РЕШЕНИЕ
№ 20155
гр. София, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110152343 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ, чл.
415, ал. 1 ГПК вр. чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че на 25.03.2024 г. е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ответника Х. К. Ц. за
сумата от 3815,37 лева, главница за цена на доставена топлинна енергия за имот, находящ се
на адрес: гр. София, ж.к. „**“, **, ап. 3, аб. № **, за периода м.05.2021 г.-м.04.2023 г., ведно
със законна лихва от 25.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 447,11 лева,
мораторна лихва върху главниците за топлинна енергия за периода 15.09.2022 г.-29.02.2024
г., сумата от 61,80 лева, главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода м.05.2021 г.-м.04.2023 г., ведно със законна лихва от 25.03.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата от 11,98 лева, мораторна лихва върху главниците за топлинна енергия за
периода 16.07.2021 г.-29.02.2024 г., както и разноски. В тази връзка било образувано ч.гр.д.
№ 17310/2024 г. по описа на СРС, 161 с-в, като по същото била издадена исканата заповед за
изпълнение. Заповедта била връчена на ответницата по реда на чл. 47 ГПК, поради което на
ищеца било указано да предяви искове относно вземанията си, което указание се
изпълнявало с депозирането на настоящата искова молба. Ищецът сочи, че ответникът като
собственик на имота бил негов клиент на топлинна енергия за топлоснабдения имот. Според
чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при
публично известни Общи условия на ищеца. Тези Общи условия влизали в сила в
едномесечен срок от публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали
силата на договор. Според клаузите на приложимите в случая общи условия купувачите на
1
топлинна енергия, какъвто бил и ответникът, били длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45- дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. В
процесния имот през процесния период била използвана доставената топлинна енергия, но
същата не била заплатена, поради което настъпила забава и се дължала и законна лихва за
забава. Ищецът сочи, че в изпълнение на чл. 138б ЗЕ етажните собственици на сградата, в
която се намирал процесният имот, били сключили договор за извършване на услугата
дялово разпределение с „Техем Сървисис“ ЕООД. Сумите за топлинна енергия били
начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период
били изготвяни изравнителни сметки от фирмата за дялово разпределение, на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение. За имота били издадени изравнителни сметки.
Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено,
че ответникът му дължи процесните суми – главници и лихви, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 01.08.2023 г. – датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, до окончателното изплащане. Претендира
разноски.
Ответникът Х. К. Ц., чрез особения предстнавител по чл. 47 ГПК адв. М. К., оспорва
исковете. Оспорва да е налице облигационно отношение по продажба на топлинна енергия
за битови клиенти. Оспорва доставката на топлинна енергия в посочените количества. Моли
за отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД изразява
становище за основателност на предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с
наведените от страните доводи съгласно чл. 12 ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. 150 ЗЕ и чл. 415, ал. 1 ГПК
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главниците за топлинна енергия
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е
собственикът или титулярят на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот.
Разпоредбата установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота – собственост
или вещно право на ползване. Същевременно съгласно т. 1 от Тълкувателно решение от
17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г., ОСГТК, клиенти на топлинна енергия за битови нужди
могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
имота със съгласието на собственика или носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и са сключили договор за продажба на топлинна енергия за този
имот при общите условия на топлопреносното предприятие.
Представеният по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда
на НДИ от 24.07.1984 г. сочи, че процесният имот е придобит от К. Х.с Ц. – баща на
ответника, починал на 05.02.1994 г. По делото няма преки доказателства, но не се оспорва,
2
че посоченият приобретател е бил в брак с майката на ответника Вангелия Атанасова Ц.,
починала на 23.02.2014 г. Приживе на майка си ответникът с нот.акт за дарение №
115/27.12.1995 г., нот. Ивайло Николов, й е дарил притежаваната от него 1/4 ид.ч. от имота и
така, към датата на смъртта на майката може да се приеме, че тя е била изключителен
собственик на имота, доколкото удостоверението за родствени връзки по делото на
ответника сочи той да е единствено дете на родителите си.
Ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е установил при условията на пълно и
главно доказване обаче, че ответникът е приел наследството на майка си.
Със смъртта на едно лице наследниците му не стават собственици на наследствените
вещи и на другите активи в наследството. Със смъртта на наследодателя съгласно чл. 1 ЗН
единствено се открива наследството му. То не преминава в патримониума на наследника
автоматично – арг. чл. 48 ЗН. В полза на наследника се поражда единствено право на
наследяване – арг. чл. 48 ЗН. Това право е субективно непритезателно гражданско право,
което включва две правомощия – да се приеме или да се откаже едно наследство. Правото на
наследяване се упражнява с едностранно изявление на титуляря му, с което чрез формален
акт (при отказа) или чрез формален или неформален акт (при приемането) наследникът
упражнява предоставената му опция – да приеме или да се откаже от наследството. Двете
правомощия са част от едно субективно право и взаимно се изключват. Ако приеме
наследството, наследникът придобива цялото или част от наследството, а ако се откаже,
наследникът губи правото да приеме наследството.
Лицето, в чиято полза възниква право на наследяване, т.е. лицето, комуто се предлага
едно наследство, има три различни опции:
а. да приеме наследството чисто и просто, направо (чл. 49, ал. 1 ЗН и чл. 49, ал. 2 ЗН);
б. да се откаже от наследството (чл. 52 ЗН);
в. да приеме наследството по опис (чл. 61, ал. 1 ЗН).
Трите наследственоправни опции са ясно посочени в самия закон – чл. 62 ЗН:
„Приемането по опис (опция 1) от един от наследниците ползува останалите, но то не
лишава последните от правото да приемат направо (опция 2) наследството или да се откажат
от него (опция 3).“.
Ако бъде прието наследството (било направо, било по опис), правото на наследяване
се погасява, а на негово място се поражда право на наследство, което включва правото на
приелия наследството да се разпореди с наследството като съвкупност – например да го
продаде – чл. 212 ЗЗД. Поражда се и наследствено правоприемство и наследникът става
собственик на вещите, включени в наследството. Наследственото правоприемство е с
обратно действие – арг. чл. 48, изр. 2 ЗН.
Презумпция за приемане на наследството има само в изпълнителния процес – арг. чл.
429, ал. 2, изр. 1 ГПК, но в исковия процес такава презумпция няма и фактът подлежи на
пълно и главно доказване. Ищецът не доказва ответникът да е приел наследството на
Вангелия Ц. нито изрично, нито с конклудентни действия.
3
Следва да се има предвид, че при действащата система на приемане на наследството
у нас (вж. чл. 48 ЗН) до момента, в който призованият към наследяване не обективира
волята си да приеме наследството, е налице незаето (вакантно) наследство, при което все
още не е ясно кой е субект на включените в състава му имуществени права и задължения –
така мотивите на Тълкувателно решение от 23.01.2024 г. по тълк.д. № 1/2021 г., ОСГК.
Исковете за главница за топлинна енергия и мораторна лихва върху тези главни
вземания следва да се отхвърлят.
По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 415,
ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху вземането за услуга дялово разпределение
Както вече се посочи, ищецът и ответниците няма данни да са обвързани от
договорно правоотношение по чл. 150 ЗЕ, поради което исковете за дялово разпределение и
мораторна лихва върху тези вземания са неоснователни. Те са неоснователни и по други
съображения.
Съгласно чл. 186, ал. 2 ЗЗД разноските по предаването на вещта и по тегленето и
меренето й са в тежест на продавача. Предвидените в чл. 36 от общите условия на ищеца
разноски за изготвяне на изравнителна сметка и отчет на уреди за топлинно разпределение
са именно разноски, попадащи в предметния обхват на чл. 186, ал. 2 ЗЗД (с арг. чл. 110, ал. 2
ЗС). Нормата е диспозитивна, като не съществува пречка за дерогирането й както с нарочно
писмено съглашение между ищеца и ответниците, така и с клауза в общи условия, одобрени
от надлежния държавен орган. Именно това се е опитал да стори ищецът, приемайки общите
условия от 2014 г. Същевременно нищо в текста не сочи, че за купувачите на топлинна
енергия се предвижда задължение да предплащат разноски по чл. 186, ал. 2 ЗЗД на ищеца.
Такава уговорка не е включена в общите условия, поради което за основателността на
главния иск за дялово разпределение, ищецът следваше да установи, че е заплатил на
третото лице-помагач визираната сума, което той не е сторил. Дори да се приеме, че подобно
задължение за предплащане на разноски е изводимо от уреденото право на ищеца да
определя по съглашение с третото лице-помагач реда и начина на заплащане на услугата, то
отново според съда в тежест на ответниците не би възникнало задължение за заплащането
на главницата. Това е така, защото клауза, предвидена в общите условия на търговец
продавач, според която той има право едностранно да определя ред и начин на плащане на
задължения за разноски в тежест на потребителя, е неравноправна по см. на чл. 143 ЗЗП. Чл.
186, ал. 2 ЗЗД е дерогируем по обща воля на страните по договора за продажба, но когато
едната страна е потребител, съглашението следва ясно да урежда правата и задълженията на
страните и предпоставките за дерогацията. В случая общите условия не отговарят на това
изискване, те дават възможност на търговеца едностранно да определя падеж на
задължението и начин на неговото възникване, поради което съдът приема, че клаузата е
нищожна и вземане за стойност на услуга „дялово разпределение“, представляваща разноски
по чл. 186, ал. 2 ЗЗД, не е валидно възникнало в полза на ищеца.
Главният иск за сумата за дялово разпределение подлежи на отхвърляне, а с него и
акцесорната претенция за мораторна лихва. Тя е неоснователна и защото в общите условия
4
не е предвиден падеж на задълженията за главница, поради което те са изискуеми след
нарочна покана до длъжника, за каквато данни по делото няма.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, против
Х. К. Ц., ЕГН **********, искове с правно с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150
ЗЕ, чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3815,37 лева, главница
за цена на доставена топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „**“,
**, аб. № **, за периода м.05.2021 г.-м.04.2023 г., ведно със законна лихва от 25.03.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 447,11 лева, мораторна лихва върху главниците за
топлинна енергия за периода 15.09.2022 г.-29.02.2024 г., сумата от 61,80 лева, главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода м.05.2021 г.-м.04.2023 г.,
ведно със законна лихва от 25.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 11,98 лева,
мораторна лихва върху главниците за топлинна енергия за периода 16.07.2021 г.-29.02.2024
г., предмет на заповед № 10476 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена на 06.04.2024 г. по ч.гр.д. № 17310/2024 г., СРС, 161-ви с-в.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като
помагач на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Софийския градски
съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5