РЕШЕНИЕ
№ 395
гр. Габрово, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на седми октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Гергана Любч. Антонова Попова
при участието на секретаря Красимира Ат. Николова
като разгледа докладваното от Гергана Любч. Антонова Попова Гражданско
дело № 20254210101308 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание по чл. 150 от СК.
Ищцата в исковата си молба твърди, че гражданският брак между Р. И. А. и
ответника И. П. П. е прекратен през 2014г. с решение по гр.д.№37/2014г. на ГРС. От брака
си имат непълнолетна дъщеря - В. И. П., ЕГН **********, която към момента на подаване
на исковата молба е на 16 години. Страните по делото имат и друга дъщеря – А., която е
пълнолетна.
С решението си от 2011г., ГРС е определил издръжка в размер на 90.00 лв. месечно за
В., която бащата до момента е изплащал. С оглед големия период от време и растящите
цени, както и нарастването на минималната работна заплата, тази сума постепенно се е
повишавала, като през 2025г. бащата е заплащал на дъщеря си ежемесечно суми в размер на
200лв. – 220лв. - 240 лв. /различно през различните месеци/. Това обаче е значително по
малко дори от минималния, определен от закона размер на месечната издръжка, който е
270 лв..
В. И. П. е голямо момиче, почти на 17 години. Учи в Габрово, в ПГТ „Пенчо Семов",
като през септември 2025г. ще бъде в 11 клас. Нуждите й от финансови средства са
значителни. Едва ли е нужно подробно да се обяснява от какво има нужда едно дете в 11-ти
клас в днешно време и при днешните цени на всички стоки и услуги. Увеличението на
цените през последните 3-4 години е ноторно известно. Само един учебник по западен език
/в случая по английски/ струва около 80-100 лв. В. два пъти седмично има занимания по
народни танци с месечна такса от общо 40 лв..
Без да се посочват други примерни разходи и нужди на детето, смята за очевидно, че
издръжка в размер на 220лв. или 240 лв. /това е размера на последния банков превод за
издръжка, за м. юли 2025г./ е крайно недостатъчна, а освен това е под размера на
минималната издръжка, според разпоредбите на СК.
Доходите на бащата са достатъчни за заплащане на ежемесечна издръжка от 400лв.
месечно или увеличение от 310лв., спрямо последния определен размер на издръжката. С
1
оглед на всичко това, издръжка в размер на 400 лв. месечно ще бъде по подходяща, макар и
отново недостатъчна за задоволяване на нуждите и потребностите на В. И. П..
ИСКА СЕ, съдът да измени размера на издръжката, определена с решение по гр.д.
№37/2014г. на ГРС, и да осъди ответника И. П. П. да заплаща месечна издръжка на дъщеря
си В. И. П., със съгласието на нейната майка Р. И. А. в размер на 400в., считано от
01.08.2025г. до настъпване на предвидените в закона обстоятелства за прекратяването или
изменението й.
Ответникът е представил писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема
становище, че искът е частично основателен до размер на сумата от 300лв.. Излага
възражения, че през годините е изпълнявал задължението си за заплащане на издръжка
като по свое желание и инициатива е увеличавал размера на изплащаната от мен издръжка.
Останал изключително изненадан, когато получил настоящата искова молба, тъй като
майката Р. А. по никакъв начин не е коментирала с него увеличението на издръжката. До
този момент са решавали всички въпроси свързани с грижите за децата им доброволно с
разговори и комуникация. След получаване на исковата молба превел издръжка за месец
август в размер на 270лв.. Участва активно в грижите за дъщеря им В. П. и неговата
финансова ангажираност не се изразява само в изплащане на месечната издръжка за дъщеря
им. Тя прекарва почти всеки уикенд с него, като винаги, когато се виждат й дава джобни
пари за седмицата. Периодично купува дрехи и обувки, като го прави задължително преди
началото на всяка учебна година. Ако детето или майката споделят, че има нужда от нещо
друго, винаги е помагал. Също така я води всяка година на почивка. Продължава да помага
финансово и на по-голямата им дъщеря А. П., която е вече пълнолетна и към настоящия
момент живее в София.
Съзнава, че нуждите на детето се увеличават и че са необходими повече средства за
покриване на ежедневните му потребности. Към настоящия момент средният месечен доход,
който реализира е под минималната работна заплата и за него е непосилно да заплаща
претендираната издръжка от 400 лв.. Желае да разполага със средства, които да изразходва за
дъщеря си, през времето, което тя е с него. Освен това има притеснения, че не всички
средства, които изплаща като издръжка по банковата сметка на майката Р. А. се ползват за
нуждите на детето.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Безспорно по делото и от представеното удостоверение за раждане се установява,
че ответникът И. П. П. е баща на детето В. И. П., която към настоящия момент е на
седемнадесет години.
С решение №77/14.03.2014г. по гр.дело №37/2014г. на РС-Габрово, бащата И. П. П. е
осъден да заплаща на дъщеря си В., чрез нейната майка и законен представител
ежемесечна издръжка в размер в размер на 90.00лв., считано от 10.01.2014г..
Представената служебна бележка от 17.07.2025г., издадена от ПТГ “Пенчо Семов“–
Габрово удостоверява, че ищцата В. И. П. е редовен ученик в ХI клас през учебната
2025/2026г..
Видно от представеното удостоверение, издадено на 28.08.2025г. от ЕТ “Империал –
И. П.” ЕООД, през периода м.август 2024г.- месец юли 2025г., бащата И. П. П. е получил
брутно трудово възнаграждение общо в размер на 9835.99лв., или средно месечно брутно
трудово възнаграждение в размер на 819.66лв..
2
От показанията на свидетелите Л. А. и К.С. се установява, че по отношение на детето
В. е започнало ортодонтско лечение, което продължава към настоящия момент. Всички
консумативи и процедури са заплащат, което допълнително увеличава разходите за нейната
издръжка. Тя посещава курс по народни танци, за който заплаща месечна такса.
Свидетелят Е.А. посочва, че ищецът се занимава с търговия на консумативи за
домакинството.
Свидетелските показания сочат, че бащата взема дъщеря си В. при себе си в дните,
които са му определени за лични контакти.
Майката работи, но по делото няма данни за трудовите й доходи.
При преценка на материалните възможности на бащата, съдът съобразява, че същият
има собствена фирма и се занимава с търговия на консумативи за бита. В представеното
удостоверение брутният му и осигурителен доход са посочени под минималния
размер. По делото няма данни за реалните трудови доходи на ответника.
Безспорно по делото е, че майката е родителят, който полага необходимите грижи за
отглеждането и възпитанието на детето В.. Тя е ученичка в 11 клас през учебната
2025/2026г.. Освен задължителните разходи за учебни пособия в рамките на учебната
година, детето посещава стоматолог за ортодонтско лечение, което се заплаща.
Съгласно разпоредбата на чл.143 ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Размерът на издръжката се определя според нуждите на
лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи, като
минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна
заплата. Нуждите на лицето, което има право на издръжка, се определят съобразно
обикновените условия на живот за него, като се вземат предвид възрастта, образованието и
т.н., а възможностите на дължащия издръжка - според неговите доходи, имотното му
състояние, квалификация. Определената издръжка може да бъде изменяна при изменение на
обстоятелствата /чл.150 СК/, което изменение трябва да бъде трайно и съществено и да касае
нуждите на издържания или възможностите на дължащия издръжка. Присъдената издръжка
следва да задоволява поне минимално необходимите нужди от средства за отглеждане на
детето. Следва да се има предвид и изменената икономическа обстановка в страната,
поскъпването на стоките и услугите, но със съображението, че това важи и за двете страни в
процеса, порастването на детето, а от там нарастването на неговите нужди и потребности.
Минималния размер на издръжката е регламентиран в чл.142 ал.2 от СК и е в размер на 1/4
от размера на минималната работна заплата, която към настоящия момент е в размер на
1077лв., или минималният размер на издръжката съгласно закона е в размер на 269.25лв..
Като взе предвид изложеното по-горе съдът намира, че от определяне на издръжката,
която получава детето В., към настоящия момент е изминал период от десет години, през
който детето е пораснало. Навършило е 17 години. Порастването на детето и преминаването
му в най-високата възрастова група несъмнено води до увеличаване както на ежедневните
му нужди от храна, облекло, учебни пособия, транспорт, здравни грижи, така и
3
допълнителни нужди, които има всяко дете на тази възраст. По делото се установи, че В.
освен обичайните разходи за тази възраст има такива, за задоволяване на здравни
потребности за ортодонтско лечение. Всички тези обстоятелства налагат извода за
установено изменение в нуждите на издържания по смисъла на чл.150 СК.
При съпоставка на възможностите на бащата, който е млад, в трудоспособна възраст
и има потенциал да реализира сравнително по-високи трудови доходи от тези, които
удостоверява е видно, че неговите финансови възможности са по-големи. Следва да се
отчете и липсата на задължение към други ненавършили пълнолетие деца, както и
обстоятелството, че майката сама е осъществявала и продължава да осъществява всички
преки и непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на детето.
Съдът намира, че за задоволяване на потребностите на детето В., родена на
10.10.2008г., с оглед възрастта й, възможностите на нейните родители и нормативната
уредба за размера на минималната дължима издръжка, е необходима ежемесечна издръжка в
размер на 700лв., като ответникът следва да заплаща 370лв., а останалата част от сумата
следва да се поеме от майката, ведно с грижите по отглеждането на детето. Следователно,
предявеният иск за увеличение на издръжката е основателен и доказан до размер на
сумата от 370лв., а в останалата част до претендирания размер от 400лв., искът следва
да бъде отхвърлен, като недоказан.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса върху увеличения размер на издръжката в размер 403.20лв., а в случай на
издаване на изпълнителен лист и държавна такса от 5.00лв., по сметка на Районен съд-
Габрово, на основание чл.78,ал.6 от ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените разноски по
делото за платено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска в
размер на 462.50лева, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА размера на определената издръжка с решение №77 от 14.03.2014г. по
гр.д.№37/2014г. по описа на Районен съд- Габрово, като я УВЕЛИЧАВА, както следва:
ОСЪЖДА И. П. П., ЕГН**********, с адрес: гр.Габрово, ул.“**********“ №1, ет.6, с
пълномощник: адвокат К. Б. от АК-Габрово, да заплаща на непълнолетното си дете В. И.
П., ЕГН**********, със съгласието на нейната майка Р. И. А., ЕГН**********, двете с
адрес: гр.Габрово, ул.”**********” №16, с пълномощник: адвокат Б. Г. от АК-Габрово,
съдебен адрес: гр.Габрово, ул.“Успех“ №1,ет.2, ежемесечна издръжка в размер на 370лв.
/триста и седемдесет лева/, считано от 01.08.2025г., ведно със законната лихва при всяка
просрочена вноска до настъпване на законните основания за изменението или
прекратяването й, на основание чл.150 от СК.
4
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 150 от СК в останалата част над сумата от 370лв. /триста и
седемдесет лева/ до размер на претендирана сума от 400лв. /четиристотин лева/, като
неоснователен и недоказан.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в уважената част от иска, на
основание чл.242, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА И. П. П., ЕГН**********, с адрес: гр.Габрово, ул.“**********“ №1, ет.6, с
пълномощник: адвокат К. Б. от АК-Габрово да заплати държавна такса върху размера на
присъдената издръжка от 403.20лв./четиристотин и три лева и двадесет ст./, а в случай на
издаване на изпълнителен лист и държавна такса от 5.00лв./пет лева/, по сметка на
Районен съд- Габрово, на основание чл.78,ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА И. П. П., ЕГН**********, с адрес: гр.Габрово, ул.“**********“ №1, ет.6, с
пълномощник: адвокат К. Б. от АК-Габрово да заплати на В. И. П., ЕГН**********, със
съгласието на нейната майка Р. И. А.,ЕГН**********, двете с адрес: гр.Габрово,
ул.”***********” №16, с пълномощник: адвокат Б. Г. от АК-Габрово, съдебен адрес:
гр.Габрово, ул.“Успех“ №1,ет.2, направените разноски по делото за платено адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска в размер на
462.50лв./четиристотин шестдесет и два лева и петдесет ст./, на основание чл.78,ал.1 от
ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровски окръжен съд в
двуседмичен срок от деня, в който е обявено - 24.10.2025г..
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
5