Решение по дело №1259/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 6217
Дата: 9 юни 2022 г.
Съдия: София Георгиева Икономова
Дело: 20221110101259
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 6217
гр. С, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110101259 по
описа за 2022 година
Предявени са искове от “ТЕЦ С” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А, с които е поискало да бъде установено по
отношение на ответника Л. ЕМ. Д., ЕГН **********, с адрес гр.София, бул.“Ш П“ №, че
последната дължи на ищеца следните суми: сумата от 10195.09 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., за
имот, отчитан с абонетен №, ведно със законна лихва от 18.08.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 2324.59 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 02.08.2021
г.
Претендира се установяване дължимостта и на суми за дялово разпределение както
следва: главница от 26.30 лв. за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2019 г. и 6.47 лв.
обезщетение за забавено плащане за периода от 31.08.2018 г. до 02.08.2021 г.
В исковата молба се твърди, че ответника е потребител на топлинна енегрия за
битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от сключен между тях договор и от общи условия, които са публикувани по
установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че
чл.32, ал.1 и чл.33 от Общите условия, въвеждат задължение за потребителите на топлинна
енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 30-дневен срок от датата
на публикуването на фактурите на интернет страницата на ищеца.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Техем сървисис“ ЕООД, като начисляваните месечни
суми са прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово
разпределение на база реален отчет на ИРУ.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, с който изразява
становище по основателността на предявените искове. Ответницата оспорва наличието на
облигационно правоотношение с ищцовото дружество като в тази връзка навежда доводи, че
липсват ангажирани по делото доказателства. С отговора се възразява и срещу начислените
количества топлинна енергия през исковия период. Ответницата оспорва сключения договор
1
в фирмата за дялово разпределение поради липса на представителна власт на Пламен
Кирилов Йотов спрямо етажната собственост и поради недостатъци на протокола от ОС на
етажната собственост, на което е избрана тази фирма.
На самостоятелно основание, ответникът оспорва исковете и като погасени по
давност.
В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощени представители, който
поддържат предявените искове. Ответницата не се явява и не се представлява.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертизи.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 47839/2021 г. по описа на СРС е
видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец
срещу ответницата е била издадена заповед за изпълнение за заплащане на следните суми:
сумата от 10 195.09 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 18.08.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 2324.59 лв. за периода от 15.09.2018
г. до 02.08.2021 г., сумата от 26.30 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от
18.08.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 6.47 лв. за периода от
31.08.2018 г. до 02.08.2021 г.
Видно от писмо изх.№ П-9509/17.08.2017 г. на Столична Община, в отдел
„Управление на общинската собственост и жилищен фонд РКТД”, при район Слатина, не са
открити данни за продажба на имот, общинска собственост, на ответницата Л. ЕМ. Д..
Съобразно отразеното в писмо на Столична община, дирекция „Общински приходи” от
16.05.2022 г., за процесния имот не е подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ.От
извършената справка по лице от Служба по вписванията – С, е видно, че по партидата на
ответницата не е налице вписване по отношение имота, за който ищцовото дружество
твърди да е доставяло през исковия период топлинна енергия.
На 28.05.2002 г. е проведено ОС на ЕС на сградата, в която се намира процесния
имот, е взето решение дяловото разпределение да се осъществява от ФДР „Техем сървисис”
ЕООД. Договор с последната е сключен на 26.08.2002 г. По делото са представени
доказателства и за наличие на договорни отношения между ищеца и ФДР - договор
№/03.06.2020 г.
От представените от ТЛП писмени доказателства се установява, че през исковия
период не е извършван реален отчет на монтираните в имота индивидуални разпределители
поради липса на осигурен достъп.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за поцесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период
няма данни за извършени плащания, като задължението е намалено в резултат на
прихващане с подлежащи на възстановяване суми.
Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за
забава.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от
„Техем сървисис” ЕООД, което не е извършило реален отчет на уредите за дялово
разпределение поради липсата на осигурен достъп. Експертът е установил, че в имота има
2
шест броя отоплителни тела с монтирани индивидуални разпределители. В помещение баня
обаче има още едно работещо отоплително тяхло - щранг-лира, което е свързано със
сградната инсталация и за което технически не съществува възможност за регулиране на
топлоподаването. Според вещото лице в имота има монтиран и водомера за отчет на
потребената топлоенергия за подгряване на битово-гореща вода, които също не е отчитан.
С оглед на това, за исковия период топлоенергията е разпределена по реда на чл.70,
ал.2 и ал.4, както и т.6.7 и т.6.5 от Приложението към чл.61, ал.1 от Наредба № 16-
334/06.04.2007 г., а именно по изчислителен път, съобразно топлинната мощност на
отоплителните тела и черз екстраполация по максимален специфичен разход на сградата.
Топлоенергията за подгряване на битово-горещата вода пък е определена според експерта
правилно, съобразно чл.69, ал.2 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г., а именно по 140 л. вода
на денонощие при трима ползватели.
Установено е изчислена правилно, съобразно заложената в Наредба № 16-
334/06.04.2007 г., топлоенергията, отдадена от сградната инсталация. Отбелязано е, че
общият топломер в абонатната станция на сградата, в която се намира имота, е преминал
метрологичен контрол, за което са издадени свидетелства за метрологична проверка.
Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер
на 10044.04 лв. /сумата по задача № 4 от заключението, след приспадане на вноските за
дялово разпределение/, като изрично е посочил, че правилно са изчислени технологичните
разходи и цените, по които е пресметната стойността на потребената топлоенергия са
определените от ДКЕВР за съответния период.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и имат за
предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК
заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че
ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и исковете
са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално
допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени,
формиращи цената на иска.
Съобразно предвиденото в чл.153 от ЗЕ, валидно облигационно правоотношение по
доставка на топлинна енергия, възниква между топлопреносното предприятие и собственика
или ползвателя на топлофициран имот. С ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, се възприе
становището, че правоотношението може да възникне и въз основа на сключен между
страните договор, който е с приоритетно значение за установяване качеството потребител на
топлинна енергия, пред възникването на това правоотношение по силата на закона.
От страна на ответницата с отговора на исковата молба е направено изрично
възражение за липсата на облигационно правоотношение между страните. С оглед на това, с
определението по доклада на делото от 22.03.2022 г. са дадени изрични указания до ищеца в
тази насока. От страна на същия са ангажирани доказателства, а именно изискани са
документи от трети, неучастващи по делото лица, от които обаче не се установява, че
ответницата е собственик на процесния имот или на ид.ч. от него. В същото време ищецът
не посочи конклудентни действия на ответницата /подадено заявление или друг документ/,
които да сочат на сключен договор за продажба на топлинна енергия за процесния имот.
Ето защо, настоящият състав намира, че по делото не се установи основната
3
предпоставка за уважаване на иска, а именно наличието на качеството потребител на
топлинна енергия спрямо ответницата по смисъла на чл.153 от ЗЕ, респ. ТР № 2/2017 г. на
ОСГКВКС, която да обоснове претенцията на ищеца спрямо нея..
Поради това, независимо, че от приетите по делото заключения на вещите лица по
съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертизи, се установи доставка на
топлинна енергия в процесния имот и нейната стойност, то исковете следва да бъдат
отхвърлени единствено поради липсата на основание за ангажиране отговорността на
ответницата за начислените от ищеца задължения.
За пълнота на изложението, съдът намира за нужно да отбележи, че дори и да беше
доказано качеството потребител на топлинна енергия спрямо ответницата, при направеното
от нея възражения за погасяване на част от претендираните вземания по давност, исковете за
периода преди м.юли 2018 г. се явяват неоснователни поради погасяването им по давност.
С оглед изхода на спора, единствено ответницата има право на разноски, каквото
искане обаче тя не е направила. Поради това съдът не се произнася с решението си по
разноските.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на “ТЕЦ С” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А, за признаване за установено по отношение на Л.
ЕМ. Д., ЕГН **********, с адрес гр.София, бул.“Ш П“ №, че последната дължи на ищеца
следните суми: сумата от 10195.09 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., за имот, отчитан с абонатен
№, ведно със законна лихва от 18.08.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 2324.59 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 02.08.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ исковете на “ТЕЦ С” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А, за признаване за установено по
отношение на Л. ЕМ. Д., ЕГН **********, с адрес гр.София, бул.“Ш П“ №, че последната
дължи на ищеца следните суми за извършена услуга дялово разпределение в имот, отчитан с
абонатен №: сумата от 26.30 лв. главница за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2019 г. и
сумата от 6.47 лв. обезщетение за забавено плащане за периода от 31.08.2018 г. до 02.08.2021
г.
Решението е постановено с участието на третото лице помагач „Техем сървисис”
ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
приложи по частно гражданско дело № 47839/2021 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4