Р Е Ш Е Н И Е
№ 260041
гр. Дулово, 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Дулово, граждански
състав, в публично заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ
при секретаря Велемира Иванова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 436 по описа на съда за *** г. ,
за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Амиго лизинг“ ЕАД – гр. София,
срещу Н.Х.Р. с ЕГН **********, с която се иска да бъде признато установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 1 308.49лв./хиляда триста
и осем лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща изискуеми
неплатени задължения по Договор за финансов лизинг с № ****** от ******г.,
сключен между страните, вноски за разсрочено плащане на Застраховка „Каско на МПС“ по полица с № ******,
с падеж ******г., ******г., ****г.; застрахователна премия по полица за
застраховка „Гражданска отговорност” с № ****** с падеж *** г. ведно с данък върху застрахователната премия,
такса за Гаранционен фонд и стикер, дължима сума за временно преустановяване на
ползването на лизинговия актив, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – ****** г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № ***/***.*** г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ****** г. на РС-Дулово.
В исковата молба ищецът твърди, че на ****** г. между страните бил сключен
договор за финансов лизинг № ******, по силата на който било предоставено на
ответника МПС марка и модел „Mercedes S 320 CDI”, двигател № ******,
рама № ******, изключителна собственост на „Амиго лизинг” ЕАД.
Съгласно договора ищецът, в качеството на лизингодател, предоставил на
ответника, в качеството на лизингополучател, лизингованата вещ за временно
ползване, срещу заплащането на месечни лизингови вноски за срок от 48 месеца. В
т.7 от договора била уговорена и неустойка при забава с повече от 5 дни на
заплащането на лизинговата вноска. Съгласно т.10.2 от договора, лизингованата
вещ следвало да има непрекъснато застрахователно покритие за целия срок на договора
при условията на многогодишна полица „Каско на МПС“, като дължимата
застрахователна премия била включвана в месечните фактури и следвало да се
заплаща от лизингополучателя на 12 месечни вноски. Последният следвало да
заплаща лизинговите вноски съгласно погасителен план към договора, като всяка
лизингова вноска, включвала както главница, така и лихва. За процесните
вземания била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № ****** г. по описа на РС-Дулово, която била връчена на
длъжника по реда на чл.47 ГПК, поради което ищецът предявява настоящия иск за
установяване на вземанията си по заповедта. Към момента на подаване на
заявлението, ответницата дължала сумата от общо 1 308.49 лв., формирана
както следва: лизингова вноска за месец ноември 2018 г. в размер на 210.38лв.,
лизингова вноска за месец декември 2018 г. в размер на 210.38лв., лизингова
вноска за месец януари *** г. в размер на 210.38 лв., дължима застрахователна
премия от 386.55 лв. за месец септември 2018 г. Дължима била и сума за временно
преустановяване на ползването на лизинговия актив в размер на 360 лв. Моли за
уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски, както в
заповедното, така и в исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна Н.Х.Р., чрез назначения особен
представител не е депозирала писмен отговор със становище за неоснователност на
заявената искова претенция. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По допустимостта и
предмета на производството:
От приетото като доказателство ч.гр.д. № *** по описа за *** г.
на ДРС, се установява, че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на
парично задължение за процесните суми по чл.410 ГПК № ***/***.*** г., с която в
полза на заявителя са присъдени сумите, предмет на предявения установителен иск.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което с
разпореждане на съда от *****.*** г. и на основание
чл.415, ал.1, т.2 ГПК е указано на заявителя да предяви иск за установяване на
вземанията си по реда на чл.422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е
предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е
издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото.
Затова предявените искове са допустими.
По
основателността на исковите претенции:
Ищецът извлича правата си от сключен между страните договор за
финансов лизинг, по силата на който лизингодателят – ищец е предоставил на
лизингополучателя – ответник, за временно и възмездно ползване на моторно
превозно средство, срещу заплащане на възнаграждение. За основателността на
заявената искова претенция за заплащане на лизингово възнаграждение, ведно с
уговорената лихва и застрахователни премии, ищецът следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно
отношение между страните по процесния договор за лизинг, по силата на който е
предоставено на лизингополучателя процесното МПС за ползване; наличието на
уговорка за заплащане на лизингови вноски, съгласно уговорени от двете страните
размери и падежи на същите; предаване на лизингования автомобил на ответника;
размера на претенциите.
Съгласно разпоредбата на чл.342, ал.2 ТЗ с договора за финансов
лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия,
определени от лизингополучателя и да му я предостави срещу възнаграждение.
Независимо от вида на лизинговия договор – финансов или оперативен,
лизингополучателят има задълженията на наемател, съгласно чл.232 и чл.233, ал.2 ЗЗД – да заплаща лизингови вноски, да понесе всички разноски по ползването на
лизингованата вещ, по поддържането и текущия й ремонт, и да върне вещта след
изтичане на срока на договора – чл.345, ал.1 и ал.2 ТЗ, като страните могат да
уговарят и допълнителни задължения по договора за лизинг, например –
прехвърляне на лизингования обект след изтичане на срока на договора.
Лизингодателят е поел задължение да прехвърли на
лизингополучателя правото на собственост върху отдадената на лизинг вещ, като
вещта е предоставена за ползване на лизингополучателя срещу определено
възнаграждение. Лизинговите вноски представляват възнаграждение за ползването
съгласно нормата на чл.342, ал.2 ТЗ, в отклонение от която страните по договора
не са направили уговорки.
В конкретния случай
по делото се установява наличието на валидно облигационно правоотношение между
страните. Видно от договор за финансов лизинг № ****** от ******г. лизингодателят „Амиго
лизинг“ ЕАД се задължава да придобие и предостави за ползване на
лизингополучателя, в сроковете и условията, предвидени в Общите условия
следното лизингово имущество, а именно: лек автомобил „Мерцедес 320 CDI“ двигател № ******,
рама № ******, при доставна цена на МПС от 8000.01 лв.
Съгласно чл.2 от договора лизингополучателят се задължава да ползва
лизингования обект в съответствие с общите условия по договора за финансов
лизинг, като заплаща лизингови вноски, както следва: първоначална вноска от 2 800.01
лв., а остатъка от 5 200 лв. – на 48 лизингови вноски съгласно погасителен
план. Страните са уговорили и лихвен процент в размер на 24,90 %, както и такса
ангажимент от 103.99 лв. Видно от погасителния план падежът на първата вноска е
на **** г., а на последната – на **** г., като във всяка вноска от 210.38 лв. се включва освен лизиговата
вноска, формирана от главница и лихва, също и премия по
Каско.
От представения приемо-предавателен протокол от **** г. (л.15 от делото) се установява, че ищцовото
дружество е предало на лизингополучателя лизингованата вещ, като същата е
получена лично от ответницата. По този начин лизингодателят е изпълнил
основното си задължение по договора – да придобие вещта и да я предаде на
лизингополучателя за ползване.
Ищецът претендира заплащане изцяло на лизингови вноски с падеж ******г.,
с падеж ******г. и с падеж ******г., всяка от 210.38 лв. Всяка вноска се
формира като сбор от лизинговата вноска, лихва и разходи по застрахователни
договори. Задължението за заплащане на лихва е уговорено в чл.2.7, като
съгласно т.7.1 и т.7.2 от Общите условия всяка вноска включва главница и лихва,
като лихвата е фиксирана за целия срок на договора и е определена в него.
Съгласно чл.10.2 от договора за лизинг активът следва да има непрекъснато застрахователно
покритие за целия срок на договора при условията на многогодишна полица „Каско
на МПС“ и разсрочено заплащане на премията на вноски, дължими заедно с всяка
лизингова вноска, съгласно погасителния план към договора и предвиденото в
приложимите ОУ на лизингодателя. С оглед уговорките между страните съдът
приема, че искът е доказан по своето основание.
Досежно размерът му съдът кредитира заключението на ССчЕ на вещото лице С.П.
на основание чл.202 ГПК като обективно и компетентно дадено. Съгласно него
незаплатени са вноските с падеж ******г., ******г. и ******г., всяка в размер
на 210.38лв., изцяло, както и застрахователна премия с падеж **** г. в размер на 388.65 лв. и такса за временно
преустановяване на лизинговия актив, или общо 1 308.49 лв.
Предвид изложените съображения предявения иск за признаване на
установена дължимостта на лизинговите вноски и други неплатени
задължения по Договор за финансов лизинг с № ****** от ******г., в общ размер на 1 308.49
лв. е доказан по своето основание и размер. Затова подлежи на уважаване.
По отношение на
разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на
основание чл.78, ал.1 ГПК. Същия е доказал заплащането на ДТ в общ размер на 26.17
лв., депозит за вещо лице в размер на 200 лв., както и възнаграждение за особен
представител – 200 лв., или общо – 426.17 лв. За заповедното производство
ищецът е доказал сторени разноски в размер на 26.17 лева за ДТ и 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, които също следва да се присъдят.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.Х.Р.
с ЕГН **********,***, дължи на „Амиго лизинг“ ЕАД с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Христофор
Колумб” № 43, представлявано от изпълнителния директор И.Е.П., по предявеният установителен
иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК сумата
от 1 308.49 лв. (хиляда триста и осем лева и четиридесет и девет
стотинки) , представляваща изискуеми неплатени задължения по Договор за
финансов лизинг № ****** от ******г., ведно със законната
лихва върху сумата от 1 308.49 лв., считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – ****** г. до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена Заповед № *****.*** г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ****** г. на Районен съд -
Дулово.
ОСЪЖДА Н.Х.Р.
с ЕГН **********,*** да заплати на „Амиго лизинг“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул. „Христофор Колумб” № 43, сумата от 426.17
лв. (четиристотин двадесет и шест лева и седемнадесет стотинки),
представляващи съдебно деловодни разноски за исковото производство, както и
сумата от 126.17 лв. (сто двадесет и шест лева и седемнадесет
стотинки), представляващи съдебно деловодни разноски за заповедното
производство.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд - Силистра.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: