№ 206
гр. Русе, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Гражданско дело №
20214520101368 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.92 от ЗЗД.
Ищецът “ЮБЦ“ ЕООД-София твърдят, че на 17.07.2017 г. между
“Теленор България“ ЕАД и ответницата, за срок от 24 месеца, бил сключен
договор за услуги за ползването на мобилен номер **********, при избран
тарифен план Тотал с абонаментна такса от 24,99 лв., с вкл.ДДС, платима от
клиента до 25-то число на месеца.
Сочат, че потребителят не престирал дължимата цена на доставчика за
времето 25.12.2017 г.-24.04.2018 г.Това неизпълнение ангажирало
договорната отговорност на ответницата по т.11 от процесния договор за
услуги, като във връзка с чл.75 вр. чл.19 б. „б“ и “в“ от ОУ на мобилния
оператор, дружеството прекратило едностранно индивидуалния договор и
издало крайна фактура № *********/ 25.04.2018 г., в която била включена
неустойка за предсрочното прекратяване на контракта в размер на 150,99 лв.,
от която претендират само 74,97 лв. ( съдът погрешно е приел в доклада си
стойността от 66,17 лв.-сумата не касае това вземане.Ищецът е посочил в
молбите си как е формирал размера на иска, а именно това е трикратният
размер на уговорения между ответницата и първоначалния кредитор месечен
абонамент от 24,99 лв. или 74,97 лв., а не 66,17 лв.Налице е допусната
1
очевидна фактическа грешка, която следва да се изправи при постановяване
на решението).
Ищецът твърди, че на 30.03.2018 г. процесният абонамент бил
деактивиран.Сочат, че като клиент на обществената телекомуникационна
мрежа на „Теленор България“ ЕАД, ответницата се е съгласила и е приела
ОУ на оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни
услуги. Според чл.49 от тях, дружеството има право да получава в срок
всички плащания, дължими от абоната в уговореното количество и на
уговореното място.Според чл.71 потребителят е длъжен да заплаща
определените от “Теленор България“ цени по начин и в срокове за плащане,
посочени в чл.27 от ОУ, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-
късно от 18 дни след датата на издаването й.Незаплащането от ответницата в
срок на издадените от доставчика фактури за ползвани мобилни услуги,
обусловило правото на дружеството /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно
индивидуалния договор на абоната.
Твърдят, че въз основа на Договор за цесия от 29.11.2019 г. са встъпили
в правата на прехвърлителя на вземането “Иновативни финанси“ ЕООД,
което дружество от своя страна е цесионер и собственик на вземания по
Договор за цесия от 12.07.2019 г., сключен с “Теленор България“, с
Приложение № 1 към него. Сочат, че длъжницата е била надлежно уведомена
за прехвърлянията на дълга.
Искат ответницата да бъде осъдена да им заплати горепосочената
неустойка във връзка с предсрочното прекратяване по нейна вина на договора
с мобилния оператор от 17.07.2017 г.Търсят се разноски по делото.
Ответницата ПЛ. ИВ. П. не се явява в съдебно заседание.Назначеният й
процесуален представител оспорва иска по основание, включително
активната процесуална легитимация на ищеца.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
По делото е представен двустранно подписан Договор за мобилни
услуги от 17.07.2017 г., при Общи условия, сключен между ответницата и
“Теленор България“ ЕАД за предпочетен мобилен номер ********** и избран
абонаментен план Тотал с месечна абонаментна такса от 24,99 лв., с вкл.
ДДДС, с уговорен срок на действие от 24 месеца-до 17.07.2019 г.Приложена е
2
ценовата листа на дружеството, действала към него момент.
Представени са Общите условия на мобилния оператор.Ответницата е
удостоверила с подписа си, че последните са й били връчени.Съгласно чл.26
от ОУ, при ползване на услуги чрез индивидуален договор, заплащането на
ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава
ежемесечно на името на потребителя.При сключване на индивидуален
договор всеки потребител, страна по договора, бива уведомен за датата от
месеца, на която ще му бъде издавана фактура.Неполучаването на такава не
освобождава абоната от задължението му за плащане на дължимите
суми.Според чл.49 от ОУ, доставчикът има право да получава в срок всички
плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на
уговореното място.
По делото са приложени два броя фактури,касаещи отчетен период
25.12.2017 г.-24.02.2018 г.Според тях, за посоченото време абонатът е
следвало да заплати на дружеството цена за доставените услуги в общ размер
на 71,31 лв.Ищецът е заявил, че следващата се сума на оператора по това перо
е била 66,17 лева, с вкл. ДДС. В настоящото производство не се твърди и не
са ангажирани доказателства ответницата да е погасила посочената
стойност.Съгласно чл.31а от ОУ, при наличие на неплатени месечни
задължения на абоната, операторът го кани да погаси дълга и при изтичане на
срока за плащане, указан във всяка от издадените месечни фактури,
последователно ограничава първо изходящите обаждания, впоследствие и
входящите обаждания на клиента. Според чл.75 от ОУ, при неспазване на
което и да е задължение по част XIII от същите или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, “Теленор“ има
право незабавно да ограничи предоставянето на услугите или при условията
на т.19б б.“в“ да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя
или да откаже сключване на нов договор с него.По делото няма спор, че на
30.03.2018 г. процесният номер е бил деактивиран.
Съгласно условията на договора, в случай на прекратяването му преди
изтичане на уговорения срок по вина на потребителя, последният дължи на
насрещната страна неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок.
На 25.04.2018 г. операторът издал фактура, в която начислил на абоната
3
неустойка за предсрочно прекратяване на контракта в размер на 150,99 лв.
Предмет на настоящия спор е само сумата от 74,97 лв. Страните нямат
разногласие относно размера на вземането.Ищецът твърди, че претенцията им
е съобразена с постигната Спогодба между доставчика на услугата и КЗП от
11.01.2018 г. относно начина на формиране на неустойките при предсрочно
прекратяване на договорен абонамент-до трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти.
Представен е Договор за цесия от 29.11.2019 г., сключен между ищеца и
“Иновативни финанси“ ЕООД, по силата на който “ЮБЦ“ встъпили в правата
на прехвърлителя за процесното вземане, което другото дружество от своя
страна придобило от първоначалния кредитор с Договор за цесия от
12.07.2019 г. с Приложение № 1 към него (л.10-л.27).“Теленор България“
ЕАД упълномощили цесионера да уведоми длъжника за прехвърлянето на
дълга (л.29).Представено е уведомление, с което “Иновативни финанси“
известили ответницата за двата договора за цесия.Липсват данни документът
да е връчен на длъжницата.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
За да бъде уважен така предявеният иск, ищецът следва да докаже
възникване на посоченото в исковата молба облигационно отношение между
неговия праводател и ответницата, че дружеството-доставчик е било
изправна страна и е осигурявало на абоната услугите, предмет на договора,
настъпване на предпоставки да се търси уговорената с насрещната страна
неустойка в заявения размер, и надлежното встъпване на “ЮБЦ“ ЕООД в
правата на първоначалния кредитор.
По делото няма спор, че “Теленор България“ ЕООД са били изправен
съконтрахент, както и че виновното поведение на клиента е довело до
предсрочното прекратяване на контракта.
Ищецът твърди, че е кредитор на ответницата, като правата му
произтичат от договор за цесия от 29.11.2019 г., предхождан от друго
прехвърляне на вземането в полза на трето за спора лице, явяващо се цедент
по отношение на “ЮБЦ“ ЕООД.По делото са представени доказателства, че
“Иновативни финанси“ са били надлежно оправомощени от първоначалния
кредитор да уведомят длъжницата за извършената цесия. Доколкото
цесионерът действа като пълномощник на цедента, а не от свое име, няма
4
законова пречка последният да упълномощи друго лице, в това число и самия
цесионер, да извърши уведомяването.В представения по делото документ се
съдържа известие и относно договора, от който ищецът черпи правата си по
отношение на ответницата. Последната, чрез назначения особен
представител, е оспорила съобщаването на цесиите.Действително до
завеждане на настоящото дело липсват данни за уведомяване на лицето за
извършените прехвърляния на дълга.Съдът приема, че това е станало с факта
на връчване на книжата по делото, при възприемане на наложилата се
практика с Решение № 114/07.09.2016 г. по т.д. № 362/2015 г. на ВКС, II т.о. и
Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.о., Решение №
3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т.о., Решение № 78/09.07.2014
г. по т.д. № 2352/2013 г. на ВКС, I т.о. и Решение № 46/25.05.2017 г. по т.д. №
572/2016 г. на ВКС, I т.о. В тази връзка съдът намира, че ищцовата страна е
обосновала активната си процесуална легитимация по спора.
Ищецът счита, че насрещната страна му дължи неустойка, поради
виновното неизпълнение на договорното задължение да престира уговорената
цена на доставчика, съобразно неустоечната клауза по контракта, като
размерът на вземането е редуциран от кредитора до стойността на три
месечни абонамента. Според чл.92 ал.1 от ЗЗД, неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.Ответната страна е изразила
съгласие с размера на иска, като е оспорила неговата основателност.
Според трайната практика на ВКС, неустойката е съпоставима с
очакваните към момента на сключване на договора вреди.Последните следва
да се разгледат на плоскостта на кредиторовия интерес от изпълнението, за да
се прецени, неустойката обезщетява ли вреди над обичайните или изпълнява
наказателна функция ( Решение № 66/23.08.2019 г. по т.д.№ 2131/2018 г., I т.
о. на ВКС).
Съдът намира, че процесната клауза за неустойка е нищожна поради
противоречие с добрите нрави и нарушаване на императивната потребителска
закрила.При прекратяване на договора възниква отговорност за обезщетение
за накърнения негативен интерес на кредитора, но в случая размерът на
предвидимите за доставчика на услугата вреди не е съизмерим с дължимото
до края на срока на контракта. След прекратяването на договора, операторът е
5
във възможност да предлага услуги чрез освободения мобилен номер на нови
клиенти. Затова при отпадане на авансово платима абонаментна услуга,
негативните последици за доставчика могат да се изразяват само в
пропускането на обвързване с друг клиент при по-изгодни тарифи в
сравнение с тези, предлагани на новите клиенти.Санкционният характер на
неустойката предполага определянето й в по-голям размер от
предполагаемите вреди, но това завишение не следва да накърнява
изискванията за добросъвестност.В случая предвидимите вреди за доставчика
са несравнимо по-малки от уговорения размер на неустойката, която ги
компенсира. На потребителя е възложен необосновано завишен размер на
неустойка спрямо предвидимите при сключване на договора вреди, което е
типична хипотеза на нарушение на потребителската защита по смисъла на
чл.143 т.5 от ЗЗП. В случая ответницата притежава качеството "потребител"
съгласно дефиницията, дадена в § 13 от ДР на ЗЗП.Според чл.143 от този
нормативен акт, “неравноправна клауза" в договор сключен с потребител, е
всяка уговорка във вреда на последния, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.Според чл.146 ал.1
от ЗЗП, неравноправните клаузи са нищожни, освен ако не са уговорени
индивидуално.В процесния случай, дори на ответницата да е било разяснено
каква тежест ще понесе при прекратяване на договора, то тя не е могла да я
съпостави с действително предвидимите за кредитора вреди, за да може да
прецени, че размер равен на абонаментни вноски и то по стандартните
планове, без промоционалните и пакетните отстъпки, е несравнимо по-висок
от обичайните загуби на доставчика.Налага се извод за нищожност на
неустоечната клауза на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП, доколкото уговарянето
й е станало в стандартно изготвен от доставчика формуляр, което изключва
индивидуалното й уговаряне с клиента.Този извод не се променя от
уговорката, постигната в спогодбата на оператора с КЗП досежно размера на
вземането.Заместването на нищожна клауза от потребителски договор е
възможно само с повелителна норма от материалното право (чл.26 ал.4 от
ЗЗД), но не и със съдебни актове, какъвто представлява одобрената съдебна
спогодба.Императивният режим на закрилата на потребителите предвижда
именно нищожност на клаузата, а не намаляване на прекомерната неустойка
по общия ред.Искът следва да се отхвърли.
6
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул.“България“
№ 81, вх.В, ет.8, със съдебен адрес: гр.София, бул.”България“ № 81, вх.В, ет.8,
чрез адв.В.Г. от АК-София, срещу ПЛ. ИВ. П., ЕГН **********, с постоянен
адрес: с...., обл.Русе, ул.”...“ № 8, и настоящ адрес: с. ..., обл.Русе, ул.“...“ №
21, иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 74,97 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за
мобилни услуги от 17.07.2017 г. за мобилен номер **********, сключен с
“Теленор България” ЕАД, дължима им в качеството на цесионер по Договор
за цесия от 29.11.2019 г., като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в 2–
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7