№ 227
гр. Ботевград, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:******
при участието на секретаря *****
като разгледа докладваното от ****** Административно наказателно дело №
20221810200376 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Предметът на делото:
Наказателно постановление /НП/ № 263 от 08.07.2022г. на инж. *****,
Директор РДГ – София, упълномощен със заповед РД 49-199/16.05.2011г. на
Министъра на земеделието и храните, с което на основание чл. 257, ал. 1, т. 1
и чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, на Ц.
И. Г., ЕГН ****** е наложено административно наказание "глоба" в размер от
300 лв., за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 ЗГ във връзка с чл. 12б, ал. 2 от
Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.
Становищата на страните:
Наказаното лице обжалва така издаденото НП с искане за отмяна му.
Релевираните въззивни основания са за допусната незаконосъобразност,
съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила от
Административно наказаващия орган /АНО/, аргументирани в жалбата.
Поради това се иска отмяна на НП.
Пред РС-Ботевград жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За
него се явява упълномощения му представител – адв. И. Ж. от САК, който
заявява, че подържа жалбата. Според него, в хода на делото се доказало, че
1
жалбоподателят не е извършил нарушението за което му е издадено НП, а
именно, че сечта е извършена така, както е маркирана, а маркирацията, която
е извършена на терен, е извършена съгласно документацията, която се
изисква за съответния вид маркирация. Не е имало маркиране за извършване
на друг вид сеч или нарушение от страна на жалбоподателя. Поради това
приема, че обжалваното НП е абсолютно неправилно и незаконосъобразно, и
моли съда да постановите решение, с което да го отмени. Претендира и
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззивната страна – директор на Регионална дирекция по горите-
гр.София, чрез пълномощника си ст.юрисконсулт И. Х. в съдебно заседание
представя писмена защита, в която излага че в Акта за установяване на
административно нарушение/АУАН/ и НП е точно описано нарушението,
мястото и времето на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. Предвид
изложеното моли жалбата да бъде отхвърлена, а НП, с което е наложена глоба
- потвърдено. Направено е възражение за прекомерност на разноските.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
На 14.03.2022 година служители на РДГ – София установили в отдел
отдел 133, подотдел „п1“, в землището на с.Калугерово – държавна горска
територия, за който е издадено позволително за сеч № **** от 14.01.2022г. на
Ц. И. Г. – в качеството му на лице по чл. 108, ал. 2 от Закона за горите,
регистриран лесовъд към „********“ ЕООД, че в периода от 17.01.2022г. до
21.01.2022г., последният в качеството на лице отговорно за осъществяването
на контрол върху дейността по добив на дървесина в отдел 133, подотдел
„п1“, в землището на с.Калугерово – държавна горска територия, не е
изпълнил задължението си да следи за спазването на правилата за сеч, като е
допуснал започване на сечта, без да е уведомил писмено РДГ София, за това,
че извършеното маркиране не съответства на посочената в позволителното за
сеч, вид сеч, а именно – маркирани са групи дървета, вследствие на което са
оформени котли на места, в които няма възобновяване. До момента на
проверката, при очакван добив от 39 м.куб лежаща маса са експедирани 46,
75 м. куб дърва. За проверката бил съставен констативен протокол. На
2
нарушителя бил съставен акт за установяване на административно нарушение
(АУАН), който той подписал. Нарушението било квалифицирано като такова
по 257, ал. 1, т. 1 ЗГ във връзка чл. 12б, ал. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012
г. за контрола и опазването на горските територии.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е
издадено и обжалваното наказателно постановление, с което
административно наказващият орган е възприел изцяло констатациите в него,
като е приел, че са нарушени разпоредбите 257, ал. 1, т. 1 ЗГ във връзка чл.
12б, ал. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии, за което е наложил на жалбоподателя административно
наказание "глоба" в размер от 300 лв.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, а именно: показанията на свидетелите В. Т.
М., П. Д. и П. И.; АУАН № 263/2022г.; констативен протокол № 008992 от
14.03.2022 г., съставен от В. М.; доклад на главен специалист ГИ В. М. до
директора на РДГ-София; позволително за сеч № ****; карнетен опис;
превозен билет -1бр.; заповед на министъра на земеделието и горите № Рд-
49-194 от 16.05.2011г., известие за доставяне на обжалваното наказателно
постановление обр. 243, с дата на получаването му - 22.07.2022г. и др.
Писмените доказателства са обективни, непредубедени и достоверни.
Показанията на свидетелите В. Т. М., П. Д. и П. И. са последователни, звучат
достоверно, почиват на непосредствени впечатления, за които свидетелите
имат спомен, а и защото съдържанието им /фактическите данни/ намират
пълна опора в събрания и проверен по делото писмен доказателствен
материал, пряко изясняват доказуемия факт по делото, с който са в причинна
връзка.
Същото не може да се каже за показанията на св. Н. И. Ц., които не само
по отношение на детайлите, но и за съществените обстоятелства на
пресъздаваната ситуация са вътрешнопротиворечиви и не съответсват на
другите събрани и проверени доказателства. При оценка за достоверност на
възпроизведените от тези свидетели фактически данни се установява
очевадна липса на последователност. Цитиран дословно /“ На проверката не
съм присъствал и не съм бил там. По билетите са извозени 46 кубика и малко
отгоре.“/, /“ Когато освидетелствах сечището в него имаше не отсечени
3
маркирани стъбла / дървата не бяха отрязани/. Към момента на проверката се
извозени 46,75 кубика, а на терен има и неотсечени маркирани дървета, като
това е нормално…“/, /“ Тази вид сеч постепенно-котловинна с изсичане на
подлеса допуска отваряне на котли, като на 1 хектар /това са 10 декара/ се
отварят 2 бр. котела по 1 декар на голо, в местата където има възобновяване
/млади укрепнали фиданки от благун и цер/. Нашият горски знае как се
маркира. Като отидох след сечта видях, че има отворени котли…“/.
Показанията на този свидетел съдържат несъответна информация с
останалите доказателства, вкл. възпроизведените възприятия на другите
свидетели – на св. В. Т. М., П. Д. и П. И.. Поради това съдът прие, че това
гласно доказателствено средство не е надежден източник на доказателства.
Показанията на св. П. М. Х.и не съдържат описание на факти, което да
бъде противопоставено на показанията на останалите свидетели за
обстоятелствата, предмет на делото доколкото същият излага, че не е
присъствал на проверката и няма какво да кажа по случая. Ето защо съдът не
поставя показанията му в основата при изложение на фактическата
обстановка.
От заповедта № РД-49-199/16.05.2011 г на Министъра на земеделието и
храните, се установява, че административно наказващият орган е разполагал с
териториална и материална компетентност.
От позволително за сеч № **** се установава, че за процесния отдел и
подотдел е издадено позволително за сеч на името на Ц. И. Г., с което се
разрешава извършване на сеч в имота за срок от 17.01.2022г. до 23.12.2022г.
От констативен протокол № 008992 от 14.03.2022 г., се установява, че
служителите на РДГ – София са установили, че процесното сечище било
предоставено да се ползва от фирмата „********“ ЕООД, с редовно издадено
позволително за сеч, в което са посочени параметрите на добива на
дървесина, както и сроковете за извършване, както и че в периода от
17.01.2022г. до 21.01.2022г., жалбоподателят, в качеството на лице отговорно
за осъществяването на контрол върху дейността по добив на дървесина в
отдел 114, подотдел „з" - Държавна горска територия, не е изпълнил
задължението си да следи за спазването на правилата за сеч, като е допуснал
започване на сечта, без да е уведомил писмено РДГ София, за това, че
извършеното маркиране не съответства на посочената в позволителното за
4
сеч, вид сеч, а именно – маркирани са групи дървета, вследствие на което са
оформени котли на места, в които няма възобновяване, поради което, до
момента на проверката, при очакван добив от 39 м.куб лежаща маса са
експедирани 46, 75 м. куб дърва.
Установили, че за процесния отдел и подотдел е издадено позволително
за сеч на името на Ц. И. Г..
Същата фактическа обстановка е отразена и в съставения АУАН, връчен
на жалбоподателя без възражения.
При така установената фактическа обстановка и направения по-горе
доказателствен анализ съдът достига до следните правни изводи:
Издаденото НП е от вида на обжалваемите. Спазен е преклузивният
четиринадесетдневен срок от връчването на НП /22.07.2022г./, установен в
чл.59 ал.2 от ЗАНН срок при депозиране на жалбата. Видно от приложеното
заверено копие на известие за доставяне обр. 243 обжалваното НП е връчено
на жалбподателя на 22.07.2022г., като жалбата срещу него е депозирана в
законоустановения четиринадесетдневен срок – на дата 03.08.2022г., видно от
отбелязването върху жалбата.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ, нарушенията по
закона и подзаконовите актове по прилагането му се установяват с актове на
служителите в Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури,
които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско образование, както и
определените със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителната
агенция по горите. Следователно, с факта на съставяне на процесния АУАН
от свидетеля В. М. и с оглед заеманата от него длъжност - „главен горски
инспектор" при РДГ –София, за което данни са изложени непосредствено
при снемане на самоличността на лицето и в писмените доказателства, се
обосновава извод за надлежна материална компетентност на актосъставителя
по ЗГ. Спазени са и давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и в двете
хипотези както тримесечния от датата на установяване на процесното
нарушение, станало със съставяне на цитирания констативен протокол, на
която дата може да се приеме, че е бил открито и санкционираното лице, така
и едногодишния от датата на извършване на деянието.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган, оправомощен с т. 1
от представената Заповед № РД 49-199/16.05.2011 г. на Министъра на
5
земеделието и храните.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Правилно административно наказващият орган е издирил и приложил
материалния закон. Член 108, ал. 3 от ЗГ гласи: „Лицето по ал. 2, на което е
издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за
предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива
на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред,
определен с наредбата по чл. 148, ал. 11, до освидетелстване на сечището.“.
Не е спорно по делото, че жалбоподателят има качеството лице по чл. 108,
ал.2 от ЗГ, като в тази връзка има признание от него във въззивната жалба,
както и конкретни доказателства в а.н. дело.
Именно в качеството му на лице, упражняващо лесовъдска дейност,
вписано в съответния публичен регистър, жалбоподателят е следвало да
контролира сечта, извършвана в отдел 133, подотдел „п1“, в землището на
с.Калугерово – държавна горска територия за периода от 17.01.2022г. до
21.01.2022г. Това негово задължение произтича от разпоредбите на чл. 12б,
ал. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии. Съгласно ал. 2 в случаите, когато извършеното маркиране не
съответства на посочения в позволителното вид сеч, лицата по чл. 108, ал. 2
ЗГ са длъжни преди започване на сечта да уведомят писмено съответната
РДГ, като в случай че маркирането е в държавни или общински горски
територии – и съответното ДГС/ДЛС или община.
В конкретния случай жалбоподателят не е изпълнил задължението си да
уведоми РДГ, поради което е извършил нарушение на посочените в АУАН и
НП законови разпоредби. Така се е стигнало и до незаконна сеч –
разстройване на насаждението /изсечени по-голям брой дървета, на които
места не е имало обособен укрепнал подраст/, което би било избегнато ако
жалбоподателят като лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ беше изпълнил
задължението си. Сам по себе си този факт сочи към извод за неефективно
изпълнение на задълженията, за проявено бездействие под формата на
дължим, но неупражнен контрол.
Описани са обстоятелствата, при които е извършено нарушението.
Индивидуализирани са както в АУАН, така и в НП имота и подотдела, в
които е извършено нарушението. В АУАН и НП са посочени нарушените
6
разпоредби на Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските
територии и ЗГ. Административнонаказателното производство започва със
съставяне на АУАН /а не с констативен протокол/, който АУАН е надлежно
връчен на жалбоподателя, същия е направил възражения, и е упражнил
правото си на жалба, поради което не е нарушено правото му на защита.
По наказанието:
Досежно размера на наложената санкция, същата е определена
законосъобразно, в минималния размер. Правилно и обосновано
административно наказващият орган е приел, че не е налице маловажен
случай, предвид характера на засегнатите обществени отношения.
Нарушителят има качеството на лице по чл. 108, ал. 2 от Закона за горите,
което предполага по – завишени изисквания към същия в отношението му
към опазването на държавното горско стопанство.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление се
явява законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора на административно наказващия орган не се
дължат разноски, доколкото не са претендирани и съдът не дължи
произнасяне.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-
Ботевград, въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 263 от 08.07.2022г.
на инж. *****, Директор РДГ – София, упълномощен със заповед РД 49-
199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните, с което на
основание чл. 257, ал. 1, т. 1 и чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите и чл. 53,
ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, на Ц. И. Г., ЕГН ****** е наложено административно
наказание "глоба" в размер от 300 лв., за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 ЗГ
във връзка с чл. 12б, ал. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София
област в 14-дневен срок от съобщението.
7
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
8