№ 18304
гр. София, 22.04.2025 г.
СРС, 58 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20241110141799 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени от А. И. Р. против
СРС искове:
-по чл. 222, ал. 3 КТ вр. чл. 354 ЗСВ /“Съдебен служител, придобил
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при освобождаване от
длъжност има право на еднократно парично обезщетение в размер на
толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години има в
органите на съдебната власт, но не повече от 10 брутни месечни
възнаграждения“/ - за обезщетение в размер на 9 576.00 лв.;
- по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - мораторната лихва в размер на 819.30 лв. за
забава в периода считано от 01.12.2023г. до датата на завеждане на исковата
молба;
- по чл.224, ал.1 КТ за сумата 378.00 лв.- обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск,
- по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 32,24 лв. - мораторната лихва, считано от
01.12.2023г. до датата на завеждане на исковата молба;
- по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата 809.83 лв. като получена без основание
сума, която преди това[СБ1] ответникът е бил изплатил на ищеца като сума за
облекло за 2023 г., пропорционално за неотработеното от ищеца време през
2023 г.
Посочените главници се претендират заедно със законна лихва за
забава, считано от датата на подаване на исковата молба.
От страна на ответника е упражнено правото на отговор в срок.
Предявените искове са допустими, исковата молба е редовна. Отговорът
на исковата молба е съобразен с изискванията на чл. 131 и 132 от ГПК и
докладът по делото е следният:
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права:
Твърди се, че ищецът А. Р. е работила в СРС по силата на трудов
договор, сключен на 29.12.2009г. за изпълнение на длъжността «Съдебен
1
секретар- протоколист». На 21.09.2023г. е подала Заявление с вх.№29005964 за
прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, поради
придобиване право на пенсия по чл.68а КСО, считано от 17.10.2023г., като е
поискала да й бъде изплатено обезщетение по чл.354 ЗСВ, във връзка с чл.155
от ПАС в размер на 10 брутни месечни възнаграждения.
Със Заповед №1962/16.10.2023г. трудовият договор бил прекратен на
основание чл.325, т.1 КТ, считано от 17.10.2023г., като със заповедта било
определено за изплащане обезщетение по чл.222, ал. 3 КТ, но в размер на 6
брутни работни заплати.
С Молба вх.№29007197/03.11.2023г. до СГС ищецът е възразила срещу
заповедта за прекратяване в частта за дължимото обезщетение. В отговор,
била уведомена:
- за становището на работодателя е, че към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение е отговаряла на условията за придобиване право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но тъй като пенсия не била
отпусната, служителят няма право на обезщетение по чл.354 ЗСВ;
-за искане на работодателя служителят да възстановя пропорционално
изплатената й сума за облекло за 2023 г. в размер на 809.83 лв.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
Твърди, че А. Р. не е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл. 68 КСО, а по чл. 68а, ал. 1 КСО.
Становище, че за разлика от общата норма на чл. 222 КТ, специалната
норма на чл. 354 ЗСВ изисква съдебният служител, освен да е прослужил
съответен брой календарни години в органите на съдебната власт, още и да е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст именно по чл. 68
КСО.
Твърди, че полагащият се на ищеца платен годишен отпуск за периода
от 01.01.2023 г. до 16.10.2023 г. е 30 дни платен годишен отпуск, като е
ползвала 35 дни, т.е. повече отколкото са се полагали на ищеца с оглед датата
на прекратяване на трудовото правоотношение
Оспорва и претенцията по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, като се позовава на чл. 2, ал.
8 от Правила за определяне и изплащане на суми за облекло на магистрати,
държавни съдебни изпълнители, съдии по вписванията и съдебни служители в
органите на съдебната власт ( изм. и доп. с решение на Пленума на ВСС по
протокол № 5/22.02.2018 г.), според която при прекратяване на трудово
правоотношение между орган на съдебната власт и съдебен служител на
основание, което не е изрично посочено в нормата, последният възстановява
сумата за облекло, пропорционално на неотработеното време.
Разпределение на доказателствената тежест:
В тежест на ищеца е да докаже положителните обстоятелства, с които
обосновава, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение има
3 дни неизползван платен годишен отпуск;
В тежест на ответника е да докаже: че ищецът е ползвала 35 дни
2
платен годишен отпуск при полагаем платен годишен отпуск 30 дни за 2003 г.
Воден от горното и на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА събиране на представените заедно с исковата молба и
Отговора.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за обстоятелства, които
обосновават, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение има
3 дни неизползван платен годишен отпуск.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на
делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено
решение срещу ищеца.
НАСРОЧВА делото за 28 май 2025 г. от 13.35 часа., за която дата и час:
-да бъдат призовани страните с препис от настоящото определение;
- на ищеца да бъде изпратен и препис от Отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при СРС: _______________________
3