Решение по дело №14475/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260059
Дата: 12 януари 2021 г. (в сила от 3 февруари 2021 г.)
Съдия: Моника Любчова Жекова
Дело: 20193110114475
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ …./…

Гр.В.,12.01.2021 год.

 

В    И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

            ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLІІ СЪСТАВ, в закрито заседание проведено на дванадесети януари през две хиляди двадесет и първа година , в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14475/2019 по описа на ВРС , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.247 ГПК, образувано по инициатива на настоящият съдебен състав.По делото е постановено невлязло в законна сила Решение №260855/26.10.2020 г.,с което съдът се е произнесъл по предявените от ищцата в условията на обективно кумулативно съединяване искове от ищцата Е.К. М., ЕГН **********, с адрес: *** против ответника „Т.С.И В.“ ЕАД, ЕИК ***, с адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор - Б. Н. Д., искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, като главни искове / при съотношение на обуславящ към обусловени – чл.344, ал. 1 т. 1 КТ  чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, както и искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и по чл. 220 КТ; чл. 222, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ – евентуални.

Против така постановеното Решение,в срок е депозирана Въззивна жалба от ответната страна.При администириране на въззивната жалба, настоящия съдебен състав констатира, че е допуснал очевидна фактическа грешка изразяваща се в пресмятане на сбора от дължимите се от ответната страна държавни такси.От мотивите на постановения съдебен акт е видно,че ВРС на осн. 78,ал.6 ГПК като е отчетл факта, че спорът е трудов и по трудови дела ищците не заплащат разноски е приел, че следва дължимата се държавна такса за водене на производството по делото да се възложи в тежест на ответника.С оглед характера на спора и факта, че претенциите по делото са заявени в условията на ОСИ и евентуалност, съдът е счел, че таксите които ответникът следва да заплати при този начин на съединяване на искове и с оглед изхода на спора съгласно чл. 72 , ал.2 ГПК; чл. 69, ал.2 , чл. 1 и чл. 3 от ТДТССГПК са равни на сбора от 100 лева / 50 + 50/ за исковете с правно осн.чл.344 ал.1 т.1 и чл. 344 ал.1 т.2 КТ плюс 4 % върху присъденото обезщетение за оставане без работа по иска по чл.344 ал.1 т.3 КТ -  4 % върху 7 097,28 лв. = 283,89 лв. И на последно място по исковете с правно осн. чл.128 т.2 КТ и исканията по чл.214 ал.2 КТ съдът е определил дължимата се такса от ответника с оглед изхода на спора върху пръсъдените лихви за забавено изпълнение а именно сумата от 32,13 лв. – т.е. 50 лева .

Сборът от 100 лв., 283,89 лв. и 50 лева, ВРС е сметнал,че прави точно 293,89 лв. – общо дължима се такса от ответника в полза на Бюджета на съда, но сборът така, както е посочен видимо НЕ Е ПРАВИЛНО ИЗПИСАН, т.к. парвилният е 433,89 лв.Т.е. следва да бъде отстранена ОФГ допусната от съда при определяне на дължимите се такси към Бюджета на РС В.  от страна на ответника, като бъде посочен верния сбор от 433,89 лв. а не 293,89 лв. ,ведно възложените в тежест на ответното дружество : сумата от 5 лева за издаване на изпълнителен лист и сумата от 250 лева – сбора от 150 и 100 лв. изплатено възнаграждение на в.л.П. по основна и допълнителна ССчЕ от бюджета на съда,на осн.чл.78, ал.6 ГПК . Ето защо, макар и никоя от двете страни да не е сезирала съда с ИСКАНЕ за поправка на ОФГ, съдът дължи отстраняване на констатираната грешка като изгови съответен на изложените мотиви диспозитив,т.к в диспозитива на акта по същество, в частта имаща характер на определение по чл. 78, ал.6 ГПК е вписана сума от 293,89 лв. вместо реалния сбор от 433,89 лв.Водим от горезложеното и на основание чл.247 ГПК , съдът  

 

РЕШИ :

 

            ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 260855/26.10.2020г.постановено от РС В. по гражданско дело № 14475/2019 г. по описа на ВРС ХLII –ри състав, като диспозитивът обективиран във визираното Решение В ЧАСТТА имаща характер на Определение по чл. 78, ал.6 ГПК ,вместо неправилно изписаното :

„ОСЪЖДА ответника „Т.С.И В.“ ЕАД, ЕИК ***, с адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор - Б. Н. Д. ДА ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета н на съдебната власт по сметка на ВРС СУМАТА от общо 293,89 лв. (двеста деветдесет и три лева и осемдесет и девет стотинки) - представляваща сбора от дължими държавни такси по предявените искови претенции,  СУМАТА от 5,00 лева ( пет лева ) за служебно издаване на изпълнителен лист както и СУМАТА от общо 250,00 лева (двеста и петдесет лева )- изплатено от бюджета на ВРС възнаграждение за вещо лице по допуснатите основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертизи, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.

 

ДА СЕ ЧЕТЕ:

 

ОСЪЖДА ответника „Т.С.И В.“ ЕАД, ЕИК ***, с адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор - Б. Н. Д. ДА ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета н на съдебната власт по сметка на ВРС СУМАТА от общо 433,89 лв.(четиристотин тридесет и три лева и осемдесет и девет стотинки) - представляваща сбора от дължими държавни такси по предявените искови претенции, СУМАТА от 5,00 лева ( пет лева ) за служебно издаване на изпълнителен лист както и СУМАТА от общо 250,00 лева (двеста и петдесет лева )- изплатено от бюджета на ВРС възнаграждение за вещо лице по допуснатите основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертизи , на основание чл.78, ал.6 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните чрез процесуалните им представители.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: