О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 1983 10.10.2018 г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд , гражданско отделение,
на десети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в
закрито заседание в следния състав:
Председател:Мариана Карастанчева
Членове:1.Пламена
Върбанова
2.мл.с.Марина Мавродиева
Секретар:
________________
Прокурор:________________
Като
разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова въззивно гражданско дело № 1532
по описа за 2018 година на Окръжен съд Бургас и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК и е образувано по повод въззивна
жалба от Л.В.Ж. с ЕГН **********,
предявена чрез адвокат П. Стефанов С. с адрес ***,пл.“Тройката“№4,ет.2,офис 5,
против Решение № 1492/10.07.2018г., постановено по гр.д.№ 475/2018г. по
описа на РС-Бургас.
Със същото решение е прието за установено спрямо
въззивника/ответник пред БРС/, че ищците
К.Я.Д.,Я.Д.А., В.Д.А., Н.Г. Парашкевова,П.Д.К. и Г.Д.П. са собственици на недвижим имот,представляващ
поземлен имот с идентификатор 07079.118.436
по кадастралната карта на гр.Бургас,находящ се в землището на
гр.Бургас,кв.“Меден рудник“,, местността“Каменица“, с площ от 2837 при съседи:
ПИ №07079.118.298; ПИ № 07079.118.216; ПИ № 07079.118.341 и ПИ № 07079.118.227,
с площ от 2837 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно ползване: за земеделски труд и отдих, при съседи: който им е
възстановен като наследници на Я.
Николов Манджев с решение № 0160П/05.09.1997г. на ПК-Бургас и заповед №
1272/01.06.2011г. на кмета на Община Бургас по §4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ;осъден е Л.В.Ж.
да предаде на ищците владението върху собствения им поземлен имот ,описан
по-горе ; отменен е на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт за
установяване право на собственост № 6023,д.№485/12.12.2017г. на Нотариус Николай
Ников в частта, с която ответникът Л.Ж. е признат за собственик по
давностно владение на процесния поземлен
имот ;присъдени са разноски в полза на ищците в размер на общо 1801 лева.За да
стигне до този правен резултат , първоинстанционният съд е приел, че макар и да
е упражнявал владение върху процесния имот от 2006година, давностният срок следва да се изчислява от момента, в който е
завършила административната процедура по земеделска реституция по изложени и
подробно мотивирани от районния съд правни съображения.
Във въззивната
жалба въззивникът Ж. заявява становище за неправилност на обжалваното
решение,намира, че същото съдържа неправилни изводи от фактическа и правна
страна. Заявява, че възстановяване правото на собственост на ищците като
наследници на Я. Манджев върху процесния имот, представляващ земя по §4 ЗСПЗЗ ,
е приключило с влизане в сила на Решение № 0160П/05.06.1997г. на
ПК-Бургас,което се установявало и от експертното заключение.Обсъдено е
заключението на вещото лице ,като във връзка с възстановяване на
собствеността на ищците по ЗСПЗЗ е
проследена и анализирана нормативната уредба и е изведен извода, че с
одобряване на плана на новообразуваните имоти през 2005 година до предявяване
на иска е изтекла предвидената 10-годишна давност в полза на
ответника.Въззивникът изтъква и твърдението- че съдът не се е произнесъл по
заявено оспорване Заповед № 1272/01.06.2011г. на Кмета на Община-Бургас като
нищожна, за което последователно излага съображенията си, основани на липса на
фактическо основание за издаването й ,тъй като като основание за нейното
издаване е посочено протоколно решение № 10160/04.05.1993г. на ОСГ, с което
обаче не се признавало право на възстановяване на собственост върху земи по §4,
а тъкмо обратното- отказвало се тяхното възстановяване.Категоричният довод на
въззивника е – че след 2005 година върху процесния терен е могла да тече
давност и установявайки владение за това от 2006 година, въззивникът Ж. преди завеждане на исковата
молба е придобил правото на собственост по давностно владение. Моли се отмяна
на обжалваното решение и постановяване на друго, с което искът бъде отхвърлен;
претендира присъждане на разноските по делото.
От
въззиваемите е постъпил писмен отговор по въззивната жалба, в който заявяват
подробни аргументи по всеки един от пунктовете на същата;проследени са фактите по спора и са изложени правни доводи
и съображения във връзка с тях; сочи се практика на ВКС.Моли се въззивната жалба
да бъде оставена без уважение и , както и въззивникът да бъде осъден да заплати
на въззиваемите направените по делото разноски.
Никоя от страните не заявява
доказателствени искания.
Бургаският Окръжен съд намира жалбата за
процесуално допустима като предявена от процесуално-легитимирана страна срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт в предвидените за това процесуални срокове и
с платена по сметка на БОС държавна такса, с оглед на което същата следва да се
внесе за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, за
което им се изпрати препис от настоящето определение.
Мотивиран от изложеното
Бургаският Окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ в открито съдебно заседание ,което насрочва на 14.11.2018г. от 10.20 часа, производството по
в.гр.д.№ 1532/2018г. по описа на ОС-Бургас, за което да се призоват страните и им се изпрати препис от настоящето
определение,с което ОБЯВЯВА на страните по
делото проекто-доклада по същото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1/
2/мл.с.