№ 4970
гр. София, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МОНИКА ХР. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело
№ 20241110149421 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба,
подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Ц. Н. Ш., ЕГН **********, Н.
А. Ш., ЕГН ********** и Б. А. Ш., ЕГН **********, в качеството им на
съсобственици на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. Люлин,
ж.к. „Люлин“, ************** с присъединен абонатен № 151097, с която се
иска да бъде признато за установено спрямо ответниците, че дължат в
условията на разделна отговорност суми за доставена но незаплатена
топлинна енергия, както следва:
Ц. Н. Ш.: 4/6 идеални части от общото вземане, възлизащи на следните
суми: сумата от 717,39 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението 29.11.2023 г., до
окончателното й изплащане, сумата от 148,03 лв., представляваща мораторна
лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 31.10.2023 г., сумата от 21,52 лв.,
представляваща главница за ДР за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението 29.11.2023 г., и
сумата от 5,29 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за ДР за
периода от 16.12.2020 г. до 31.10.2023 г., както и направените по делото
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение;
Н. А. Ш.: 1/6 идеална част от общото вземане, възлизащи на следните
суми: сумата от 179,35 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението 29.11.2023 г., до
окончателното й изплащане, сумата от 37,01 лв., представляваща мораторна
лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 31.10.2023 г., сумата от 5,38 лв.,
1
представляваща главница за ДР за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението 29.11.2023 г., и
сумата от 1,32 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за ДР за
периода от 16.12.2020 г. до 31.10.2023 г., както и направените по делото
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение;
Б. А. Ш.: 1/6 идеална част от общото вземане, възлизащи на следните
суми: сумата от 179,35 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението 29.11.2023 г., до
окончателното й изплащане, сумата от 37,01 лв., представляваща мораторна
лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 31.10.2023 г., сумата от 5,38 лв.,
представляваща главница за ДР за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението 29.11.2023 г., и
сумата от 1,32 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за ДР за
периода от 16.12.2020 г. до 31.10.2023 г., както и направените по делото
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение;
За които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 13.12.2023г. по ч.гр.д.№65722/2023г. по описа
на СРС, 126ти с-в.
В исковата молба ищецът, поддържа, че ответниците, в качеството си на
съсобственици на топлоснабден имот Апартамент № 48, находящ се гр. в гр.
София, общ. Люлин, ж.к. „Люлин“, ***********, с присъединен абонатен №
151097, по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ се явяват клиенти на топлинна енергия
за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното
предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на
11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София”
ЕАД на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са
относими към процесния период. Поддържа, че с Общи условия от 2016 г. е
установено задължение за изплащане на месечните задължения в определения
за това срок, считано от датата на публикуването на фактурите на интернет
страницата на ищеца, като обезщетение за забава се начислява само по
изготвените изравнителни сметки. Посочва, че публикуването на данни за
дължими суми за ТЕ в интернет страницата на дружеството ищец се извършва
в присъствието на нотариус, за което се съставят констативни протоколи.
Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в
която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Далсия
елвеко” ЕООД, съобразно сключения между това дружество и сградата в
етажна собственост договор. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава,
поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1
ЗЗД върху главницата. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците подава отговор на исковата молба, с
2
който твърдят, че са заплатили исковите претенции, като прилага фискален
бон.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД
във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже,
че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата,
свързани със съществуването на договорни отношения между ответника и
ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на
ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност
възлиза именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по
исковете за законната лихва за забава – че главните парични задължения са
възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на
законната лихва възлиза именно на спорната сума;
В доказателствена тежест на ответниците при установяване на горните
факти е да докажат погасяване на задълженията.
По отношение на горепосочения фактически състав не се спори между
страните, а и се установява от доказателствата по делото, че процесният имот
е съсобственост на ответниците, при следните квоти 4/6 идеални част за Ц. Н.
Ш. и по 1/6 идеална част за Н. А. Ш. и за Б. А. Ш.. Не се спори, че съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ ответниците се явяват клиенти на ответното
дружество и като такива между тях е възникнало договорно правоотношение
за доставка на топлинна енергия.
Не се спори, че за исковия период останали непогасени суми отговарящи
на размерите на предявените искове.
Напротив установява се, че след образуването на производството е
постъпило плащане на претендираните суми, като са погасени всички
дължими суми.
В тази връзка е постъпила и молба от ищеца с която признава
направените плащания и сочи че всички претендирани суми са погасени.
Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.3 от ГПК при постановяване на
решението си съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на
иска, които са от значение за спорното право.
В настоящия случай такъв факт е направеното плащане на цялото
задължение, което се признава от ищеца.
При това положение съдът намира, че предявените искове следва да
бъдат отхвърлени поради настъпило плащане в хода на производството.
По отношение разноските.
3
При този изход на производството макар и исковете да са отхвърлени
ищецът има право на разноски, тъй като ответниците са станали повод за
завеждане на производството.
Доколкото ищцовото дружество заявява, че са изплатени разноски, то
съдът следва да определи единствено размера на юрисконсултското
възнаграждение.
Предвид ниския материален интерес и безспорното вземане и липсата на
фактическа и правна сложност до делото, и като се вземе предвид, че
процесуален представител на ищеца не се е явил в съдебно заседание то
възнаграждение за юрисконсулт следва да бъде определен в размер на 50 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд 126 състав.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като погасени в хода на производството, предявените по
реда на чл. 422 от ГПК искове от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Ястребец”
23Б, срещу Ц. Н. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“,
************** Н. А. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“,
***********, ****, и Б. А. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„Люлин“, бл. ************** с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.
153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответниците, че
дължат в условията на разделна отговорност суми за доставена но незаплатена
топлинна енергия, както следва:
Ц. Н. Ш.: 4/6 идеални части от общото вземане, възлизащи на следните
суми: сумата от 717,39 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението 29.11.2023 г., до
окончателното й изплащане, сумата от 148,03 лв., представляваща мораторна
лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 31.10.2023 г., сумата от 21,52 лв.,
представляваща главница за ДР за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението 29.11.2023 г., и
сумата от 5,29 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за ДР за
периода от 16.12.2020 г. до 31.10.2023 г.;
Н. А. Ш.: 1/6 идеална част от общото вземане, възлизащи на следните
суми: сумата от 179,35 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението 29.11.2023 г., до
окончателното й изплащане, сумата от 37,01 лв., представляваща мораторна
лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 31.10.2023 г., сумата от 5,38 лв.,
представляваща главница за ДР за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението 29.11.2023 г., и
4
сумата от 1,32 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за ДР за
периода от 16.12.2020 г. до 31.10.2023 г.;
Б. А. Ш.: 1/6 идеална част от общото вземане, възлизащи на следните
суми: сумата от 179,35 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението 29.11.2023 г., до
окончателното й изплащане, сумата от 37,01 лв., представляваща мораторна
лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 31.10.2023 г., сумата от 5,38 лв.,
представляваща главница за ДР за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението 29.11.2023 г., и
сумата от 1,32 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за ДР за
периода от 16.12.2020 г. до 31.10.2023 г.;
За които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 13.12.2023г. по ч.гр.д.№65722/2023г. по описа
на СРС, 126ти с-в.
ОСЪЖДА Ц. Н. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. София, общ. Люлин,
ж.к. „Люлин“, ************** Н. А. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
общ. Люлин, ж.к. „Люлин“, ***********, **** и Б. А. Ш., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, общ. Люлин, ж.к. „Люлин“, бл. ************** на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
“Ястребец” 23Б, сумата от 50 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение в производството.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5