№ 12644
гр. София, 19.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20211110138041 по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба от В. П. Д., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, съдебен
адрес: АДРЕС, чрез адв. В. Н. АТ. срещу Н. Т. Ц., ЕГН ********** с адрес: АДРЕС, за която
съдът констатира, че е редовна, а предявените искове- допустими.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3, Софийският районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.07.2022 г.
от 14.00 часа, за които дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Производството е образувано по искова молба на В. П. Д., ЕГН **********, с
адрес: АДРЕС, съдебен адрес: АДРЕС, чрез адв. В. Н. АТ. срещу Н. Т. Ц. ЕГН ********** с
адрес: АДРЕС, с която се моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца:
-сумата от 1026.48 лева- обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане и
-сумата от 4000 лева- обезщетение за неимуществени вреди,
вследствие от противоправно поведение на ответника, изразяващо се в лъжливо
деклариране в декларации по чл.189, ал.5 от ЗДвП, в които е заявено, че ищецът е
управлявал собствени на ответника автомобили.
Ищецът твърди, че на 31.01.2020 г. посетил отдел „Пътна полиция“ към СДВР -
София, където са му връчени електронни фишове: Фиш Серия К № 2525669/24.01.2018 год.;
Серия К № 2535365/01.08.2018 год.; Серия К №2532385/10.08.2018 год.; Серия К №
2525650/04.09.2018 год.; Серия К № 2532373/04.11.2018 год.; Серия К № 2543305/05.12.2018
год., Серия К № 2525658/07.12.2018 год., издадени от ОД на МВР Враца и СДВР за
нарушения на Закона за движение по пътищата, с които са наложени глоби на обща
1
стойност 1 200.00 лв.
Поддържа се, че В.Д. не е собственик и ползвател на описаните във фишовете
автомобили и подал жалба до 06 РУ към СДВР и отдел „Пътна полиция“ при СДВР, като
получил отговор, че фишовете са съставени на основание подадени декларации по чл.189,
ал.5 от ЗДвП от ответника, Твърди се, че при разпит пред разследващ полциай ответникът е
заявил, че не познава ищеца и че В.Д. не е управлявал въпросните 4 броя автомобили,
посочени във фишовете. Излагат се твърдения, че в последствие фишовете били анулирани.
Твърди се, че във връзка с издадените фишове ищецът е ползвал правна защита и
съдействие от адвокат А М - АК гр. София, за което за заплатил възнаграждения в размер на
460 лева.
Твърди се, че ищецът е ищецът е ползвал девет дни платен годишен отпуск и
шест дни неплатен домашен отпуск за явяване в 01 и 06 РУ при СДВР, отдел „Пътна
полиция“ при СДВР, и Столична дирекция на вътрешните работи за подаване на жалби и
даване на показания пред разследващи полицаи. Поддържа се, че поради тревожни
натрапливи мисли, нарушен сън и липса на апетит, ищецът многократно посещавал личния
си лекар и специалист психиатър. Сочи се, че за явяване в държавните институции и
медицинския център ищецът е ползвал, както личен транспорт, така и обществен транспорт,
разходите за които ищецът оценя на 80 лева. Твърдят се настъпили вреди от пропуснат
доход за ползвания 6 дни неплатен отпуск или 360 лева. Твърди се, че ищецът е стрил
разноски за лекарства, съгласно издадена рецепта от психиатър в размер на 126,48 лв.
Поддържа се, че вследствие издадените срещу ищеца електронни фишове е
причинен стрес, психологически тормоз и получено физиологическо неразполо-жение,
изразяващо се в безсъние и тревожност, главоболие, липса на апетит, напрежение довело до
чувствително увеличение на заекването. Тези неимуществени вреди са оценени от ищец на
4000 лева.
Прилагат се писмени доказателства.
Претендират се разноски.
Препис от исковата молба е връчен на ответника и в срока по чл. 131 от ГПК е
депозиран писмен отговор, с който иска се оспорва по основание и размер.
Твърди се, че ответникът не е дал показания, в които да твърди, че не познава
ищеца, а е посочил, че ищецът се познава с роднина на ответника. Твърди се, че е имало
договорка между тях за описаните фишове. Твърди се, че ищецът е бил в трудови
правоотношения с ответника и негов роднина и е управлявал в страната техни автомобили.
Твърди се, че не са представени доказателства кои от автомобилите, за които има издадени
фишове са лична собственост на ответника и кои на юридическо лице.Твърди се, че С Б с
рег. №***** и Ф Д с рег. №***** не са лична собственост на ответника.
2
Оспорва се наличтеито на вреди, а техния размер като прекомерен.
Твърди се, че не са представени по делото договорите за правна защита и
съдействие от 01.02, 03.02. и 30.03.2020 г. и се иска ищецът да бъде задължен да ги
представи.
Оспорва се и осъществяването на останалите разходи от ищеца като се сочи, че
липсва причинна връзка.
Оспорва се и претенцията за неимуществени вреди като се твърди, че няма
виновно и противоправно поведение на ответника, както и доказателства за причинен
психологически тормоз и емоционален стрес.
Иска се да бъдат допуснати двама свидетели при режим на довеждане за
установяване на близки отношения на ищеца с роднини на ответника и договорки между тях
за процесните фишове, че ищецът е ползвал и управлявал автомобили на ответника.
Иска се да бъде изискано свидетелство за съдимост на ищеца и справка за
образувани досъдебни производства срещу него, справка за това дли ищецът изтърпява
наказание лишаване от свобода
Иска се да бъде изискана цялата административнонаказтелна преписка във връзка
с процесните фишове.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявения иск е чл. 45 от ЗЗД.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти,
както следва:
Ищецът следва, при условията на пълно и главно доказване, да установи
наличието на претърпени вреди както и техния вид и размер, които да са следствие от
противоправно поведение на ответника, изразяващо се в лъжливо деклариране в декларации
по чл.189, ал.5 от ЗДвП, в които е заявено, че ищецът е управлявал собствени на ответника
автомобили.
Ответника следва, при условията на насрещно и непълно доказване, да
опровергае ищцовите твърдения.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните,
че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти,
на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел на
отвтеника/при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК /, като УКАЗВА на отвтеника да осигури
присъствието на свидетелите за съдебно заседание, което ще е краен срок за събиране на
гласни доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията по чл. 192 ГПК./Качеството на ищеца
3
като евентуално обвиняем/подсъдим/осъден няма връзка с правния спор. Не са посочени
конкретни необходими доказателства, находящи се в административнонаказтелните
преписки и какво би се установило с тях./
НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има
сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при
постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.
УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание
могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад
по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок,
същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4