Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София , 01.06.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ , I - 22 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори май
през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР В.
при участието на секретаря И.Коцева ,
като разгледа гр.д. №4814 по описа на
СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен
е иск по чл.108 ЗЗД .
Р.Г.К. ЕГН ********** и необходимия му
другар М.Р.К. ЕГН ********** от гр.София са предявили искове с правно основание
чл.108 ЗС срещу А.В.Б. ЕГН ********** и Р.Р.Х. ЕГН **********
*** ; да се признае за установено ,
че е собственици на основание нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот №2 том III нотар.дело
№396/16 г от 28.09.2016 г на нотариус №340 В.Г.; на следния недвижим имот - самостоятелен
обект в сграда с идентификатор №68134.4327.7002.3.17 при съседи на същия
етаж имот №68134.4327.7002.3.16, под обекта имот №68134.4327.7002.3.14, над
обекта – няма ; ведно с таванско помещение №8 от 24,72 кв.м., избено помещение
№8 от 8,89 кв.м. и 5,1393 % идеални части от общите части ; които имот е жилище
от 54,41 км.м и представлява апартамент №8 в гр.*****и да се осъдят ответниците
да им предадат имота .
Ищците / Р.Г.К. и
съпругата му и необходим другар М.Р.К. / твърдят , че са собственици на имота . Бившият
собственик на имота и ответник А.Б. е допуснал в него като наемател другия
ответник Р.Х. , като двамата заявяват права върху имота и отказват да го
предадат . Според ищците договорът за
наем между ответниците е симулативен
.
Ответникът А.Б. оспорва иска . Твърди ,
че е собственик въз основа на придобивна давност ,
тъй като от 01.01.1998 г и до настоящия момент владее
имота . Д.Б.и Б.П.са загубили собствеността си и са могли да я прехвърлят на
ищците . Наемният договор на Р.Х. е вписан и е противопоставим на ищците.
Ответникът Р.Х. оспорва иска с
аналогични доводи , като посочва , че упражнява фактическа власт върху имота
въз основа на вписан договор за наем .
В о.с.з на 22.05.2018 г ответниците излагат възражение , че договорите за дарение
от А.Б. на Д.Б.и Б.П.са недействителни поради липса на дарствено
намерение и основание .
От фактическа страна съдът приема за
установено следното :
Ищците твърдят , че са придобили
собствеността върху имота с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№2 том III нотар.дело №396/16 г от
28.09.2016 г на нотариус №340 В.Г.. Продавачи по нотариалния акт са Д.Б.и Б.П..
С нотариален акт №16 нотар.дело
№28391 от 20.12.1996 г на I-ви нотариус
при СНС към СРС А.Б. дарява на дъщеря си Б.П.1/10 идеална част от имота .
С нотариален акт №9 нотар.дело
№1561 от 03.02.1997 г на I-ви нотариус
при СНС към СРС А.Б. дарява на дъщеря си Д.Б.9/10 идеални части от имота .
С искания от 18.04.2017 г до ЧСИ Ренета
Милчева ответниците посочват , че осъществяват
фактическа власт върху имота и заявяват самостоятелни права .
Ищците представят договор за наем от
08.02.2017 г /с нотариална заверка и вписан / между А.Б. като наемодател и Р.Х.
като наемател при наемна цена от 10 лева за срок от 10 години .
Ищците представят нотариален акт №113 нотар.дело №519 от 20.01.1995 г на I-ви нотариус при СНС към СРС , с който С.Б.и В.Б.
продават на А.Б. процесния имот . В нотариалния акт е
посочено , че върху имота има запазено
право на ползване на С.С.В.съгласно нотариален
акт от 1991 г .
Ищците представят нотариален акт №15 нотар.дело №7874 от 25.06.1991 г , с който Е.В.и С.В.прехвърлят
на С.Б.собствеността върху процесния имот срещу
задължение за гледане и издръжка. Е.В.и
С.В.си запазват право на ползване върху имота .
От удостоверение за родствени връзки от
14.06.2016 г на СО , р-н „Овча купел“ се установява , че Д.Б.е дъщеря на А.Б. ,
а С.Б.е баба на Д.Б.. С.В.е прабаба на Д.Б.и е починала на 19.10.2009 г . Б.П.е
майка на Д.В..
Според удостоверение на ГИС София бивш
адрес ул.********е сега адрес ул.********.
В о.с.з на 28.11.2017 г е прието за
безспорно между страните , че А.Б. владее имота чрез другия ответник Р.Х. .
Според удостоверение от 06.03.2018 г на
СО , р-н „Люлин“ за периода 17.06.2002 г – 10.05.2017 г А.Б. има постоянен и
настоящ адрес *** , а след 10.05.2017 г
има постоянен и настоящ адрес в процесния имот .
Според разпитания пред съда свидетел К.П.,
пролетта на 2015 г той бил заведен в процесния имот
от Д.Б., за да го огледа какъв ремонт е необходим . Апартаментът бил свободен ,
в лошо състояние и трябвали 25 000 – 30 000 лева да се ремонтира .
През септември 2016 г П.участвал като пълномощник на К. за закупуване на имота
. Първоначално Б. обещал , че ще предаде имат пред декември 2016 г , но не се
явил на уговорената среща . П.ходил в
имота и видял през 2016 г , че там има възрастна жена , но нямало ток . През
2017 г заварили в имота лице представило се за Б. , но той не им отворил
вратата .
Според разпитания пред съда свидетел Б.П./бивша
съпруга на А.Б./ , Б. имал проблеми с хазарта и му трябвали пари . Декември
1997 г свидетелката живеела с него на семейни начала и се разбрали Б. да
прехвърли жилището на П.и на дъщеря им , а П.да му даде нейни лични пари .
Върху имота имала право на ползване С.В./баба на Б./ и тя живеела там до 2005 -
2006 г . С.В.починала 2009 г в с.Търнава при дъщеря си , но до смъртта й двете зимата
ходели в процесния имот . Д.Б.имала ключ от имота и
ходила в него 2009 г , а имотът бил празен и в лошо състояние . По това време Б.
живеел със своя приятелка в кв.Филиповци ул.*****, като Д.му ходила на гости .
През 2015 г Д.ходила в имота със своя приятел К.да огледат имота за евентуален
ремонт. В края на 2015 година Д.установила , че имотът е заключен и е сменена
бравата . През 2016 г свидетелката не установила да има някой в имота , но и не
могла да влезе . Б. бил неоткриваем , а комшии й
казали , че идва от време на време в процесния имот .
При така събраните доказателства
съдът приема от правна страна следното :
Предявени са искове по чл. 108 ЗС за
признаване на правото на собственост на ищеца и необходимия му другар върху
недвижим имот въз основа на нотариален акт за покупко-продажба и за осъждането
на ответниците да предадат имота .
По предявените искове по чл. 108 ЗС в
тежест на ищците е да докажат обстоятелствата , въз основа на които считат , че
са носители на правото на собственост ; в случая че праводателите
им са били собственици на имота и надлежно са им я прехвърлили с нотариален акт
за продажба . По делото е прието да безспорно между страните , че ответникът Х.
държи имота за ответника Б. като владелец . В тежест на ответника Б. е да
докаже , че е придобил имота по давност и бил негов собственик към 28.09.2016 г
; а в тежест на ответника Х. е да докаже , че има право да държи имота въз
основа на вписан договор за наем , включително че наемният договор между него и
Б. е в сила , включително и спрямо ищците .
Исковете
са основателни . Ищците са собственици на имота , като са го придобили
с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №2 том III нотар.дело №396/16 г от
28.09.2016 г на нотариус №340 В.Г.. Продавачи по нотариалния акт са Д.Б.и Б.П.,
които са придобили имота както следва :
-
Б.П.е придобила
1/10 идеална част от имота с нотариален акт за дарение №16 нотар.дело
№28391 от 20.12.1996 г на I-ви нотариус
при СНС към СРС от ответника А.Б. ;
-
Д.Б.е придобила
9/10 идеални части от имота с нотариален акт №9 нотар.дело
№1561 от 03.02.1997 г на I-ви нотариус
при СНС към СРС от ответника А.Б. .
Ответникът А.Б. е бивш собственик на
имота , но не го е придобил обратно по давност от дъщеря си и бившата си
съпруга . Не се представиха никакви
доказателства и не се доказа по делото Б. да е владял имота пълно , явно ,
трайно и несмущавано от 01.01.1998 г и в 10 годишен давностен срок да го е придобил по давност . Напротив , от
показанията на свидетелката Б.П.се установява , че до 2009 г имотът е в
държане на бабата на Б. С.В., която е упражнявала вещно право на ползване върху
имота , а Б. *** . И действително , според удостоверение от 06.03.2018 г на СО
, р-н „Люлин“ за периода 17.06.2002 г – 10.05.2017 г А.Б. има постоянен и
настоящ адрес ***. Едва след смъртта на С.В.ответникът
Б. започва да се появява в имота , като през 2015 г според показанията на св.Б.П.и
св.К.П.Д.Б.е имала ключ от имота и е правила планове за ремонта му . Едва в
края на 2015 г може да се приеме според показанията на посочените свидетели ,
че Б. е установил явно и еднолично владение върху имота , като е сменил бравата
и ключа и е възпрепятствал достъпа на дъщеря си Д.Б.и на бившата си съпруга Б.П.до
жилището . Не е изтекъл 10 годишен давностен срок по
чл.79 ал.1 ЗС до предявяването на иска на 19.04.2017 г .
Преклудирано са възраженията на ответниците , че нотариалните актове за
дарение от А.Б. на Д.Б.и на Б.П.са
недействителни поради липса на дарствено намерение и
основание . Подобни възражения не са заявени в отговорите на исковата молба
, нито в първото и второто о.с.з , а едва в последното о.с.з на 22.05.2018 г . Преклузията не отпада от това , че свидетелката Б.П.съобщава
данни във връзка с даренията - тези
факти са били известни на ответника Б. и той е можел да ги заяви своевременно чрез
съответните възражения .
Дори да се приеме , че възраженията не
са преклудирани и трябва да се разгледат , то същите
са неоснователни . Евентуални уговорки между Б. и бившата му съпруга Б.П.са договор
в полза на трето лице и за Д.Б.във всички случаи е налице дарение . Възнаградително дарение от Б. на бившата съпруга Б.П.не е
нищожно поради липса на дарствено намерение и/или
основание . Дори да има симулативност на дарение
между П.и Б. , то е налице не абсолютна , а относителна симулация /продажба/
. Б. и П.безспорно са желали прехвърлянето на собствеността върху имота –
независимо дали чрез дарение или чрез продажба - и нотариалните
актове не са нищожни поради пълна симулация или липса на основание .
Относно наемния договор на ответника
Х. . Не се доказаха твърденията на ищците , че
договорът за наем е симулативен , но в случая това е
без правно значение . На чл.237 ал.1 ЗЗД може да се позове не всеки наемател ,
а само този който е имал наемен договор
с действителния собственик или с лице с вещно право на ползване върху имота
към момента на подписване на наемния договор . Чл.237 ал.1 ЗЗД не създава нито
вещни права , нито противопоставимост на произволен
наемен договор с несобственик поради простото му вписване в имотния регистър . Никой не може да прехвърли повече права ,
отколкото сам има . В случая ответникът Б. не е имал никакви права върху процесния имот и съответно и ответникът Х. няма право да държи
имота и да противопоставя наемния си договор на действителните собственици
/ищците/.
Исковете са основателни и трябва да се
уважат срещу двамата ответници . С оглед изхода на
спора в тежест на ответниците са деловодните разноски
на ищеца К. , като всеки от ответниците дължи по
1600,65 лева .
Водим от горното,
СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно
основание чл.108 ЗС на Р.Г.К. ЕГН ********** и
необходимия му другар М.Р.К. ЕГН ********** от гр.София срещу А.В.Б. ЕГН **********
и Р.Р.Х. ЕГН ********** *** , че Р.Г.К. ЕГН ********** и М.Р.К. ЕГН **********
от гр.София са собственици на основание нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №2 том III нотар.дело
№396/16 г от 28.09.2016 г на нотариус №340 В.Г.; на следния недвижим имот : самостоятелен
обект в сграда с идентификатор №68134.4327.7002.3.17 при съседи на същия
етаж имот №68134.4327.7002.3.16, под обекта имот №68134.4327.7002.3.14, над
обекта – няма ; ведно с таванско помещение №8 от 24,72 кв.м., избено помещение
№8 от 8,89 кв.м. и 5,1393 % идеални части от общите части ; който имот е жилище
от 54,41 км.м и представлява апартамент №8 в гр.*****и ОСЪЖДА А.В.Б. ЕГН ********** и Р.Р.Х. ЕГН ********** *** да предадат владението на имота на Р.Г.К.
ЕГН ********** и М.Р.К. ЕГН ********** от гр.София .
ОСЪЖДА всеки от А.В.Б. ЕГН ********** и Р.Р.Х. ЕГН ********** *** да заплатят на Р.Г.К. ЕГН **********
суми от по 1600,65 лева деловодни разноски .
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в двуседмичен срок от връчване
на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :