Определение по дело №712/2014 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 3488
Дата: 11 август 2014 г.
Съдия: Величка Борилова
Дело: 20141200500712
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 6 август 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 318

Номер

318

Година

17.12.2013

Град

Девин

Районен Съд - Девин

На

11.21

Година

2013

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Илияна Зелева

Административно наказателно дело

номер

20135410200196

по описа за

2013

година

Производството е по реда на чл.59 и следващи ЗАНН, във връзка с чл.153, ал.1 КТ, във връзка с чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.1 КТ.

Образувано е по жалба от „Н. 96” , с ЕИК ............, със седалище и адрес на управление Г. Д., общ.Д., обл. С., ул. К... В... № 35, представлявано от изп. директор инж. С... Ч..., Ч. пълномощник адв. С. М. против наказателно постановление № 16-1602870/27.08.2013г., издадено от инж. А... А... Ч... - директор на Дирекция „И. по Т. П..., с което на дружеството в качеството на работодател е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 1 500лв., на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.1 КТ, за нарушение на чл.153, ал.1 КТ.

В жалбата поддържа твърдения за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, свеждащи се до нарушение на изискванията на чл.52, ал.4 ЗАНН, тъй като наказващия орган не е обсъдил възраженията срещу акта и не е изложил мотиви относно тяхната неоснователност. Твърди, че акта не се ползва отнапред с презумпция за вярност. Нарушението не е подкрепепо с доказателства. Нарушен е чл.57, ал.1, т.5 и т.6 ЗАНН – не са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението и не са изложени мотиви, че то не представлява маловажен случай. Описаното в наказателното постановление деяние не е съставомерно.

В съдебно заседание жалбоподателят, представляван от адв. М. поддържа жалбата.

Въззиваемият, представляван от юрисконсулт Д..., оспорва жалбата. Поддържа доводи за потвърждаване на наказателното постановление, като законосъобразно.

Съдът прие от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима. Постъпила е Ч. пълномощника на наказаното юридическо лице в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, считано от датата на връчване с разписка от 11.09.2013г., Ч. подаването й по пощата с пощенко клеймо от 17.09.2013г.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения: Административнонаказателното производство е образувано със съставен акт за установяване на административно нарушение № 16-1602870/19.06.2013г. от свидетеля Е. К. Д., изпълняваща длъжността главен инспектор в Д „ИТ” П..., отдел С., в присъствието на свидетеля З., на основание чл.416, ал.1 КТ против „Н. 96” Д., представлявано от изп. директор инж. С... Ч..., в присъствието на представителя и като работодател юридическо лице, за това, че при извършена проверка на 12.06.2013г., в конфекция с. Б... и на 19.06.2013г., Г. Д., ул. К... В... № 35, офис на дружеството е установено, че като работодател е допуснал кетеловачка Д... Р... Ч..., назначена с трудов договор № 1000/29.03.2013г. да работи непрекъснато от 13.05.2013г. до 23.05.2013г., тоест 11 последователни работни дни – непрекъснато, с работно време от 08.00ч. до 19.00ч. на 13, 14, 15, 18 и 19.05.2013г. и от 07.00ч. до 19.00ч. на 16 и 17 май 2013г. и от 08.00ч. до 20.00ч. на 23.05.2013г., с което в нарушение на чл.153, ал.1 КТ не е осигурил на работника седмична почивка през този период в размер на два последователни работни дни или най малко 48 часа непрекъсната седмична почивка. Нарушението е установено по документи.

Актът е съставен в присъствие на законния представител на дружеството. Връчен е препис от акта. Нарушението е квалифицирано по чл.153, ал.1 КТ.

Към акта са описани писмени доказателства: трудов договор № 1000/23.03.2013г., сключен между дружеството и Д... Р... Ч..., декларация по реда на чл.402, ал.1, т.3 КТ от 12.06.2013г., листове за време, попълнени собственоръчно от Д.... Р.... Ч... в периода от 13.05.2013г. до 23.05.2013г., включително, справка по листове за време и ведомост за заплата за месец май 2013г. на Д... Р... Ч....

Съставен е протокол за извършената проверка на 12 и 19.06.2013г. от свидетеля Д. и свидетеля З., изх. № 1744/19.06.2013г., в който е описано, че при проверката на листове за време, попълвани ежедневно от работещите в конфекция Б..., в които работещите отразяват собственоръчно началото и края на работния ден и изпълнението на определена поръчка, операции и бройки и от справките по листове за време е констатирано нарушение на чл.153, ал.1 КТ по отношение на работника Д... Р... Ч..., за извършвана от нея работа непрекъснато от 13.05.2013г. до 23.05.2013г., включително - 11 работни дни с работно време от 08.ч. до 19.00 ч. на 13, 14, 15, 18 и 19 май и от 07.00ч. до 19.00ч. на 16 и 17 часа и от 08.00ч. до 20.00ч. на 23.05.2013г., тъй като в този период не е осигурена задължителната междуседмична почивка в размер не по - малък от два работни дни или 48 часа непрекъсната седмична почивка. Установено е, че работодателят е издал заповед № А11/06.06.2013г. за сумарно изчисляване на работното време на осн. чл.142, ал.2 КТ за периода от 10.06.2013г. до 31.08.2013г. за всички заети работници и служители в производството на дружеството. В нарушение на чл.9а НРВПО работодателят не е утвърдил поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време. За предотвратяване и отстраняване на констатираните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, на основание чл.404, ал.1, т.1 КТ е дадено предписание на работодателя, съгласно чл.9а НРВПО да утвърди поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време за заетите работници и служители в производството на дружеството.

От показанията на разпитаните свидетели Д. и З. се установи, че по повод на сигнал, постъпил в инспекцията, била извършена проверка на цех в с.Борино на „Н. 96”. Сигналът бил за работа с голяма продължителност на работното време повече от 8 часа, както и за работа в събота и неделя. По този повод на 12.06.2013г. била извършена проверка в самия цех. Персоналът бил много голям. Попълнили декларации, собственоръчно, относно условията на полагания от тях труд, работно време, свързани с длъжността им. Отчитането на работното време обяснили, че става с попълване на листове за време. Изпълняващата длъжността бригадир на групата им обяснила, че не се води форма 76, която да отразява явяваÝето им на работа, тъй като всеки от работниците попълвал лист за време, който показвал изработените часове. На 19.06.2013г. проверка била извършена и в управлението на дружеството в Д., където били предоставени досиетата. Установено било, че възнаграждението се определя на норма, според изработеното. Не се води форма 76 от страна на работодателя, а се изготвя справка по листове за време. В тази справка отразявали всеки ден от колко до колко часа е работил всеки работник, номер на поръчка и какво е изработил. Въз основа на тези документи било установено нарушение по отношение на работника Д... Р... Ч... за работа непрекъснато от 13.05 до 23.05 включително – 11 последователни работни дни без почивка и е съставен акт за нарушение в присъствие на изп. директор на дружеството. Актът му е бил предявен и подписан. Вписал е възражение в акта.

От показанията на св. А..., изпълняваща длъжността отговорник на двата цеха в с. Б... към дружеството „Н. 96” Д. се установи, че листовете за време се попълват от всеки работещ за начало и край на работата, но в тези рамки, съгласно Правилника за вътрешния ред те имат регламентирани почивки в рамките на работното време, а когато няма осигурена работа за съответната операция, ползвали почивки от 2 до 3 часа, извън предприятието.

Срещу акта е входирано писмено възражение №0058 -5767/01.07.2013г., с което е оспорено нарушението.

От работника Д... Р... Ч... е попълнена декларация по чл.402, ал.1, т.3 КТ, в която е вписала, че работи в „Н. 96” Д. от 01.04.2013г. цех с. Б... с работно време от 08.00ч. до 19.00ч., при месечно трудово възнаграждение, което се изчислява на норма.

От приложения трудов договор № 1000/29.03.2013г. се установява, че работникът Д.... Р...Ч... има сключен трудов договор с „Н. 96” на длъжността кетеловачка, считано от 29.03.2013г., при възнаграждение определящо се по норма на изработка при осем часов работен ден.

От ведомост за заплати за месец май 2013г. на работника Д... Р... Ч... се установява, че има заработка за 27 дни и начислен извънреден труд.

Приложени са листове за време, от които се установява, че Д... Р... Ч... е имала работно време от 08.00ч. до 19.00ч. на 13, 14, 15, 18 и 19 май 2013г. и от 07.00ч. до 19.00ч. на 16 и 17 май и от 08.00ч. до 19.00ч. на 23.05.2013г.

Въз основа на съставения акт и приложените към него писмени доказателства е издадено обжалваното наказателно постановление № 16-1602870/27.08.2013г., в което описаните фактически обстоятелства на нарушението са възпроизведени от съставения акт, както и писмените доказателства, от които е установено нарушението. Квалифицирано е по чл.153, ал.1 КТ, за което на основание чл.414, ал.1 КТ, като е прието, че нарушението не представлява маловажен случай по чл.28 ЗАНН и 416, ал.5 КТ на „Н. 96” Д. е наложено административно наказание санкция в размер 1 500.00 лева.

Актът и наказателното постановление са съставени от компетентни длъжностни лица, съгласно чл.416, ал.1 КТ, във връзка с чл.416, ал.5 КТ. Спазени са сроковете по чл.34 ЗАНН. Съдържат изискващите се реквизити от чл.42, във вр. с чл.53, ал.2 и чл.57 ЗАНН, тъй като от съдържанието им се установява нарушителят, обстоятелствата на нарушението и неговата правна квалификация. Разпоредбата на чл.416, ал.1, предл.II КТ, в действащата й редакция ДВ. бр.108/2008г. предвижда, че редовно съставените актове по този кодекс, имат доказателствена сила до доказване на противното. Това не означава, че проверявания субект – работодателят няма право и не може да обори със съответни годни доказателства констатациите в съставения АУАН. Право на наказания субект е да оспори констатациите, както на актосъставителя, така и на административно наказващия орган. Актът е редовен, тъй като е съставен от компетентно длъжностно лице, съгласно чл.416, ал.1 КТ и съдържа, изискващите се от чл.42, във вр. с чл.53, ал.2 ЗАНН реквизити – описание на нарушението, неговата правна квалификация и нарушителя. От приложените към акта писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните свидетели се установява по еднопосочен и безпротиворечив начин извършено нарушение на разпоредбата на чл.153, ал.1 КТ. Последната урежда по императивен начин право на работника или служителя при пет дневна работна седмица на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка. Установи се, че работодателят „Н. 96” Д. е допуснал нарушение на чл.153, ал.1 КТ, като през месец май в периода от 13.05.2013г. до 23.05.2013г., включително, тоест в продължение на 11 последователни работни дни, при работно време от 08.00 часа до 19.00 часа не е осигурил седмична почивка през този период на работника Д... Р... Ч..., изпълняваща длъжността „кетеловачка”. Работодателят е издал заповед № А 11/06.06.2011г., за сумарно изчисляване на работното време, съгласно чл.142, ал.2 КТ, която не е относима към момента на нарушението, тъй като е за периода от 10.06.2013г. до 31.08.2013г. При сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по - малко от 36 часа / чл.153, ал.2 КТ/. През месец май, за който е констатирано нарушението и при сключен трудов договор за работа при пълно работно време от 8 часа на ден, при петдневна работна седмица, съгласно приложените писмени доказателства, се установява, че е допуснато от работодателя нарушение на разпоредбата на чл.153, ал.1 КТ. Отговорността на юридическото лице е обективна, тоест не е необходимо да се изследва въпросът дали вина за допускане на нарушението има определено длъжностно лице. Доказани са съставомерните признаци за ангажиране отговорността на юридическото лице за нарушение на чл.153, ал.1 КТ, за което на основание чл.414, ал.1 КТ на работодателя е наложена санкция в минималния размер от 1 500.00 лева, поради което същата е съответна на критериите по чл.27 ЗАНН, тъй като ал.5 не допуска определяне на наказанието под предвидения минимален размер.

Нарушението не е маловажно, по смисъла на чл.415 в, ал.1 КТ и поради това не е налице основанието за прилагане на административнонаказателна отговорност за маловажен случай. Предпоставките, при които нарушението може да се квалифицира като маловажно, съгласно чл.415в, ал.1 КТ са за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в КТ, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители. В настоящия случай констатираното нарушение не покрива характеристиките на маловажно, по смисъла на чл.415 в КТ, тъй като отстраняване на нарушението след извършването му е практически невъзможно. Нарушението е извършено и няма начин, по който да бъде отстранено след като е извършено. С факта на извършване на нарушението от същото са произтекли вредни последици за работника, тъй като не е спазено и е нарушено основно трудово право - правото на почивка.

При служебно извършената проверка съдът не констатира допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, при съставяне на акта и наказателното постановление, съставляващи отменителни основания.

Мотивиран от изложените съображения, Девинският районен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 16-1602870/27.08.2013г., издадено от инж. А... А... Ч... - директор на Дирекция „И. по Т. П..., с което на „Н. 96” , с ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление Г. Д., общ.Д., обл. С., ул. К... В... № 35, представлявано от изп. директор инж. С... Ч..., в качеството на работодател, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 1 500.00 лева, на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.1 КТ, за нарушение на чл.153, ал.1 КТ, като законосъобразно.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Административен съд С. в 14-дневен срок, считано от съобщението.

Р. СЪДИЯ:

Решение

2

ub0_Description WebBody

F58609685E457D7E42257C4400411201