институт по
метеорология и хидрология (НИМХ), чиито данни МОСВ бил задължен да ползва по силата
на ЗВ, предварително било оповестено, че месец октомври на 2024 г. ще бъде по-хладен и
по-дъждовен от обикновено. Отделно от това НИМХ издали и няколко предупреждения за
опасни метеорологични явления. Дадената предварителна прогнозата била точна —
действително месец октомври 2024 г. се оказал по-дъждовен в сравнения с предходните
години.
1
Ето защо за ******* било безспорно, че ограничителните водни обеми за м. октомври
2024 г. в частта за яз. „*****" с текст „разрешените обеми за производство на
електроенергия да се използват при обем в язовира над 218 млн. м 3 " била с цел поемане на
очакван приток (т.е на висока вълна). До 2024 г. такъв бил и подхода на самите експерти на
БД ИБР. Като от ***** допускали, че промяната била продиктувана от „тормоза" на рибните
стопанства в региона, без да било съобразено, че е налице нова законодателна промяна в
тази посока. Промяната се изразявала в това, че била налице ясна законодателна защита на
аквакултурите, регламентирана в Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА). Съгласно
новата разпоредба на чл.156 ЗРА - В списъка на комплексни и значими язовири по
приложение № 1 към чл. 13, т. 1 ЗВ, използвани за аквакултури, в мрежени клетки със
значително производство, се определят Защитни за дейността водни нива, които гарантират
минимално допустима дълбочина. Заета от мрежени клетки, а не контролен (долен) обем. В
Закона за водите нямало регламент за определяне на долен (контролен) обем на язовир.
Правилният научнообоснован подход за регулиране на този обем следвало да се извършва
чрез ограничаване на заявените обеми за ползване, но това изисквало прецизна работа.
Възбудената административнонаказателна отговорност е за това, че само в рамките на 15
дни от месец октомври 2024 г. ВЕЦ „*****" енергийно е преработвал води от язовира, като
не е съобразил допълнителното условие от графика на МОСВ. Но ******* не бил нарушил
основните параметри от графика на МОСВ, а именно не бил надвишил нито общо
разрешените за преработване води от 46,500 млн.м3, нито надвишил разрешението води за
електропроизводство от 60,000, както и осигурил 5,500 млн.м3 вода за осигуряване на
минимално допустим отток в реката след язовира. Безспорно било, че ******* не бил
намалил на месечна база общите обеми в язовира, следователно не било налице нарушение
на нормата на чл.53 от ЗВ. До средата на 2024 г. подобен вид подход на проверки на база
ежедневни данни от страна на експертите на БД ИБР не било имало. Казано по друг начин,
ако в яз. „*****" нивото никога не надвишавало тези 218,00 млн. м3 , то каква точно щяла да
е ползата на ******* да продължава да поддържа разрешителното си за водовземане с цел
електропроизводство и да инвестира милиони левове за поддържането на чужди за нас
интереси - рибни стопанства, напояване или други.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се представлява от
юрисконсулт К. К., които поддържа жалбата . Претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по жалбата - Директор на Басейнова дирекция "Източнобеломорски
район" гр. Пловдив, редовно призован не се явява. Представлява се от ст. юрисконсулт М.
Х., която оспорва изцяло жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното: жалбата е подадена от надлежна страна в срока по 59, ал. 2 от
ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното наказателно постановление е наложена имуществена санкция на
„*****" *** гр.София за нарушение на разпоредбата на чл.48, ал.1, т.11, във вр. с чл.53, ал.1
и ал.4, т.3 от ЗВ.
Актосъставителят П. и свидетелката К. в съдебно заседание потвърждават изцяло
констатациите посочени в АУАН № 229/03.12.2024г.
Текстът на чл.48, ал.1, т.11 гласи, че водоползвателите - титуляри на разрешителни
имат задължение да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този
закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната
среда. Текстът на чл.53, ал.1 от ЗВ гласи, че начинът на използването на водите на
комплексните и значимите язовири по приложение № 1 се определя в годишен и месечни
режимни графици, които се утвърждават от министъра на околната среда и водите и са
2
неразделна част от разрешителното за водовземане, а според ал.4, т.3 на чл.53 от ЗВ, с
месечните графици се определят специфични условия към титулярите на разрешителни.
Санкцията за посоченото нарушение е наложена на основание чл. 200, ал.1, т.43 от ЗВ,
предвиждащ да се наказва с глоба, съответно имуществена санкция от 500 до 2 000 лв., за
всички останали случаи на нарушаване на забрани или неизпълнение на задължения по този
закон.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът счита за
безспорно обстоятелството, че жалбоподателят е осъществил вмененото му нарушение.
Установи се, че с графика за използване на водите на комплексните и значими язовири през
месец октомври 2024г., утвърден от МОСВ, за язовир "*****" е бил определен минимален
контролен обем 218 млн. куб. м. вода, под който съоръжението да не пада. Въпреки
утвърдения график нивото в язовира през месец октомври 2024г. е било под зададения
минимум контролен обем от 218 млн. куб. м. вода. Това означава, че дружеството, като
титуляр по разрешително за водовземане от язовир "*****", с разрешена цел- производство
на електроенергия, не е спазило изискванията относно начина на използване на водите на
язовир "*****" № 40 от Приложение № 1 към чл.13, ал.1, т.1 от ЗВ, свързан с определяне на
специфични условия към титулярите на разрешителни, определен в утвърдения от МОСВ
месечен график за използване на водите в комплексните и значими язовири през месец
септември 2024г. Ето защо, според настоящата инстанция законосъобразно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание
чл.200, ал.1, т.43 предл. второ от ЗВ за извършено нарушение по чл.48, ал.1, т.11, във вр. с
чл.53, ал.1 и ал.4, т.3 от ЗВ. Доколкото се касае за нарушение извършено от юридическо
лице, чиято отговорност по арг. от чл. 83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, деянието не
следва да се доказва изобщо от субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е
дееца елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма.
Наложената санкция е в минимален размер и съдът няма правомощия да го намали, предвид
нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.
При извършената от съда служебна проверка не бяха констатирани твърдените от
жалбоподателя нарушения на материалния закон, допуснати в хода на
административнонаказателното производство. Както АУАН, така и атакуваното
постановление, са съставени от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по
чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния
състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било
извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя.
Спазен е и регламентирания в чл. 34, ал.3 от ЗАНН шестмесечен срок за издаване на
наказателното постановление, тъй като акта е съставен на 03.12.2024г., а процесното
постановление е издадено от наказващия орган на 23.12.2024г.. От изложените в акта и
наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от
жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице
съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита
на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Словесното
описание на констатираното деяние и установената по делото фактическа обстановка
съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава..
От доказателствата по делото не се установи невъзможност за „*****" *** да
поддържа определения в графика минимален контролен обем в язовир "*****". В тази
връзка следва да се има предвид, че според текста на чл. 53, ал.7 от ЗВ, Министърът на
околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице при възникване на
непредвидими и/или изключителни обстоятелства изменя месечния график, за което писмено
уведомява заинтересованите страни. Няма доказателства дружеството жалбоподател,
стопанисващо язовир "*****", да е поискало изменение на графика за месец октомври
2024г., съответно този график не е бил изменен от Министъра на околната среда и водите
3
или оправомощено от него длъжностно. От това следва, че не са били налице непредвидими
и/или изключителни обстоятелства, поради които графикът да не е могъл да бъде изпълнен.
Съдът приема, че при извършена проверка на място от служители на БД ИБР на 04.10.2024г.
са констатирали, че не е спазено условието в графика за месец октомври, разрешените обеми
за производство на електроенергия да се използват при обем в язовира над 218 млн.куб.м..
Настоящата съдебна инстанция смята, че така наречената в исковата молба „ясна
законодателна защита на аквакултурите“, както и „тормоза на рибните стопанства в
региона“ нямат отношение по случая, по случая няма отношение и „каква точно ще е
ползата на ******* да продължава да поддържа разрешителното си за водовземане и да
инвестира милиони левове“. Не това е предмет на делото, а точното спазване на закона и
спазването на утвърдения от МОСВ график за използване на водите и спазване на условията
в издадено разрешително № 1124/13.08.2002г., с титуляр *******.
Процесното деяние не представлява маловажен случай, обуславящ прилагане на чл.
28 от ЗАНН, предвид значимостта на охраняваните обществени отношения с нарушената
разпоредба от ЗВ. Освен това, за съставомерността на деянието вредни последици не са
необходими, а й конкретно извършеното не се отличава по степен на обществена опасност от
обичайната за този вид нарушения.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение на административнонаказващия орган в минимален размер
определен в чл. 37 от ЗПП. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от
80 до 150 лв. В случая по делото е проведено съдебно заседание, в което е взел участие
процесуалният представител на наказващия орган, поради което следва да се присъди
минимално възнаграждение в размер на 80 лева. Доколкото издателят на наказателното
постановление се намира в структурата на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район"
гр. Пловдив, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице следва да бъдат
присъдени разноските по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 120/ 23.12.2024 г., издадено от
Директора на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“, с което на основание чл.
200, ал.1, т.43, предл. второ от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер
на 500 (петстотин) лева, за извършено нарушение на чл. 48, ал.1, т.11, във вр. с чл. 53, ал.1 и
ал. 4, т.3 от Закона за водите, на ******** ***, с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: *********
ОСЪЖДА ******** ***, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
********я, да заплати на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“, с адрес гр.
Пловдив, ул.“Янко Сакъзов“ №35, сумата в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за процесуален представител.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
4
Съдия при Районен съд – Крумовград: _______________________
5