Решение по дело №1267/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 420
Дата: 1 септември 2021 г.
Съдия: Чавдар Иванов Попов
Дело: 20214430201267
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 420
гр. Плевен , 01.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Чавдар Ив. Попов
при участието на секретаря Станислава Т. Станева
като разгледа докладваното от Чавдар Ив. Попов Административно
наказателно дело № 20214430201267 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. от ЗАНН
С наказателно постановление № 21-0940-000281 от 09.06.2021 година,
издадено от Н-к РУ Пордим към ОДМВР-Плевен, на М. М. Д. с ЕГН:
********** на основание чл. 53 от ЗАНН, във връзка с чл.638, ал.3 от КЗ, е
наложена административна санкция ГЛОБА в размер на 400 /четиристотин/
лева.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят, който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като
незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят, който е редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът, редовно призован, не се представлява. Счита жалбата за
неоснователна и недоказана, като моли да се потвърди наложеното наказание,
и същата да бъде оставена без уважение. В случай, че жалбата бъде уважена и
в хода на съдебното производство жалбоподателят претендира разноски за
адвокатски хонорар, моли размерът на присъдените разноски да бъде
съобразен с предвидения в Наредба №1 за минималните адвокатски
1
възнаграждения.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
С оглед датата на връчване на наказателното постановление на
жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата и пред наказващия орган
съдът счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН,
поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана. Същата е
неоснователна.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Наказателното постановление е издадено за това, че на 22.05.2021г. в
10:07ч., в г***, като водач на лек автомобил - „***, държава България, при
обстоятелства: ***, ул.“***“ №7, с посока на движение към кръгова връзка,
управлява лек автомобил „*** - собственост на *** като при проверката не
представя сключен действащ договор за задържителна застраховка ГО на
автомобилистите към 22.05.2021г. Наложено му било наказание по чл.638,
ал.3 от КЗ.
Така изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от
събраните по делото доказателства. Съдът възприема и кредитира
показанията на разпитаните в съдебно заседание актосъставител ХР. ИЛ. ИЛ.
и свидетелят Б. Г. Ш., от които се установява, времето и мястото на
извършеното и личността на извършителя. Безспорно не бе установена
различна фактическа обстановка в хода на съдебното следствие от тази,
описана в АУАН и НП.
Възраженията на жалбоподателя се явяват изцяло неоснователни и
недоказани.
На първо място възражението,че е налице основанието да приложението
на чл.28 от ЗАНН, се явява неоснователно. Също така, обстоятелството, че
автомобилът е собственост на друго лице не извинява жалбоподателя за това
да знае дали всички документи на автомобила са изрядни. В самият чл. 638,
ал.3 от КЗ ясно е записано, че отговорност носи и лице, което не е
2
собственик, но управлява моторно превозно средство във връзка, с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Не са налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН. Деянието
не е резултатно по своя характер и е осъществено чрез бездействие. Касае се
за формално нарушение, което не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид.
Затова съдът приема, че *** Д. с ЕГН: **********, виновно е осъществил
с деянието си признаците на състава на административно нарушение по
смисъла на чл.638, ал.3 от КЗ, поради което законосъобразно наказващият
орган е приел за извършено това нарушение и е наложил наказание за него.
При проверката на цялото административнонаказателно производство, която
извърши съда, не се констатираха нарушения на процесуалния и материалния
закон, които да водят до отмяна на НП. Не се констатира нарушаване правото
на защита на жалбоподателя. Размерът на наказанието е фиксиран, поради
което същото НП следва да се потвърди изцяло.
Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0940-000281 от
09.06.2021 година, издадено от Н-к РУ Пордим към ОДМВР-Плевен, с което
на *** Д. с ЕГН: **********, на основание чл. 53 от ЗАНН, във връзка с
чл.638, ал.3 от КЗ, е наложена административна санкция ГЛОБА в размер на
400 /четиристотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Регионален административен
съд-Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3

Съдържание на мотивите

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. от ЗАНН
С наказателно постановление № 21-0940-000281 от 09.06.2021 година, издадено от Н-
к РУ Пордим към ОДМВР-Плевен, на М. М. Д. с ЕГН: ********** на основание чл. 53 от
ЗАНН, във връзка с чл.638, ал.3 от КЗ, е наложена административна санкция ГЛОБА в
размер на 400 /четиристотин/ лева.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят,
който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. В съдебно
заседание жалбоподателят, който е редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът, редовно призован, не се представлява. Счита жалбата за неоснователна и
недоказана, като моли да се потвърди наложеното наказание, и същата да бъде оставена без
уважение. В случай, че жалбата бъде уважена и в хода на съдебното производство
жалбоподателят претендира разноски за адвокатски хонорар, моли размерът на присъдените
разноски да бъде съобразен с предвидения в Наредба №1 за минималните адвокатски
възнаграждения.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
С оглед датата на връчване на наказателното постановление на жалбоподателя и
датата на депозиране на жалбата и пред наказващия орган съдът счита, че последната е
подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде
разгледана. Същата е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Наказателното постановление е издадено за това, че на 22.05.2021г. в 10:07ч., в г***,
като водач на лек автомобил - „***, държава България, при обстоятелства: ***, с посока на
движение към кръгова връзка, управлява лек автомобил „*** - собственост на *** като при
проверката не представя сключен действащ договор за задържителна застраховка ГО на
автомобилистите към 22.05.2021г. Наложено му било наказание по чл.638, ал.3 от КЗ.
Така изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от събраните по
делото доказателства. Съдът възприема и кредитира показанията на разпитаните в съдебно
заседание актосъставител ХР. ИЛ. ИЛ. и свидетелят Б. Г. Ш., от които се установява,
времето и мястото на извършеното и личността на извършителя. Безспорно не бе установена
различна фактическа обстановка в хода на съдебното следствие от тази, описана в АУАН и
НП.
Възраженията на жалбоподателя се явяват изцяло неоснователни и недоказани.
На първо място възражението,че е налице основанието да приложението на чл.28 от
ЗАНН, се явява неоснователно. Също така, обстоятелството, че автомобилът е собственост
на друго лице не извинява жалбоподателя за това да знае дали всички документи на
автомобила са изрядни. В самият чл. 638, ал.3 от КЗ ясно е записано, че отговорност носи и
лице, което не е собственик, но управлява моторно превозно средство във връзка, с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Не са налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН. Деянието не е
резултатно по своя характер и е осъществено чрез бездействие. Касае се за формално
нарушение, което не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните
1
нарушения от същия вид.
Затова съдът приема, че *** Д. с ЕГН: **********, виновно е осъществил с деянието
си признаците на състава на административно нарушение по смисъла на чл.638, ал.3 от КЗ,
поради което законосъобразно наказващият орган е приел за извършено това нарушение и е
наложил наказание за него. При проверката на цялото административнонаказателно
производство, която извърши съда, не се констатираха нарушения на процесуалния и
материалния закон, които да водят до отмяна на НП. Не се констатира нарушаване правото
на защита на жалбоподателя. Размерът на наказанието е фиксиран, поради което същото НП
следва да се потвърди изцяло.
Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
2