РЕШЕНИЕ
№ 65
гр. Варна, 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря СИЯНА ИВ. ТЕНЕВА
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20243110103129 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „А. Б. Б.” ЕООД, ЕИК * срещу А. А.
Л., ЕГН ********** първоначално обективно кумулативно съединени положителни
специални установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от
ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 146, ал. 1 вр. чл. 99 от ЗЗД вр. чл. 9 от ЗПК и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните със сила на пресъдено
нещо, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
1./ сумата от 600.00 лева /шестстотин лева/, представляваща главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
07.08.2023 г. до окончателното погасяване на задължението;
2./ сумата от 140.17 лева /сто и четиридесет лева и седемнадесет стотинки/,
представляваща възнаградителна (договорна) лихва за периода от 14.12.2017 г. до 20.12.2018
г.;
3./ сумата от 343.21 лева /триста четиридесет и три лева и двадесет и една стотинки/,
представляваща мораторна лихва, начислена върху заетата сума за периода от 14.12.2017 г.
до 28.07.2023 г., с изключение на извънредното положение в периода от 13.03.2020 г. до
13.07.2020 г., които вземания произтичат от Договор за паричен заем № * от * г., сключен
между „К.“ ЕАД, ЕИК * и длъжника, обезпечен с Договор за предоставяне на поръчителство
от 14.12.2017 г., сключен между „А. Т.“ ЕООД, ЕИК * и длъжника, които вземания са
прехвърлени на заявителя по силата на договор за цесия от 02.03.2021 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 4577/08.08.2023 г. по реда на чл.
410 от ГПК по ч. гр. д. № 10106 по описа за 2023 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК
за издаване на заповед за изпълнение, която била връчена на ответника при условията на чл.
47, ал. 5 от ГПК, в тази връзка у ищеца се породил правният интерес да предяви настоящите
искове.
Сочи се, че вземанията произтичат от договор за потребителски кредит, сключен
между ответника и „К.“ ЕАД на 14.12.2017 г., въз основа на който последният е предоставил
1
на ответника кредит в размер от 600.00 лева, представляваща заета сума. Страните се
уговорили ответникът да върне заетата сума в срок до 20.12.2018 г. на 12 броя месечни
анюитетни погасителни вноски, всяка от които по 61.86 лева, съгласно погасителен план,
неразделна част от договора.
Поддържа се, че ответникът се задължил да заплати възнаграждение в полза на
кредитодателя за ползването на заетата сума в размер на уговорената договорната лихва,
чийто фиксиран годишен процент възлизал на 41.24% при ГПР 50%.
Излага се, че на 14.12.2017 г. ответникът сключил и още един договор, а именно
договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „А. Т.“ ЕООД. По силата на този
договор търговецът се задължил да отговаря солидарно пред кредитодателя „К.“ ЕАД за
задълженията на кредитополучателя, произтичащи от процесния договор за потребителски
кредит, въз основа на сключен между двете търговски дружества договор за поръчителство
от същата дата – 17.12.2017 г.
Твърди се, че ответникът не е изпълнил задължението си по договора да върне заетата
суми чрез частичните плащания в размера на погасителните вноски на съответните падежи,
поради което неговите задължения били погасени от поръчителя „А. Т.“ ЕООД. Последният
на 23.02.2021 г. е погасил задълженията на ответника, които са предмет на подадената
искова молба. С извършеното плащане поръчителят се бил суброгирал в правата на
удовлетворения кредитор спрямо длъжника. На 23.02.2021 г. „А. Т.“ ЕООД е уведомил
ответника за извършеното плащане, за встъпването в правата на „К.“ ЕАД, както и за
задълженията му за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство в размер на 486.31 лева, ведно със сумата от 243.43 лева, представляваща
обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение.
Сочи се, че на 02.03.2021 г. между ищеца и „А. Т.“ ЕООД е сключен договор за цесия,
с което процесните вземания са прехвърлени в патримониума на ищцовото дружество.
Излага се, че ищецът е овластен от цедента да уведоми длъжника за цесията, като
ответникът е бил уведомен за новия кредитор на вземанията с изпращане на уведомлението
по ел. поща.
По същество се моли предявените искове да бъдат уважени и се претендират
сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата
молба, с който не оспорва сключването на процесния договор за кредит и усвояването на
главницата, но оспорва дължимостта на претендираните суми както по основание, така и по
размер и моли исковете да бъдат отхвърлени. Инвокира възражение за нищожност на
договора на основание чл. 22 вр. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
евентуално се релевира възражение за частична нищожност на основание чл. 26, ал. 4 вр. ал.
1, предл. 3 от ЗЗД на клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора, предвиждаща като условие за
отпускане на кредита сключването на договора за предоставяне на поръчителство. Наред с
това се сочи, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора е нищожна, тъй като е и неравноправна
по смисъла на чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗПП. Оспорва се и началната дата на мораторната
лихва, като се сочи, че същата следва да бъде от 21.12.2018 г. – датата, на която цялата
главницата е станала изискуема.
По същество моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.
Претендира присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В проведеното открито съдебно заседание, ищецът редовно призован, не се
представлява. С молба от 19.09.2024 г. поддържа исковата молба и моли съда да уважи
предявените искове като основателни. Оспорва възраженията на ответника за нищожност на
договора за кредит и за цесия.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява и не се
представлява.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото
производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и
приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12
и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:
2
За успешното провеждане на предявените искове по чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1,
т. 2 от ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 146, ал. 1 вр. чл. 99 от ЗЗД вр. чл. 9 от ЗПК и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и
главно доказване 1./ наличието на твърдяното облигационно отношение между ответника и
„К.“ ЕАД учредено въз основа на договора за потребителски кредит от 14.12.2017 г., по
силата на който на ответника е предоставена сумата в размер от 600.00 лева; 2./
изправността на кредитодателя – предоставянето на заетата сума от страна на „К.“ ЕАД; 3./
уговорката за заплащане на възнаградителна лихва; 4./ изискуемостта на главното
задължение и изпадането на длъжника в забава; 5./ учредената между ответника,
кредитодателя „К.“ ЕАД и цедента „А. Т.“ ЕООД облигационноправна връзка по силата на
договор за предоставяне на поръчителство от 14.12.2017 г.; 6./ погасяването на
задълженията, произтичащи от договора за кредит, от страна на поръчителя „А. Т.“ ЕООД на
23.02.2021 г.; 7./ размера на предявените граждански притезания, както и 8./ че е закупил
процесните вземания въз основа на валиден договор за цесия, за което обстоятелство
длъжникът е надлежно уведомен, вкл. и 9./ че вземанията са предмет на издадена в негова
полза заповед по чл. 410 от ГПК.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по горепосочените факти,
както и да докаже своите дилаторни и перемпторни вързажения и положителни твърдения, а
при установяване на горното – да докаже изпълнението на своите задължения по договора –
погасяването на претендираните суми.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на
чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 10106 по описа
за 2023 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав за претендираните суми, която е връчена на
ответника-длъжник по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и в изпълнение указанията на съда
заявителят в законоустановения преклузивен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК е предявил исковете
си за установяване съществуването на вземанията - предмет на заповедта, което поражда
правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.
От приобщения договор за потребителски креди № * от * г. се установява по
несъмнен начин, че между ответника и „К.“ ЕАД е учредено облигационно правоотношение
с предмет отпускане на потребителски кредит в размер на 600.00 лева. Договореният срок за
връщане на заетата сума е 12 месеца, при краен падеж 20.12.2018 г. Уговореният лихвен
процент по кредита е 41.24%, а ГПР – 50.00%. Уговорената погасителна вноска е 61.86 лева,
която съгласно приложения погасителен план е отнесена за погасяване на вземането за
главница и договорна лихва, чийто общ размер възлиза на 142.32 лева. Общият размер на
всички плащания е 742.32 лева.
Видно е от представената разписка на л. 135, че заетата сума е усвоена от ответника
на 14.12.2017 г. чрез системата за електронни плащания *.
Съгласно чл. 4.1 от договора, в случай че кредитополучателят е посочил в
заявлението за отпускане на кредит, че ще предостави обезпечение на кредита, същият
следва, в зависимост от посочения в заявлението вид обезпечение да предостави на
кредитодателя банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи
договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитодателя юридическо лице –
поръчител в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на
заялвението в хипотезата на предоставено обезпечение е 24 часа, а на непредоставено
обезпечение – 14 дни. В случай, че кредитополучателят не предостави обезпечение в срок,
се счита, че заявлението не е одобрено от кредитодателя.
Видно е от ангажирания договор за предоставяне на поръчителство от 14.12.2017 г. /л.
117/, сключен между „А. Т.“ ЕООД и ответника и договор за поръчителство от 14.12.2017 г.,
сключен между „К.“ АД и „А. Т.“ ЕООД, че връщането на заетата главница в размер на
600.00 лева и уговорената възнаградителна лихва в размер на 142.32 лева е обезпечено чрез
поръчителство, което е поето от търговеца „А. Т.“ ЕООД, чийто едноличен собственик на
капитала, видно от публичния Търговски регистър и регистър на юридическите лица с
нестопанска цел, е кредитодателят „К.“ ЕАД.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от Договора за предоставяне на поръчителство от 14.12.2017 г.,
кредитополучателят дължи на поръчителя възнаграждение за обезпечаването на
3
изпълнението на задълженията на заемателя по договора за потребителски кредит в размер
и при условия, съгласно приложение № 1. От ангажираното приложение № 1 към договора
за предосатвяне на поръчителство /л. 120/ е видно, че възнаграждението на поръчителя е в
размер на 44.21 лева на месец за периода на действие на договора за кредит, т.е.
възнаграждението на поръчителя възлиза на 530.52 лева /44.21 лева Х 12 месеца/.
Към датата на сезиране на съда – 07.08.2023 г. /датата на подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК/ всички вноски са били с натсъпил падеж с оглед уговорката заетата сума да
бъде върната изцяло с последната месечна вноска на 20.12.2018 г., което обуславя
изискуемостта на главното задължение за връщане на главницата.
Приет е Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г.,
сключен между „К.“ ЕАД като цедент 1; „А. Т.“ ЕООД като цедент 2 и „А. Б. Б.“ ЕООД като
цесионер. Съгласно § 5 от договора цедентите овластяват цесионера да уведоми длъжниците
за правопрехвърлителната сделка. Представено е и уведомление за цесия, изходящо от
ищеца, адресирано до ответника.
Представено по делото е и Приложение № 1 към процесния рамков договор за
цедиране на задължения.
От експертното заключение по назначената ССчЕ, което съдът кредитира като
компетентно изготвено, пълно, ясно и неоспорено от страните, се констатира, че от
счетоводството на кредитодателя „К.“ ЕАД при проверка не са представени счетоводни
записвания, отчитащи движения и крайни салда по счетоводните сметки за вземания към
датата на погасяването на кредита от „А. Т.“ ЕООД към него. От счетоводството на „А. Т.“
ЕООД също не са представени записвания, отчитащи движения и крайни салда по
счетоводните сметки при издължаването на сумите към „К.“ ЕАД, както и към продажбата
на вземането към „А. Б. Б.“ ЕООД. Констатира се, че в представените справки е отбелязано,
че сумите са прихванати по насрещни разчети между „А. Т.“ ЕООД и „К.“ ЕАД, като не са
представени първични документи и счетоводни регистри за това.
На основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, съдът с определението по чл. 140 от ГПК изрично
е указал на ищеца-цесионер, че не сочи доказателства, от които да се установи по несъмнен
начин, че неговият цедент – „А. Т.“ ЕООД, погасявайки на 23.03.2021 г. вземанията,
произтичащи от процесния договор за кредит от 14.12.2017 г., сключен с "К." ЕАД, се е
суброгирал в правата на удовлетворения кредитор „К.“ ЕАД, на основание чл. 146, ал. 1 от
ЗЗД, имайки предвид учредените облигационни правоотношения по силата на договорите за
поръчителство. Т.е. в конркетния казус твърдението, че „А. Т.“ ЕООД е титуляр на
цедираните в полза на ищеца вземания, тъй като е встъпал в правата на кредитодателя със
стореното плащане, остава недоказано. Недоказано остава и твърдението, че предмет на
рамковия договор за цесия от 02.03.2021 г. са именно вземанията, дължими от ответника и
произтичащи от договора за кредит от 14.12.2017 г., доколкото представеното по делото
приложение № 1 към договора за цесия е тотално нечетливо. Съгласно чл. 178, ал. 2 от ГПК,
съдът оценява доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания,
добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства по
делото. В настоящия случай, тъй като не са представени първични документи и счетоводни
регистри досежно погасяването на задълженията на ответника към „К.“ ЕАД по договора за
кредит от 14.12.2017 г. от страна на поръчителя „А. Т.“ ЕООД, то съдът приема, че тези
вземания не са станали и предмет на рамковия договор за цесия, по който правоприемник е
ищеца.
Крайното становище на съда е за неоснователност на предявените искове поради
недоказаност на твърдението, че поръчителят се е суброгирал в правата на удовлетворения
кредитор, погасявайки задълженията по договора за кредит от 14.12.2017 г., от което следва
и недоказаността на качеството му на частен правопрехвърлител по рамковия договор за
цесия от 02.03.2021 г. в полза на ищеца-цесионер.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че съдът, на основание чл. 7,
ал. 3 от ГПК, служебно преценява съответствието на всички допълнителни уговорки, които
не представляват основен предмет на договора, със законовите изисквания, независимо от
възраженията на ответника, доколкото последният е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от
ДР на ЗЗП.
4
Всякога кредиторът има интерес от длъжник, който да осигури точното изпълнение
на основното задължение за връщане на заетата сума, поради това проверката за
платежоспособността му предхожда сключването на договора. Като икономически по-силна
страна в правоотношението, кредиторът, който по занятие извършва дейност по
кредитиране, разполага с редица правомощия за събиране на информация за финансовото
състояние на длъжника и възможностите му за бъдещо изпълнение /арг. от чл. 16 от ЗПК/,
като след анализ на данните има възможност да прецени дали да сключи договора или да
откаже предоставянето на кредита /чл. 18 от ЗПК/. В случая осигуряването на обезпечение
не е предварително условие за сключване на договора, т. е. кредиторът изначално е преценил
длъжника като платежоспособен и му е предоставил кредита. Така, поставяйки изискване за
последващо осигуряване на поръчители или банкова гаранция, без дори да е налице
неизпълнение от страна на кредитополучателя, кредиторът неоправдано и без основание
прехвърля риска от лошата си преценка в тежест на длъжника.
Главното задължение на заемателя по договора за кредит е да върне заетата сума и
да плати уговореното възнаграждение на кредитора, а не да предостави обезпечение. Съдът
счита, че в случая възнаграждението за поръчителство е предвидено за заплащане, без да се
намира в никакво отношение с изпълнение или неизпълнение на задължението на
кредитополучателя да върне заетата сума. Включена по този начин като падежно вземане
/арг. от приложерние № 1 към договора за предоставяне на поръчителство/, претендираната
сума по правната си същност не съставлява възнаграждение за поръчителя, а добавък към
възнаградителната лихва и на практика съставлява част от печалбата на кредитодателя,
което е единствената цел на начисляването му, имайки предвид обстоятелството, че при
сключването на акцесорния договор, като част от договора за потребителски кредит,
длъжникът не е имал право на избор на поръчител и възможност за индивидуално
договаряне, особено като се има предвид, че едноличен собственик на капитала на
поръчителя-цедент „А. Т.“ ЕООД е кредитодателят на длъжника по договора за кредит „К.“
ЕАД /справка в ТР/. Следователно, юридическото лице – поръчител, което е предварително
одобрено от кредитора, се явява и свързано с него лице. Това води до значително
неравновесие в правата между потребителя и търговеца, и не отговаря на изискването за
добросъвестност, в частност лишава длъжника от право на избор и възможност за
индивидуално договаряне.
Ето защо настоящият съдебен състав счита за основателно наведеното в писмения
отговор оплакване за нарушение разпоредбите на чл. 11, т. 10 от ЗПК и заобикаляне
императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото уговореното възнаграждение, което
според погасителния план възлиза на 530.52 лева, съставлява скрит добавък и следва да бъде
включена в годишния процент на разходите. Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент
на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи/, като в ал. 4 от цитирания законов текст е
посочен неговият максимално допустим размер – пет пъти размера на законната лихва.
В случая се въвеждат допълнителни разходи за потребителя, в резултат на които
общият разход по кредита за потребителя и съответно годишния процент на разходите
реално надхвърля посочения в договора – 50% и възлиза на около 88%. Така размерът на
ГПР се явява по-голям от законово допустимия петкратен размер на законната лихва – 50%,
определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. На практика с възнаграждение в полза на поръчител, чийто
едноличен собственик на капитала е кредитодателя, се заобикаля цитираният законов текст,
тъй като тя се явява прикрит разход по кредита, с който се надхвърля допустимия размер на
разходите. От съществено значение е и фактът, че размерът на самото възнаграждение в
полза на поръчителя /530.52 лева/ е почти равен на този на отпуснатия кредит /600.00 лева/.
Всяка клауза от договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на закона, е нищожна. Според специалната норма на чл. 22 от
ЗПК, приложима за процесното договорно правоотношение, когато не са спазени
изискванията на конкретни разпоредби от закона, договорът за потребителски кредит е
изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените норми са и тези по чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК.
Крайният извод на съда е за недействителност на договора за потребителски кредит,
на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
5
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен,
потребителят връща само чистата стойност по кредита, без да дължи лихва или други
разходи.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора в полза на ищеца не следва да се присъждат разноски за
неоснователно предизвикания правен спор.
Ответникът не е обективирал искане за присъждане на разноски, поради което съдът
не дължи произнасяне по чл. 78 от ГПК.
Водим от горните мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А. Б. Б.” ЕООД, ЕИК * срещу А. А. Л., ЕГН
********** първоначално обективно кумулативно съединени положителни специални
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. чл.
240, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 9 от ЗПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за приемане за установено в
отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца
следните суми:
1./ сумата от 600.00 лева /шестстотин лева/, представляваща главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
07.08.2023 г. до окончателното погасяване на задължението;
2./ сумата от 140.17 лева /сто и четиридесет лева и седемнадесет стотинки/,
представляваща възнаградителна (договорна) лихва за периода от 14.12.2017 г. до 20.12.2018
г.;
3./ сумата от 343.21 лева /триста четиридесет и три лева и двадесет и една стотинки/,
представляваща мораторна лихва, начислена върху заетата сума за периода от 14.12.2017 г.
до 28.07.2023 г., с изключение на извънредното положение в периода от 13.03.2020 г. до
13.07.2020 г., които вземания произтичат от Договор за паричен заем № * от * г., сключен
между „К.“ ЕАД, ЕИК * и длъжника, обезпечен с Договор за предоставяне на поръчителство
от 14.12.2017 г., сключен между „А. Т.“ ЕООД, ЕИК * и длъжника, които вземания са
прехвърлени на ищеца по силата на договор за цесия от 02.03.2021 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 4577/08.08.2023 г. по реда на чл.
410 от ГПК по ч. гр. д. № 10106 по описа за 2023 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6