Решение по дело №444/2016 на Районен съд - Тетевен

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№

 

град   ТЕТЕВЕН 20.03.2017 година

  

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-четвърти състав в публично съдебно заседание на двадесет и първи февруари

През две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАНКО МАРИНОВ

 

При секретаря:Д.П.

Като разгледа докладваното от Председателя НАХ Дело №444 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Обжалвано е наказателно постановление №1357/21.09.2016 година на Директора на Регионална Дирекция по горите /РДГ/ гр.Ловеч.

В жалбата си жалбодателят твърди, че не е доволен от обжалваното наказателно постановление /НП/. Твърди, че изложеното в акта и НП не отговаряло на истината, тъй като имота не бил негова собственост и първоначално не му е било известно кой е оставил дървата в този имот. Твърди, че дървата са били маркирани и складирани от К.М.С. с редовен превозен билет. Твърди, че е била извършена и проверка от прокуратурата и с постановление досъдебното производство е било прекратено, поради липса на престъпление по чл.235 от НК. 

Моли да бъде отменено изцяло обжалваното наказателно постановление.

            За РДГ гр.Ловеч, редовно призовано, представител не се явява и не взима становище по жалбата. 

            От приложените по делото акт за установяване на административно нарушение и издадено въз основа на него наказателно постановление, приложените по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели-А.О.О., Л.Й.Л., П.М.Х., К.М.О., съдът приема за установено следното:

            На дата 21.05.2016 година свидетелите по делото-О., Л. и Х.-*** по получен сигнал в дирекцията за незаконно държани дърва посетили с.Български Извор, Ловешка област, където в бивша дърводелска работилница, зад бензиностанция „Лукойл” намерили 26 пространствени кубически метра сурови дърва за огрев, който според свидетелите не били маркирани с контролна горска марка. От намиращите се в двора работници свидетелите разбрали, че имота се стопанисвал от жалбодателя по делото, който малко след това пристигнал при контролните органи. Тримата свидетели твърдят в съдебно заседание, че жалбодателят ги е уведомил, че той стопанисва имота и че дървата са негови. Контролните органи поискали документ на жалбодателя за дървесината-превозен билет, но същият не им представил такъв и по тази причина на жалбодателя бил съставен акт за нарушение на чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ, затова че съхранява 26 пространствени кубически метра сурови дърва за огрев от благун и цер, немаркирани с контролна горска марка. Актът за нарушение бил подписан от жалбодателя с възражението, че дървата не са негови и че ще направи писмени възражения. Във връзка със съставения акт била сезирана и Районна прокуратура гр.Тетевен, като към преписката било приложено направеното писмено възражение от жалбодателя и превозен билет от 20.05.2016 година на името на свидетеля К.М.О. за 26 кубически метра дърва. Било образувано досъдебно производство, като с постановление от 17.09.2016 година прокуратурата е прекратила наказателното производство по досъдебното производство, като е приела, че не е налице престъпление по чл.235 от НК. На дата 21.09.2016 година въз основа на акта било издадено и обжалваното НП, с което на основание чл.266 ал.1 от ЗГ на жалбодателя е наложена глоба в размер на 675 лева и е постановено да заплати паричната равностойност на липсващите вещи-предмет на нарушението 26 пространствени кубически метра дърва за огрев от благун и цер в размер на 654,94 лева на основание чл.275 ал.2 от ЗГ.

По делото безспорно се установява, че още в акта за установяване на административно нарушение жалбодателят е посочил изрично, че не е собственик на намерената с.Български Извор, Ловешка област, в бивша дърводелска работилница, зад бензиностанция „Лукойл” дървесина, а в жалбата и в направеното възражение до наказващия орган изрично е посочил, че не е собственик и на имота, в който се е намирала дървесината.

От приложеното по делото писмо от Служба по вписвания гр.Тетевен безспорно се установява, че имота, в който е намерена дървесината не е собственост на жалбодателя по делото.

В същото време по делото е представен от жалбодателя превозен билет с №082859 от 20.05.2016 година на името на свидетеля К.М.О. за 26 кубически метра дърва. В показанията си този свидетел твърди в съдебно заседание, че е собственик на дървесината, посочена в превозния билет, че именно той е стоварил същата в бившата дърводелска работилница, след което е използвал дървесината. Твърди също, че са роднини по сватовство с жалбодателя и по тази причина му е предоставил превозния билет за докараната от него дървесина.

Предвид изложеното не се установява по несъмнен и безспорен начин по делото, че именно жалбодателят е извършил нарушението, посочено в акта и обжалваното НП, поради което съдът приема, че наказващият орган не установява по несъмнен и безспорен начин с представените по делото писмени и гласни доказателства, че на посочената в акта и НП дата и час жалбодателят е съхранявал дърва за огрев, немаркирани с контролна горска марка, за да го санкционира с обжалваното НП. Това на свой ред поражда основателно съмнение, че именно жалбодателят е извършил нарушението по чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ, тъй като още изначално при съставянето на акта за нарушение е посочил, че дървата не са негови, че имота, в който се съхранява дървесината не е негова собственост и е предоставил безспорни доказателства, че тази дървесина е собственост на свидетеля К.М.О., който е стоварил същата вечерта на 20.05.2016 година и който има превозен билет за дървесината.

Съдът приема, че за да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбодателя следва да е установено по несъмнен начин нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, но и че същото е извършено от жалбодателя виновно. Това задължение е в тежест на наказващия орган, който следва да докаже описаното в НП нарушение с всички допустими доказателствени средства по един убедителен и несъмнен начин.

С оглед изхода на процеса, съдът намира, че предвид изложените по-горе съображения наказателното постановление е незаконосъобразно и същото ще следва да бъде отменено и по отношение на паричната равностойност на липсващите вещи предмет на нарушението в размер на 654,94 лева. В същото време обаче следва да се отбележи, че при извършената проверка относно реквизитите на наказателното постановление, съдът констатира допуснати процесуални нарушения по т.2 от същото. Административно-наказващият орган е посочил, че нарушителят следва да заплати паричната равностойност на липсващите вещи-предмет на нарушението-26 пр.куб.м дърва за огрев от благун и цер в размер на 654,94 лева на основание чл.275 ал.2 от ЗГ. Тази разпоредба предвижда, че паричната равностойност на липсващите вещи-предмет и/или средство на нарушението се внасят в бюджета на Изпълнителната агенция по горите, т.е липсва основанието, въз основа на което следва нарушителят да заплати равностойността на предмета на нарушението. Непосочването на законното основание за определяне на обезщетението сериозно възпрепятства жалбоподателя да разбере на какво основание е разпоредено да заплати посочената по-горе сума и съответно да организира адекватно защитата си. По този начин съществено е нарушено правото на защита на жалбоподателя и НП в тази част следва да бъде отменено.

С оглед изложените по-горе съображения, съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно и като такива ще следва изцяло да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът

Р    Е    Ш    И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление №1357/21.09.2016 година на Директора на Регионална Дирекция по горите гр.Ловеч, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение №000087/21.05.2016 година, с което на М.М.Р., ЕГН ********** *** основание чл.266 ал.1 от Закона за горите му е наложено административно наказание глоба в размер на 675 /шестстотин седемдесет и пет/ лева и е постановено да заплати паричната равностойност на липсващите вещи-предмет на нарушението 26 пространствени кубически метра дърва за огрев от благун и цер в размер на 654,94 лева на основание чл.275 ал.2 от ЗГ, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: