Решение по дело №17777/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1915
Дата: 7 май 2019 г. (в сила от 7 май 2019 г.)
Съдия: Десислава Георгиева Жекова
Дело: 20183110117777
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ

гр. Варна, 07.05.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8 състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА

 

при участието на секретаря Ана Ангелова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №17777 по описа за 2018 година на Варненския районен съд, 8 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК.

Производството е образувано по предявени от У.Б.” АД с ЕИК: ....., със седалище:***00, пл. „Св. Н.“ № 7, срещу М.Л.Т. с ЕГН **********, с адрес: ***, кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр. с чл.415, ал.4 ГПК, вр. чл.430 ТЗ, да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът  дължи на ищеца следните суми:  сумата от 9 313,37 евро (девет хиляди триста и тринадесет евро и тридесет и седем евроцента), представляваща главница по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 305/707/15572493/18.07.2012г., сумата от 253,61 евро (двеста петдесет и три евро и шестдесет и едно евроцента), представляваща договорна лихва по чл. 4.1 от Договора за периода от 15.11.2017г. до 22.02.2018г., сумата от 557 евро (петстотин петдесет и седем евро), представляваща лихва върху просрочена главница по чл. 4.2 от Договора за периода от 15.10.2017г. до 18.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 19.06.2018 г., до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена Заповед за изпълнение №.../21.06.2018г., по ч.гр.д. №9573 по описа за 2018г. на ВРС, 48 състав.

В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

Първо по делото заседание е проведено на 11.04.2019 год., като редовно призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: ищецът е подал заявление по реда на чл.417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, като издадената такава е била връчена по чл.47 ГПК и в тази връзка у ищеца се е породил правният интерес да предяви настоящия иск.  Твърди се, че между ищеца и ответника в качеството му на кредитополучател, е сключен описаният договор за банков потребителски кредит. По силата на последния банката е предоставила кредит в размер от 16 000 евро с краен срок на погасяване 15.07.2022г. Излага се, че по силата на чл.4.1а, вр. с чл.11.2.1, кредитополучателят се е задължил да заплаща претендираната договорна лихва. В чл.17 от договора са уговорени случаите на предсрочна изискуемост. След 25.10.2017г. плащанията по кредита били напълно преустановени. Предвид допуснатото просрочие над 180 дни, банката се е възползвала от правото си и е обявила цялото задължение за предсрочно изискуемо, считано от 22.02.2018г., като уведомлението за това е връчено на кредитополучателя по реда на чл.47 ГПК. Моли се за уважаване на исковете изцяло по изложените съображения, ведно с присъждане на разноските, направени по делото.

Ответникът не е оспорил тези твърдения.

За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенциите по чл. 422, ал.1, вр. с чл.415, ал.4 ГПК, вр. чл.430 ТЗ ищецът е представил писмени доказателства, които съответстват на твърденията му. Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на претенциите.

По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи по този ред.

С оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер от 1386.04лв., както и сторените в исковото производство разноски в общ размер от 1744.84лв., от които 396.02лв. държавна такса и 1348.82лв. адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на осн. чл.239, ал.2 ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът М.Л.Т. с ЕГН **********, с адрес: *** дължи на ищеца “У.Б.” АД с ЕИК: ....., със седалище:***00, пл. „Св. Н.“ № 7 следните суми:  сумата от 9 313,37 евро (девет хиляди триста и тринадесет евро и тридесет и седем евроцента), представляваща главница по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 305/707/15572493/18.07.2012г., сумата от 253,61 евро (двеста петдесет и три евро и шестдесет и едно евроцента), представляваща договорна лихва по чл. 4.1 от Договора за периода от 15.11.2017г. до 22.02.2018г., сумата от 557 евро (петстотин петдесет и седем евро), представляваща лихва върху просрочена главница по чл. 4.2 от Договора за периода от 15.10.2017г. до 18.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 19.06.2018г., до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена Заповед за изпълнение №.../21.06.2018г., по ч.гр.д. №9573 по описа за 2018г. на ВРС, 48 състав, на основание чл. 422, ал.1, вр. с чл.415, ал.4 ГПК, вр. чл.430 ТЗ.

ОСЪЖДА М.Л.Т. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на “У.Б.” АД с ЕИК: ....., със седалище:***00, пл. „Св. Н.“ № 7 сумата от 1386.04лв. /хиляда триста осемдесет и шест лева и четири стотинки/, представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. №9573 по описа за 2018г. на ВРС, 48 състав разноски, както и сумата от 1744.84лв. /хиляда седемстотин четиридесет и четири лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: