№ 3198
гр. *****, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110124590 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу Г. Б. К., с
която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с
ответника, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр.
*****, ж.к. „******* II“, бл. 211, вх. Б, ет. 4, ап. 22, аб. № ******. Поддържа, че
съгласно тези ОУ е доставял на ответника за процесния период топлинна енергия, за
която не е заплатена дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което
да признае за установено, че ответника му дължи следните суми: сумата от 3353,03
лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 24.02.2023 г. до
изплащане на вземането, сума в размер на 527,77 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 16.07.2020 г. до 07.02.2023 г., сума в размер на 4,80 лв., представляваща
главница за дялово разпределение за периода 01.06.2020 г. – 30.06.2022 г., ведно със
законната лихва за забава от 24.02.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата в
размер на 1,04 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за
услугата дялово разпределение, начислена за периода от 15.08.2020 г. до 07.02.2023 г.,
за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 13.03.2023 г. по
1
ч.гр.д. № 10137/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 56 състав. Претендира
разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на облигационно
правоотношение. Счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за признаване за установено, че
ответникът дължи претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна
енергия и за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за
плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на
ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно
доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на
претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства,
ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт –
точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане
на потребената топлинна енергия за процесния период.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
частично основателен. Съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване налиието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна
енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и
договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
2
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има
качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата
е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на
топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за
установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото.
Съгласно Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и
издръжка № 92, том XX, дело № 3390/1986 г. (л.18-19) на 14.07.1986 г. Станка Делчева
Донкова и Снежана Велинова Флорова са прехвърлили правото на собственост върху
апартамент № 22, находящ се в гр. *****, ул. „Чавдарски отряд“, бл. 6, ет. 4, на Г. Б. К.
срещу задължение на последната да поеме грижите и издръжката им, като им осигури
спокоен и нормален живот, какъвто са водили досега, докато са живи.
Съгласно удостоверение, издадено от „Г. И. С. – *****“ ЕООД (л.20) предишен
адрес „******* II“, блок 6, съответства на настоящ адрес: „******* II“, бл. 211, вх. А и
вх. Б.
Видно от Заявление – декларация от 26.08.2016 г. (л.21-22) ответницата Г. Б. К. е
декларирал, че желае да бъде открита партида на нейно име в ищцовото дружество за
следния недвижим имот: апартамент № 22, находящ се в гр. *****, ж.к. „******* II“,
бл. 211, вх. Б, ет. 4.
От представения нотариален акт безспорно се установява, че през процесния
период ответницата е притежавала правото на собственост върху процесния
апартамент, като от представеното заявление-декларация се установява и че същата е
3
сключила договор с ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия за битови
нужди.
Установено е по делото също така, че по отношение на притежавания от
ответницата недвижим имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост, е
налице и решение на етажната собственост за присъединяване на сградата към
топлопреносната мрежа. В случая обстоятелството е доказано от приложения по
делото протокол от проведено Общо събрание на собствениците на ЕС, с което
етажните собственици са взели решение да се сключи договор с дружество,
извършващо услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим
на етажна собственост. Въз основа на взетото решение е сключен приложеният по
делото Договор между етажната собственост и „Техем сървис“ ЕООД. По делото е
приложен и договор между ищцовото дружество и третото лице помагач „Техем
сървис“ ЕООД, като наличието на договорно правоотношение между тези лица по
отношение на сградата, в която се намира процесният имот и за процесния период, се
установява и от представените от третото лице писмени доказателства – протоколи и
изравнителни сметки.
Въз основа на гореизложените аргументи се обосновава извод за наличието на
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия по отношение процесния обект.
С доклада по делото на основание чл. 155 ГПК като служебно известно е обявено
обстоятелството, че ОУ на ищеца за продажба на топлинна енергия на битови клиенти,
касаещи процесния период, са влезли в сила.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебнотехническа
експертиза (л.91-95), което съдът кредитира като обективно и обосновано, изготвено
от специалист, притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на поставените
въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата правилност. Съгласно същото
количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез
т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат
ежемесечно. Дружеството „Техем сървисис“ ЕООД е извършвало разпределение на
топлинната енергия в блока след реален дистанционен месечен отчет на уредите за
дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите
в сградата. По данни на фирмата за дялово разпределение /ФДР/ през процесния
период в апартамента не е имало монтирани отоплителни тела и съответно не са
монтирани топлоразпределители. В имота има две щранг лири за отопление на баня и
коридор, за които се начислява служебно топлинна енергия. В имота се ползва топла
вода и има водомер за топла вода, по който дистанционно се отчита разходът в имота.
Процесният апартамент е с отопляем обем от 138 м3, на базата на който се разпределя
енергията, отдадена от сградната инсталация, като вещото лице посочва изрично, че не
му е предоставен акт за определяне на кубатурата на жилището. Фактурираните суми
ежемесечно са по реален отчет от ФДР. Разпределението на топлинна енергия в
сградата е по реален отчет. В заключение вещото лице посочва, че сумите за топлинна
енергия за имота на ответницата са начислявани в съответствие с действащата
нормативна уредба.
По делото е изслушано и заключението на съдебно-счетоводна експертиза (л.100-
102), което съдът кредитира като обективно и обосновано, изготвено от специалист,
притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на поставените въпроси, без да
4
се пораждат съмнения за неговата правилност. Вещото лице посочва, че в
счетоводството на ищеца не са налице данни за плащане по създадената съдебна
сметка на процесния абонатния номер. Задълженията за топлинна енергия за имота за
периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. са в размер на 3300,23 лева, за услугата „дялово
разпределение“ за периода 01.06.2020 г. – 30.06.2022 г. са в размер на 57,60 лева.
Мораторната лихва за периода 16.07.2020 г. – 07.02.2023 г. върху главницата за
топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. е в размер на 505,20 лева,
мораторната лихва за периода 15.02.2021 г. – 03.01.2024 г. върху задължението за
възнаграждение за услугата „дялово разпределение“ е в размер на 9,47 лева.
Предвид гореизложените изводи искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 150 ЗЕ за заплащане на цената за доставена топлинна енергия се явява
доказан по основание и предвид заключението на съдебно-счетоводната експертиза
следва да бъде уважен за сумата от 3300,23 лева, а за разликата до пълния предявен
размер от 3353,03 лева искът следва да бъде отхвърлен.
По делото ищецът претендира от ответницата и вземане за възнаграждение за
дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.06.2022 г., ведно със законната
лихва от 24.02.2023 г. до окончателното плащане.
За основателността на иска следва да се установи от ищеца, че през процесния
период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, поради
което в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото
възнаграждение.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен. Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г.
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС,
като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо,
ищецът е материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение
за дялово разпределение.
В случая, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че през
процесния период е бил сключен договор за дялово разпределение с лице,
регистрирано по реда на чл. 139а от ЗЕ, и че тази услуга е извършвана от него. От
таблица № 3 от заключението на съдебно-счетоводната експертиза (л.101, стр. втора)
се установява, че начислената сума за услугата дялово разпределение за периода
01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. е в размер на 57,60 лeва.
Предвид изложеното и диспозитивното начало в гражданския процес, искът за
заплащане на възнаграждение за дялово разпределение следва да се уважи изцяло за
сумата от 4,80 лева.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
5
страните.
По отношение на претендираната мораторна лихва върху непогасената главница
за топлинна енергия за периода от 16.07.2020 г. до 07.02.2023 г. съдът взе предвид, че в
този период са приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия „Т. С.“
ЕАД на битови клиенти в гр. *****, в сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от
същите, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия
е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.
2. Ето защо, купувачът на топлинна енергия, който заплаща стойността на потребената
енергия ежемесечно по реален отчет дължи лихва за забава върху сумата по всяка
фактура. Тъй като срокът за плащане на задълженията по общите фактури е определен
в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не е необходима покана, за да бъдат
поставени ответниците в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза задължението за
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. –
30.04.2022 г., изчислена за периода 16.07.2020 г. – 07.02.2023 г. е в размер на 505,20
лева. Поради това, предявеният иск за мораторна лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия е основателен и следва да бъде уважен за сумата от 505,20 лева, а за
разликата до пълния предявен размер от 527,77 лева искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Искът за мораторна лихва върху възнаграждението за дялово разпределение,
следва да се отхвърли като неоснователен по следните съображения:
Макар по делото да се установи наличието на главен дълг с влязла в сила
заповед за изпълнение, не е доказана втората предпоставка за уважаване на иска, а
именно – моментът, от който ответникът е изпаднал в забава в погасяването на
процесната сума. Това е така, тъй като по делото не са ангажирани от ищеца
доказателства, от които да се установява какъв е бил уговореният срок за плащане на
услугата дялово разпределение, за да може да се определи от кой момент ответникът е
изпаднал в забава в погасяването на процесната сума за дялово разпределение, респ.
ако не е бил уговорен такъв срок, то не са ангажирани от ищеца доказателства за
отправена и получена покана от ответника (арг. от чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
Предвид изложеното, предявеният иск за установяване на задължение за
мораторна лихва върху главницата за услугата „дялово разпределение“ следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора и предвид направеното искане за присъждане на
разноски, право на такива има ищецът, който доказва разноски за исковото
производство в общ размер от 1357,73 лева, от които 77,73 лева държавна такса, 100
лева юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8
ГПК, 680 лева депозит за особен представител, 250 лева депозит за съдебно-
техническа експертиза и 250 лева депозит за съдебно-счетоводна експертиза. За
6
заповедното производство ищецът доказва разноски в размер на общо 127,73 лева, от
които 77,73 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
Съразмерно на уважената част от исковете ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца сумата от 1331,04 лева разноски в исковото и 125,22 лева разноски
в заповедното производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Т.
С.“ ЕАД, ЕИК: *********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Г. Б. К., ЕГН: **********, дължи на „Т. С.“ ЕАД
следните суми: 3300,23 лева (три хиляди и триста лева и двадесет и три стотинки),
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г.
– 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 24.02.2023 г. до окончателното плащане;
4,80 лева (четири лева и осемдесет стотинки), представляваща главница за дялово
разпределение за периода 01.06.2020 г. – 30.06.2022 г., ведно със законната лихва за
забава от 24.02.2023 г. до изплащане на вземането; сумата от 505,20 лева (петстотин и
пет лева и двадесет стотинки), представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 16.07.2020
г. до 07.02.2023 г., които суми се отнасят за топлоснабден имот с адрес гр. *****, ж.к.
„******* II“, бл. 211, вх. Б, ет. 4, ап. 22, аб. № ****** и за които е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 13.03.2023 г. по ч.гр.д. № 10137/2023 г. по описа
на Софийски районен съд, 56 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 ГПК от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК:
*********, иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за
стойността на незаплатена топлинна енергия за сумата над 3300,23 лева до пълния
предявен размер от 3353,03 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 ГПК от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК:
*********, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 за мораторна лихва за забава върху
главницата за реално доставена топлинна енергия за сумата над 505,20 лева до пълния
предявен размер от 527,77 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 ГПК от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК:
*********, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1,04 лева,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово
разпределение, начислена за периода от 15.08.2020 г. до 07.02.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. Б. К., ЕГН: **********, да заплати
на „Т. С.“ ЕАД сумата от 1331,04 лева (хиляда триста тридесет и един лева и четири
стотинки) разноски в исковото и 125,22 лева (сто двадесет и пет лева и двадесет и две
стотинки) разноски в заповедното производство съразмерно на уважената част от
исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач – „Техем
сървисис“ ЕООД на страната на ищеца „Т. С.“ ЕАД.
7
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8