Разпореждане по дело №382/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

М. С. Т. Ч. пълномощника си А. Щ. обжалва решение №2915/18.06.2010г. по Г.д.№723/2009г. по описа на РС- Г. Р..Въззивната жалба съдържа оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението. Поддържа се, че съдът е направил необосновани правни изводи, че мотивите му са неясни, както и че е определил неправилно предмета на доказване и не е изпълнил задължението си да обсъди всички доказателства по делото. С това, според въззивницата, е допуснал и нарушение на материалния закон. Ето защо, се иска да бъде отменен първоинстанционният С. акт и делбата да бъде допусната при квота за въззивницата 1/6 идеална част.

В срока за отговор не е постъпил такъв от ответниците по жалбата. В с.з. пълномощникът на А. Т. поддържа, че атакуваният С. акт е правилен и законосъобразен.

Страните не са направили искания по чл. 266 ГПК за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Окръжният съд, като обсъди по отделно и в съвкупност приетите доказателства, прие за установено следното от фактическа страна :

С. П. С. починал на 23. 10. 1997 г., е оставил като свои наследници по закон трите си деца – О.С. Т., Д. С. Ф. и М. С. Ф.

След смъртта на прекия наследник О.С. Т., починала на 02. 11. 1981 г., на общия наследодател С. П. С., същата е оставила като свои наследници по закон ответниците по настоящото производство А. К. Т. и С. К. Т.. Д. С. Ф. починал на 28.09. 1989 г., е оставил като наследници, своите деца А.Ди. Ф. неомъжена и без деца – вж. съдържанието на удостоверение за наследници № 1952 от 23. 06. 2009 г. по описа на С. община, район „О.), починала на 08. 04. 2008 г. и въззиваемия - ищец С. Д. Ф..

Прекият наследник на С. П.С.М. С. Ф.починала на 23. 12. 1991 г. Същата е била неомъжена и без родени деца. С решение № 142 от 04. 11. 1984 г., постановено по Г. д. № 130 по описа на Районен съд – Р. за 1984 г., последната е осиновила въззивницата - ответница М. С. Т. с последиците по чл. 55 от СК ( Обн., ДВ, бр. 23 от 22.03.1968 г., в сила от 22.05.1968 г., отм., бр. 41 от 28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г.). Според редакцията на нормата на чл.55 от СК(отм.), действала към момента на осъществяване на осиновяването, М. С. Т. е извън кръга на наследниците, черпещи по силата на наследствено правоприемство собственически права от общият наследодател С. П.С.на основание на тази норма тя е наследница само на осиновителката си , т.е. на М. С. Ф.

Със саморъчно завещание от 20.11.1984г. последната е завещала на племенника си А. К. Т. за след смъртта си всичките си движими и недвижими имущества. Правилно районният съд е приел, че оспорването на автентичността на същото не е доказано, тъй като изводите на вещото лице графолог са категорични, че завещанието е изписано и подписано от М. С. Филипова. Обосновано са приети са неоснователни възраженията относно формата на същото. Прочита на завещанието и съпоставката му с изискванията за форма на саморъчното завещание, установени в чл. 25 от ЗН налага извод, че то е издадено в предвидената от закона форма за действителност.

С влязло в сила, окончателно решение № 216 от 25. 04. 2001 г., ведно с издадена скица към него, Поземлена комисия - Г. Я. е възстановила правото на собственост на н-ци на С. Попфилипов Стоянов, починал на 23. 10. 1997 г. върху гори и земи от горския фонд в нови реални граници по чл. 4, ал. 2 от ЗВСГЗГФ, върху следния имот: залесена горска територия с площ от 34. 002 дка., представляваща имот № 721007,по картата на възстановената собственост на землището, находяща се в м.”Трещеник” в землището на Г. Я., при граници и съседи: имот № 000210 - път 4-ти клас на Община Я.; имот № 459009 – залесена територия на МЗГ – ДЛ „Я.”; имот № 000533 – залесена територия на МЗГ – ДЛ „Я.”; имот № 459016 – залесена територия на МЗГ – ДЛ „Я.”; имот № 721002 – залесена територия на н-ци на Й. А. С.; имот № 459017 – залесена територия на МЗГ – ДЛ „Я.”; имот № 459017 – залесена територия на МЗГ – ДЛ „Я.”; имот № 671021 – др. селищна територия на н-ци на А. И. Г.; имот № 721006 – залесена територия на н-ци на А. И.Г.и имот № 671022 – дървопроизв. Пл. МЗГ – ДЛ „Я.”.

Въззиваемият - ответник В. И. Г. черпи собственически права по отношение на процесния по делото недвижим имот от разпоредителна сделка, направена от съсобственик, А. Д. Ф.починала на 08. 04. 2008 г. в негова полза, с предмет 1/6 ид. ч. от процесния недвижим имот, материализирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 140, том ІІІ, рег. № 2388, дело № 540 от 2005 г. по описа на нотариус К. М., вписан с рег. № 061 в НК на РБ, с район на действие Районен съд – Р..

Изложените факти налагат следните правни изводи :

Искът е за делба на съсобственост от смесен вид, тъй като е възникнала както от наследяване, така и от завещание и от покупко - продажба. Основният спор по делото е дали въззивницата - ответник М. С. Т. е съделител по отношение на спорния имот. Разрешаването на този спорен въпрос води до разрешаването и на втория такъв, а именно какъв е делът от съобствения недвижим имот на съделителя А. К. Т..

Както беше посочено в изложената по - горе фактическа обстановка, М. С. Т. е осиновена при условията на непълно осиновяване, поради което по силата на разпоредбата на чл. 55 от СК ( Обн., ДВ, бр. 23 от 22.03.1968 г., в сила от 22.05.1968 г., отм., бр. 41 от 28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г.) тя може да наследява само своята наследодателка, но не и да е наследник по заместване, т.е. да наследява своята осиновителка, която е починала преди своя наследодател, след смъртта на последния. С реституционното решение делбеният имот е бил възстановен не на М. С. Ф.(която вече е била починала), а на наследниците на баща й С. Попфилипов Стоянов. Между последните, обаче, не е М. С. Т..

Заедно с горното, второ самостоятелно основание, което лишава М. С. Т. от наследството на М. С. Ф., е извършеното от последната завещание в полза на А. К. Т.. Следва да се приме, че саморъчното завещание от 20.11.1984г., с което първата е завещала на племенника си А. К. Т. за след смъртта си всичките си движими и недвижими имущества разпростира действието си и върху реституирания през 2001г. имот - залесена горска територия с площ от 34. 002 дка., представляваща имот № 721007,по картата на възстановената собственост на землището, находяща се в м.”Трещеник” в землището на Г. Я., при границите, посочени по - горе. Това е така, защото завещанието е съставено преди приемането на разпоредбата на чл. 90а от ЗН със ЗИДЗН ДВ, бр. 60 от 24.07.1992г., а настоящият иск, по повод на който се правят възраженията за недействителност на завещанието по отношение на процесния имот, е предявен след обявяването на тази разпоредба за противоконституционна с решение на КС на Р България. Решението на Конституционния съд има действе за в бъдеще, считано три дни от обнародването му в Държавен вестник. Ето защо, към момента на предявяване на иска за делба не е имало действаща правна норма, която да не признава действието на завещанието. Завещателното разпореждане е породило правните си последици и е прехвърлило правото на собственост върху притежаваната от завещателката ид.ч. от спорния имот в патримониума на определения от ния универсален наследник. С оглед на това, въззиваемата Тюфекчива не се легитимира като собственик на идеална част от имота на основание наследствено правоприемство, поради което изводът на първоинстанционния съд за неоснователност на иска за делба по отношение на нея е законосъобразен. Изложените изводи на въззивния състав са в синхрон с практиката на ВКС, изразена в решение №51 от 12.06.202г. по Г.д.№681/2001г., І г.о., докладчик съдията Б. П.; решение №103 от 10.02.2009г. по Г.д.№6210/2007г., ІV г.о., ГК, докладчик съдията Ж. С.; решение №1393 от 01.12.2008г. по Г.д.№243/2008г., І г.о., ГК, докладчик съдията К. М..

Правилно районният съд е приел, че възражението на М. Т. за накърняване на запазената й част със завещанието е неоснователно. За да се упражни това право, Ч. възражение в делбеното производство, по отношене на въззивницата следва да са изпълнени условията на чл. 30, ал.2 от ЗН. Към момента на откриване на наследството на М. С. Ф. единствен нейн наследник по закон е била М. Т.. Такъв не е бил А. К. Т.. Ето защо, претендиращата накърняване на запазената си част от наследството, за да може да се ползва от възможността да й бъде възстановена, спрямо лице което не е наследник по закон- А. Т., следва да е приела наследството по опис. Липсват доказателства М. Т. да е приела по опис наследството на М. Филипова, поради което претенцията й за възстановяване на запазената й част е неоснователна.

Не е спорно по делото и се установява от доказателствата, че съделителят С. К. Т. като един от двамата наследници на Олга С. Т. е наследил от нея 1/6 ид.ч. от делбения имот. Толкова е наследил от нея и другият й законен наследник А. К. Т.. Към тази ид.ч., която е в размер на 1/6 като се прибави придобитата от него Ч. завещанието от М. С. Ф.следва, че той притежава 3/6 ид.ч. от имота.

С. Д. Ф. като един от двамата законни наследници на Д. С. Ф. е получил по наследство 1/6 ид.ч. от процесния имот. Втората наследница на Д.С. Ф. А.Д. Ф.е продала преди смъртта си своята 1/6 ид.ч. от имота на В. Г., на което основание той се легитимира като съсобственик на същия с посочената ид.ч.

При така посочените квоти според въззивния състав следва да бъде допусната делбата на залесена горска територия с площ от 34. 002 дка., представляваща имот № 721007,по картата на възстановената собственост на землището, находяща се в м.”Трещеник” в землището на Г. Я., при граници и съседи: имот № 000210 - път 4-ти клас на Община Я.; имот № 459009 – залесена територия на МЗГ – ДЛ „Я.”; имот № 000533 – залесена територия на МЗГ – ДЛ „Я.”; имот № 459016 – залесена територия на МЗГ – ДЛ „Я.”; имот № 721002 – залесена територия на н-ци на Й. А. С.; имот № 459017 – залесена територия на МЗГ – ДЛ „Я.”; имот № 459017 – залесена територия на МЗГ – ДЛ „Я.”; имот № 671021 – др. селищна територия на н-ци на А.И. Г.; имот № 721006 – залесена територия на н-ци на А. И. Г.и имот № 671022 – дървопроизв. Пл. МЗГ – ДЛ „Я.”.

Районният съд е приел иска за основателен при същите квоти и между същите съделители, поради което решението му следва да бъде потвърдено. С оглед потвърждаването на първоинстнационното решение, настоящият състав препраща и към мотивите на районния съд.

Водим от изложеното и на осн. чл. 272 от ГПК, Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №2915/18.06.2010г. по Г.д.№723/2009г. по описа на РС - Г. Р..

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба пред ВКС на Р България.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :