Решение по дело №2220/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 61
Дата: 14 януари 2020 г.
Съдия: Пламен Петров Чакалов
Дело: 20195300502220
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 61

 

гр. Пловдив 14.01.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Пловдивският окръжен съд Х-ти граждански състав в публичното заседание на пети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                                   Председател: Румяна Андреева

                                                                                               Членове: Пламен Чакалов

                                                                                                          Бранимир Васиелев                                                                             

 

при секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. гр. д. № 2220 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Обжалвано е решение №3435 от 27.08.2019г. на Пловдивски районен съд, -ти гр. състав, постановено по гр. дело №12036/2019г., с което се задължава О.В.К., ЕГН **********,*** да се въздържа от извършването на домашно насилие по отношение на П.Т.У., ЕГН ********** и малолетното дете М.О.К., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес:***; забранява на О.В.К., ЕГН **********,*** да се приближава до П.Т.У., ЕГН **********, жилището, което обитава в ***, както и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице, които то посещава, докато се намира там, за срок от 18/ /осемнадесет/ месеца; задължава О.В.К., ЕГН **********,*** ДА ПОСЕЩАВА „Програма за работа с пълнолетни лица, извършители на домашно насилие”, на адрес: гр. Пловдив, ул.”Райко Даскалов” №53 /Дом Левски/, ет.2, стая 19-А, телефони: 032/26 07 08 и 0879 26 0101; налага на О.В.К., ЕГН **********,*** глоба в размер на 200 /двеста/ лв. и се осъжда О.В.К., ЕГН **********,*** да заплати по сметка на ПРС сумата от 25 лв. /двадесет и пет лева/ следваща се по делото държавна такса.   

Жалбоподателят О. В. К. с ЕГН ********** *** обжалва посоченото решение в частта, относно срока, за който са наложени мерките и относно наложената мярка по чл. 5, ал.1, т.5 от ЗЗДН, като твърди, че няма доказателства за извършено от негова страна на акт на домашно насилие, нито за това че е агресивна личност с нисък праг на задръжки. Затова моли съда да отмени решението в частта, с която е наложена мярката по чл. 5, ал.1, т.5 от ЗЗДН и да намали срока на останалите мерки до минимално предвидения в закона.

Въззиваемата страна П. Т. У. счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

От представените по делото доказателства – Декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН и показанията на свидетелката М.З. се установява, че на посочените в декларацията дати О.К. е идвал до дома на пострадалата, като е звънял продължително и това е налагало П.У. да му отвори вратата на жилището си, а при разговорите между тях О. К. се е държал грубо с П. У., като я е обиждал и заплашвал, дърпал я е за ръката, душил я и се е случвало да я удря, като при някои от описаните случаи са се осъществявали в присъствието на малолетното им дете. След като са заминали на море К. непрекъснато звънял по телефона на У. е този на свидетелката, за да ги притеснява, което е нарушило почивката им.

Като се има предвид степента на интензивност на осъществените актове на домашно насилие, както и обстоятелството, че при разглеждане на делото пред районния съд, ответникът К., тук жалбоподател, по реда на чл. 176 от ГПК е отговорил, че е имало молба и от първата му съпруга, подадена по реда на ЗЗДН преди около десет години се налага извода, че за предотвратяване на евентуални бъдещи прояви на актове на домашно насилие мярката по чл. 5, ал.1, т. 3 от ЗЗДН трябва да бъде наложена за максималния предвиден в закона срок от осемнадесет месеца.

Посочените обстоятелства обосновават и налагането на мярката по чл. 5, ал.1, т. 5 от ЗЗДН, а именно извършителят да посещава специализирани програми за срока на съответната програма.

Като е достигнал до същите правни изводи и наложил марката по чл. 5, ал.1, т. 3 от ЗЗДН за максималния предвиден в закона срок, кумулативно с мярката по чл. 5, ал.1, т. 5 от ЗЗДН районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата 250лв. разноски за адвокатско възнаграждение, заплатено във въззивното разглеждане на делото.

Воден от горното съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №3435 от 27.08.2019г. на Пловдивски районен съд, VІ-ти гр. състав, постановено по гр. дело №12036/2019г.

ОСЪЖДА О.В.К., ЕГН **********,*** да заплати на П.Т.У., ЕГН ********** *** (двеста и петдесет) лева разноски, направени във въззивното разглеждане на делото.

Решението е окончателно.

 

 

Председател:                                                  Членове:1.                            

 

 

 

 

                                                                                        2.