№ 1815
гр. Варна , 21.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на седми
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
Секретар:Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20203100502942 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на С. Х. К. чрез неговата
майка и законен представител Д. В. – К. чрез адвокат Я.А. срещу решение № 3552 от
29.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 12362 по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна,
петдесет и първи състав, с което е отхвърлен предявения от С. Х. К., действащ със
съгласието на неговата майка Д. В. – К., срещу Х. Н. К. иск с правно основание член 150 от
Семейния кодекс /СК/ във връзка с член 56, § 1, буква „д“ от Регламент (ЕО) № 4/2009 на
Съвета от 18.12.2008 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и
изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения
за издръжка, за изменение на присъдената в полза на ищеца с влязло в сила решение № 3009
от 28.07.2016 г., поправено с решение № 3363 от 21.09.2016 г., двете постановени по гр.д.№
15214/2015 г. по описа на Районен съд – Варна, месечна издръжка от 400 /четиристотин/
лева на 660 /шестстотин и шестдесет/ лева, считано от датата на подаване на исковата молба
в съда /01.08.2019 г./, до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на
издръжката; както и е осъден С. Х. К., действащ със съгласието на неговата майка Д. В. – К.,
да заплати на Х. Н. К. сумата от 400 лева за сторените по делото пред първата инстанция
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение на основание член 78, алинея 3 от ГПК.
Във въззивната жалба се сочи, че атакуваното решение е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, тъй като съдът не се е съобразил с основния принцип
при разглеждане на искове за издръжка, а именно: че основен приоритет има интересът на
детето. Сочи се, че правото на детето да получава издръжка до навършване на пълнолетие е
безусловно, а размерът се определя според нуждите на детето и възможностите на родителя,
който я дължи, като съдът е направил неправилен извод относно това, че не са налице
специфични нужди на детето, което е доказано по делото. Излага се, че стандартът на живот
във **********където живее детето, е доста по-висок от този в България и това следва да
1
даде отражение върху размера на дължимата месечна издръжка, като за това са представени
доказателства, които не са взети предвид от първоинстанционния съд. Отделно от това се
сочи, че ответникът е представил доказателства за сключен договор за банков кредит в
размер на 17 047,83 евро, като е посочил, че заплаща месечни анюитетни вноски за
погасяването му, а същевременно твърди, че е безработен и не осъществява никаква трудова
дейност, което противоречи на нормалната житейска логика. Иска се отмяна на решението и
уважаване на иска.
Отговор по въззивната жалба е постъпил от насрещната страна, в който същата се
оспорва и се излагат подробни доводи за неоснователността й, респективно за правилността
на атакуваното решение.
На 08.08.2020 г. Ст. Хр. К. е навършил пълнолетие, следователно същият е
дееспособен /член 2 от ЗЛС/, поради което и съставът на въззивния съд е приел, че на
основание член 28, алинея 1 от ГПК следва да извършва съдопроизводствените действия
лично.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба се сочи, че Ст. К. и неговата майка Д. В. – К. живеят в Лондон -
Великобритания. С решение № 3009 от 28.07.2016 г., поправено с решение № 3363 от
21.09.2016 г., двете постановени по гр.д.№ 15214/2015 г. по описа на Районен съд – Варна,
бащата на непълнолетния ищец Х. Н. К. бил осъден да заплаща на сина си месечна
издръжка в размер на 400 лева, считано от 01.09.2016 г. с падеж пето число на месеца, за
който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до
настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката. След
постановяване на съдебното решение настъпила промяна в доходите на бащата. Майката
била член на персонала в „МакДоналдс“, като доходите й били в размер на 1 600 британски
лири месечно, колкото бил и общият размер на нейните разходи на месец. Бащата, от друга
страна, бил главен корабен техник и получавал месечен доход от 3 000 британски лири.
Разходите за покриване нуждите на детето били в размер на 825 британски лири месечно.
По изложените аргументи се иска увеличение на издръжката на 660 лева.
В срока по член 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в
който се излага становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Оспорва
се наличието на промяна в обстоятелствата, при които е определена издръжката не детето;
получаването на посоченото месечно възнаграждение от 3 000 британски лири. Твърди се,
че и до момента продължавал да изплаща банков кредит, с който било придобито по време
на брака му с Д. В. семейното жилище в град Варна, което по силата на съдебното решение
за развод било предоставено за ползване на нея и синът им Ст., както и, че от една година е
безработен, което наложило да изтегли и друг банков кредит за покриване на текущите му
нужди, който също изплаща. Излага, че по еднолично решение на майката двамата с детето
напуснали Република България, където имали добри условия за живот и самостоятелно
жилище, и се установили да живеят във **********поради което за финансовите им
затруднения там той не следвало да носи отговорност. Поддържа, че изплащането на
увеличения размер на издръжката от 660 лева не съответства на нуждите на детето, нито на
неговите доходи и няма възможност да предоставя същата. Моли за отхвърляне на
2
предявения иск.
Дирекция „Социално подпомагане” – Варна с писмена молба от 12.06.2020 г. изразява
становище, че, ако бъде доказано увеличението на разходите на детето, следва да бъде
увеличен и размерът на издръжката, като не взема отношение към конкретния размер на
последната.
Не се спори между страните по следните факти и обстоятелства: че Д. Й. В. – К. и Х.
Н. К. са родители на детето С. Х. К., роден на 08.08.2002 г.; че с влязло в сила на 13.01.2017
г. решение № 3009 от 28.07.2016 г., поправено с решение № 3363 от 21.09.2016 г., двете
постановени по гр.д.№ 15214/2015 г. по описа на Районен съд – Варна, бащата Хр. К. е
осъден да заплаща в полза на детето Ст. месечна издръжка в размер на 400 лева; че
упражняването на родителските права е предоставено на майката.
Съгласно член 150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка
може да бъде изменена или прекратена. Ищецът мотивира искането си за увеличение на
присъдената издръжка с твърдения за увеличение нуждите му, както с оглед възрастта, така
и с оглед с изменение на социално-икономическите условия, в които живее, тъй като
стандартът на живот във Великобритания е по-висок от този в България, а доходите на
бащата са се увеличили.
От определяне на първоначалната издръжка са изминали повече от две години, през
който период потребностите на детето са нараснали – същото се нуждае от повече парични
средства за облекло, храна, както и за обучение. Освен обичайните разходи за храна и
облекло, предвид възрастта на детето следва да бъдат отделяни повече средства за
нормалното му интелектуално и социално развитие.
Възможностите на родителят, дължащ издръжка,
е обективен показател и се определя от доходите му, квалификация, имотно състояние,
обстоятелствата дали има други деца, за които също е длъжен да се грижи, но следва да се
има предвид също така, че задължението за даване на издръжка на непълнолетно дете е
безусловно, че и двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се отчете и кой полага
непосредствените грижи за детето.
По делото са представени доказателства, от които се установява, че майката има
брутен доход от 1 600 британски паунда месечно. Ответникът е осигуряван от 2016 г. до
2020 г. на минималната за страната работна заплата в качеството му на едноличен търговец,
като няма данни за други доходи. Също така ответникът е представил доказателства за
сключен договор за кредит от 26.06.2020 г. с падеж през месец май 2028 г., като дължимата
сума е 21 843,15 евро, а месечната вноска в размер на 240 евро.
При определяне на конкретния размер на издръжката следва да се съобразят
възможностите на дължащия издръжка, които бяха обсъдени по-горе, и конкретните реални
нужди на детето с оглед правилното му отглеждане, възпитание и развитие, както тези
нужди биха били задоволени, ако родителите живееха заедно. Родителите, отговорни за
децата, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и
финансови възможности условията за живот, необходими за развитието им, тоест съдът
следва да основава решението си за издръжката на детето единствено при съобразяване с
неговите конкретни нужди и с възможностите на родителите, без да е ограничен в
преценката си от някакви други предпоставки. За Ст. не се установяват специфични
потребности, които да обосновават разходване на допълнителни средства извън обичайните.
3
На съда е известно, че стандартът на живот във Великобритания е значително по –висок от
този в България, но от събраните по делото доказателства не се установява твърдението в
исковата молба, че ответникът реализира увеличени доходи. Ответникът няма регистрирани
трудови договори, осигурява се като ЕТ „ШОП – Хр. К.“ на минималния възможен
осигурителен доход. Същият обаче се намира в работоспособна възраст и разполага с
квалификация, позволяваща му да реализира трудови доходи не по-ниски от средните за
страната. Отделно от това следва да се отбележи, че К. е представил доказателства за
сключен договор за кредит на 26.06.2020 г., тоест след депозиране на исковата молба, с цел
да обоснове невъзможността му за даване на издръжка за детето. Обстоятелството, че Хр. К.
е сключил договор за кредит обаче не го освобождава от задължението му да осигурява
издръжка за непълнолетното си дете, още повече, че в случая само се набляга на
дължимостта на месечната вноска към кредитната институция, но не и на получаване на
паричната сума по кредита.
Доколкото твърденията в исковата молба за увеличение на податните възможности на
ответника са останали недоказани от страна на ищеца, чиято е доказателствената тежест на
основание член 154, алинея 1 от ГПК, то следва и извод за неоснователност на предявения
иск за увеличение на издръжката.
С оглед на така изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете
инстанции, настоящият състав намира, че първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3552 от 29.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 12362 по
описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, петдесет и първи състав.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 3, точка 2,
изречение първо от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4