Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 53
12.02.2020 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Диана Динкова
Прокурор: Петър Мидов
като разгледа докладваното от съдия В.Желева и.административно дело №1259
по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203, ал.1 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.1, ал.2 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано
е по искова молба от П.И.К. ***, подадена чрез пълномощника му адв.Д.А., с
посочен по делото съдебен адрес:***, против Областна дирекция на МВР – Видин, с
адрес гр.В., ул.„Ц. С. В.“ №...
Предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати сумата в
размер на 1344 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди
– платено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство
по съдебни дела във връзка Наказателно постановление №18-0953-000179 от
27.02.2018 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Видин, отменено с Решение
№156/16.05.2019 г., постановено
по АНД №292/2019 г. по описа на Районен съд
– Видин. С исковата молба се претендира и законна лихва върху сумата от 1544
лева, считано от датата на влизане в сила на решението на районния съд –
23.10.2019 г., до окончателното ѝ изплащане.
Ответникът, Областна дирекция на МВР – Видин, в
подаден чрез пълномощник писмен отговор на исковата молба, оспорва по основание
и размер исковата претенция, като счита иска за неоснователен. В тази връзка се
посочва, че претендираните от ищеца разходи не представлявали вреда, липсвала и
причинна връзка между тях и отменения акт. Разходите били резултат от
поведението на ищеца, и по-конкретно – сключвани от него договори с адвокат,
които не бил длъжен да сключва. Претендира се искът да бъде отхвърлен и като
недоказан. Алтернативно се прави искане за намаляване на адвокатското
възнаграждение, получено във връзка с обжалването на наказателното
постановление, съобразно фактическата и правна сложност на делото пред двете
инстанции.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково
счита исковата претенция за доказана по
основание и размер, предлага да бъде уважена.
Съдът, като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
С
Наказателно постановление (НП) №18-0953-000179 от 27.02.2018 г. на Началник
сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Видин, издадено въз основа на АУАН
Д277513/01.02.2018 г., на ищеца П.И.К., за извършени на 01.02.2018 г.
административни нарушения по чл.139, ал.5 и чл.100, ал.2 от Закон за движението
по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.179, ал.3, т.2 и чл.185 от ЗДвП, са
наложени административни наказания „глоба“, в размери съответно на 1500 лв. и
на 20 лв.
Наказателното постановление е било оспорено от
ищеца пред Районен съд – Видин, където е било образувано АНД №681/2018 г. по
описа на съда, който с Решение №481/06.12.2018 г. го е потвърдил. Постановеното
съдебно решение е било оспорено от П. И. К. пред Административен съд – Видин,
който с неподлежащо на обжалване Решение №72/05.03.2019 г., постановено по КАНД
№26/2019 г., отменил Решение №481/06.12.2018 г. по АНД №681/2018 г. на Районен съд – Видин и върнал
делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При повторното
разглеждане на делото, състав на Районен съд – Видин постановил Решение
№156/16.05.2019 г. по АНД №292/2019 г., с което отменил НП №18-0953-000179 от
27.02.2018 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Видин. Постановено
Решение №156/16.05.2019 г. на Районен съд –
Видин е било оспореното пред Административен съд – Видин, който с окончателно
Решение №238/23.10.2019 г., постановено по КАНД №180/2019 г., оставил в сила
съдебния акт на районния съд.
Видно от
доказателствата, съдържащи се по АНД №681/2018 г., КАНД №26/2019 г., АНД
№292/2019 г. и КАНД №180/2019 г. (приложени по настоящото дело в оригинал), в
производствата пред Районен съд – Видин и Административен съд – Видин П.И.К. е
бил представляван от адвокат Д.А., който е изготвил и подал жалба срещу
наказателното постановление и срещу първото от двете решения на районния съд,
изготвил е и е подал пред районния съд писмени становища, както и молба по хода
на делото, подавал е и становище по първото и възражение по последно
образуваното касационно дело.
По всички дела, водени във връзка с НП
№18-0953-000179 от 27.02.2018 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР –
Видин, адвокат Д.А. *** е бил надлежно упълномощен да представлява П.И.К., което е видно от двустранно подписаните
между тях Пълномощни с дати 05.06.2018г. – приложено в оригинал на лист 17 от АНД
№681/2018 г. на РС – Видин, 28.12.2018 г. – приложено в оригинал на лист 19 от
КАНД №26/2019 г. на АдмС – Видин, 27.03.2019 г. – приложено в оригинал на лист
18 от АНД №292/2018 г. на РС – Видин и 18.06.2019 г. – приложено в оригинал на
лист 7 от КАНД №180/2019 г. на АдмС – Видин. На гърба на описаните пълномощни
са съставени Договори за правна защита и съдействие, с подписите на „клиент“ и
„адвокат“, от които е видно, че П.И.К. е заплатил на адв. Д.А. сумите от по 336
лева за правна защита и съдействие по всяко едно от делата, по които е бил
договорен този размер на възнаграждението. Във всеки от договорите е записано,
че договорените възнаграждения се заплащат за защита по АНД, съответно КАНД,
пред Районен съд – Видин, съответно АдмС – Видин.
От изложеното до тук се установява безспорно, че с
постановеното по АНД №292/2019 г. Решение №156/16.05.2019 г., Районен съд –
Видин е отменил НП №18-0953-000179 от 27.02.2018 г. на Началник сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР – Видин, като това решение е оставено в сила с неподлежащото
на обжалване Решение №238/23.10.2019 г., постановено по КАНД №180/2019 г. по
описа на АдмС – Видин.
При така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
Според разпоредбата на чл.203 от АПК, гражданите и
юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени
от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и
длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ,
като исковете се разглеждат по реда на чл.203 и сл. от АПК, към който препраща
и изричният текст на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Според чл.4 от ЗОДОВ, Държавата в
лицето на своите органи дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността
се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на
обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или
бездействия. Във фактическия състав на отговорността на Държавата се включват
следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв
административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който
и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира
отговорността на държавата или общината по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В случая от доказателствата по делото се установи
наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната
страна – Областна дирекция на МВР – Видин. Налице е незаконосъобразен акт – НП №18-0953-000179
от 27.02.2018 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Видин, което е
отменено с постановеното по АНД №292/2019 г. Решение №156/16.05.2019 г. на Районен
съд – Видин, което е оставено в сила с окончателно Решение №238/23.10.2019 г.,
постановено по КАНД №180/2019 г. на АдмС – Видин. Незаконосъобразният акт е
издаден от орган в структурата на ответната Областна дирекция на МВР – Видин,
която е юридическо лице, видно от чл.37, ал.2 от Закона за Министерството на
вътрешните работи, и следователно е пасивно легитимирана да отговаря по така
предявения иск, съгласно чл.205 от АПК.
Налагането на административни наказания от
органите на администрацията за извършени административни нарушения е
санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя
непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна)
дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган
от административно наказващите органи, така и с оглед административната
правосубектност на последните. Независимо че наказателното постановление не е
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, определящо обстоятелство
за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните
наказателни постановления като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е, че той е издаден
от административен орган и представлява властнически акт на органите на
администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Неговото
издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от
упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. Административната дейност е
изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности е основна
проява на държавната власт. Дейността по налагане на административните
наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, както и
извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от
правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на
чл.2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този
конкретен случай изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната
власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните
постановления, както и на действията или бездействията по налагане на
административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на
гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди
от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или бездействия като
такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В горния смисъл е и Тълкувателно постановление №2
от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. дело №2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия
на Върховния административен съд. В нормата на чл.130, ал.2 от ЗСВ е указано,
че тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за
органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното
самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.
С оглед на това, настоящият съдебен състав приема, че исковата претенция за
обезщетяване на имуществени вреди, претърпени в следствие на
незаконосъобразното Наказателно постановление №18-0953-000179 от 27.02.2018 г.
на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Видин, е процесуално допустима и
основателна.
По отношение доказването на елементите от
фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, според настоящия съдебен състав, от
събраните в хода на производството доказателства следва да се приеме, че
безспорно в случая е налице незаконосъобразна дейност на административен орган,
претърпени от ищцата имуществени вреди и наличие на причинно-следствена връзка
между незаконосъобразната административна дейност и настъпилия вредоносен
резултат.
Оставеното в сила от АдмС – Видин Решение
№156/16.05.2019 г., постановено по АНД №292/2019 г. на Районен съд – Видин, с
което е отменено Наказателно постановление №18-0953-000179 от 27.02.2018 г. на
Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Видин, следва да се приеме като
безспорно доказателство за наличието на незаконосъобразна дейност на
административния орган.
По отношение на претендираното обезщетение в
размер на 1344 лева, съставляващи заплатената от ищеца сума за правна защита и
съдействие и за процесуално представителство по АНД №681/2018 г., КАНД №26/2019
г., АНД №292/2019 г. и КАНД №180/2019 г., съдът намира, че от събраните
доказателства, в тяхната съвкупност, действително се установява заплащането на
тази сума от страна на ищеца П.И.К. на адвокат Д.А.. В представените по съответните
съдебни дела договори за правна защита и съдействие е вписано, че същите се
сключват по повод защита пред съответната инстанция, като договорите са
неразривно свързани с Пълномощни, съответни на дати 05.06.2018 г., 28.12.2018
г., 27.03.2019 г. и 18.06.2019 г. (съставени на гърба на съответните бланки
„Договор за правна защита и съдействие“), представени в оригинал именно по АНД
№681/2018 г., КАНД №26/2019 г., АНД №292/2019 г. и КАНД №180/2019 г., поради
което следва да се приеме, че договарянето и заплащането на сумите касае точно
тези дела, образувани по повод отмененото Наказателно постановление
№18-0953-000179 от 27.02.2018 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР –
Видин.
По отношение на така заплатените суми следва да се
има предвид, че до влизането в сила на новите
ал.3, ал.4 и ал.5 на чл.63 от ЗАНН (ДВ бр.94 от 29.11.2019 г.), разноските,
понесени от лицата в производствата по отмяна на незаконосъобразните
наказателни постановления, подлежат на обезщетяване по реда на специалното
производство по ЗОДОВ. Тъй като искът по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетяване
на вреди, настъпили вследствие от незаконосъобразността на наказателно
постановление, действия или бездействия в рамките на административното
наказване, то и производството по обезщетяване на направените разноски следва
да се проведе по същия ред. В този смисъл е и Тълкувателно постановление №2 от
19.05.2015 г. на ВКС по тълк. дело №2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на
Върховния административен съд, в мотивите на което е посочено, че доколкото
искът по чл.1, ал.1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие
незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките
на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени
разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред. С
оглед на това, заявената искова претенция за обезщетяване на вреди,
съставляващи направени от ищеца разноски в хода на оспорване на наказателното
постановление, се явява основателна, а предвид ангажираните писмени
доказателства – и доказана.
Предвид отмененото по съдебен път наказателно
постановление, претърпените от ищеца имуществени вреди, съставляващи
заплатеното адвокатско възнаграждение, се явяват пряка и непосредствена
последица от постановеното незаконосъобразно наказателно постановление. В този
смисъл е и Тълкувателно решение №1 от 15.03.2017 г. на ВАС по тълк.дело №2/2016
г., ОСС, I и II колегия, с което е постановено, че при предявяване пред
административните съдилища на искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за имуществени
вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон. С оглед на
това, съдът приема, че е налице и третата кумулативно изискуема предпоставка от
фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно наличие на причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.
Предявеният иск е доказан и по размер. Като
неоснователно настоящият съдебен състав преценява искането на ответника за
намаляване на адвокатското възнаграждение, получено във връзка с обжалването на
отменено от съда на наказателното постановление. Изплатените на адвоката
възнаграждения по четирите отделни дела, всяко в размер на 336 лева, не са прекомерни,
с оглед разпоредбите на чл.7, ал.2, т.2, във вр. с чл.18, ал.2 от Наредба
№1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения искът е основателен и по
размер и следва да бъде уважен изцяло за сумата от 1344 лева.
Ищецът е направил искане и за присъждане на
законна лихва върху претендираната сума, считано от датата на влизане в сила на
решението на районния съд, до окончателното й изплащане.
Доколкото въпросът за заплащане на лихва не е
уреден в ЗОДОВ, на основание §1 от ЗР на същия нормативен акт се прилагат
разпоредбите на гражданските закони. Съгласно чл.86 от ЗЗД, при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата, а съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, има акцесорен характер и е обусловено от
наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по делото. Законната
лихва върху тази сума, с оглед т.4 от ТР №3/2004 г. на ОСГК на ВКС, е дължима
от влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни
актове и следователно се дължи върху главницата от 23.10.2019 г. – датата на
постановяване на Решение №238 по КАНД №180/2019 г. на АдмС – Видин, съответно
датата на влизане в сила на решението, с
което е отменено наказателното постановление. Предвид направеното искане от
страна на ищеца, лихвата следва да бъде присъдена от посочената дата.
Изложеното
мотивира съда да приеме, че са установени и доказани предпоставките за
реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което
исковата претенция следва да бъде уважена изцяло, като ответникът бъде осъден
да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 1344 лева,
представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение, в резултат на
отмененото като незаконосъобразно със съдебно решение Наказателно постановление
№18-0953-000179 от 27.02.2018 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР –
Видин, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.10.2019 г.
С оглед изхода на
спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по
делото разноски в общ размер на 334 лева, от които 10 лева – внесена държавна
такса и 324 лева – заплатено възнаграждение за един адвокат.
Съдът намира за неоснователно направеното от
ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено
от ищеца пред настоящата инстанция, тъй като същото не надвишава минималния размер,
предвиден в чл.8, ал.1, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и е съответно на фактическата и правна
сложност на делото.
Водим от изложеното и на основание чл.203 и сл. от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – Видин, с адрес гр.В., ул.„Ц. С. В.“ №.., да заплати на П.И.К.,
ЕГН **********,***, сума в размер на 1344 (хиляда триста четиридесет и четири)
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от
незаконосъобразно Наказателно постановление №18-0953-000179 от 27.02.2018 г. на
Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Видин, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 23.10.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Видин, с
адрес гр.В., ул.„Ц. С. В.“ №.., да заплати на П.И.К., ЕГН **********,***,
разноски по делото в размер на 334 (триста тридесет и четири) лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: