РЕШЕНИЕ
№ 256
гр. Плевен, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова
при участието на секретаря Калина В. ДиМ.
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско
дело № 20244430103754 по описа за 2024 година
Производството по гр.д.№3754/2024г на ПлРС, е образувано по искова
молба от К. П. Т., чрез адв. С.Ч., против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК***, с която е
предявен иск с правно основание чл. 432, ал.1, вр. чл.386, ал.2 от КЗ, за
заплащане на сумата от 10000лв.- обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, като частичен иск от общо 26000лв, настъпили в резултат на причинени
телесни увреждания от ПТП, реализирано на 23.05.2020г., от застрахован при
ответника, по застраховка „Гражданска отговорност“, водач на л.а. АУДИ А4,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на ИМ. Твърди се, че
на 23.05.2020г, в ***, е настъпило ПТП, между л.а. АУДИ А4, с водач Д.Г. и
пешеходката К. П. Т.. Твърди се, че водачът на л.а. не е пропуснал
пешеходката,, която все още се е намирала на пешеходната пътека, в резултат
на което е настъпил удар и са причинени телесни увреждания на Т.. Твърди се,
че вина за настъпване на ПТП има водачът на лекия автомобил. Твърди се, че
във връзка на ПТП, е образувано НОХД№2135/2023г. на ПлРС, приключило с
влязло в сила споразумение, по силата на което, водачът на автомобила е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 3453, ал.3, б.а., вр.
ал.1, б.б., вр. чл. 342, ал.1, вр. ал.2 от НК. Посочва се, че влязлото в сила
споразумение е задължително за гражданския съд, по силата на чл.300 от
1
ГПК. Посочва се, че от ПТП са настъпили телесни увреждания на ищцата,
установено е счупване на горна кост на ходилото, като възстановяването е
продължило месеци наред; имала е затруднения в придвижването и е имала
нужда от чужда помощ в извършване на обикновени ежедневни дейности.
Твърди се, че месеци наред глезенът й не е могъл да спадне, налагало се е да
провежда процедури и лечение. Твърди се, че към днешна дата движенията в
дясната глезенна става на ищцата са в ограничен обем Твърди се, че са
настъпили емоционални проблеми, като станала затворена, изнервена,
избухлИ., имала е неспокоен сън с кошмари. Твърди се, че виновния водач е
имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към ответното
застрахователно дружество, валидна до 09.12.2020г. Твърди се, че е заявена
извънсъдебна претенция, която не е изплатена. Твърди се, че е налице
неизпълнение на задълженията на ответника-застраховател за неизплащане на
застрахователно обезщетение по сключената застраховка, по заявената
претенция. Представят се писмени доказателства. Претендират се разноски.
По делото, в срока по чл. 131 от ГПК, от страна на отв. ЗК „ЛЕВ
ИНС“АД, ЕИК***, чрез юрк. К.М., е депозиран писмен отговор, с който
оспорва предявеният иск, като неоснователен и недоказан- по основание и
размер, като се оспорва наличието на причинно- следствена връзка. Прави се
възражение за съпричиняване. Не се оспорва наличието на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ по полица №***, сключена по
отношение на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А 4“ с рег. № ***, към
датата на ПТП. Оспорва се твърдението, че вследствие на процесното ПТП
ищцата е получила счупена горна кост на ходилото. Посочва се, че
медицинските лица, извършили прегледи на ищцата непосредствено след
настъпилото ПТП не са констатирали твърдяната от ищцата счупена горна
кост на ходилото. Твърди се, че не е налице причинно-следствена връзка с
твърдяната от ищцата фрактура и процесното ПТП, от друга. Оспорва се
твърдението, че ищцата не е можела да се придвижва сама и че се е налагало
да бъде обслужвана от нейните близки, в т.ч. за елементарни ежедневни нужди
като къпане, преобличане, тоалет и хранене. Твърди се, че претърпените от
ищцата травми по тялото са повърхностни и не възпрепятстват изпълнение на
битовите й потребности, нито налага полагане на грижа от чужди хора.
Оспорва се твърдението, че месеци наред глезена на ищцата не е могъл да
спадне, налагало се е да провежда процедури и лечение, както и че същата
2
реално ги е провеждала; оспорва се твърдението, към днешна дата движенията
в дясната глезенна става на ищцата са в ограничен обем и изпитва затруднения
в ежедневието и свободното й придвижване. Прави възражение за
съпричиняване, поради неизпълнение на лекарските предписания. Твърди се,
че с поведението си, ищцата е допринесла в значителна степен, както за
тежестта на вредите, така и за интензитета и продължителността на търпените
от нея болки и страдания. Твърди се, че претендирана от ищцата сума за
неимуществени вреди е прекомерни, по арг. от чл. 51. ал. 2 от ЗЗД. Оспорва се
и твърдението, че ПТП се е отразило и на психическото съС.ие на ищцата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
По делото, в о.с.з. на 05.02.2025г, по реда на чл. 214 от ГПК, е прието
изменение на предявеният иск, чрез увеличаване на неговият размер, като
същият е приет за разглеждане за сумата от 24500лв, като частичен иск от 50
000лв.
По делото е признато за безспорно и ненуждаещо се от доказване между
страните: факта на настъпване на ПТП на 23.05.2020г, в ***, между л.а. АУДИ
А4, с водач Д.Г. и ищцата К. Т.; факта, че деянието е извършено
противоправно от страна на водача на л.а. АУДИ А4, Д.Б.Г., в нарушение на
правилата за движение, за което същият е признат за виновен, с влязло в сила
споразумение по НОХД №2135/2023г. по описа на ПлРС; факта на
съществуването на валидно застрахователно правоотношение по сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, за лек автомобил „Ауди“, модел „А 4“
с рег. № ***, с ответника, към датата на ПТП.
По делото безспорно се установява, че въз основа на споразумение по
НОХД№2135/2023г по описа на ПлРС, водачът на автомобила- Д.Б.Г., е
признат за виновен, за извършено от него престъпление по чл. 334, ал.3, б.а,
вр. ал.1, б. б., вр. чл. 342, ал.1, вр. ал.2 от НК, за това, че На 23.05.2020 година
в ***, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Ауди“ модел „А4“ с per. № ***, е нарушил следните правила за движение по
пътищата: чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП, съгласно който „Водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници
в движението, каквито са пешеходците“ и чл.120 ал.1 т.2 от ЗДвП, съгласно
който „Когато преминаването на пешеходците през пешеходна пътека се
3
регулира с пътен светофар или регулировчик, водачът на пътното превозно
средство е длъжен след подаване на сигнал, който му разрешава
преминаването - да пропусне пешеходците, които все още се намират на
пешеходната пътека“ и по непредпазливост причинил на К.П.Т. средна телесна
повреда по смисъла на чл.129 ал. 2 от НК, изразяваща се в трайно /над 1
месец/ затрудняване движението на долен десен крайник, като деянието е
извършено на пешеходна пътека.
По делото се установява, че от страна на ищеца е отправена молба-
претенция, входирана под № 761/23.01.2024г. по описа на отв. дружество, с
която е поискано заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от
30000лв.
По делото, като свидетели са разпитани лицата П.П.Й. и О.Й.С., от
показанията на които се установява следното: св. П.Й. сочи, че знае за
инцидента, при който ищцата е блъсната от автомобил; сочи, че К. Т. е
постдалала много, кракът й е бил целият в рани и в продължение на три
месеца е ходила на превръзки. Сочи, че съС.ието на Т. е било тежко, не е могла
да стъпи на крака си и е пиела лекарства в продължение на три месеца.
Заявява, че след това се е придвижвала с помощта на бастун, като сочи, че
при инцидента, такъв не й е бил необходим, тъй като е била в добро съС.ие.
Св. Й. сочи, че и понастоящем ищцата продължава да се придвижва навън с
помощта на бастун. Сочи, че не ходила в дома й докато Т. се е възстановявала,
но я е виждала като излиза от асаньора до пейката, като е придружавана от
съсед. Посочва също, че ищцата не претърпявала операция, не й е поставян
гипс, но дълго време кракът й не е могъл да зарасне. Посочва също, че е имал
оток на крака й, както и че знае, че след като отока е спаднал е установено, че
има счупване. Свидетелката сочи също, че по време на възстановителния
период ищцата почти никъде не е ходила, записала се е и на социален
патронаж, защото не е могла сама да си приготвя храна. Свидетелката сочи
също, че понастоящем ищцата Т. изпитва страх при пресичане на пътното
платно и не излиза почти никъде, само до Поликлиниката, с бастун и трудно
се придвижва. Св. С. сочи, че към момента на инцидента е бил в чужбина, но
се е върнал през м.- юни, като тогава я е видял, че е в превръзки и куца с
бастун. Сочи, че тогава ищцата му е казал, че ходи на превръзки два пъти
седмично. Посочва, че е виждал ищцата през м. август на 2020г да ходи с
превръзка на крака; сочи, че не е имало гипс; посочва, че кракът й е бил
4
много подут. Посочва също, че след инцидента ищцата се придвижва само с
помощта на бастун, като преди това не е използвала такъв. Сочи също, че
ищцата се страхува да ходи навън, особено по шосе и го моли да я преведе
през пътя. Посочва също, че ищцата ползва услугите на социален патронаж.
По делото е изслушана и приета СМЕ, от заключението по която се
установява следното: при процесното ПТП на 23.05.2020г., ищцата К. Т. е
получила съчетана механична травма, включваща: гръден кош -
кръвонасядания (на гърба в дясно, между лопатката и рамото; в задния край
на лявата мишнична ямка; няколко дребнопетнисти по лявата страна на
гръдния кош) и крайници: десен горен крайник - кръвонасядане на лакътя, ляв
горен крайник - кръвонасядане по предната повърхност на мишницата и на
лакътя; десен долен крайник: оток и кръвонасядане на коляното, оток на
глезенната става, травма на ходилото - охлузвания, оток и кръвонасядане;
счупване в основата на три предноходилни/метатарзални кости - втора, трета и
четвърта, усложнена с последващо инфекциозно възпаление и повърхностна
некроза на кожата по гърба на ходилото; ляв долен крайник - кръвонасядане
на лявото бедро -по страничната повърхност в горна трета, охлузване по
лявото коляно. ВЛ е посочило, че здравното значение на получените
травматични увреждания се свежда до: травмата на дясното ходило-
счупването на три предноходилни кости, травма на меките тъкани с
усложнение - некроза и гнойно възпаление, самостоятелно и съвместно,
трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник (възможността
за самообслужване) за около 3-4 месеца, а за останалите увреждания - болка и
страдание. ВЛ е установило, че след ПТП лечението на ищцата е включвало
преглед от екип на ЦСМП на местопроизшествието; преглед от ортопед-
травматолог на 26.05.2020г., образно изследване на дясното ходило във II
ДКЦ, като е назначено отбременяване на крайника и компреси с рИ.нол. ВЛ е
установило извършване на последващ преглед от хирург в III ДКЦ Плевен, на
04.06.2020г., като е започнато лечение на възпалително усложнения с некроза
на кожата по гърба на дясното ходило — хирургична обработка, превръзки,
антибиотик, аналгетик. отбременяване на крайника. ВЛ е констатирало,
съобразно амбулаторен лист е от 12.08.2020г, че лечението е продължило и
през м. август 2020г. ВЛ е установило, вкл. и след преглед, извършен от ВЛ на
18.11.2024г, че към настоящ момент възстановителния период на ищцата, по
отношение травмата от ПТП е приключил. ВЛ е посочило също, че при
5
прегледа не се установени морфологично и функционално значими последици
от травмата, което не изключва възможността от спонтанна и провокирана
болка при по-екстремни метеорологични промени и по-продължително
обременяване на крайника/ходилото. ВЛ е посочило също, че счупването на
дясната четвърта предноходилна кост на ищцата е диагностицирано от
рентгенолог с рентгеново изследване на 04.06.2020г. ВЛ е посочило също, че
следва да се приеме, че ищцата е спазвала предписаното й поведение и
лечение., като възстановяването й е протекло в рамките на обичайния
възстановителен период. ВЛ е посочило също, че съобразно морфологичните
особености на увреждането на дясното ходило и данните за реализираното
ПТП, механизмът на травмата е прегазване от колело на лекия автомобил
през гърба на ходилото.; този механизъм е свързан със смачкване, разкъсване
и отслояване на меки тъкани, включително малки кръвоносни съдове, което е
предпоставка за последващото усложнение - повърхностна некроза на кожата
и вторична инфекция, включително при своевременно и правилно лечение.
ВЛ е посочило също, че доколкото възстановителния период на ищцата в
рамките на обичайния, не може да се твърди принос на съпътстващите
заболявания за продължителността му и за възникналото усложнение. В с.з.,
при изслушване на ВЛ, същото посочва, че е извършил личен преглед на
ищцата, запознал се е с представените по делото доказателства, както и
допълнително – с 2бр. компакт- дискове за липсващите образни изследвания
от 26.05.2020 г. и от 12.08.2020 г., представени му от ищцата. ВЛ уточнява, че
тъй като е имало известно недоразумение, за това кой крак е сниман, в ДКЦ
III- гр. Плевен, лично направих консултация с рентгенолозите. Посочва, че
категорично се касае до дясното ходило, но завъртяно на 180 градуса. ВЛ
сочи, че в заключението си, на стр. 8 е инкорпорирал увеличена рентгенова
снимка от 26.05.2020г., от която се виждат първа, втора, трета и четвърта
предноходилни/метатарзални кости /сочат се от ВЛ/. ВЛ сочи, че първоначално
е установено счупване само на четвъртата предноходилна кост, а той е
установил счупвания и на втората, и на третата кост. ВЛ сочи, че на
ренгеновата снимка от 26.05.2020 г., от ДКЦ II – гр. Плевен, се вижда
счупването, но е разчетено от рентгенолога, че липсват счупвания. Сочи също,
че на рентгеновите снимки от 04.06. и от 12.08.2020г, се виждат съответните
счупвания.
По делото, е изслушана и прието тройна СМЕ, включваща ВЛ рентгенолог,
6
ортопед и съд. лекар, изготвели единичната СМЕ, от заключението по която
не се установяват различия с установеното от ВЛ по единичната СМЕ.
Посочено е, че при ретроспектиктивното изследване на приложените
рентгенографии, се установява счупване в основата на втора, трета и четвърта
предноходилна (метатарзална) кост, съответно с линия на просветляване в
графията от 26.06.2020г. и по- плътна линия на реактивно отлагане на костен
калус в графията от 12.08.2020г.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Съобразно нормата на чл. 432, ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на
изискванията на чл. 380. Нормата на чл. 380. ал.1 от КЗ гласи, че лицето, което
желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Лицето е длъжно с
предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за
банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на
застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура. Съобразно
нормата на чл. 386, ал.2 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие,
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност. Съобразно чл. 429, ал.1, т.1 от КЗ, с договора за
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят: се задължава да
покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие. Основанието по чл.
432, ал. 1 от КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя включва
наличието на валиден застрахователен договор по застраховка „Гражданска
отговорност“ между причинилия увреждането и застрахователя, както и
фактите, включени в състава на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи отговорността на
прекия причинител. Отговорността на застрахователя се реализира чрез
заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
7
увреждането, а също така и лихви за забава, когато застрахованият е
отговорен пред увредения за тяхното плащане. Наред с това следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45
от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди. Самият институт на
непозволеното увреждане включва в своя фактически състав следните
елементи: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на
деянието, причинна връзка и вина. Съответно, фактическият състав, от който
възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две
групи материални предпоставки: застрахованият виновно да е увредил ищеца,
като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя
страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното
поведение на застрахования и наличие на застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между
делинквента и ответника-застраховател. Съгласно нормата на чл. 405, ал. 1 от
КЗ, при настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен
да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. За ангажиране
отговорността на застрахователя е необходимо установяване наличие на
следните кумулативно предвидени предпоставки: 1. съществуването на
валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена
застраховка; 2. настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на
договора, което се явява покрит от застраховката риск, 3. както и липсата на
отрицателните предпоставки по чл. 408 от КЗ, или от приложимите Общи
условия, за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение. В случая, по
делото, съдът намира, че безспорно се установява фактическият състав на
нормата на чл. 432, ал.1, вр. чл. 386, ал.2 от КЗ, за ангажиране на
отговорността на застрахователя по договора за застраховка „Гражданска
отговорност“. В случая, посочените по – горе елементи от фактическият
състав, с изключение на настъпване на описаните в ИМ, причинно-
следствената връзка между виновното и противоправно деяние
/реализираното ПТП/ и размера на вредите, са признати за безспорни и
ненуждаещи се от доказване между страните. Заедно с това, съобразно
разпоредбата на чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда /към което следва да
се приравни и определението на съда, с което се одобрява споразумение за
8
прекратяване на наказателното производство/ на наказателният съд, е
задължителна за гражданският съд, който разглежда гражданските
последиците от деянието, относно това, извършено ли е деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Съдът приема, съобразно заключенията по приетите СМЕ, които
кредитира изцяло, че в резултат на процесното ПТП, реализирано на
23.05.2020г, в гр. Плевен, че на ищцата Т. е причинена съчетана механична
травма, включваща: гръден кош - кръвонасядания (на гърба в дясно, между
лопатката и рамото; в задния край на лявата мишнична ямка; няколко
дребнопетнисти по лявата страна на гръдния кош) и крайници: десен горен
крайник- кръвонасядане на лакътя, ляв горен крайник - кръвонасядане по
предната повърхност на мишницата и на лакътя; десен долен крайник: оток и
кръвонасядане на коляното, оток на глезенната става, травма на ходилото -
охлузвания, оток и кръвонасядане; счупване в основата на три
предноходилни/метатарзални кости- втора, трета и четвърта, усложнена с
последващо инфекциозно възпаление и повърхностна некроза на кожата по
гърба на ходилото; ляв долен крайник- кръвонасядане на лявото бедро -по
страничната повърхност в горна трета, охлузване по лявото коляно /съобразно
описаното от ВЛ по единичната СМЕ/. Следва да се посочи, че спорен по
делото е въпросът, касаещ счупването на дясното ходило на ищцата. Съдът
приема, че факта на счупване на десен крак- в основата на три
предноходилни/метатарзални кости- втора, трета и четвърта, за установен,
като намиращ се в пряка причинно- следствена връзка с ПТП.
По делото , съобразно разпределената доказателствена тежест, не се
събраха никакви доказателства и не се установи направеното и приетото за
съвместно разглеждане възражение за съпричиняване на вредосносния
резултат, от стана на ищцата. Принос по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е
налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки
за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди, когато с действието или
бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на
вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици.
В настоящето производство не се установи наличието на такова поведение от
ищцата.
9
При определяне размер на вредите- претендирани като неимуществени,
съдът съобразява вида и степента на уврежданията, както и тяхната
продължителност. В случая, по делото се установи, че възстановителният
период на ищцата е бил около три-четири месеца, като съобразно
заключението по СМЕ, трайното затрудняване на движенията на десния долен
крайник (възможността за самообслужване) е за около 3-4 месеца. Както бе
посочено по-горе, въпреки че понастоящем възстановителният период за
травмата от ПТП да е приключил и при прегледа на ищцата Т., извършен в
съдебна медицина на 18.11.2024г., да не са установени морфологично и
функционално значими последици от травмата, не се изключва възможността
от спонтанна и провокирана болка при по- екстремни метеорологични
промени и по-продължително обременяване на крайника/ходилото.
Изложеното от ВЛ кореспондира с показанията на разпитаните свидетели,
които съдът напълно кредитира като правдиви и еднопосочни. И двамата
свидетели сочат, че ищцата е ходила на превръзки около три месеца, като
придвижването й е било затруднено; имала е оток на крака и синини, както и
че след ПТП се налага използването на бастун при ходене, какъвто не е бил
необходим преди това. От свидетелските показания и СМЕ се установява
също, че ищцата е претърпяла негативни промени и в ежедневието си, същата
не е могла да се самообслужва в период от ок.3-4 месеца, не е могла да
приготвя сама храната си, наложило се е ползване на услуги на социален
патронаж. Установява се, че ищцата изпитва страх да се придвижва сама и да
пресича пътното платно, необходима й е помощ от друг човек. Съобразно
гореизложеното, с оглед на вида на травмата, интензитета и степента на
претърпените болки и страдания от ищцата, продължителността на
възстановителният период и съС.ието й понастоящем, настъпилите промени в
ежедневието й, и на основание нормата на чл. 52, ал.1 от ЗЗД, съдът приема, че
справедливото обезщетение за претърпените от ищцата К. Т. неимуществени
вреди възлиза на размер от 15 000лв/ петнадесет хиляди лева/. Разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД постановява обезщетението за претърпени неимуществени
вреди да бъде определено от съда по справедливост. Преценката за
справедливост е винаги свързана с определени, конкретно съществуващи
обстоятелства. В този случай, обезщетението следва да бъде съразмерно с
действителният размер на претърпените вреди, който съответно се обуславя от
вида, тежестта, характера, продължителността и интензитета на конкретната
10
вреда, както и мястото на осъществяване на деликта и други обстоятелства.
Към тези конкретни обстоятелства следва да бъде отчетена и съответната
икономическа обстановка в страната.
На основание гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск с
правно основание чл. 432, ал.1 вр. чл. 386, ал.2 от КЗ, е основателен до
размера на сумата от 15 000лв., предявен като частичен от сумата от 50
000лв,съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в
резултат на ПТП, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 23.05.2020г. /с оглед на деликтната отговорност на ответника/,
като за разликата до предявеният размер частичния иск от 24500лв –като
частичен от 50 000 лв, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съобразно изхода на делото, и на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати направените по делото
разноски- в случая адв. възнаграждение в полза на адв. С. Ч., по предоставена
безплатна адв. защита по настоящето дело, по реда на чл. 38, ал.1, т. 2 от
ЗАдв /съобразно представените за това доказателства/. Съдът намира, че
възражението на ответника за прекомерност на претендираното
възнаграждение от 1560лв.- е неоснователно, съобразно на действителната
фактическа и правна сложност на делото. Следва в полза на адв. Ч. да бъде
присъдена сума от 955,10лв, съразмерно на уважената част от иска.
Следва в полза на ответника да бъдат присъдени разноски, съразмерно
на отхвърлената част от иска- или сумата от 979лв/ вкл. юрк .
възнаграждение, определено от съда в размер на 150лв, депозити за ВЛ/. В
случая, ищецът е освободен от внасяне на т. и разноски по делото, но не и от
разноски на насрещната страна.
Следва ответникът да бъде осъден да заплати дължимата държавна
такса в размер на 600лв по сметка на ПлРС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал.1 вр. чл. 386, ал.2 от КЗ, ЗК „ЛЕВ
ИНС“ АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
Симеоновско шосе, №67А, представлявано от М.С.Г. и П.Д.- заедно, изп.
11
директори, ДА ЗАПЛАТИ НА К. П. Т., ЕГН**********, от ***, сумата от
15 000 лева, съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
резултат на ПТП на 23.05.2020г, причинено виновно от водача на лек
автомобил АУДИ А4, с рег. № ***- Д.Б.Г., в нарушение на правилата за
движение, за което същият е признат за виновен, с влязло в сила споразумение
по НОХД №2135/2023г. по описа на ПлРС, застрахован по застраховка
Гражданска отговорност в „ЛЕВ ИНС“ АД по полица №***, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането – 23.05.2020г. до
окончателното й изплащане, предявен като частичен от сумата от 50 000лв,
като ЗА РАЗЛИКАТА до предявеният размер на частичния иск от 24500лв., от
общо 50 000лв., ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.1, т. 2 от
ЗАдв. „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. Симеоновско шосе, №67А, представлявано от М.С.Г. и П.Д.-
заедно, изп. директори, ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат С. С. Ч., ЕГН**********,
БУЛСТАТ *********** от АК- ***, представляващ Адвокатско дружество „Ч.,
П. и И.“,*** сумата от 955,10лв,- адвокатско възнаграждение, съразмерно
на уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, К. П. Т., ЕГН**********,
от ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Симеоновско шосе, №67А, представлявано от
М.С.Г. и П.Д.- заедно, изп. директори, сумата от 979лв.- разноски по делото,
съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, „ЛЕВ ИНС“ АД,
ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Симеоновско
шосе, №67А, представлявано от М.С.Г. и П.Д.- заедно, изп. директори, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС, сумата от 600лв.—държавна такса, както и
5лв.- д.т., в случай на служебно издаване на ИЛ.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
12