Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260534 Година 07.06.2021
Град Стара
Загора
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На дванадесети май Година
2021
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 2928 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищецът „В.” Е. твърди в
исковата си молба, че на
името на наследодателя на ответниците - Г.Д.И., имало
открита при ищеца партида с № 20531, за имот в -, която се откривала по заявено
желание от абоната и с открИ.ето й между него и ищеца
възниквали договорни отношения, по силата на които ищецът се задължавал да
доставя питейна вода и отвежда и пречиства отпадъчната такава до и от имота на
абоната, а той се задължавал да заплаща тази вода през месеца, следващ този на
засичането, за което свое задължение абонатите били уведомени по надлежния ред,
както от длъжностните лица на ищеца, така и били задължени с чл. 33, ал. 2 от
ОУ за предоставянето на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор. При закъснения се начислявали и лихви
съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. След смъртта на титуляря на партидата, наследниците и
ползватели на водоснабдявания имот, съгласно чл. 61 от ОУ, в 30-дневен срок се
задължавали да подадат заявление за промяна титуляря на партидата, което ответниците, като лица, ползватели на имота, не били
направили. За периода 18.11.2017 г. до 11.12.2018 г., те, като наследници и
ползватели на водоснабдявания имот, дължали на ищеца сума в размер на 749.10
лева за изконсумираната от домакинството им вода за горепосочения период, за
което задължение били издадени 11 броя квитанции, които били описани в
приложения лихвен лист от 28.01.2019 г. и приложени като доказателства към
исковата молба. За закъснялото плащане от 01.01.2018
г. до 28.01.2019 г. дължали и лихва в размер на 41.10 лева. Поради
обстоятелството, че в срока, определен в чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ - 30 дни
от датата на изготвяне на квитанция за задължението, ответниците
не били платил задълженията си, ищецът подал до PC Стара Загора заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Образувано било ч.гр.д. № 909/2019
г. и издадена заповед на 15.02.2019 г., която била връчена на ответниците при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, като съдът
му указал, че в едномесечен срок може да предяви иск за вземането си, предмет
на заявлението. С оглед на това за същия бил налице правен интерес да предяви процесните искове. Искането е да се признае за установено
по отношение на ответниците, че дължат на ищеца
сумата от 749.10 лева за главница от неплатена цена на доставена питейна и
отведена канална вода по издадени квитанции по партида № 20531 за имот в **, за
периода от 18.11.2017 г. до 11.12.2018 г., с 41.10 лева мораторна
лихва от 01.01.2018 г. до 28.01.2019 г. и законна
лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда до изплащането й, за
които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д № 909 по описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд. Претендира за
сторените по делото и в заповедното производство разноски.
Ответникът И.К.И.
оспорва предявените искове, които моли съда да отхвърли, като неоснователни, с
възражения и доводи, изложени подробно от особеният му представител по чл. 47,
ал. 6 ГПК в подадения в срок отговор и в хода на делото по същество, а
ответникът И.Д.И., редовно призован при условията на чл. 46, ал. 4 ГПК, не е
подал писмен отговор, а в съдебно заседание не се явява, не изпраща
представител и не взема становище по предявените искове.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането,
възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване
на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено
следното:
За процесните вземания
ищецът е подал срещу ответниците на 12.02.2019 г. заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. За разглеждането му е
образувано приложеното ч.гр.д. № 909/2019 г. на СтРС, по което на 15.02.2019 г.
е издадена исканата заповед, която е връчена на ответниците
при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на 03.06.2019 г., в срока по чл.
415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил по делото процесните искове, които поради това
се смятат предявени на 12.02.2019 г., когато е подал в съда заявлението си за
издаване на заповедта срещу ответниците (чл. 422, ал.
1 ГПК).
От представеният от
ищеца и неоспорен от ответниците лихвен лист,
преценен съвкупно с т. 1 от заключението на назначената по делото съдебно –
икономическа експертиза, което съдът възприема поради неоспорването му от
страните и липсата на противоречие с останалите доказателства, се установява
несъмнено, че наследодателката
Г.Д.И. е била собственик на процесния водоснабден имот в -, и като такава е била
до смъртта си потребител по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, и има открита при
ищеца партида с номер 020531 за доставка на питейна и отвеждане и пречистване на
канална вода до и от този й имот (л. 6 и 97). Страните
не спорят, че последният представлява къща.
Неоснователни обаче са
доводите на пълномощника на ищеца, че ответниците
били ползватели на този й водоснабден имот, защото по делото няма данни същите
да притежават вещното право на ползването му. Този факт в случая е и без правно
значение за изхода на делото, защото не на тяхно име, а на името на наследодателката им Г.Д.И. ищецът е открил и поддържа
партида за процесния водоснабден имот и за целия
исков период от 18.11.2017 г. до 11.12.2018 г., а и след това, до приключване
на съдебното дирене, видно от представеното от пълномощника му досие на абонат (л.
6-11 и 116-123). При това положение следва да се приеме, че именно между тази
им наследодателка и ищецът е бил сключен, при непредставените
от ищеца по делото общи условия, действали до 27.09.2014 г., и продължил и при влезлите
в сила и действащи от 27.09.2014 г., публично известни общи условия (л. 101-107)
- договор за предоставяне на ВиК услуги, по който
ищецът се задължил да доставя питейна и отвежда и пречиства канална вода до и
от този й водоснабден имот, за което й е открил на нейно име горепосочената партида,
а тя се е задължила да му ги плаща ежемесечно, в 30 -дневен срок от датата на
фактурирането им (чл. 2, т. 2 и чл. 6, т. 6, във вр. с чл.
33, ал. 2 от общите условия).
Вярно е, че тази наследодателка на ответниците е
починала на - г. (л. 140-142). Но
също така е вярно, че при това положение, само приелите наследството й нейни
наследници носят пред ищеца след смъртта й договорната отговорност за плащането
и на процесните вземания за неплатената му цена от 749.10
лева за доставената за исковия период до процесния й
водоснабден наследствен имот питейна, и отведена и пречистена канална вода, по квитанциите,
издадени от ищеца на нейно име от 01.01.2018 г. до 15.12.2018
г., по процесната й партида с № 020531, с 41.10 лева мораторна
лихва от 01.01.2018 г. до 28.01.2019 г. за забава в
плащането й (чл. 60, ал. 1 ЗН). Защото договорът има
действие между страните по него, а спрямо трети лица – само в предвидените в
закона случаи (чл. 21, ал. 1 ЗЗД). Поради това след смъртта й, задължението за
плащане на тези горепосочени искови суми, тежи върху приелите наследството й нейни
наследници (чл. 60, ал. 1 ЗН, чл. 62, ал. 1 от общите условия на този
договор и чл. 9а от Наредба № 4/14.09.2004 г.).
От удостоверението за
наследниците й обаче е видно, че след смъртта си същата е оставила за свои
наследници по закон, не само ответниците И.К.И. (по
право на заместване на починалият преди нея на - г. неин - К. И.И.) и И.Д.И. (по
право на заместване на починалият преди нея на - г. неин - Д. И.И.), но и (по
право на заместване на починалият преди нея на - г. неин - К. И.И. – останали негови - и нейни -) Д.К.М., И. К.И. и Д. К.И.,
починалите след нея съответно на - г. и на - г. нейни - Д.И.И.
и Т.И.Г., (по право на заместване на починалият преди нея на - г. неин
- И. И.И. – неговите - и нейни -)
Т.И.А. и С.И.
И., (по право на заместване на починалият преди нея на
- г. неин - Д. И.И. – негова - и нейна -)
Т.Д.И., и (по
право на заместване на починалият преди нея на - г. неин - И. И.К. – неговите -
и нейни -) И.С.И. и К. С. И. (л.
140-141).
По делото няма и
несъмнени доказателства в подрепа на твърдяното от ищеца в исковата му молба
обстоятелство, че именно ответниците били ползвали
този й оставен в наследство имот за исковия период. Такова несъмнено
доказателство, въпреки неоснователните доводи за противното на пълномощника на
ищеца, не представляват представените удостоверение за нейните наследници и
справка за адресите им, от които е видно, че еднаквите на ответниците
постоянен и настоящ адрес съвпадат с този на този й имот (л.
138-141). Не само защото този адрес е постоянен и на лицата Д. К.И.
и С.И. И., а настоящ и на последното, а те също са нейни наследници, а в същото
време по делото няма данни от коя дата ответникът И.Д.И. е записан на този
адрес, а за ответникът И.К.И. е видно от справката за адреса му в заповедното
производство, че същият адрес е негов постоянен и настоящ съответно от 2003 г.
и от 1995 г., далеч преди смъртта на тази наследодателка
на - г. и титуляр на партидата при ищеца за този й имот (л. 138-141). Но и
защото регистрацията на постоянен и настоящ адрес на едно лице, не доказва
несъмнено, че същото ползва имота на този адрес. Ето защо съдът намери, че от тези
справка и удостоверение за наследници не се доказва пълно и главно, тоест
несъмнено (защото само с такова доказване носещият тук доказателствената
тежест ищец може да докаже този факт, от които черпи изгодни за себе си правни
последици – чл. 154, ал. 1 ГПК) твърдения от пълномощника на ищеца факт, че ответниците били ползвали процесния
водоснабден имот през исковия период.
От друга страна, дори и
по делото да бе доказано, че само те са ползвали през исковия период този
наследствен имот, последното е без правно значение за изхода на делото. Не само
защото и при това положение те няма да се явят „потребители“ на предоставените от
ищеца за същия период ВиК услуги до този имот, защото съгласно §1, ал. 1, т. 2
от ДР на ЗРВКУ, „ползвател” на същите услуги е не лицето, което ползва на
облигационно основание (наем, заем за полслужване и прочие) водоснабден имот, а
само лицето, на което е учредено вещното право на ползването му. А по делото
няма данни на ответниците да е било учредявано вещно
право на полване на процесния водоснабден имот (чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 от
Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи). Но
и защото по делото няма и данни наследодателката им,
която е била собственик на този имот и потребител до смъртта си на доставените от
ищеца ВиК услуги до същия имот, да е подавала при
ищеца до смъртта си - декларация по задължителните и за нея, съгласно чл. 8,
ал. 4, изр. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, и действали до
27.09.2014 г. – общи условия, които ищецът не е представил по делото, че именно
те ще ползват, като наематели/заематели за послужване,
ВиК услугите за този й имот, с изразено от нея
съгласие да носи с тях солидарна отговорност пред ищеца за плащането им. А само
при наличието на такава декларация облигационният ползвател може да бъде
потребител на тези услуги съгласно и нормата на чл. 2, ал. 3 от действащите от
27.09.2014 г. горепосочени общи условия (л. 101). А при липсата й в случая, само
приелите наследството на същата нейни наследници дължат плащането на исковите
суми на ищеца съобразно дела си от наследството й (чл. 60, ал. 1 ЗН и Р
868-2008-II г.о.).
Последният обаче,
въпреки указанията на съда с доклада на делото и носената според чл. 154, ал. 1 ГПК доказателсттвена тежест, не представи и по делото няма доказателства ответниците да са приели това й наследство. А макар и
делото да е заведено срещу тях, като нейни наследници, а в исковата молба не се
твърди да са приели наследството й, съдът не даде срок по чл. 51, ал. 1, изр. 2 ЗН на първия ответник И.К.И. да заяви дали приема или се отказва от това
наследство, защото е трайна практиката на ВКС, че при нередовно
уведомяване/призоваване на ответника/лицето, което има право да наследява, с
оглед необходимостта от личното му явяване, е налице обективната невъзможност
за изпълнение на чл. 51 ЗН (в този смисъл Опр. 100-2015-ІІІ г.о.). Поради това,
в производството по чл. 51 ЗН, се изключва приложението на предвидените в ГПК
фикции по чл. 40, чл. 41, чл. 47, ал. 5 ГПК или чл. 48 ГПК, които предполагат
назначаване на особен представител (Опр. 460-2015-III г.о. и Опр. 315- 2015-І
г.о.). Поради това и в случая, доколкото този ответник е фингирано
призован по делото при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което му е
назначен и особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, който не може да изрази
вместо него воля по чл. 51 ЗН, такъв срок по чл. 51, ал. 1, изр. 2 ЗН, не му е определян
от съда да заяви дали приема или се отказва от наследството на своята наследодателка Г.Д.И.. А въпреки, че редовно призованият при
условията на чл. 46, ал. 4 ГПК втори ответник И.Д.И., не се яви в първото заседание
и не заяви в този даден му от съда срок по чл. 51, ал. 1 ЗН, дали приема или се
отказва от наследството на тази си наследодателка,
съдът не вписа съгласно чл. 51, ал. 3 ЗН негов мълчалив отказ по чл. 51, ал. 2 ЗН за приемане на това й наследство в книгата по чл. 49, ал. 1 ЗН, защото и той
е призован по реда на фикцията на чл. 46, ал. 4, изр. 1 ГПК, която е пречка за
приложението на тази последица по чл. 51, ал. 2 ГПК (Опр.
№ 460-2015-III г.о. и Опр. № 315- 2015-І г.о.).
А въпреки
неоснователните доводи за противното на пълномощника на ищеца, не би могло да
се приеме, че ответниците са приели мълчаливо по чл.
49, ал. 2 ЗН наследството на тази си наследодателка,
защото живеят след
смъртта й в този й оставен в наследство имот, поради което са я заместили до
размера на наследствените си дялове и в сключения от същата приживе с ищеца при
посочените общи условия договор за водоснабдяването му, поради което му дължат
исковите суми за доставените до същия имот ВиК услуги
за исковия период. Не само защото по делото няма несъмнени доказателства ответниците да живеят в този й имот, каквито не
представляват с оглед изложеното адресните им регистрации на адреса му. Но и
защото е трайна практиката на ВКС, че живеенето от наследника в наследствения
имот и ползването на обикновената покъщнина в него, не дава основание да се
предполага намерението му да приеме наследството по чл. 49, ал. 2 ГПК (Р
535-2011-II г.о.). Приемането му не може
да се предполага, а трябва да бъде ясно и недвусмислено установено, дори и когато
е мълчаливо (т. 14 ППВС 4/1964 г., Р 596-1991-I г.о., Р 64-2010-IV
г.о. и Р 535-2011-II г.о.).
Неоснователни са и
доводите по същество на същия пълномощник на ищеца в писмената му защита, че с
оглед платените по партидата на наследодателката
фактури за доставената през 2019 г. вода до този й имот, следва да се приеме,
че ответниците са приели наследството й, защото по
делото няма данни те да са платили тези фактури. Тъкмо напротив. От
представеното от ищеца досие на абонат е видно само, че тези фактури са били
платени, но не и от кое лице (л. 121 и 123).
Не може при това положение да се предложи, че плащането им е извършено от ответниците при положение, че не само няма несъмнени данни,
че именно те живеят в този имот, но и наследодателката
им има и други наследници, двама от които - Д. К.И. и С.И. И. също имат адресни
регистрации в този й имот, при което именно те или другите останали
горепосочени наследници на същата наследодателка,
може да са платили тези фактури, а не ответниците. А
само когато е несъмнено установено, че наследникът е платил наследствен дълг,
може да се приеме, че с плащането му е приел мълчаливо обремененото с него
наследство, а случаят не е такъв (Р 429-1991-I
г.о.). Ето защо съдът намери,
че по делото не е установено ответниците да са приели
наследството на тази си наследодателка.
При това положение
обаче, доколкото съгласно чл. 60, ал. 1 ЗН, само наследниците, които са приели
наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно
дяловете, които получават, то за процесните
задължения, предмет на исковете по делото, ответниците
не отговарят само на това основание, защото по делото няма доказателства да са
приели наследството на тази си наследодателка, с
които то е обременено по сключения от нея приживе с ищеца договор при
посочените общи условия (чл. 60, ал. 1 ЗН и
Р868-2008-II г.о.). Поради това, като
недоказани още в своето основание, предявените от ищеца искове по чл. 422, ал.
1 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответниците,
че му дължат исковата сума от 749.10 лева за главница от неплатена цена на
доставена за периода от 18.11.2017 г. до 11.12.2018 г. питейна и отведена и
пречистена канална вода по издадените квитанции по партида № 20531 за процесния водоснабден наследствен имот в -, за който на
името на наследодателката им Г.Д.И. е открита при
ищеца партида 020531, с 41.10 лева лихва за забава от 01.01.2018
г. до 28.01.2019 г. и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението
в съда до изплащането й, следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни, без
преди това да бъде обсъждани и останалите предпоставки за уважаването им, както
и по отношение на техния размер, защото това се явява безпредметно.
При този изход на
делото, само ответниците имат право да искат да им
бъдат присъдени сторените по делото и в заповедното производство разноски (чл.
78, ал. 3 ГПК и т. 12 от ТР 4-2014-ОСГТК). Поради това съдът не се произнася по
възражението на особения представител на първия ответник за прекомерност на
платеното от ищеца адвокатско възнаграждение. В делото обаче няма данни ответниците да са сторили разноски, нито е налице тяхно
искане за присъждането им, поради което такива не им се и присъждат (чл.
78, ал. 3 ГПК и т. 12 от ТР 4-2014-ОСГТК).
Воден
от горните мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ,
като неоснователни, предявените от „В.” Е., с ЕИК -,
със седалище и адрес на управление -, искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за
признаване за установено по отношение на И.К.И., с ЕГН **********, с адрес ***,
и И. Д.И., с ЕГН **********, с адрес ***, че му дължат сумата от 749.10 лева за
главница от неплатена цена на доставена питейна и отведена и пречистена канална
вода по партида № 20531 за водоснабден наследствен имот в -, за периода от 18.11.2017
г. до 11.12.2018 г., с 41.10 лева лихва за забава от 01.01.2018
г. до 28.01.2019 г., и законна лихва върху главницата от 12.02.2019 г. до
изплащането й, за изпълнение на които парични задължения е издадена заповед № 577/15.02.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 909 по описа
за 2019 г. на Старозагорския районен съд, както и искането на „В.” Е. за
присъждането на сторените по делото и по ч.гр.д. № 909 по описа за 2019 г. на
Старозагорския районен съд разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: