№ 19518
гр. София, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110121652 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал.1 от ГПК за признаване за
установено по отношение на ответното „А.П.С.Б.Б.” ЕООД че ищецът Й. П. И.
не дължи принудително изпълнение на сумата 4725,93 лева - главница, ведно със
законна лихва от 28.05.2011 г. до окончателното й изплащане, и сумата 306,30
лева - съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от
19.01.2012 г. по ч.гр. дело №22783/2011 г. по описа на СРС. Ищецът твърди, че в
полза на „Т.Б.А.К.“ ЕАД, чийто частен правоприемник е ответното дружество, е
издаден изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изп.дело
№2396/2012 г. по описа на ЧСИ Д.В., преобразувано в изп. дело №3732/2021 г.
по описа на ЧСИ Г.К.. Счита, че поради бездействие на взискателя са налице
предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и изтекъл давностен срок, поради
което правото на принудително изпълнение е погасено.
Ответникът оспорва иска. Твърди, че не са настъпили твърдените факти,
водещи до погасяване правото на принудително изпълнение. Намира, че
давността е прекъсната с предприети действия по изпълнение, вкл. в срока по
чл. 433,ал.1, т.8 от ГПК.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От изп. дело №3732/2021 г. по описа на ЧСИ Г.К., с рег. №924 на КЧСИ,
със стар номер 2396/2012 г. по описа на ЧСИ Д.В., се установява, че е образувано
по Молба вх. №46978/23.08.2012 г. на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД срещу Й. П. И. по
изпълнителен лист от 19.01.2012 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение
от 21.06.2011 г. по ч. гр. дело № 22783/2011 г. по описа на СРС, съгласно който
длъжникът е осъден да заплати на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД сумата 4725,93 лв. – главница,
представляваща неплатени месечни вноски и такса за обслужване и управление
1
на кредита по договор за потребителски кредит от 03.09.2008 г., ведно със
законната лихва от 28.05.2011 г. до изплащане на вземането, и сумата общо
306,30 лева за съдебни разноски, от които 94,52 лева – разноски по делото за
държавна такса и 211,78 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл. 439, ал. 1-2 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението, който може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Защитата на длъжника по този ред е аналогична на
тази по чл. 255 от ГПК (отм.) и има за цел да бъде съдебно отречено
изпълняемото право, признато с влязло в сила решение, по което е издаден
изпълнителният лист, защото е престанало да съществува или изпълняемостта му
не е настъпила.
Влизането в законна сила на заповед за изпълнение има ефект, сходен със
силата на пресъдено нещо на съдебно решение, защото прегражда възможността
да се оспорва съществуването на материално право, удостоверено в
изпълнителното основание, по арг. от чл. 424 от ГПК. Съгласно чл. 117, ал. 2 от
ЗЗД, след установяване на вземането със съдебно решение започва да тече нова
давност и срокът й е пет години. Заповедното производство е приета от
законодателя съдебна процедура в значително по-късен момент от ЗЗД и при
други социални и икономически условия. Поради това употребения в нормата на
чл. 117 от ЗЗД израз „съдебно решение” следва да се тълкува съобразно целта на
производството по чл. 410 и сл. от ГПК -бързо и ефективно събиране на парични
вземания, за което при условията на съкратен исков процес заинтересованият се
сдобива със съдебен акт, подлежащ на принудително изпълнение. Съдът приема,
че заповедта за изпълнение отговаря на съществените характеристики на
съдебен акт, който се ползва със сила на пресъдено нещо. Предмет на
изпълнителна сила е само съдебно потвърденото притезание, респ.
изпълнителната сила на съдебния акт е обусловена от силата на пресъдено нещо
като негова правна последица. Ето защо давностния срок по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД
е приложим за парични вземания, установени с влязла в сила заповед за
изпълнение (вж.Решение № 37 /24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., ІV г. о. на ВКС; Решение
№3/04.02.2022 г. по гр.д. №1722/2021 г., ІV г. о. на ВКС, Решение № 118/07.07.2022 г. по гр. д.
№4063/2021 г., ІІІ г. о. на ВКС; решение по в. гр. д. № 15301/2018 г. по описа на СГС, решение по в.
гр. д. № 40/2019 г. по описа на СГС, решение по в. гр. д. № 12167/2018г. по описа на СГС, решение
по в. гр. д. № 1272/2018 г. по описа на СГС, определение по ч. т. д. № 1366/2015 г., ІІ т. о. на ВКС,
определение по ч.гр.д. № 1528/2018 г., ІV г. о. на ВКС и др.). Заповедта за изпълнение е
издадена по реда на чл. 410 от ГПК, в срока по чл. 414 от ГПК не се твърди и не
се доказва длъжникът да е възразил срещу дължимост на сумите или да
обжалвал разпореждането за издаване на изпълнителния лист по чл. 407 от ГПК,
при което доколкото не се ангажират от страните доказателства за друго, съдът
приема, че заповедта за изпълнение е влязла в законна сила в деня на издаване на
изпълнителния лист – 19.01.2012 г. При това положение, от една страна се
преклудират всички възражения на длъжника по съществуване и погасяване на
правото на парично вземане на кредитора, произтичащо от договора за кредит, а
от друга – за удостоверените в нея парични вземания давностният срок по чл.
117, ал.2 от ЗЗД следва да се приеме, че изтича на 19.01.2017 г.
Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013
г. на ВКС, ОСГТК, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК
отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която
е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Обявява се за изгубило сила Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния
2
съд. Разясненията по приложението на закона са приложими след 26.06.2015 г.
по отношение на висящите изпълнителни производства. До този момент е
относимо даденото първоначално тълкуване на закона с ППВС №3/18.11.1980г.,
съгласно което образуването на изпълнително производство прекъсва давността,
а докато трае то –давност не тече. С тълкувателното решение са дадени
разяснения, че давностният срок се прекъсва, с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, било в
изпълнение на молба от взискателя или предприето по инициатива от съдебния
изпълнител, на основание овластяването по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело в контекста на постановяване нарочно разпореждане от съдебен изпълнител
по чл. 434 от ГПК за образуване на делото; изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Прекъсва давността всяка редовна молба за изпълнение по
смисъла на чл. 426, ал. 2 от ГПК, както и тази с която взискателят възлага по чл.
18 от ЗЧСИ. Теклата в полза на длъжника давност няма да бъде прекъсната, ако
изпълнителното производство е образувано по нередовна молба, в която
взискателят не е посочил изпълнителен способ, освен в хипотезата на чл. 18 от
ЗЧСИ. Изпълнителното производство се прекратява по право на основание чл.
433,ал.1, т. 8 от ГПК, когато взискателят бездейства повече от две години, през
които не поиска извършване на изпълнителни действия или такива не са
извършвани от съдебен изпълнител. Постановление на съдебния изпълнител за
прекратяване на изпълнението поначало не е необходимо, тъй като този акт се
ползва само декларативно действие и констатира настъпилото прекратяване.
При образувано на 23.08.2012 г. изп. дело, приложимият давностен срок,
считано тази от дата е прекъснат и не тече докато делото е висящо. Съгласно чл.
450, ал. 3 от ГПК, запорът върху движима вещ или парично вземане на длъжника
се счита наложен от деня, в който е получено съобщението за него от третото
задължено лице. Съгласно разясненията, дадени с т. 5 от Тълкувателно решение
№ 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК, изпращането на запорно
съобщение до банка дори в хипотезата, при която съдебният изпълнител е
получил по чл. 508, ал. 1 от ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в
съответната банка, представлява действие по налагане на запор. В тази връзка се
изяснява, че запор е наложен на 13.09.2012 и 17.09.2012 г., когато е получено
запорно съобщение от банкова институция (л. 61 и 62 от делото); на 30.10.2012 г.
от работодател (л. 149 от делото); както и се счита за наложен при неговото
изпълнение. Постъпването на суми от наложения запор по изпълнителното дело
представляват плащания от трето лице в резултат на извършени изпълнителни
действия от посочения изпълнителен способ. В този смисъл всяко постъпление
на суми е реализиране на изпълнителния способ запор, което е сторено на
13.11.2012 г. (л.153 от делото), като след тази дата не са извършени и поискани
изпълнителни действия. По изпълнението са извършвани периодично справки за
доходи на длъжника. Ето защо двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК
започва да тече от датата на извършване на последното изпълнително действие
от 13.11.2012 г. и следва да се приеме, че перемцията е настъпила на 13.11.2014
г., вкл. преди приемане на ТР№2/26.06.2015г. При това положение погасителната
давност започва отново да тече от датата на прекратяване на изп. производство
по реда на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, тъй като до този момент е спряна. В този
смисъл е Решение №252/17.02.2020г. по гр.д. № 1609/2019г. по описа на ВКС, III
г.о. Тъй като се касае за съдебно установено вземане, новата погасителна
петгодишна от 13.11.2014 г. изтича на 13.11.2019 г., вкл. преди обявяване на
3
извънредното положение в страната, обявено с решение на Народното събрание
от 13 март 2020 г. В рамките на този срок на 29.04.2015 г. ответното дружество е
подало молба за конституирането му като взискател, в качеството на частен
правоприемник, като с нея не е поискано прилагането на конкретни способи за
изпълнение (л.223 от делото). Това е сторено с молба от 05.08.2020 г. на
ответника (л. 295 от делото), но след като са настъпили правните последици на
давността, на която длъжникът се позовава (сравни подадена молба при
настъпила перемпция по изп. дело, но преди изтичане на давностния срок по
Решение № 37 /24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., г. к., ІV г. о. на ВКС),
доколкото за времето от 13.11.2014 г. до 13.11.2019 г. не се доказаха факти по
смисъла на чл. 116, б.в от ЗЗД, водещи до прекъсване/спиране на погасителната
давност. Предвид изложеното съдът приема, че правото на принудително
изпълнение на ответника е погасено, а предявеният иск е изцяло основателен.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът
трябва да заплати на ищеца сторените съдебни разноски за сумата общо 801,29
лв., от които 201,29 лв. за платена държавна такса и 600,00 лв.- възнаграждение
на адвокат. Ответникът навежда възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
прекомерност за платеното за правна помощ. Съдът счита възражението за
бланкетно и необосновано, а платеното на адвокат съответства на защитавания
материален интерес, и очакваните процесуални действия, които е било
необходимо да бъдат извършени от адвоката, с оглед фактическата и правна
сложност на спора.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 439, ал.
1 от ГПК, че Й. П. И., с ЕГН:**********, с адрес: *********, не дължи
принудително изпълнение на „А.П.С.Б.Б.“ ЕООД, с ЕИК:**********, със
седалище и адрес на управление: ********, на сумата 4725,93 лева – главница,
представляваща неплатени месечни вноски и такса за обслужване и управление
на кредита по договор за потребителски кредит от 03.09.2008 г., ведно със
законната лихва от 28.05.2011 г. до изплащане на вземането, както и сумите 94,52
лева – разноски по делото за държавна такса и 211,78 лева – юрисконсултско
възнаграждение по изпълнителен лист от 19.01.2012 г., издаден по ч.гр. дело
№22783/2011 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА „А.П.С.Б.Б.“ ЕООД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес
на управление: ********, да заплати на Й. П. И., с ЕГН:**********, с адрес:
*********, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, сумата 801,29 лева – съдебни
разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4