РЕШЕНИЕ
№938/11.12.2019г.,
гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито
заседание на тринадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Ива
Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета
Митрушева
при
секретаря Диана динкова..…..………………...………..............…в присъствието на Прокурор
Николай Гугушев ….…........……................………………………като
разгледа докладваното от
Председателя АНД (К) №1027 по
описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК,
във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на
„Български пощи“ ЕАД – С., подадена чрез процесуален представител, срещу
Решение №138 от 17.07.2019г., постановено по АНД №189 по описа на Районен съд –
Харманли за 2019 година.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно,
поради нарушение на материалния закон. Сочи се, че правната уредба относно
охраната и опазването на паричните средства и ценни пратки била в Глава Трета
от Наредба №6 за изискванията за пощенската сигурност, което съгласно чл.22 от
Наредбата било извън компетенциите на Комисията за регулиране на съобщенията.
Твърди се, че видно от чл.22 от Наредба №6/01.11.2011г., контролът по
спазването и прилагането на изискванията за пощенската сигурност, с изключение
на глава трета и на глава шеста, се осъществявал от Комисията за регулиране на
съобщенията по реда на ЗПУ. Излагат се подробни съображения, въз основа на
които се твърди, че обектът на адрес ПС Р. е трета категория, съгласно утвърден
списък. Според чл.8, т.2 от Инструкция за охрана и опазване на имуществото и
реда за организиране охраната при транспортиране на ценни пратки и товари в
системата на „Български пощи“ ЕАД, която била издадена на основание §2 от
Преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 6 от 01.11.2011г. за
изискванията за пощенската сигурност, обектите трета категория се оборудвали
със система за защита, като видеонаблюдението не било предвидено като елемент
на защита. В обекта били изградени елементи на защита, съгласно Инструкцията,
които не били обект на издаденото наказателно постановление. Неправилно
районният съд приел, че съдържанието на наказателното постановление съответствало
на императивните законови изисквания по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, досежно
неговото съдържание. Нито в акта за установяване на административно нарушение,
нито в наказателното постановление била посочена конкретна дата на извършване
на нарушението – бездействие. Посочена била единствено дата на извършване на
проверката. Деянието, чрез което се осъществявал съставът на посоченото в
наказателното постановление нарушение, било под формата на бездействие, т.е.
неизпълнение на нормативно установено задължение за определено действие. Ето
защо, за да се счита за изпълнено изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за
посочване на датата на нарушението, било необходимо в наказателното
постановление да е посочен началния момент, от който бездействието на задълженото
лице е релевантно за съставомерността на деянието и е налице довършено
нарушение. В случая такава конкретизация липсвала. Навеждат се и доводи, че
разпоредбата на чл.80, ал.3 от НК не била приложима в настоящия случай. Сочи се
също, че разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН уреждала срока, който бил
преклузивен, а не давностен, и касаел започването на „преследване“, в случая
съставяне на АУАН, и той бил една година от извършване на нарушението. Този
срок започвал да тече от момента, когато бил осъществен фактическия състав на
нарушението, а при нарушения, осъществени чрез бездействие, от деня, следващ
изтичането на срока за изпълнение на задължението. В този смисъл, след
изтичането на този срок за наказващия орган се преклудирала тази възможност.
Едногодишният срок, предвиден в чл.34, ал.1 от ЗАНН по естеството си се явявал
и дисциплиниращ срок за административнонаказващия орган, който имал за цел
своевременно отпочване на административнонаказателно производство. Моли се за
отмяна на решението на районния съд и на наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба,
Комисия за регулиране на съобщенията – С., редовно призован, не изпраща
представител. Не ангажира становище по делото.
Представителят на ОП - Хасково счита
касационната жалба за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на атакувания
съдебен акт.
Административен съд – Хасково, след
проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания,
както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е
неоснователна.
С оспореното решение Районен съд –
Харманли е потвърдил Наказателно постановление № 51/05.04.2019г. на
Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, с което на „Български
пощи“ ЕАД, гр.С., за нарушение на чл.105в от Закона за пощенските услуги (ЗПУ),
във връзка с чл.10, ал.2 от Наредба №6 от 01.11.2011г. за изискванията за
пощенската сигурност (Наредба № 6/01.11.2011г.) и на основание чл.53, ал.1, във
връзка с чл.83, ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.105в от ЗПУ, вр. с чл.106 от ЗПУ,
вр. с чл.10, ал.2 от Наредба № 6/01.11.2011г., е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лева.
За да постанови решението си, районният
съд е приел, че при съставяне на акта за установяване на административно
нарушение и издаване на наказателното постановление не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. АУАН съдържал всички необходими реквизити по
чл.42 от ЗАНН, като същият бил предявен на нарушителя. Наказателното
постановление също съдържало всички изискуеми реквизити по чл.57, ал.1 от ЗАНН.
Спазени били и сроковете по чл.34 от ЗАНН. Посочил е, че актовете са издадени
от компетентни органи. Съдът е приел за доказано извършването на нарушението по
чл.105в. от ЗПУ, във връзка с чл.10, ал.2 от Наредба № 6/01.11.2011г., като е посочил,
че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да наблюдава задължително със
записващи технически средства за видеонаблюдение достъпа до определено специално
гише на пощенската служба в с.Рогозиново, общ.Харманли, приемащо ценни пратки и
извършващо парични дейности, и не записвало и съхранявало същите за срок 30 дни.
Отбелязал, че след като процесното гише било определено от пощенския оператор,
като такова по чл.10, ал.1 от Наредба №6/01.11.2011г., то за него било налице
задължението, регламентирано чл.10, ал.2 от Наредба № 6/01.11.2011г. Събраните
по делото доказателства, неоспореният протокол №П-ТА-031/27.11.2018г. и
показанията на свидетелите потвърдили липсата на видеонаблюдение на гишето.
Тези данни не били опровергани от други доказателства по делото в обратна
насока, поради което съдът ги е кредитирал с доверие, като отразяващи
действителното фактическо положение. Посочил е, че правилно административнонаказващият
орган е определил правната квалификация на нарушението. Правилно и
законосъобразно бил определен и размера на наказанието, в предвидения от закона
минимален такъв.
Обжалваното решение е правилно. Същото е
постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са
възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по
изискуемия процесуален ред. След като е събрал необходимите за правилното
изясняване на делото доказателства, анализирайки същите поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът е направил законосъобразни правни изводи.
Настоящият състав намира, че при
провеждане на административнонаказателната процедура не са допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до отмяна на наказателното постановление. Актът,
както и наказателното постановление, са съставени в съответната форма и
съдържат необходимите по ЗАНН реквизити. Неоснователни са наведените в
касационната жалба възражения за непосочена в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление конкретна дата на
извършване на нарушението. В АУАН и НП изрично и ясно е посочено, че
нарушението е осъществено на 27.11.2018г. Наред с горното, както в АУАН, така и
в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на коментираното нарушение
и фактическите обстоятелства, при които то е извършено, поради което липсва
неяснота относно вмененото на касатора противоправно деяние, съответно не е
нарушено по никакъв начин правото му да организира и осъществи защитата си в
пълен обем.
Правилно районният съд приема, че процесното
деяние е доказано. Обоснован е изводът, че същото се състои в нарушаване на
задължението, визирано в ал.2 на чл.10 от Наредба №6/01.11.2011г., а именно
достъпът до определените специални гишета на пощенските служби, приемащи ценни
пратки и извършващи парични дейности, да се наблюдава задължително със
записващи технически средства за видеонаблюдение, като е регламентирано още и
записите да се съхраняват 30 дни. Не е спорно и се установява от представения
списък на пощенските станции III-та категория
парични дейности в ОПС Хасково, РУ Пловдив „Български пощи“ ЕАД, че процесната
пощенска станция в с.Р., общ.Х. е включена в него, като определената й
категория е трета. От своя страна обектите трета категория са такива, в които
се извършват парични дейности и в които паричните средства в наличност са до 20
000 лв., съгласно Заповед №РД-……/13.01.2012г. на Главен Изпълнителен Директор
на „Български пощи“ ЕАД. Обстоятелството, че такива парични дейности се
осъществяват в процесния обект, се доказва и от приложения Констативен протокол
№П-ТА-031/27.11.2018г. , а и не се оспорва от наказаното лице. В тази връзка,
правилен е изводът на районния съд, че след като „Български пощи“ ЕАД е
определило процесната пощенска станция като такава по ал.1 на чл.10 от Наредба №6/01.11.2011г.,
а именно извършваща парични дейности и дейности по приемане на ценни пратки, и
след като се установява, че парични дейности се осъществяват там, то за
дружеството е било налице задължението, регламентирано в чл.10, ал.2 от Наредба
№6/01.11.2011г., а именно да се наблюдава достъпа до специалните гишета със
записващи технически средства за видеонаблюдение и да се съхраняват записите в
продължение на 30 дни. Изпълнението на това задължение не се доказва по делото.
Ето защо касационната инстанция намира
за изцяло правилно и обосновано приетото от районния съд, че е доказано
извършването на процесното административно нарушение, поради което напълно
законосъобразно е ангажирана отговорността на дружеството на посоченото в
наказателното постановление основание.
Наведените в касационната жалба
възражения са неоснователни. Посоченият чл.8, т.3 от Инструкция за охрана и
опазване на имуществото и реда за организиране охраната при транспортиране на
ценни пратки и товари в системата на „Български пощи“ ЕАД не води до
по-различни изводи, доколкото системата за физическа защита е нещо различно и
незасягащо императивно предвиденото в чл.10, ал.2 от Наредба №6/01.11.2011г. задължение за видеонаблюдение
на достъпа до гишета на пощенските служби, определени за осъществяване на
парични дейности и дейности по приемане на ценни пратки. Това следва и от
самото разграничение на двете задължения, направено в ал.2 и ал.3 на чл.10 от
Наредба №6/01.11.2011г., където видеонаблюдението и системата за физическа
защита са регламентирани като две отделни задължения по отношение на
специалните гишета по ал.1 на чл.10 от същата наредба.
Неоснователно е и оплакването за
неспазване на сроковете за съставяне на АУАН по чл.34 ал.1 от ЗАНН.
Изпълнението на задължението по чл.10, ал.2 от Наредба №6/01.11.2011г. не е обвързано с краен срок,
поради което датата на нарушението – 27.11.2018г., съвпада с момента на
проверката като актът е съставен както в
едногодишния срок от извършването му, така и в тримесечния срок от откриване на
нарушителя.
За пълнота на мотивите следва да се
посочи, че със ЗИДЗПУ, обн. Д.В. бр.53/05.07.2019г., разпоредбата на чл.106 от
ЗПУ е отменена. Същевременно е създадена нова ал.2 в чл.105в от ЗПУ, според
която за нарушение по ал.1, извършено от юридическо лице и едноличен търговец,
се налага имуществена санкция от 700 до 7000 лв. Независимо от настъпилата
законодателна промяна, липсват основания за приложението на чл.3, ал.2 от ЗАНН,
доколкото действащата към момента разпоредба на чл.105в, ал.2 от ЗПУ не се
явява по-благоприятна за нарушителя.
По изложените съображения, касационните
оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни.
Решението на районния съд е валидно, допустимо и съответстващо на материалния
закон и следва да бъде оставено в сила.
Водим
от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение №138 от 17.07.2019г., постановено по АНД №189 по описа на Районен съд –
Харманли за 2019 година.
Решението
е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2 .