Номер 120426.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 06.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20203100501771 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба от ГД»Гранична полиция», чрез
процесуалния представител – юрисконсулт А.Н., срещу решение № 1708/30.03.2020г. по
гр.д.№16205/2019г. на ВРС, с което въззивникът е осъден да заплати на И. П. И. сумата от
1330,04лв., представляваща сбор от дължимо и незаплатено допълнително трудово
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 15.10.2016г. – 30.09.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска –
09.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 157,34лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 01.11.2016г.-09.10.2019г. на основание чл.178,
ал.1, т.3, вр. Чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД., както и 400лв. разноски по делото.
Gалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението.
Излага, че съдът не е обсъдил в цялост и реално не е проложил относимите нормативни
актове, действали и уреждали дейността на слжителите в МВР през процесния период.
Въззивникът оспорва изводите на първоинстанционния съд досежно субсидиарното
приложение на общия закон – КТ и приетите въз основа на него подзаконовите нормативни
актове – НСОРЗ относно преизчисляването на нощното работно време в часове дневно
работно време, доколкото между въззивника и въззиваемия е учредено служебно
правоотношение, чието съдържание е нормативно регламентирано от специалните правни
норми, обективирани в ЗМВР и приетите въз основа на него подзаконови нормативни актове
– Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. на Министъра на вътрешните работи. Според
жалбоподателя не е налице празнота в специалното трудово законодателство, което да
обуслови субсидиарното приложение на общите норми. Но счита, че дори да се приложат
последните, то те не могат да дерогират приложението на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 81213-
776, съгласно която продължителността на нощното работно време не следва да надвишава
1
8 часа, което обуславя извода, че коефициентът не е 1.143, а – 1, доколкото съотношението
между продължителността на дневното работно време и нощно такова дава този резултат.
Твърди, че за всеки отработен час в периода от 22:00 часа до 06:00 часа, на служителите на
МВР се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер на 0.25 лева на отработен
час, което също е израз на наличие на специални норми, уреждащи отношенията във връзка
с отчитането и заплащането на нощния труд на държавните служители в МВР, изключващи
приложението на общия ред.
Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявените
искове да се отхвърлят като неоснователни, като се присъдят разноските по делото.
Чрез депозирания в срока по чл. 263 от ГПК писмен отговор, въззиваемият оспорва
въззивната жалба. Излага съображения за правилност и обоснованост на
първоинстонционния съдебен акт. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а
първоинстнационното решение –потвърдено, като му бъдат присъдени направените
съдебно-деловодни разноски.
На основание чл.267, ал.1 ГПК, при извършена служебна проверка, съдът констатира,
че въззивната жалба е допустима- подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, отговаря на
изискванията за редовност по чл.260 и чл.261 ГПК.
ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо, след извършване на
проверка в обхвата на разпоредбата на чл.269 ГПК.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл.
269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Релевираните от въззивника такива се свеждат до преценката правилно ли е приложен
материалния закон.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:
Ищецът И. П. И. е предявил осъдителен иск с правно основание чл.178, ал.1,т.3, вр.
чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР за осъждане ответника да заплати сумата от 1330,04 лева
претендирани, като размер на незаплатено, дължимо възнаграждение за положен
извънреден труд за периода 15.10.2016г. - 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата и сумата от 157,34лв., представляващи мораторна лихва, считано от първо число
на месеца, следващ изтичането на съответния тримесечен период 01.11.2016г. до
09.10.2019г. на основание чл.86 ЗЗД. В исковата молба, ищецът е изложил, че в периода от
15.10.2016г. - 30.09.2019г. е заемал длъжостта „старши полицай“ в ГПУ летище – гр.Варна
към РДГП Аерогари, която е на структурно подчинение на ГД“Гранична полиция“ при
МВР. и статутът му определен от длъжността е на държавен служител. За посочения период
2
е положил часове нощен труд, който преизчислен съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, не му е
заплатен.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна ГД“Гранична полиция“ е депозирала
отговор на исковата молба, в който не оспорва обстоятелството, че в посочения период,
ищецът е полагал труд по служебно правоотношение в МВР. Оспорва иска по
основателност с възражение, че е заплатил всички отработени от ищеца часове извънреден
труд. Излага, че продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8 часа на
всеки 24 часа според действащи специални норми на ЗМВР и Наредба № 8121з-
776/29.07.2016г. Счита, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е
неприложима в случая. Посочва, че съгласно заповед №8121з-791/28.10.2014г. за всеки
отработен час или част от него между 22.00часа и 6.00часа на държавния служител се
изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25лв. и твърди, че това
възнаграждение е заплатено на ищеца.
Безспорно в първоинстонционното и настоящото въззивно производство е, че между
страните за процесния период е било налице служебно правоотношение, което определя на
въззиваемия статут на държавен служител. Не е спорно и обстоятелството, че служителят е
назначен на пълно работно време и е работил на 12-часови смени, съгласно утвърден
график, при сумарно отчитане на работното време.
Основният спорен въпрос в първоинстанциононото и въззивното производство е
правен и се свежда се до това, дали към настоящото служебно правоотношение, предвид
специфичния статут на държавните служители в МВР, регламентиран от специалния закон –
ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, са приложими
общите разпоредби на трудовото законодателство, предвиждащи преизчисляване на нощния
труд в часове дневен труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултатът от
изчислението да се счита за извънреден труд, респективно да се начисли и изплати
съответно възнаграждение за такъв труд.
Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени –
сумирано за тримесечен период. Според ал. 5 на същия текст работата извън редовното
работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни
дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за
служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени.
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на
МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Последните са регламентирани в чл. 178 ЗМВР и сред тях в ал. 1, т. 3 е и това за извънреден
труд. С разпоредбата на чл. 179, ал.1 ЗМВР е регламентирано допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22:00 часа до 06:00 часа. До изменението
3
на чл. 179, ал. 2 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017г. условията и редът за изплащане на
възнаграждението за нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните
работи, а след изменението с наредба на министъра на вътрешните работи се определят
условията и редът, а техният размер – с негова заповед. В чл.179, ал.4 ЗМВР е разписано, че
на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със
закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР. Според нормата
на чл.187, ал.9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители, извън
редовното работно време, режимът на дежурството, времето за отдих и почивките се
определя с наредба на министъра на вътрешните работи. За процесния период действаща е
била Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издадена от Министъра на вътрешните
работи /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016 г./,отменена с решение № 16766/10.12.2019г.,
постановено по адм. д. № 8601/2019г. по описа на ВАС, петчленен състав. На основание чл.
195 АПК Наредбата, като подзаконов нормативен акт, се счита за отменена от деня на
влизане в сила на съдебното решение, тоест от 10.12.2019г. Посочената наредба урежда реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Според разпоредбата на чл. 3, ал. 3
от Наредбата, при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22:00 часа и 06:00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период. В действащата в процесния период Наредба № 8121з-
776/29.07.2016г. няма изрично предвидено основание за преизчисляване на положения от
ищеца нощен труд с коефициент 1.143. Такова е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-
407/11.08.2014 г. /обн. ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., ДВ, бр.
40/02.06.2015г./, съгласно която разпоредба при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22:00 часа и 06:00 часа за отчетния период се
умножава по 0.143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за
отчетния период.
Липсата на изрична норма обаче съдът приема, че не може да се тълкува като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове
нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Затова и приложение за
така неуредения въпрос следва да намери общото трудово законодателство. В чл. 9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, който възлиза на 1.143. Предвид посоченото, следва да се
направи обоснован извод, че исковата претенция е доказана в своето основание.
По отношение на размера й, съдът кредитира изцяло приетото по делото заключение
на проведената пред първоинстонционния съд ССЕ. От него се установява, че стойността на
допълнителното възнаграждение за извънреден труд, получен при преизчисляване на
положения нощен труд в дневен с коефициент 1.143 за периода 15.10.2016г. – 30.09.2019г. е
1330,04лв. за 188часа.
По изложените съображения и предвид липсата на доказателства, установяващи
заплащане на претендираното допълнително възнаграждение, съдът приема, че така
4
предявения иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло. Основателно в този смисъл е
и искането за присъждане на законна лихва върху сумата 1330,04лв., считано от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. От заключението на
ССчЕ се установява и основателността на акцесорната претенция за обезщетение за забава в
размер на 157,34лв.
С оглед изхода от спора, в тежест на въззивника следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски в настоящото производство. На въззиваемия следв ада се
присъдят на основание чл.78, ал.1 ГПК сторените пред настоящата инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 360лв., доказателства за които са представени.
Мотивиран от горното, съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1708/30.03.2020г., постановено по гр.д.№16205/2019г.
по описа на РС-Варна.
ОСЪЖДА ГД»Гранична полиция» при МВР, с адрес гр.София, бул.“Княгиная Мария
Луиза“ № 46 да заплати на И. П. И. , с ЕГН ********** сумата 360 лева, представляваща
разноски направени във въззивното производство, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5