Решение по дело №74/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 23
Дата: 28 февруари 2020 г.
Съдия: Росица Славчова Станчева
Дело: 20203000500074
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 17 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№23/ 28.02.2020г.

 

гр.Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:   ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                               РОСИЦА СТАНЧЕВА                                                                                                            

като разгледа докладваното от съдия Р . Станчева

въззивно ч. гр. дело № 74/2020г.,

за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК вр. чл.463 ГПК.

Образувано е по жалба на „Ви Би Ем Ди Лимитид“, дружество регистрирано и вписано във фирмения регистър на Британските Вирджински острови с № 1024940, представлявано от В.П.Б., чрез процесуален представител адв. М. *** против решение № 1402/28.11.2019г. на ОС – Варна, постановено по в.гр.д. № 2776/2018г., с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу извършено по изп.д. № 20187110400038 на ЧСИ с рег. № 711 разпределение, обективирано в протокол от 30.10.2018г.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Оспорват се изводите на съда, че жалбоподателят няма качеството на присъединен по право взискател, считайки, че неправилно са приложени задължителните разяснения на ТР № 2/2013г. на ОСГТК. Сочи се, че с оглед постановеното заличаване на предходната възбрана, към датата на налагане на възбраната в негова полза липсват други вписани възбрани, които да са му противопоставими, както и че към датата на разпределението обезпеченото му вземане все още не е било съдебно установено, поради което и не е можел да се присъедини по реда на чл.456 ал.2 ГПК. Навеждат се е подробни доводи по съществото на спора. Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и постанови акт, с който жалбата срещу изготвеното разпределение от 30.10.2018г. да бъде уважена.

В срока по чл.276 ГПК е постъпил писмен отговор от длъжниците Мариана Л.А., И.А.А., „Мелита Холидейз“ ЕООД, „Олимп 2000“ ЕООД и „Марион“ ЕООД, които оспорват жалбата като неоснователна.

Останалите взискатели по изпълнителното производство, както и длъжникът В.П.Б. не изразяват становище по жалбата.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

С обжалваното решение ОС – Варна се е произнесъл по подадена от настоящия жалбоподател жалба, вх. № 29663/01.11.2018г., с която същият е обжалвал изготвеното по изп.д. № 20187110400038 по описа на ЧСИ Д.П.Я., рег. № 711 разпределение, обективирано в протокол от 30.10.2018г., предявен на страните на 30.10.2018г., в частта относно разпределението само на сумата от 31 686.37 лева съобразно т.1.5 и т.1.5.1. Въведените с жалбата оплаквания са, че съдебният изпълнител в нарушение нормата на чл. 136, ал.1, т.3 от ЗЗД в т.1.5 е разпределена сумата от 29 610, 33лв. на „Алианц Банк България”АД и в т.1.5.1 е разпределена такса за ЧСИ по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 2 076, 04лв., поради което в т.1.6 и т.1.7 е посочен, че не остават суми за разпределение за останалите взискатели, а жалбоподателят не е представил и удостоверение по чл.456 ГПК. Твърди се, че за посоченото вземане „Алианц Банк България”АД не се явява присъединен взискател по изп.дело, нито такъв с посочената привилегия. В тази връзка оспорва претендираните му права на такъв, основани на договор за учредяване на залог върху вземане по реда на ЗЗД от 25.01.2018г., сключен с И.А.А.. Навеждат се доводи за нищожност на този договор поради неопределеност и неликвидност на предмета /заложеното вземане/, и поради неяснота относно задълженото лице по това вземане. Счита, че същият му е непротивопоставим тъй като няма достоверна дата. Твърди се също така, че вземането на И.А. не е в посочения размер, т.к. предвид влязлото в сила в хода на изпълнителното дело решение, с което е уважен предявеният от В.Б. против Мариана А. и И.А. иск с правно основание чл.135 ЗЗД, следва да се приеме, че последният се легитимира като собственик само на ½ ид.ч. от недвижимия имот, поради което и вземането му би било в размер на ½ от неразпределения остатък от продажната цена, като не е отчетен и фактът, че има оставащи неудовлетворени кредитори. Липсват данни за това си вземане банката да се е присъединила и по реда на чл.456 от ГПК. Навеждат се доводи, че в полза на жалбоподателя Ви Би Ем Ди Лимитид има наложена обезпечителна възбрана, поради което се явява присъединен по реда на чл.459 от ГПК взискател и за него е следвало да бъде заделена сума, която да му се предостави след представянето на изпълнителен лист.

Видно от материалите по делото е, че изп.д. № 20187110400038 е образувано въз основа на изпълнителен лист от 26.01.2016г., издаден в заповедно производство по ч.гр.д. № 695/16г. по описа на ВРС, ХХV състав, с който длъжникът В.П.Б. е осъден да заплати на „Алианц Банк България” АД подробно посочени суми, дължими по договор за универсален ипотечен кредит №ПД-13532/13.03.2012г. Първоначално по посочения изпълнителен лист е било образувано на 27.01.2016г. изп.д. № 20167160400164 по описа на ЧСИ Н.Г., рег. № 716. Впоследствие по молба на взискателя от 07.11.2017г. и на осн. чл.427, ал.5 от ГПК производството е било продължено от ЧСИ С.Д., рег. № 718 като на 22.12.2017г. под  № 20177180400555, а след молба на взискателя от 16.01.2018г. същото е прехвърлено на ЧСИ Д.П.Я., образувано на 25.01.2018г. под № 20187110400038.

Съгласно заявеното от взискателя в молбата за образуване от 27.01.2016г. принудителното изпълнение е насочено и срещу самостоятелен обект с идентификатор 10135.2560.236.1.19 по КККР на гр.Варна, одобрени 2008г., находящ се в гр.Варна, ул.”Проф. Л.Нидерле” № 2, представляващ мезонетно жилище с площ от 154, 10 кв.м., при съответни граници, ведно с при-лежащо избено помещение и съответния % ид.ч. от общите части на сградата, както и 5 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор 10135.2560.236, върху който имот е била учредена ипотека в полза на взискателя от съсобствениците М.Л.А. и И.А.А. /н.а.№51/13.03.2012г./.

По искане на взискателя е наложена възбрана върху недвижимия имот, вписана в СВ - Варна на 18.02.2016г. под акт №51, том ІІ, дв.вх.рег. № 2969, вх.рег. № 3008, като не е спорно, а това е установено по делото, че по негова молба от 07.03.2016г. тази възбрана е била вдигната. Заличаването й е вписано в СВ на 10.03.2016г.

При продължаване на изпълнителното производство от ЧСИ С.Д. и впоследствие от ЧСИ Д.П.Я. няма данни за последващо налагане на възбрана върху този имот по искане на Алианц Банк.

Принудителното изпълнение спрямо имота е реализирано. На 25.01.2018г. по изп.д. № 20187110400038 са насрочени опис и оценка, извършени на 23.02.2018г. Проведена е в периода 10.08.2018г.-10.09.2018г. публична продан, приключила с влязло в сила на 08.10.2018г. постановление за възлагане от 20.09.2018г., с което недвижимият имот е възложен на П.Д.Д.за сумата от 187 350 лв. и която сума е предмет на обжалваното разпределение.

На 23.02.2018г., по искане на ЧСИ Л. С. по изп.д. № 20178950401198  е вписана възбрана върху процесния недвижим имот за обезпечение вземанията на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр.София и ТД на НАП Варна от ипотекарния длъжник И.А.А., предмет на събиране по това изпълнително дело, образувано въз основа на изпълнителен лист от 20.06.2017г., издаден по ч.гр.д.№4281/17г. по описа на ВРС, ХХХV състав. Преди изготвяне на разпределението, на основание чл.456 ГПК и издадено удостоверение от ЧСИ С. „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е присъединен като взискател по настоящото изп.д. № 20187110400038.

Присъединени като взискатели, на основание чл.458 ГПК са Държавата и Община Варна за вземания спрямо длъжника Б. и ипотекарните длъжници Мариана А. и И.А..

Удоволетворяването на вземането на взискателя Алианц Банк, предмет на изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изп.д. № 20187110400038, ползващо се с привилегия по чл.136 ал.1 т.3 ЗЗД, следващите му се разноски по изпълнението, дължимите разноски в полза на ЧСИ вр. това вземане, както и на привилегирования взискател по чл.136 ал.1 т.2 ЗЗД – Община Варна, разпределени по т.1.1. – т. 1.4 от процесното разпределение не е обжалвано. Атакувано е извършеното разпределение на остатъка от 31 686.37 лева, от които  29 610.33 лева са разпределени в полза на Алианц Банк и 2 076.04 лева за такса по т.26 ТТРЗЧСИ за ЧСИ, като в тази връзка са и основните спорни въпроси – има ли жалбоподателят качеството на присъединен по право взискател и явява ли се Алианц Банк взискател по настоящото изп.дело, в частност ползва ли се с привилегията по чл.136 ал.1 т.3 ЗЗД вр. вземането си, предмет на образувано пред същия ЧСИ изп.д. № № 20187110400039 въз основа на издаден по ч.гр.д. № 692/16г. на ВРС изпълнителен лист срещу М.Л.А., „Мелита Холидейз” ЕООД, „Олимп 2000” ЕООД и „Марион” ЕООД за солидарно заплащане на суми, дължими по договор за ипотечен кредит № 30263/29.05.2008г., обезпечено с учреден по реда на ЗЗД залог на вземане.  

Във връзка с тези спорни въпроси, по делото е безспорно установено, че на 26.06.2017г. е допуснато обезпечение на предявените от жалбоподателя Ви Би Ем Ди Лимитид против И.А. по гр.д.№197/17г. по описа на ВОС иск с пр.осн. чл.240 от ЗЗД и в условие на евентуалност иск с пр.осн. чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД чрез налагане на обезпечителна мярка възбрана върху горепосочения недвижим имот. Възбраната е вписана в СВ-Варна на 27.06.2017г. Безспорно е и това, че към този момент наложената на 18.02.2016г. изпълнителна възбрана по изп.д. № 20187110400038 вече е била заличена.

Съгласно мотивите по т. 5 на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато изпълнението е насочено върху недвижим имот, присъединени по право са тези взискатели: 1/ в полза на които е допуснато обезпечение чрез налагане възбрана върху същия имот, на осн. чл. 459, ал. 1 ГПК; 2/ ипотекарните кредитори, на осн. чл. 459, ал. 2 ГПК; 3/ кредиторите с наложени възбрани по изпълнителни дела, макар и да не са изрично посочени в закона, са присъединени по право на по-силно основание от тези, в чиято полза е постановена обезпечителна мярка; 4/ държавата на осн. чл. 458 ГПК. Като във всички изброени хипотези /с изкл. на държавата/ присъединени по право са тези взискатели, чиято възбрана, респ. ипотека е вписана преди насочването на изпълнението от конкуриращия взискател върху имота чрез вписването на възбрана съгласно чл. 483 ГПК, защото само тези възбрани, респ. ипотеки стават известни на конкуриращия взискател и само тях съдебният изпълнител е длъжен да установи. Присъединяването по право означава, че те се считат за присъединени взискатели, без да е необходима изрична молба от тях за присъединяване, за разлика от всички други кредитори с изпълнителни листи или образувани въз основа на тях изпълнителни дела при други съдебни изпълнители, които могат да се присъединят само въз основа на писмена молба, на осн. чл. 456, ал. 2 ГПК.

Изхождайки от тези задължителни разяснения, както и тези по т.1 от същото ТР № 2/2013г., че налагането на възбраната е действие съставляващо отпочнато принудително изпълнение спрямо конкретния имот, следва, че жалбоподателят Ви Би Ем Ди Лимитид няма качеството на присъединен по право взискател, тъй като наложената в негова полза обезпечителна възбрана е следваща визирания релевантен момент. Заличаването на вписаната по изпълнителното дело възбрана не е равнозначна на преустановяване принудителното изпълнение спрямо този имот, доколкото липсва изявление от взискателя Алианц Банк в тази насока, доказателство за което са последващите действия по неговата публична продан.

В същото време, наложената в полза на жалбоподателя възбрана не препятства принудителното изпълнение срещу имота, като не е спорно, че до изготвяне на процесното разпределение липсва присъединяване от него и по реда на чл.456 ГПК.

Следователно няма основание Ви Би Ем Ди Лимитид да участва в разпределението, поради което и само на това основание жалбата му срещу същото е неоснователна.

Що се отнася до възраженията относно правата на Алианц Банк, основани на договора за залог на вземане от 25.01.2018г. и разпределените й суми вр. това обезпечение, съдът намира, че същите са относими и релевантни за настоящия спор само при условие, че жалбоподателят имаше качеството на кредитор по изпълнителното дело. С оглед липсата на такова по вече изложените съображение тези доводи не следва да се разглеждат от съда.

В заключение  жалбата на Ви Би Ем Ди Лимитид срещу изготвеното по изп.д. № 20187110400038 разпределение от 30.10.2018г. е неоснователна и правилно е оставена без уважение от окръжния съд.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1402/28.11.2019г. на ОС – Варна, постановено по в.гр.д. № 2776/2018г.

 

            Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: