Р Е Ш Е Н И Е
№ 23.07.2020 г. гр.А.
В ИМЕТО НА НАРОДА
А.КИ РАЙОНЕН
СЪД
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На двадесет и девети юни
две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Районен съдия: Таня Спасова
секретар Росица Марковска
като разгледа докладваното от съдия Спасова наказателно административен
характер дело № 144 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.59 и следв. от ЗАНН. Образувано е по повод
постъпила жалба от К.И.Г. с ЕГН ********** ***, против Наказателно
постановление № 20-0237-000066 от 03.04.2020 г. на Началника на РУ към ОДМВР Б.,
РУ-А., с което на жалбоподателя основание чл.174, ал.3 от ЗДвП за нарушение на
чл.174, ал.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 24 месеца и на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП
за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена глоба от 10 лева. Моли се
съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно
постановление като незаконосъобразно.
Жалбоподателят чрез процесуалния си
представител поддържа жалбата и излага доводи за незаконосъобразност на
наказателното постановление.
Административно наказващият орган, редовно
призовани, не делегират представител.
След като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
от фактическа и правна страна съдът приема следното:
От събраните в хода на съдебното производство
гласни и писмени доказателства се установява, че на 10.03.2020 г. около
23, 50 часа служителите на РУ-А. И.Т., Т.Т. и К.Т.
били на смяна, като били разположени на кръстовището на ул. *** и ул. ***.
Забелязали движещият се от ул. *** с посока на движение към ул. *** лек
автомобил *** с рег. № ***. Свидетелят И.Т. му подал сигнал със стоп – палка по
образец на МВР и го осветил с фенера, който ползвал по време на нощното
дежурство. Лекият автомобил намалил скоростта, като свидетелят тръгнал към
него, мислейки, че ще изпълни разпореждането за спиране. Вместо това лекият
автомобил сменил посоката на движение, като свил в дясно в междублоковото
пространство. Свидетелят Т. продължил към него, а останалите двама служители в
полицейския автомобил го осветили и също потеглили след него. Лекият автомобил
спрял до входа на подземния паркинг в междублоковото пространство в момента, в
който свидетелят Т. се намирал на 2-3 метра от него. Същият е категоричен, че
не е изпускал от наблюдение лекия автомобил, който при това бил осветен от
наближаващия полицейски автомобил. През цялото време имал видимост към лекия
автомобил, като видял, че водачът е лице от мъжки пол. На самия подземен
паркинг лекият автомобил за малко не осъществил ПТП, като именно това наложило
неговото спиране. Свидетелят Т. видял, че забелязаното от него лице от мъжки
пол от предната седалка на мястото на водача непосредствено след спирането се
прехвърля на задната седалка, поради което направо отворил задната врата. На
мястото на водача нямало никой, а на задната седалка бил забелязания от него
водач, установен по-късно като жалбоподателя К.И.Г.. Освен него в лекия
автомобил се намирало лице от женски пол, което било установено като
свидетелката М.И.П.. Тя седяла като пътник на предната пасажерска седалка до мястото
на водача и към нея служителите на МВР не предявили претенции. На водача
свидетелят Т. поискал документите за проверка и му обяснил, че следва да му
бъде извършена и проверка за алкохол. Поискал съдействие от дежурния по КАТ
свидетел Н.Ц., който се отзовал на мястото на проверката. Водачът не могъл да
представи СУМПС и контролен талон към него и отказал да му бъде извършена
проверка с техническо средство. Бил му издаден талон за медицинско изследване –
л.7 от делото, но същият отказал да даде кръвна проба, твърдейки, че не той е
шофирал лекия автомобил. Бил му съставен АУАН, а въз основа на АУАН било
издадено атакуваното наказателно постановление.
Гореописаната фактическа обстановка се установява въз основа на събраните
по делото писмени и гласни доказателства. Като свидетели са разпитани
служителите при РУ-А. Н.Ц., К.Т., И.Т. и Т.Т., като
техните показания са логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и се
допълват помежду си. Съдът няма основание да не кредитира показанията на
полицейските служители, тъй като същите се подкрепят от писмените доказателства
по делото. Колкото до показанията на свидетелката М.И.П., то съдът не може да ги
възприеме като достоверни. Според нейните показания не жалбоподателят е
управлявал лекия автомобил през процесната нощ, а тя
самата, като при спирането на лекия автомобил се прехвърлила от мястото на
водача на мястото на пътника на предната пасажерска седалка. Тези показания
противоречат изцяло на събраните писмени и гласни доказателства, като следва да
се отчете, че полицейските служители И.Т. и К.Т. ясно са забелязали
прехвърлянето от предната седалка на водача към задната пасажерска седалка.
Свидетелят Т. е бил в непосредствена близост до лекия автомобил и е забелязал
водача, който е идентифицирал като лице от мъжки пол, което в последствие се е
прехвърлило от предната част към задната част на лекия автомобил. Именно поради
това същият при достигане на лекия автомобил е отворил вратата към задната
седалка, където вече се намирал водачът. Свидетелят има подробни впечатления от
случилото се във вътрешността на лекия автомобил, тъй като бил е в
непосредствена близост до него от самото начало на инцидента и при това е носил
фенер, с който го е осветявал за видимост. Показанията на свидетеля И.Т. се подкрепят от показанията на свидетеля К.Т.,
който се е намирал в полицейския автомобил, но също е имал видимост към
случващото се и се видял прехвърлянето към задната седалка на лекия автомобил.
Още повече, полицейският автомобил е бил с насочени светлини към лекия
автомобил по време на инцидента. В този смисъл възражението, че полицейските
служители не са имали достатъчно видимост е неоснователно, а показанията на
свидетелката М.И.П. не могат да се кредитират от съда поради противоречието им
с всички останали писмени и гласни доказателства.
С оглед изложеното следва да се приеме, че водач на процесното
МПС е бил жалбоподателят. Съгласно чл.174, ал.3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от две години и глоба 2000 лв. Безспорно и категорично по делото се
установява, че жалбоподателят като водач на процесното
МПС е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол и
да даде кръвна проба за медицински анализ – факт, който при това не се оспорва
по делото, поради което правилно е бил санкциониран на основание чл.174, ал.3
от ЗДвП.
Не е представил и съответните документи – СУМПС и контролен талон към него,
поради което правилно за извършеното от него нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложена глоба от 10 лева.
Съществени процесуални нарушения, които да водят до нарушаване на правото
на защита на наказаното лице, не се констатират нито при съставяне на АУАН,
нито при издаване на атакуваното наказателно постановление. Възражението
относно датата на нарушението е неоснователно. Факт, че инцидентът е започнал
на 10.03.2020 г. около 23, 50 часа, когато полицейските служители са пристъпили
към спиране на лекия автомобил, а отказът на водача е даден по-късно в полунощ,
т.е. правилно е отбелязано времето на извършване на нарушението - около 00,00
часа на 11.03.2020 г. Във времето след полунощ се отброява вече следващия ден,
който в казуса е 11.03.2020 г., доколкото няма никакъв спор, че началото на
инцидента е на 10.03.2020 г. в 23, 50 часа, а случилото се по-късно, довело до
санкциониране на водача по чл.174, ал.3 от ЗДвП, е станало около полунощ и след
полунощ. В тази връзка са всички писмени доказателства, вкл. талона за
медицинско изследване, издаден в сградата на полицейското управление, където е
бил отведен жалбоподателят след първоначално направения отказ за проверка с
техническо средство, в който като дата и час са вписани 11.03.2020 г. в 00, 40
часа. Ето защо съдът не възприема за основателно и това възражение, съответно
намира за правилно издадено наказателното постановление. Наказанията са
определени в размерите, посочени от ЗДвП, поради което няма възможност за
тяхното изменение и наказателното постановление следва да се потвърди във вида,
в който е издадено.
Мотивиран от горното, А.кият районен съд на основание чл.63 от ЗАНН
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0237-000066 от 03.04.2020 г. на
Началника на РУ към ОДМВР Б., РУ-А., с което на К.И.Г. с ЕГН ********** ***, на
основание чл.174, ал.3 от ЗДвП за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца и на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП е наложена глоба от 10 лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд - Б. в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :