РЕШЕНИЕ
№
104
гр. Русе,21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Русе, в публично заседание на 21 април през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
ГАЛЕНА ДЯКОВА |
при секретаря М.
СТАНЧЕВА и с участието на прокурора ДИЛЯН
МИХАЙЛОВ като разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА
КАН дело № 67 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по чл. 63, ал.
1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от В.Ц.Д. *** против Решение № 260067
от 28.01.2021 г., постановено по АНД № 2029/2020 г. по описа на Районен съд -
Русе, с което е
потвърдено Наказателно постановление (НП) № 20-1085-003373 от 20.10.2020 г.,
издадено от Началника на Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР –
Русе, с което на Д. за нарушение на чл. 104б, т. 2 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 (три хиляди) лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца. Счита, че решението
е неправилно поради нарушение на разпоредбите на материалния закон и съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Иска от съда да отмени решението на
РС - Русе и да реши делото по същество като отмени наказателното постановление;
претендира разноски.
Ответната страна в производството, в писмено
възражение, изразява становище за неоснователност на жалбата; претендира
разноски.
Становището на представителя на РОП е,
че жалбата е неоснователна.
Съдът, като
съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218,
ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и
отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
За да постанови оспореното в настоящото производство
решение РС - Русе е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен
материалният закон.
Решението на РС – Русе е правилно.
Фактическата обстановка, нарушението и авторството
на деянието по оспореното пред районния съд наказателно постановление са
правилно установени в хода на протеклото административнонаказателно
производство пред наказващия орган и в производството пред първата съдебна
инстанция. Неоснователни са касационните оплаквания за противното.
За да постанови оспорения пред настоящата
инстанция съдебен акт, въззивният съд е приел, че жалбоподателят е осъществил
състава на административното нарушение, за което е санкциониран, като на 20.09.2020 г.,
около 15:50 часа, в
гр.Русе, на кръстовището на ул.“Русофили“ и бул.“Гоце Делчев“ при ясно време и
суха настилка, управлявайки собствения си лек автомобил, извършвал
демонстративни маневри, изразяващи се в умишлено форсиране на двигателя,
последващо изваждане от контрол на задната част на МПС, като извършил два кръга
върхупътното платно, т.е. дрифт. Деятелността на Д. е квалифицирана като нарушение
по чл.104б, т.2 от ЗДвП – водачът използва пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари.
Административният съд напълно споделя изводите на
районния съд, като намира въззивното съдебно решение за постановено при
правилно прилагане на материалния закон и липса на съществени процесуални
нарушения. Районният съд правилно е ценил събраните по делото гласни
доказателства. Разпитанияте по делото полицейски служители Димов и Калинов,
очевидци на нарушението, подробно описват поведението на жалбоподателя на
процесните дата и място. Тези свидетели лично са възприели начина, по който се
е движил автомобилът, управляван от Д., Правилно показанията на полицейските
служители са ценени като обективни и безпристрастно дадени, съответстващи на
писмените доказателства по делото. От друга страна, правилна е и оценката на
показанията на водения от жалбоподателя свидетел И. относно спорните по делото
факти и обстоятелства, като в тази
връзка следва да се има предвид, че жалбоподателят и свидетелката живеят на
семейни начала, което обяснява и желанието на И. да съдейства на жалбоподателя
да избегне административнонаказателна отговорност.
Изводът на районния съд за доказаност на нарушението
по чл. 175а, ал.1, пр. 3, във връзка с чл. 104б, т. 2 от ЗДвП се явява правилен
и обоснован.
Неоснователни са наведените касационни оплаквания
относно нечетливост на копието от АУАН, връчено на жалбоподателя, неправилно
изясняване на фактическата обстановка, както и липсата на мотиви за
приложението на чл.28 от ЗАНН. Тези възражения са били предмет на разглеждане
от въззивния съд, подробно са обсъдени от него и на основание чл.221, ал.2 от АПК, настоящата инстанция препраща към мотивите на въззивното решение.
С оглед гореизложеното и при
извършена служебна проверка за съответствие с материалния закон съдът счита, че
оспореното решение на Районен съд - Русе е валидно, допустимо и
законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед на това и
на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН искането на касационния ответник за
присъждане на разноски в настоящото производство се явява основателно. Съгласно
чл. 65, ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ съдът определя размера на дължимото юрисконсултско
възнаграждение на 80 лв., за заплащането на които, следва да бъде осъден
касаторът.
Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
260067 от 28.01.2021 г., постановено по АНД № 2029/2020 г. по описа на Районен
съд - Русе, с което е
потвърдено Наказателно постановление (НП) № 20-1085-003373 от 20.10.2020 г.,
издадено от Началника на Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР –
Русе
ОСЪЖДА В.Ц.Д., ЕГН**********,*** да
заплати на ОД МВР Русе, сумата от 80,00 (осемдесет) лева разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.