№ 822
гр. София , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20211000500512 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивната жалба на ответника Л. И. Д.,
подадена от назначения му особен представител – адв. С. Г., срешу решението на
Софийския градски съд, І Гражданско отделение, 23 състав, постановено на 06.10.2020
г. по гр. дело № 434/2019 г.
Решението се обжалва в частта, с която са уважени осъдителните искове на
„БАНКА ДСК“ ЕАД, предявени на осн. чл.430 от ТЗ.
В частта, с която исковете са отхвърлени, съответно оставени без разглеждане,
решението не е обжалвано от банката ищец.
Във въззивната на ответника Л. И. Д. се излагат следните оплаквания:
Че необосновано съдът е приел, че в договора за кредит не се съдържат
неравноправни клаузи, тъй като след отпадане на ответника от програмата за частно
финансиране и промяната на преференциалния лихвен процент банката с едностранно
решение е увеличила размера на възнаградителната лихва;
Че решението е неправилно и поради факта, че съдът се е позовал на Общите
1
условия, без да съобрази факта, че ответникът по никакъв начин не е давал съгласието
си, че приема тези Общи условия;
Че решението е постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, тъй като в него не е посочено правното основание, на
което съдът осъжда ответника да заплати парични суми.
Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на исковите
претенции изцяло.
Въззиваемият ищец „БАНКА ДСК“ ЕАД чрез своя процесуален представител
оспорва въззивната жалба. В подадения срещу нея отговор се поддържа, че обосновано
съдът е приел, че договорът не съдържа неравноправни клаузи, а лихваният процент е
увеличен в съответствие с Общите условия, тъй като кредитополучателят е нарушил
разпоредбите на договора и Общите условия и е престанал да отговаря на условията за
ползване на преференциален лихвен процент, поради което последният се е променил в
стандартен.
Иска се оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на
обжалваното решение. Претендира се присъждане на разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства и като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира
следното:
Видно от приложения към исковата молба договор за кредит за текущо
потребление, същият е сключен на 19.04.2017 г. между кредитора „Банка ДСК“ ЕАД
чрез зона Частно банкиране „Бизнес парк“ – гр. София и кредитополучателя Л. И. Д..
Предоставената сума за текущо потребление е в размер на 50 000 лева, а срокът
за издължаване на кредита – 120 месеца.
В т.7 от договора е записано, че кредитът се олихвява с преференциален
променлив лихвен процент в размер на 5,85 % годишно или 0,02 % на ден, формиран
от стойността на 6-месечен SOFIBOR 0.326, който при отрицателна стойност се приема
със стойност нула и фиксирана преференциална надбавка в размер на 5,524 %,
предоставена с оглед сключения между страните Договор за ползване на пакет „Частно
банкиране“ на „Банка ДСК“ ЕАД.
2
В т.7.1. изрично е предвидено, че при прекратяване на договора за ползване на
пакета, освен ако в същия не е предвидено друго, кредитополучателят губи правото си
да ползва преференцията изцяло и приложимият лихвен процент се увеличава чрез
прилагане на фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,124 %. Максималният
размер, до който може да достигне лихваният процент в резултат на прекратяване на
договора за ползване на пакета, е стандартният променлив лихвен процент, приложим
по стандартни потребителски кредити, формиран от 6-месечния SOFIBOR към
съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,124 %.
В т.11. е договорено, че с подписване на договора кредитополучателят заявява,
че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по чл.5 от ЗПК, както
и Общи условия за предоставяне на кредит за текущо потребление на физически лица,
с оглед вземане на информирано решение за сключване на този договор за кредит.
А съгласно т.17, „Неразделна част от този договор са Общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица и извлечение от
Тарифата за лихвите, таксите и комисионите, които Банка ДСК прилага по извършвани
услуги на клиента /Приложение № 3/, които КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ е получил и
приема с подписването на договора“.
Видно от приложените към исковата молба Общи условия, в т.7 подробно е
описана методиката на определяне на променливия лихвен процент.
Както договорът за кредит, така и Общите условия са подписани от
кредитополучателя.
На 18.04.2018 г. банката е изпратила до ответника Л.Д. покана-уведомление, с
която е обявила кредита за предсрочно изискуем поради забава в погасяване на
задълженията. Поканата е била връчена чрез ЧСИ по реда на чл.47 от ГПК, но
градският съд е приел, че това връчване не е редовно, а предсрочната изискуемост
следва да се счита настъпила с връчването на препис от исковата молба на 14.08.2019 г.
По отношение на този извод на съда решението не се обжалва.
От приложеното ч. гр. дело № 77305/2018 г. по описа на Софийския районен
съд, І ГО, 27 състав е видно, че на 07.12.2018 г. банката ищец е подала заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. Със заявлението се претендира
присъждане на главница в размер на 49 326,17 лева, договорна лихва в размер на
6 012,57 лева за периода 12.07.2017 – 06.12.2018 г., както и надбавка за забава в размер
на 835,75 лева за периода от 20.07.2017 – 06.12.2018 г. и 120 лева такса по заема.
3
На 16.12.2018 г. районният съд е постановил издаване на заповед за сумата
9 511,94 лева – падежирали 16 броя вноски по договора за кредит за периода
12.07.2017 – 12.10.2018 г., със законната лихва от 07.12.2018 г. С разпореждане от
същата дата районният съд е отказал да издаде заповед за изпълнение за останалата
част от сумите, претендирани със заявлението – по аргумент, че заявителят не е
удостоверил чрез документ настъпването на изискуемостта. Със същото разпореждане
съдът е указал на заявителя, че на осн. чл.415, ал.1, т.3 от ГПК може да предяви
осъдителен иск за вземанията си. Разпореждането не е обжалвано от банката заявител.
За установяване на размера на дължимите суми градският съд е допуснал и
приел съдебно-счетоводна експертиза. От заключенията вещото лице С. М., изготвила
основно и допълнително заключение, се установява, че след усвояване на кредита в
размер на 50 000 лева ответникът е заплатил само две вноски в общ размер на 1 103,46
лева /673,83 лева главница, 428,85 лева възнаградителна лихва и 0,78 лв за
„просрочие/. Като е приспаднал сумите, за които районният съд е издал заповед за
изпълнение, СГС е уважил осъдителния иск за 39 814,23 лева главница по договора за
кредит, ведно със законната лихва, начислявана от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнени – 07.12.2018 г. до окончателното плащане; за
1 001,30 лева, представляваща дължима възнаградителна лихва за периода 12.10.2018 –
07.12.2018 г. и за 835,75 лева санкционна лихва за периода 20.07-06.12.2018 г.
Претенцията за сумата 120 лева, представляваща такса за изискуем кретит е
отхвърлена и в тази му част решението не е обжалвано. Искът в частта за присъждане
на възнаградителна лихва в частта, касаеща периода от 12.07.2017 г. до 12.07.2018 г.,
както и за сумата 5 011,27 лева, за която е била издадена заповед за изпълнение, е
оставен без разглеждане. И в тази му част решението не е обжалвано от ищеца.
Изчисленията са съобразени с приетото от съда, че предсрочната изискуемост е
настъпила не след изпращане на поканата от кредитора, а след получаване на препис от
исковата молба от ответника /уведомен по реда на чл.47 от ГПК/.
По отделните оплаквания във въззивната жалба настоящият съдебен състав
намира следното:
Относно оплакването, че необосновано съдът е приел, че договорът за кредит не
съдържа неравноправни клаузи: Същото е неоснователно. Вярно е, че като краен
резултат дължимите от ответника лихви са в значителен размер. Договорът обаче е
сключен при преференциални условия. Клаузите, съгласно които кредитополучателят
губи правото си да заплаща преференциално договорената и изгодна за него
възнаградителна лихва, са индивидуално уговорени, а методиката за изчисляване на
4
лихвата е подробно описана и приета от кредитополучателя.
Относно оплакването, че ответникът не е давал съгласието си, спрямо него да
бъдат прилагани Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление:
На първо място, такова възражение не е направено нито в отговора на исковата молба,
нито в допълнителния отговор – на допълнителната искова молба. Но дори и това
възражение да беше своевременно направено, то би било неоснователно. Както беше
цитирано по-горе, в т. 11 и т.17 от договора за кредит изрично е записано, че
кредитополучателят е бил своевременно запознат с тези Общи условия и ги приема
като неразделна част от договора.
Относно оплакването за съществено процесуално нарушение: В мотивите си
първоинстанционният съд изрично е посочил, че е предявен осъдителен иск по реда на
чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, като правното основание на вземанията на ищеца е чл.430 от
ТЗ. Обстоятелството, че цитираните правни норми не са изрично изписани в
диспозитива на съдебния акт, в никакъв случай не представлява съществено
процесуално нарушение.
С оглед на изложените съображения, въззивният съд намира, че обжалваното
решение следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на въззивното производство,
ответникът следва да заплати на ищеца разноските за настоящата инстанция – 1 000
лева адвокатско възнаграждение за особения представител и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя на 300 лева.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на Софийския градски съд, І Гражданско
отделение, 23 състав, постановено на 06.10.2020 г. по гр. дело № 434/2019 г.
ОСЪЖДА Л. И. Д. Л. И. Д. с ЕГН ********** от гр. ***, ЖК „***“, бл.217, ет.9,
ап.39 да заплати на „БАНКА ДСК“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Московска“ № 19, със съдебен адрес гр. ***, бул. „***“ №
73, ет.1, разноски за производството пред Софийския апелативен съд в размер на 1 000
/хиляда/ лева, както и 300 /триста/ лева юрисконсултско възнаграждение.
5
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6