Решение по дело №1636/2020 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260252
Дата: 31 май 2021 г. (в сила от 23 юни 2021 г.)
Съдия: Светослава Иванова Алексиева
Дело: 20201720201636
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

   Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  260252 /31.05.                          Година 2021                                               Град   Перник

 

                                   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Пернишкият районен съд                                                    IV – ти наказателен състав

На девети  март                                                                                    Година 2021

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                               Председател: Светослава Алексиева

Секретар: Катя Василева

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 01636  по описа за 2020 година,  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С наказателно постановление №20-1158-003720/25.08.2020г., издадено от  началник Сектор ПП при ОД на МВР – Перник, на С.С.К. с ЕГН ********** са наложени административни наказания глоба 2000  /две хиляди/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, за това, че на 24.06.2020 г., в 09.10 часа, в гр. Перник,  ул. Юрий Г., до  сграда №** при казино  ***, като водач на МПС – лек автомобил „БМВ Х5”, с рег. № ***, отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510“ с инв. №ARBB0017 за установяване употребата на алкохол и не изпълнил предписанието за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и  вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му – нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.      

Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от С.К., с която се оспорва материално-правната и процесуално-правната законосъобразност на издаденото наказателно постановление. Твърди, че вмененото му нарушение не е извършено, тъй като не е бил водач на превозното средство при изложените обстоятелства, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуални правила.

Тази позиция се поддържа и допълва в съдебното производство от  пълномощника на жалбоподателя – адв. А.В., който пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна, в съпроводителното писмо към преписката изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло. В съдебно заседание представител не е участвал.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както  и доводите на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол правораздавателен акт, от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е и основателна, съображенията за което са следните:

Нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е по чл174, ал.3 от ЗДвП. Същото е установено с акт за установяване на административно нарушение серия GA, №9085/24.06.2020г. В съдържанието му е посочено, че на същата дата – 24.06.2020 г., в 09.10 часа, при извършена спрямо С.С.К. *** Г., З.И. А. – мл. автоконтрольор в сектор ПП при ОД МВР Перник, в присъствието на свидетелите – очевидци Е.  В.  П.  и Д.Д.Г., водачът отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство “Алкотест Дрегер“ 7510 за установяване употребата на алкохол и не изпълнил предписанието за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско и химическо лабораторно изследване. Със същия акт на жалбоподателя било вменено и друго  нарушение - отказ да  му бъде извършена  проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и неизпълнение на  предписанието за химико-токсикологично  лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични  вещества  или техни аналози .

Въз основа горните констатации срещу С.К.  било образувано административнонаказателно производство с АУАН серия GA, №9085 от 24.06.2020г., като актосъставителят – свид. З.А., приел, че жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбата на чл.174, ал.3, пр. 1 и предл.2  от ЗДвП. В съставеният акт било отразено, че нарушителят отказва да подпише акта и разписката за връчване на препис от него, както и че няма възражения.  С акта табелите с регистрационния номер на превозното средство били иззети. Със заповед №20-1158-001041/25.08.2020г. била наложена принудителна административна мярка  по  чл.171, т.1,б. б“ от ЗДвП – временно отнемане на  свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.   

На жалбоподателя били издадени талони за изследване №0016621 и №0016622, първият във връзка с отказа да му бъде извършена проверка за употреба алкохол, а втория  - за  употреба на наркотични вещества.

 Талоните за изследване не са подписани от К., а от свидетел – Р.В. – служител на 02 РУ – Перник. В  талона с №0016621 бил отразен отказа на водача да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство, но не бил посочен избор на алтернативен метод за установяване  употребата на алкохол, нито бил определен срок от служителя на  сектор ПП за явяване на К. в мястото за установяване с доказателствен анализатор или в лечебно заведение,  в случай на  желание  да му бъде извършено медицинско и химическо изследване. Талонът не бил връчен на жалбоподателя.

Междувременно, със заповед № 291/24.06.2020г., издадена от  свид. Е.П., на основание чл.72, ал.1, т.2  от ЗМВР в 08.40 часа жалбоподателят   бил задържан  за срок от 24 часа, тъй като след надлежно предупреждение, съзнателно пречел на полицейски орган да изпълни задълженията си по служба. В 10.40 часа в ПНЗЛ бил прегледан от екип на ЦСМП – Перник, като в резултат на прегледа    лекарят отразил в съставения фиш за спешна медицинска помощ, че лицето не  може да остане в Помещенията за настаняване на задържани лица към 02 РУ – Перник. По тази причина, след оформяне на необходимите документи, С.К. бил освободен в 11.35 часа на 24.06.2020г.

Непосредствено преди освобождаването му била издадена заповед за  конвоиране на лице – задържания С.К.,*** в 11.30 часа на същата дата, съгласно утвърден план. В лист за  преглед на пациент в СПО №006538/24.06.2020г. било отразено постъпване на  жалбоподателя за преглед в 11.55 по причина откриване  на  алкохол и наркотични  вещества в кръвта. В съставените в 11.55 часа два броя протоколи  за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, лекарят в лечебното заведение удостоверил отказ на С.К. да бъде изследван, както и да даде кръв за изследване за алкохол и наркотици. Отказът бил удостоверен и в амбулаторния журнал на лечебното заведение.      

На 29.06.2020г. К. подал писмено възражение срещу съставения  АУАН, в което посочил, че извършените спрямо него действия  от  служителите на 02 РУ са незаконосъобразни, тъй като не е бил водач на  МПС и неоснователно  от него е изисквано да се подложи на проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и наркотици, и без основание е транспортиран до лечебно заведение за вземане на кръвни проби, без да са му предявяване и връчвани по предвидения ред АУАН и  талон за изследване.

На 25.08.2020г., при проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, преценявайки събраните по преписката доказателства наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание административнонаказателната разпоредба на чл.174, ал.3 от ЗДвП наложил на К. предвидените в същата норма административни наказания за  установено  с АУАН нарушение на чл.174, ал.3, пр.1 ЗДвП /описано в т.1 от акта/.  

Съдебният състав, основавайки се на събраните по делото доказателства намира, че вмененото на жалбоподателя нарушение не е доказано.

По делото е безспорно установено, че на инкриминираните дата и час спрямо К. е извършена проверка от служители на 02 РУ – Перник, в която впоследствие са включени и служители на сектор ПП при ОД МВР – Перник, приключила със съставен АУАН за това, че е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол и тест за употреба на наркотични вещества и/или техни аналози.

Доколкото с обжалваното наказателно постановление С.К. е наказан за първото описано в акта нарушение, то предмета на доказване е ограничен в тези рамки.

Не е спорно, че жалбоподателят е отказал проверка с техническо средство, не се е подложил на алтернативен метод за установяване употребата на алкохол, както и че е отказал да даде кръвна проба за изследване след отвеждането му в лечебното заведение. По делото обаче няма данни да е извършено изследване чрез доказетелствен анализатор, а изявление относно реда, по който да бъде изследван изобщо не е удостоверен в съставения талон за изследване.

Основавайки се на приетите писмени доказателства - издадените талон за изследване с №0016621, заповед за задържане на лице, рег. №291/24.06.2020г. и придружаващите я документи – декларация, протокол за личен обиск и разписка, както и на събраните гласни доказателства, съдебният състав приема, че по делото не е доказано на С.К. реално да е осигурена възможност за избор на алтернативно изследване, което съществено е нарушило правата му в започналото административнонаказателно производство до степен на невъзможност да ги упражни..

В съставения от контролния орган талон за изследване е отразен отказ на С.К. да му бъде извършена проверка с техническо средство,  но  останалата част на документа е останала непопълнена в цялост. Липсва всякакъв запис относно избора на жалбоподателя да бъде изследван за употреба на алкохол с доказателствен анализатор или медицинско и химическо изследване и макар да е наличен запис, че е уведомен за явяване в ЦСМП – Перник времето, в което да стори това не е определено. Отсъстват подписи на провереното лице на определените за целта места в талона, като в частта относно алтернативните възможности за изследване и  връчването на  талона  не е отразена и причина за неподписването му.  Наличието на подпис на свидетел /посочен с име, длъжност и  служебен адрес/ в долната част на талона по никакъв начин не санира нередовностите при изготвянето и връчването му, тъй като и тук изобщо не е означено какво всъщност е удостоверил с подписа си свидетеля, предвид наличните в бланката три хипотези, подлежащи на удостоверяване заедно или  отделно. Предвид обстоятелството, че в талона е отбелязана единствено  причината за неполучаването му /със записа „отказва“/, липсва основание същата причина автоматично да бъде отнесена и към неподписването на талона, и неизбирането на един от двата алтернативни начини на изследване. Възможността К. да е отказал тези действия остава само едно предположение. Ако се касае за волеизявление за отказ, то предполага наличие на съответен запис в тези части на документа, но както се посочи, такъв липсва.

Изложеното дава основание за извод, че провереното лице е било  ограничено да упражни правната възможност да избере начин за алтернативно изследване и да се подложи  на такова, за да се защити срещу вмененото му нарушение. При това положение с основание възниква въпросът на какво основание непосредствено преди освобождаването на лицето от ПНЗЛ по медицински причини, на основание извършения му преглед в 10.40 часа, е издадена заповед за конвоирането на К. до ЦСМП за вземане на кръвни проби. Както се посочи, същият не е избирал този ред на изследване и логично е отказал такова в лечебното заведение. В същото време, изследване с доказателствен анализатор  не  е извършвано, не е предлагано и не е удостоверяван отказ на жалбоподателя да избере този ред и да се подложи на такова изследване, въпреки че установяването на концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух с доказателствен анализатор се осъществява именно в структурата на МВР, в която К. се е намирал, предвид задържавнето му по реда на чл.72 от ЗМВР.

От обстоятелствената част на АУАН се установява, че при съставянето му контролният орган е формирал извод за това, че съставът на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП е осъществен в двете хипотези - отказ за извършване на проверка за установяване употребата на алкохол с техническо средство, както и отказ да изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско и химическо изследване. След като на жалбоподателя не е била осигурена възможност да направи избор и да се възползва от всеки един от  предвидените алтернативни способи за изследване чрез съставяне на талон, отговарящ на изискванията на НАРЕДБА №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, в който дори не е посочен срока на явяване в съответната структура на МВР или в лечебното заведение, то констатацията на актосъставителя в горепосочения смисъл остава необоснована. Дори да е отказал да получи талона и да е отказал медицинско изследване в лечебното заведение, отказ за изследване с доказателствен анализатор не е удостоверен. Заключение, че К. е направил и такова изявление може да бъде изведено от документиран по предвидения в наредбата ред за отказ да избере един от двата алтернативни начини на установяване употребата на алкохол, което в случая не е сторено, тъй като  в тази част талонът не е попълнен и причината за липса на направен избор не е посочена.

В този смисъл, в частта относно неизпълнението на предписанието за изследване с доказателствен анализатор актосъставителят е вменил нарушение на С.К., основано на факти, които не е констатирал.

Извън конкретиката на случая следва да се отбележи, че към момента на съставяне на акта за отказ за изследване с техническо средство и попълване на талона за изследване контролният орган не може да съобрази и предвиди следващите действия на водача като част от процедурата свързана с алтернативните методи за установяване употребата на алкохол, а именно ще изпълни ли предписанието в талона или не, ще се яви ли в ОДМВР – Перник за изследване с доказателствен анализатор или в лечебното заведение, ще даде ли проба кръв, ще се извърши ли релевантно медицинско изследване и т.н. Следователно,  при съставяне на акта обосновано  може да се вмени нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП единствено в хипотезата на отказ на водача за извършване на проверка с техническо средство за употреба на алкохол, което е и достатъчно основание за образуване на административнонаказателно производство срещу него. Евентуално последващо изследване чрез някой от възможните способи би имало значение при формиране на крайния извод на АНО извършено ли е вмененото нарушение и то виновно. Това е така, защото нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за водач, който отказва изобщо да се подложи на проверка за установяване наличието на алкохол/наркотици, чрез всички възможни  начини. В случаите, в които водачът е отказал проверка с техническо средство/тест, но се е подложил на изследване за алкохол с доказателствен анализатор, или е дал проба  за  лабораторно изследване,  и обратно - извършена му е проверка с техническо средство/тест за употреба на алкохол/наркотични вещества, но е отказал да се подложи на алтернативните способи за изследване по-горе, то  употребата на алкохол/наркотични вещества ще бъде установена по надлежния ред, следователно ще отсъства основание за наказване за отказ по чл.174, ал.3 от  ЗДвП. 

В случая безспорно е доказан отказ за проверка с техническо средство и отказ за медицинско изследване и  вземане на  кръв за химическо  лабораторно изследване, но не и отказ за изследване чрез доказателствен анализатор /по причините, които се изложиха/, което е самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно, издадено в нарушение на  материалния закон.

 Нещо повече, соченият като нарушител чисто обективно е бил лишен и от възможността да осъществи изследване след проверката на място от  служителите на МВР, тъй като видно от  цитираната заповед за задържане, на  основание  чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е бил задържан в ПНЗЛ на ОДМВР – Перник  на 24.06.2020г. в 08.40 часа /който час предхожда дори посоченото в АУАН време на извършване на нарушението/, и е освободен на същата дата в 11.35  часа, а в талона за  изследване е отразен час на връчване 10.50 часа. Следователно, дори контролният орган да бе изпълнил задължението си да определи срок за явяване за извършване на установяване употребата на алкохол, задържаният обективно не е можел да изпълни предписанието, тъй като и при определен максимален срок по чл.6, ал.6, т.2, предл.1 от Наредба НАРЕДБА №1 от 19.07.2017 г. същият е изтекъл в момента на освобождаването му.  

Тези съображения правят безпредметно обсъждане на останалите възражения на  жалбоподателя по същество на спора - бил ли е водач  на МПС при изложените обстоятелства и законосъобразно ли е ангажирана отговорността му  като субект на  описаното нарушение.  

По разноските:

Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Жалбоподателят С.К. е направил разноски за възнаграждение на адвокат в производството и е поискал присъждането им. От приложения договор за правна защита и съдействие от 09.11.2020г., сключен между него и адв. А.В., се установява, че страните са договорили възнаграждение за защита и процесуално представителство по настоящото а.н. дело в размер 200 лв., като е отразено заплащането му в брой при подписване на договора. Поради това и с оглед изхода на делото, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК заплатеното от жалбоподателя възнаграждение на адвокат, следва да му бъде възстановено от бюджета на органа, издал отмененото наказателно постановление – ОД МВР – Перник, в чиято структура е сектор ПП.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление №20-1158-003720/25.08.2020г., издадено от  началник Сектор ПП при ОД на МВР – Перник, с което на С.С.К. с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба 2000 /две хиляди/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.      

ОСЪЖДА ОД МВР – Перник, с адрес гр. Перник, ул. „Самоков“ №1, да заплати на С.С.К. с ЕГН **********, с адрес ***, сума от 200 /двеста/ лева, представляваща направени от него разноски в производството за заплатено възнаграждение на един адвокат.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Председател:/п/

Вярно с оригинала

ИЗ