№ 24237
гр. София, 09.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
Сложи за разглеждане докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско
дело № 20221110145638 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
За ищеца – ФИ ЕАД, редовно призован – не се представлява.
Ответникът – М. И. И., редовно призован – НЕ СЕ ЯВЯВА, не се
представлява.
СЪДЪТ, като съобрази разпоредбата на чл.142, ал.1 и ал.2 от ГПК,
счита, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото в днешно
съдебно заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАД НА СЪДА
На 08.10.2024 г. по делото е постъпила молба с входящ № 317591 от
процесуалния представител на ищеца, с която изразява становище по хода на
делото в тяхно отсъствие.
По реда на чл. 143 и чл. 145 ГПК съдът дава възможност на страните да
конкретизират заявените факти и обстоятелства и сторени възражения в
отговора на исковата молба, както изразят становище по сторения проект за
доклад.
1
Съдът, като счита, че следва да обяви проекта за доклад обективиран в
Определение № 20767 / 20.05.2024г. за окончателен, поради което и на
основание чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ
ОБЯВЯВА проекта за доклад обективиран с Определение № 20767 /
20.05.2024 г. за окончателен, като го изменя в следния смисъл:
В настоящето производство е заявен установителен иск с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, във вр. с чл.
9 ЗПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, във вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за вземанията, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение, издадена по ч. гр. д. № 59356/2021 г., по описа на Софийски
районен съд, 143 състав, а именно: сума в размер на 326.38 лв. – главница,
ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
задължението, сума в размер на 60.62 лв. – договорна възнаградителна лихва,
дължима за периода от 20.10.2019 г. до 20.07.2020 г., сума в размер на 52.59 лв.
– лихва за забава, начислена за периода от 21.10.2019 г. до 11.10.2021 г., с
изключение на периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. включително.
На основание чл. 146, ал. 2 ГПК указва на страните, че не счита да има
факти, за които да не сочат доказателства.
На основание чл. 146, ал. 3 ГПК дава възможност на страните да заявят
доказателствени искания и предприемат необходимите процесуални действия
във връзка с възложената им доказателствена тежест, като ако не сторят това в
днешното съдебно заседание, същите ще бъдат преклудирани освен по
хипотезата по чл. 147 ГПК.
ПРИЛАГА постъпилата молба с входящ № 317591 от процесуалния
представител на ищеца по делото.
По искането на процесуалния представител на ищеца за постановяване
на неприсъствено решение, съдът за да се произнесе съобрази следното:
С оглед на горното съдът приема, че са налице предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, поради което
ОПРЕДЕЛИ
2
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
ОБЯВЯВА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ ЗА ПРИКЛЮЧЕНИ.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ, ЧЕ ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ С
НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ ПО РЕДА НА ЧЛ.238, АЛ.1 ОТ ГПК В
СРОК.
Съдът обявява на страните, че няма да съобразява Наредба № 1/2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения с оглед задължителната практика на
СЕС, обективирана в Решение на Съда (втори състав) от 25 януари 2024
година по дело C‑438/22, ECLI:EU:C:2024:71.
С оглед на горното, съдът за да се произнесе съобрази следното:
По смисъла на чл.238, ал.1 от ГПК – ако ответникът не е представил в
указния му срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника или да оттегли иска. В казуса е категорично, че ответникът не е
депозирал отговор на исковата молба, както и не е правил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. Следва да се има предвид, че
съдебните книжа са били редовно връчени на ответника, ведно с
разпореждането на съда за правото на отговор на исковата молба, и въпреки
това такъв не е постъпил по делото.
По смисъла на чл.239, ал.1, т.2 от ГПК, съдът приема, че искът е
вероятно основателен, като приема за доказано от фактическа страна
твърдяното от ищеца.
За съда е доказано, че на 18.07.2019 г. между „БНП........ С.А., клон
България“, ЕИК: ........ и М. И. И. с ЕГН: ********** е сключен Договор за
потребителски кредит с номер CREX-17163496, въз основа на който между
страните е възникнало облигационноправна връзка.
Доказва се от съдържанието на Договора, кредитодателят е предоставил
на кредитополучателя кредит в размер на 379.32 лева, с цел финансиране
покупката на стоки и услуги, описани по вид, марка, модел и цена в договора,
в поле „Финансирани стоки и услуги“.
Установява се, че съгласно чл. 1 от Условията по договора за кредит,
кредитополучателят - ответник изрично се е съгласил предоставената му в
кредит сума да бъде изплатена пряко на упълномощения Търговски партньор.
Договорът за кредит е сключен при фиксиран лихвен процент по
смисъла на §1, т.5 ЗПК, който е в размер на 38.68 % и ГПР в размер на 46.34 %.
3
Съдът приема, че кредитодателят „БНП........ С.Л., клон България“ е изпълнил
всички свои задължения по Договора за кредит.
Доказва се, че кредитополучателят - ответницата се е задължил да върне
предоставения кредит (главница), ведно с дължимите лихви на 12 броя
месечни погасителни вноски, чийто размер и срок са посочени в погасителен
план, намиращ се на първата страница от договора за кредит, като не е
върнала в пълен размер заемната сума. Ищецът признава и съдът приема за
доказано, че има извършени от ответника плащания за погасяване па
получения кредит са на дати и в размер, както следва: сума в размер на 38.70
лв. на 16.08.2019 г. и сума в размер на 38.70 лв. на 16.09.2019 г.
Доказва се, че ответникът в настоящото производство, не е изпълнявал
всички свои задължения по договора за кредит и не е извършвал всички
дължими по договора плащания, като падежът на първата неплатена вноска е
настъпил на 20.10.2019 г. Твърди се, че считано от следващия ден длъжникът е
изпаднал в забава. При това и в този случай се дължи на основание чл. 86 ЗЗД
обезщетение за забава (лихва за забава), чийто размер се изчислява спрямо
действащата законна лихва. Крайният срок за изпълнение на договора за
кредит е настъпил на 20.07.2020 г., с което е станал изискуем целият
неизплатен остатък от главното задължение — главницата, която е дължима
ведно със законната лихва за забава (съгласно чл. 86 ЗЗД) от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на задължението.
Твърди, че се дължи и неизплатената част от договорната възнаградителна
лихва, считано от падежа на първата неплатена вноска до края на срока на
договора, както и лихва за забава за периода преди подаване на заявлението.
Доказва се, че на 22.04.2020 г. между „БНП........ С.А., клон България“,
ЕИК: ........ в качеството му на цедент и „ФИ“ ЕАД, ЕИК ......... в качеството му
на цесионер, е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания, съгласно който цедентът е прехвърлил на цесионера портфолио от
вземания, индивидуализирани в Приложение № 1а от 22.04.2020 г. Твърди се,
че по силата на договора и на основание чл. 99, ал. 2 ЗЗД титуляр на
вземанията по договора за кредит, включително вземанията, претендирани в
настоящото производство, е станал ищецът.
Доказва се, че ищецът е подал заявление по чл. 410, ал. 1 ГПК. Твърди,
че по образуваното ч. гр. д. № 59356/2021 г. по описа на СРС, ГО, 143 състав, е
издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника при условията
на чл. 47, ал. 5 ГПК.
С оглед на горното и на основание чл.422 от ГПК, и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
4
ПРИЗНАВА за установено в правоотношенията между „ФИ“ ЕАД
ЕИК: ........., със седалище и адрес на управление: гр. С бизнес сграда „Т“ и М.
И. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. С, че съществува вземане на „ФИ“ ЕАД
ЕИК: ......... и М. И. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. С дължи на „ФИ“ ЕАД
ЕИК: ........., със седалище и адрес на управление: гр. С бизнес сграда „Т“,
сумите за които е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 18874/12.11.2021 година, издадена по ч. гр. д.
№ 59356/2021 г., по описа на Софийски районен съд, 143 състав, а именно:
сума в размер на 326.38 лв. – главница, ведно със законна лихва, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението, сума в размер на 60.62 лв. –
договорна възнаградителна лихва, дължима за периода от 20.10.2019 г. до
20.07.2020 г., сума в размер на 52.59 лв. – лихва за забава, начислена за
периода от 21.10.2019 г. до 11.10.2021 г., с изключение на периода от
13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. включително.
ОСЪЖДА М. И. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. С да заплати на
„ФИ“ ЕАД ЕИК: ........., със седалище и адрес на управление: гр. С бизнес
сграда „Т“ сторените по гр.дело № 45638/2022 година по описа на Софийски
районен съд разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00
лева и 50,00 лева държавна такса, и сторените разноски пред заповедния съд
по ч.гр.дело № ч. гр. д. № 59356/2021 г., по описа на Софийски районен съд за
заплатена държавна такса в размер на 25,00 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, като подлежи
на отмяна по реда на чл.240 от ГПК – в едномесечен срок от връчването
му на ответника.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Диана Ангелова/
Съдебното заседание приключи в 9,45 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
5