Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание
на дванадесети април през две хиляди двадесет
и втора година в състав:
СЪДИЯ:
АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мелиха Халил като
разгледа докладваното от съдия Шефки
адм. дело № 76
по описа за 2022 г. на КАС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.118 от Кодекса за
социалното осигуряване /КСО/. Образувано е по жалба от И.Г.П. от ***,
против Решение
№2153-08-95/22.02.2022
г.
на директора
на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане
№2113-08-1866
#7/14.01.2022 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Кърджали, за отказ да се отпусне
лична пенсия по чл.69б, ал.1
КСО. В жалбата
са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, като постановен в противоречие с материалния закон и несъответствие
с неговата цел.
Жалбоподателата счита, че към датата на подаване на заявлението
за отпускане на лична пенсия
по чл.69б от КСО, са били налице всички предпоставки
за отпускане на така заявената
пенсия. Сочи, че разпоредбите на чл.69 и чл.69б съдържат
различни материалноправни предпоставки за упражняване правото на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, като при наличие на една от
двете хипотези или приложимост и на двете, следва да се приложи
по-благоприятната за заявителя хипотеза. Намира,
че разпоредбата на чл.18, ал.4
от Наредбата за пенсиите
и осигурителния стаж
/НПОС/ има указателен характер,
както и че при противоречие с норма от КСО, приложение намира нормативният акт от по-висока степен. Иска отмяна на оспореното решение и претендира деловодни разноски. В
о.с.з., чрез процесуалния
си представител, поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ
- Кърджали,
чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли за отхвърлянето
й като неоснователна. Излага съображения за законосъобразност на оспореното решение. Счита, че в случая не е налице
хипотезата на чл.69б, тъй като лицето е придобило необходимия стаж, но не е навършило изискуемата възраст.
Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение и иска намаляването му до размера, определен в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
След като
прецени събраните по делото доказателства
и доводите на страните, настоящият съд прие за
установено следното:
Административното производство е започнало по заявление на
жалбоподателката
с вх.№ 2113-08-1866/23.11.2021
г., с което е поискано отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст
/ОСВ/.
Към горното заявление
са приложени и документи,
установяващи осигурителния стаж на лицето.
С разпореждане №2113-08-1866#7/14.01.2022
г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали,
на жалбоподателката е отказано отпускането на лична пенсия
за ОСВ.
Посочено е, че към датата на подаване
на заявлението, лицето има навършена възраст 51
год.
01 м.
26 дни,
както и че общият му осигурителен стаж,
превърнат към III
категория,
съгл. чл.104
КСО, възлиза на 42 год. 11 м. и 05
дни,
от които: осигурителен стаж от I-категория - 22 год. 05 м. 14 дни, положен при
условията на чл.69, ал.2
КСО и от III-категория – 05 год. 06 м. 02 дни.
В мотивите към разпореждането е прието, че заявителката отговаря
на условията на чл.69 КСО
за изискуем стаж от първа
категория, и предвид разпоредбата на чл.18, ал.4 от НПОС, за нея е неприложима хипотезата на чл.69б
от КСО.
Отразено е, че към датата на подаване на
заявлението – 23.11.2021 г.
лицето няма навършена възраст от 53 години и 08
месеца, изискуема съгласно
чл.69 КСО, поради което следва исканата
пенсия да й бъде отказана.
Във връзка
с подадената срещу разпореждането жалба, директорът на ТП на НОИ - Кърджали се е произнесъл с процесното Решение №2153-08-95/22.02.2022 г., с което отхвърлил жалбата,
като приел, че пенсионния
орган правилно е приложил към разглежданата
хипотеза разпоредбата на чл.69, ал.2 от КСО. Посочено е, че възможността по чл. 18, ал.
4 от НПОС,
за пенсиониране по реда на чл.
69б, ал.
1 от КСО,
касае само лицата, които имат навършена възраст по чл.69
КСО, но не им достига изискуемия осигурителен стаж. В решението са развити също
и доводи за приложение на текста
на чл.104, ал.4 КСО, според който осигурителният стаж на лицата
по чл.69 се превръща, като три години действително изслужено време, се зачитат за пет години осигурителен
стаж от трета
категория. Посочено е, че поради особения характер на работата,
изпълнявана от държавните служители
по чл.69 от КСО, за последните е предвидена специална хипотеза, отделна от тази на
чл.69б от
КСО, касаеща лицата, работещи при
условията на първа и втора категория
труд. Решението е съобщено на 24.02.2022 г., на изрично
упълномощено лице и е оспорено на 28.02.2022 г., чрез административния
орган.
При така описаната фактическа обстановка, съдът намира жалбата за допустима,
като подадена в срок и от лице,
имащо правен интерес от оспорването.
Разгледана по същество жалбата
е основателна.
При
извършената служебна проверка по чл.168, ал.1 от АПК, съдът намира, че оспореното
решение е издадено от компетентен орган, при спазване на изискуемата от закона форма,
както и на административнопроизводствените
правила. Съдът констатира обаче, че процесното решение
противоречи на материалния закон, поради следното:
Според
чл.69, ал.2 от КСО, държавните служители в т.ч. и по Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража, придобиват право на пенсия при навършване на възраст
52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети
действително изслужени като държавни служители по посочените закони. Съгласно чл.69,
ал.9 КСО, от 31 декември 2016 г. възрастта
за лицата по ал. 1 – 7 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година
с по 2 месеца до достигане на 55-годишна възраст за лицата по ал. 1, 2, 3, 5, 5а
и 6 и до 45-годишна възраст за лицата по ал. 4 и 7.
Според
чл.17, ал.2 от НПОС, осигурителният стаж по чл. 69 КСО се зачита за първа категория
труд.
С чл. 69б, ал.1 от КСО е предвидена възможност, за лицата, които са
работили 10 години при условията на първа категория труд, да придобиват право на
пенсия при следните условия:
1. навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 47 години и 8 месеца за жените
и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за
жените и 100 за мъжете;
2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка
следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до
достигане на 55-годишна възраст.
Безспорно е по делото, че към 23.11.2021 г. - датата на подаване на заявлението за отпускане
на пенсия за ОСВ, жалбоподателката има навършена възраст
51 год. 01 м. 26 дни, както и че осигурителния й стаж от I-категория, положен при
условията на чл.69, ал.2 КСО, като държавен
служител по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража,
е 22 год. 05 м.
14 дни. Безспорно е също, че общият й
осигурителен стаж възлиза
на 42 год. 11 м. и 05
дни,
а сборът от
осигурителния стаж и възраст е 94.
При
тези данни съдът намира,
че жалбоподателката отговаря на изискванията
за пенсиониране по реда на чл. 69б, ал. 1 от КСО. Към датата на подаване на заявлението, осигурителният й стаж от I-категория
е 22 год. 05 м. 14 дни,
при изискуеми 10 години; навършила е 51 год. 01 м. 26 дни, при предвидена в чл.69б, ал.1 КСО възраст, която
за 2021 г., за жените, следва да е 49 г. и
8 м., като сборът от осигурителния й стаж
и възраст е 94 и отговаря на изискуемия по чл.69б, ал.1, т.1 от КСО.
Настоящият
съд не споделя
доводите в оспореното решение,
че лицата извършвали дейности по чл.69 КСО, следва да се третират различно от другите
лица, полагали труд при условията на първа и втора категория
труд.
Посочената в решението разпоредба на чл.104, ал.4 КСО, касаеща превръщането на осигурителният
стаж на лицата по чл. 69, не води до различен извод,
тъй като такова превръщане на осигурителния стаж е предвидено и
за всички останали лица, полагали труд при условията на
първа и втора категория, в зависимост от спецификата на
изпълняваната дейност /чл.104, ал.1
и ал.2 КСО/. От
своя страна разпоредбата на чл.17, ал.2 НПОС, според която осигурителният стаж по чл.
69 КСО се зачита за първа категория труд, не противоречи на разпоредбата на чл.104, ал.4
КСО, нито ограничава действието й,
поради което е приложима към случая, наред
с другите относими разпоредби на КСО.
Неправилно
административният орган е приел
също, че възможността за пенсиониране по реда на чл. 69б,
ал. 1 от КСО, предвид
разпоредбата на чл.
18, ал. 4 от НПОС, възниква само ако е налице недостигащ осигурителен стаж по чл.
69 от КСО. Последната разпоредба създава
привилегия за лицата по чл. 69 от КСО, които нямат необходимия осигурителен стаж, да
се пенсионират по-рано при условията на чл. 69б, но не изключва възможността за пенсиониране
на правоимащите по чл. 69б,
ал. 1 от КСО, какъвто
е конкретния случай. Горната разпоредба от НПОС не може
да ограничава действието на норми от КСО, а при противоречие
между двата нормативни акта следва да се приложат разпоредбите от по-висок ранг. Обратното би означавало неравноправно
третиране на лицата по стаж и възраст,
в противоречие с разпоредбите на чл. 3, т. 1, 2 и 3 от КСО.
По изложените съображения, оспореното решение,
с което е отхвърлена жалбата на И.Г.П. срещу разпореждане №2113-08-1866 #7/14.01.2022 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на
НОИ – Кърджали, следва да бъде
отменено,
като противоречащо
на материалния закон.
Тъй като
съгласно разпоредбата на чл.98, ал.1
КСО,
компетентен да се произнесе
по заявлението за отпускане на
пенсия е длъжностното лице,
на което
е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на НОИ, преписката следва да бъде
върната на административния орган за ново произнасяне
по заявление с вх.№ 2113-08-1866/23.11.2021
г.
на И.Г.П. за отпускане
на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б,
ал.1
КСО,
съобразно указанията в мотивите.
При този изход на делото и своевременно
направеното искане, в полза на жалбоподателя
се следват деловодни разноски. Съдът намира за
основателно възражението за прекомерност на договореното и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400
лв.,
съобразно приложения ДПЗС №11
от 24.02.2022 г. Предвид ниската фактическа и правна сложност на спора и проведеното само едно о.с.з., следва ответникът да бъде осъден да
заплати на жалбоподателя,
деловодни разноски в размер на
350 лв.,
съгласно чл.8,
ал.2,
т.2
от Наредба
№1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран
и на основание чл.172,
ал.2
и чл.173, ал.2
от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №2153-08-95/22.02.2022 г.
на директора
на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на И.Г.П. срещу разпореждане №2113-08-1866#7/14.01.2022 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Кърджали и ВРЪЩА преписката на административния орган за ново
произнасяне,
в законоустановения срок,
по заявление
с вх.№2113-08-1866/23.11.2021
г.
на И.Г.П., съгласно указанията по тълкуване
и прилагане на закона,
дадени мотивите.
ОСЪЖДА ТП на
НОИ - Кърджали да заплати на
И.Г.П. от ***,
с ЕГН **********, разноски по делото в размер
на 350
лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Република България
в 14-дневен срок от съобщаването му.
Препис от решението, на основание
чл. 138 от АПК, да се
изпрати на страните.
С Ъ Д И Я: