№ 22467
гр. София, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:В. М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от В. М. Станиславова Гражданско дело №
20241110161351 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Производството е образувано по искова молба вх. № ............ г. на А. Г. А., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. .........., срещу „..........“ АД, ЕИК .............., със седалище и
адрес на управление: гр. ......... с която са предявени обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2 и 3 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 33, ал.
1 ЗПК и чл. 143 ЗЗП за прогласяване нищожността на сключен между страните Договор
за потребителски кредит № ............. г., евентуално за прогласяване нищожността на
клаузата на чл. 4 от Приложение № 5 към договора за потребителски кредит,
предвиждаща заплащане на неустойка при неосигуряване на поръчител, обективно
съединени с установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а,
ал. 2 ЗПК, за прогласяване нищожността на Приложение № 3 към Договор за
потребителски кредит № ............. г., предвиждащо задължение за заемополучателя да
заплати възнаграждение за ВИП обслужване, и с осъдителен иск с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 69,60 лева /след
допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК с протоколно определение от
08.10.2025 г./ – платена без основание сума по нищожния договор за потребителски кредит
№ ............. г.
В исковата молба се твърди, че на 16.10.2023 г. между А. Г. А. и „..........“ АД е
сключен договор за потребителски кредит № ..........., по силата на който на ищеца е била
предоставена в заем сумата от 400,00 лева, която той е следвало да върне в срок до
15.11.2023 г. чрез заплащане на една погасителна вноска в размер на 453,33 лева с одобрено
обезпечение и 532,13 лева без одобрено обезпечение, от които 400,00 лева – главница, 13,33
лева – възнаградителна лихва, 40,00 лева – такса ......... обслужване, и неустойка в размер на
78,80 лева. В чл. 1 от Приложение № 5 към договор за потребителски кредит № ........... било
посочено, че най-късно до следващия ден, кредитополучателят е длъжен да представи
обезпечение по кредита, като са поставени неизпълними условия за поръчителя – да е лице
над 20-годишна възраст, да има не по-малко от 05 години трудов и осигурителен стаж и
други, като било посочено и че ако потребителят намери и осигури двама поръчители, то
1
кредиторът, по свое усмотрение, може да поиска и повече от двама поръчители. В чл. 4 от
Приложение № 5 към договор за потребителски кредит № ........... е указано, че в случай, че
потребителят не предостави исканото обезпечение, той дължи неустойка в размер, посочен
в погасителния план. Съгласно чл. 4 от Приложение № 5 към договор за потребителски
кредит № ........... размерът на неустойката в случай па непредоставяне на обезпечение е в
размер на 2,63 лева средно на ден, но не повече от 1% на ден от главницата по кредита.
Излагат се твърдения, че въпреки формално дадената възможност на заемополучателя да
осигури обезпечение в срок от 24 часа, още със сключването на договора му е начислена т.
нар. „неустойка“ и тя е включена в погасителния план още от самото начало. Посочва се, че
към Договор № ........... е подписано и Приложение № 3, в което страните са уговорили на
потребителя да бъде предоставено ......... обслужване, изразяващо се в удължено работно
време - 08:00 ч. до 20:00 ч., безплатно известяване за предстоящи вноски, евентуално
участие в бъдещи несигурни промоции, регулярно участие в томболи, когато такива са
налични, безплатно получаване на удостоверение на актуален дълг или удостоверение за
липса на задължение. Ищецът излага подробни съображения, че договорът за кредит е
недействителен. Като основания за това твърди нищожност на клаузата, предвиждаща
заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение; различие между посочения в
договора ГПР и действително приложения в кредитното правоотношение; действително
приложеният ГПР в отношенията между страните надхвърля законоустановения максимален
размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК, а посредством въвеждането на клауза за неустойка се цели
заобикаляне именно на този размер; поради пороците на посочения в договора ГПР е
нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК; в договора се съдържат неравноправни
клаузи по смисъла на ЗЗП. По отношение на Приложение № 3 поддържа, че то е
недействително, поради протИ.речието му с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Поддържа,
че когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят дължи
единствено чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи. Предвид
изложеното, моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника „..........“ АД, с който се оспорват предявените искове като неоснователни.
Оспорват се твърденията на ищеца, че е заплащал суми по договора. Оспорват се
твърденията, че договорът за потребителски кредит е нищожен. Излагат се съображения, че
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не предвижда в договора за потребителски кредит
изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включвани в ГПР, а единствено
да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР в смисъл на предвиждания
за бъдещето, а не в смисъл на разходи, част от ГПР. Оспорват се още и твърденията, че
клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение е
нищожна и се поддържа, че разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК предвижда, че при
изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Излагат се
съображения, че ограничението за размера на обезщетението по чл. 33, ал. 2 ЗПК се прилага
единствено при забава за парични плащания, но не и по отношение на размера на
обезщетението за неизпълнение на други задължения на кредитополучателя, предвидени в
договора за кредит. Оспорват се твърденията на ищеца, че предвидената такса в Приложение
№ 3 към договора за потребителски кредит е недействителна и се твърди, че
допълнителният пакет услуги не е необходимо условие за сключването на договора, а
предоставените услуги по пакета са такива, подобряващи позицията на кредитополучателя
по отношение на останалите кредитополучатели на дружеството. Предвид изложеното се
моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
С протоколно определение от 08.10.2025 г. съдът е допуснал изменение на предявения
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. ЗЗД чрез увеличение на неговия размер по реда на
чл. 214, ал. 1 ГПК, като искът се счита предявен за сумата от 69,60 лева – платена без
2
основание сума по нищожния договор за потребителски кредит № ............. г.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
С проекта на доклад, обективиран в Определение № 27370/24.04.2025 г., и обявен за
окончателен в проведеното на 08.10.2025 г. открито съдебно заседание без възражения на
страните, Софийски районен съд е отделил, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като
безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване следните обстоятелството, че
помежду им е сключен договор за паричен заем № ............. г.
По делото са приети като писмени доказателства Договор за потребителски кредит
№............. г., Приложение №1 към договора за потребителски кредит, Приложение №3 –
Условия за ползване на пакет „......... (ВИП) обслужване“, Приложение № 5 към договора
за потребителски кредит и Погасителен план към него, от които по несъмнен начин се
установява, че между „..........“ АД, като кредитодател, и А. Г. А., като кредитополучател, е
сключен договор за потребителски кредит, по силата на който кредитодателят е поел
задължение да предостави на кредитополучателя паричен заем в размер на 400,00 лева,
срещу насрещното задължение на кредитополучателя да върне сумата чрез плащане на 1
месечна погасителна вноска в срок до 15.11.2023 г., заедно с възнаградителна лихва при
факсиран лихвен процент в размер на 40,54 % и годишен процент на разходите от 49,00 %.
В Приложение № 1 към договора за кредит е посочено, че размерът на погасителната вноска
възлиза на 453,33 лева с одобрено обезпечение, а без одобрено обезпечение – на 532,13 лева.
Общо дължимата сума, при надлежно и правилно изпълнение на задълженията по кредита,
възлиза на 453,33 лева.
От съдържанието на приетото Приложение № 3 – Условия за ползване на пакет
„......... (ВИП) обслужване“ на „..........“ АД, се установява, че по силата на същото
кредитодателят „..........“ АД е предоставил на кредитополучателя А. Г. А. допълнителни
услуги по Пакет „......... (ВИП) обслужване“ на „..........“ АД, включващ следните
допълнителни услуги, предоставяни на клиента, които са извън цената на финансовата
услуга по предоставяне на потребителския кредит, а именно: 1./ Кредитодателят предоставя
в услуга на Клиента удължено работно време, а именно: всеки ден от 08:00 до 20:00 часа,
включително през почивните дни и официални празници; 2./ Кредитодателят предоставя на
Клиента услугата безплатно известяване за настъпване на предстояща падежна дата по
договор за кредит; 3./ Кредитодателят предоставя на Клиента детайлна информация за
промоционални условия и възможности за бъдещи промоции по договори за кредит; 4./
Кредитодателят включва Клиента в лоялна програма на кредитодателя с регулярни отстъпки
от услугите на последния, включително ......... разглеждане на исканията на Клиента за
преструктуриране на кредита; 5./ Кредитодателят предоставя на Клиента възможност за
регулярно участие в ежемесечни и ежегодни томболи и награди, организирани от
Кредитодателя, когато такива са налични; 6./ Кредитополучателят получава Удостоверение
за актуален дълг или Удостоверение за липса на задължения към Кредитодателя без да
заплаща допълнителна такса съгласно Тарифата. Посочено е, че допълнителните услуги не
са задължителни и не са условие за ползване и отпускане на кредита. В чл. 3 и чл. 4 страните
са се съгласили, че срещу предоставяне на допълнителните услуги Клиентът следва да
заплати на Кредитодателя такса в размер на 40,00 лева, която се заплаща от Клиента на
равни вноски заедно с всяка вноска по кредита, в пълен размер във всички случаи на
погасяване на кредита, включително при предсрочно погасяване на кредита (чл. 5).
Съгласно чл. 1 от Приложение № 5 от договора страните се споразумяват договорът
за заем да бъде обезпечен с поне едно от следните 453,33 378,08 лева, представляваща сбор
от дължимата главница и лихва за ползване на кредита, със срок на валидност от 30 дни след
3
крайния срок на погасяване на всички задължения по договора.
Съгласно чл. 2, ал. 1, изр. трето от Приложение № 5 към договора поръчителите
трябва да бъдат физически лица, като всеки от тях трябва да отговоря на следните условия:
да имат нетен размер на осигурителния доход в размер на 1 500 лева, да бъдат лица над 20-
годишна възраст, да работят на безсрочен трудов договор, да имат не по-малко от 5 години
трудов и осигурителен стаж, да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за
кредит, вкл. и такъв със заемодателя, да нямат неплатени осигуровки за последните две
години, да нямат задължения към други кредитни или финансови институции, или ако имат
– кредитната история на поръчителя в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-
лош от „редовен“. В изречение четвърто на същата клауза е посочено, че заемодателят не е
длъжен и може по своя преценка, с оглед на надеждността и платежоспособността на
съответния поръчител, да откаже предложените от кредитополучателя поръчители.
Съгласно чл. 4 от Приложение № 5 към договора, в случай, че заемополучателят не
осигури и не представи в срок обезпечение по кредита или действието на обезпечението
бъде по някаква причина прекратено, заемополучателят дължи на кредитора неустойка за
всеки календарен ден, за който не е предоставил обезпечение. Размерът на неустойката е
индивидуално определен за всеки заемополучател и е в размер на 2,63 лева средно на ден,
като неустойката на ден не трябва да надвишава 1 % от главницата по кредита.
Горепосочената неустойка се начислява в началото на периода за всяка вноска и се заплаща
от заемополучателя заедно със съответната погасителна вноска. Неустойката по съответната
погасителна вноска се заплаща в пълен размер във всички случаи на погасяване на кредита,
вкл. при предсрочно погасяване на кредита. Неустойка се дължи само за периоди, в които
кредитът е бил без осигурено обезпечение.
Съгласно Погасителния план към договора за потребителски кредит на
кредитополучателя е начислена неустойка за непредоставяне на обезпечение в общ размер
на 78,80 лева.
По делото е представена и приета Разписка за извършено плащане чрез системата
на „..............” (л. 17), видно от която на 16.10.2023 г. „..........“ АД е наредил в полза на А. Г.
А. сумата от 400,00 лева по процесния договор за потребителски кредит № ........... –
обстоятелство, което не е спорно по делото.
По делото е представена и приета Разписка за извършено плащане чрез системата
на „..............” (л. 16), видно от която на 19.10.2023 г. А. Г. А. е наредил в полза на „..........“
АД сумата от 469,60 лева.
По делото е изслушано и прието без възражения на страните заключението на вещото
лице И. Д. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/ Съгласно неоспореното
заключение на ССчЕ, което преценено по реда на чл. 202 ГПК районният съд кредитира като
компетентно и обективно изготвено, се установява, че с плащане в размер на 470,00 лв.,
получено по сметка на дружеството на 19.10.2023 г., са извършени следните погашения по
суми и пера на процесния договор за кредит: 1./ главница в размер на 400 лева; 2./
възнаградителна лихва в размер на 1,33 лева; 3./ неустойка за непредоставяне на
обезпечение в размер на 26,27 лева; 4./ такса „......... (ВИП) обслужване“, съгласно
Приложение № 3 от Договора за кредит в размер на 40 лева; 5./ такса за предсрочно
погасяване на кредита по чл. 32, ал. 4 от ЗПК в размер на 2,00 лева, или общо задължения в
размер на 469,60 лв. При включване на такса за ......... обслужване и на неустойката в ГПР по
кредита, последният възлиза на 3 122 %.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени за разглеждане обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2 и 3 ЗЗД, вр. чл. 19,
4
ал. 4 ЗПК, чл. 33, ал. 1 ЗПК и чл. 143 ЗЗП за прогласяване нищожността на сключен между
страните Договор за потребителски кредит № ............. г., евентуално за прогласяване
нищожността на клаузата на чл. 4 от Приложение № 5 към договора за потребителски
кредит, предвиждаща заплащане на неустойка при неосигуряване на поръчител, обективно
съединени с установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2
ЗПК, за прогласяване нищожността на Приложение № 3 към Договор за потребителски
кредит № ............. г., предвиждащо задължение за заемополучателя да заплати
възнаграждение за ВИП обслужване, и с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.
1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 69,60 лева /след допуснато
изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК с протоколно определение от 08.10.2025 г./ –
платена без основание сума по нищожния договор за потребителски кредит № ............. г.
По предявените главни установителни искове, съдът намира следното:
В разглеждания случай ищецът релевира различни основания за нищожност на
договора за потребителски кредит, респективно за нищожността на отделни клаузи от него.
Съгласно практиката на ВКС, която настоящият съдебен състав споделя, когато е
предявен иск за прогласяване недействителността на сделка, а в обстоятелствената част на
исковата молба са заявени повече от едно от законовите основания за недействителност,
съдът е длъжен да съобрази, че е сезиран с множество обективно съединени искове – при
един петитум ищецът е заявил множество основания за прогласяване недействителността на
сделката. С оглед на основанията на всеки един от исковете, същите следва да се разгледат
при условията на евентуалност в поредността, произтичаща от естеството на въведеното
основание – от най-тежкото към най-лекото / в този смисъл Решение № 40/07.04.2020 г. по
гр. д. № 2383/2019 г. по описа на ВКС, III г. о./.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже
сключването на процесния договор за заем с посоченото в исковата молба съдържание; че
част от съдържанието на договора е клауза, предвиждаща заемът да бъде обезпечен с някое
от посочените в клаузата обезпечения, както и че договорът за заем и клаузата за заплащане
на неустойка са нищожни на заявените с исковата молба основания – поради неспазване
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, чл. 19, ал. 4 ЗЗП и чл. 33, ал. 2 ЗПК; че във връзка с
процесния договор за кредит е подписано Приложение № 3 към Договор за потребителски
кредит № ............. г., предвиждащо задължение за заемополучателя да заплати
възнаграждение за ВИП обслужване, което е недействително на заявените с исковата молба
основания.
При позитивно установяване на горепосочените предпоставки, в доказателствена
тежест на ответника е да докаже възраженията си, в това число, че договорът за
потребителски кредит и Приложение № 3 към него са действителни, вкл. договорени
индивидуално.
Както се посочи по-горе, по делото не е спорно обстоятелството, че между „..........“
АД – като кредитодател, и А. Г. А., като кредитополучател, е сключен договор за
потребителски кредит № ............. г., по силата на който кредитодателят е поел задължение да
предостави на кредитополучателя паричен заем в размер на 400,00 лева, срещу насрещното
задължение на кредитополучателя да върне сумата чрез плащане на 1 месечна погасителна
вноска в срок до 15.11.2023 г., заедно с възнаградителна лихва при факсиран лихвен процент
в размер на 40,54 % и годишен процент на разходите от 49,00 %. В Приложение № 1 към
договора за кредит е посочено, че размерът на погасителната вноска възлиза на 453,33 лева с
одобрено обезпечение, а без одобрено обезпечение – на 532,13 лева. Общо дължимата сума,
при надлежно и правилно изпълнение на задълженията по кредита, възлиза на 453,33 лева.
Между страните не се спори, а и се установява от събраните доказателства, че
помежду им е подписано Приложение № 3 – Условия за ползване на пакет „......... (ВИП)
обслужване“ на „..........“ АД, по силата на което кредитодателят „..........“ АД е предоставил
5
на кредитополучателя А. Г. А. допълнителни услуги по Пакет „......... (ВИП) обслужване“ на
„..........“ АД, включващ следните допълнителни услуги, предоставяни на клиента, които са
извън цената на финансовата услуга по предоставяне на потребителския кредит, а именно:
1./ Кредитодателят предоставя в услуга на Клиента удължено работно време, а именно:
всеки ден от 08:00 до 20:00 часа, включително през почивните дни и официални празници;
2./ Кредитодателят предоставя на Клиента услугата безплатно известяване за настъпване на
предстояща падежна дата по договор за кредит; 3./ Кредитодателят предоставя на Клиента
детайлна информация за промоционални условия и възможности за бъдещи промоции по
договори за кредит; 4./ Кредитодателят включва Клиента в лоялна програма на
кредитодателя с регулярни отстъпки от услугите на последния, включително .........
разглеждане на исканията на Клиента за преструктуриране на кредита; 5./ Кредитодателят
предоставя на Клиента възможност за регулярно участие в ежемесечни и ежегодни томболи
и награди, организирани от Кредитодателя, когато такива са налични; 6./
Кредитополучателят получава Удостоверение за актуален дълг или Удостоверение за липса
на задължения към Кредитодателя без да заплаща допълнителна такса съгласно Тарифата.
Посочено е, че допълнителните услуги не са задължителни и не са условие за ползване и
отпускане на кредита. В чл. 3 и чл. 4 страните са се съгласили, че срещу предоставяне на
допълнителните услуги Клиентът следва да заплати на Кредитодателя такса в размер на
40,00 лева, която се заплаща от Клиента на равни вноски заедно с всяка вноска по кредита, в
пълен размер във всички случаи на погасяване на кредита, включително при предсрочно
погасяване на кредита (чл. 5).
От доказателствата по делото и и заключението на ССчЕ се установява още, че
страните са подписали помежду си и Приложение № 5 към договора за потребителски
кредит. Съгласно чл. 1 и чл. 2 от Приложение № 5 страните са се споразумели той да бъде
обезпечен с едно от следните обезпечения: поръчителство на две физически лица, които
следва да отговарят кумулативно на множество специални изисквания, или банкова гаранция
за сумата от 453,33 лева. Съгласно ал. 4 от Приложение № 5 към договора в случай, че
заемателят не осигури и не предостави в срок обезпечение по кредита, той дължи на
заемодателя неустойка за всеки календарен ден, в който не е предоставил неустойка, в
среден размер от 2,63 лева на ден, като неустойката на ден не трябва да надвишава 1 % от
главницата по 78,80 лева, платима разсрочено с всяка погасителна вноска по договора за
кредит.
По делото не е спорно и обстоятелството, че в изпълнение на поетото по договора
задължение, ответникът– заемодател е предал на ищеца – заемател сумата в размер на
400,00 лева – посоченото обстоятелство се установява и от приетата разписка за извършено
плащане чрез системата на „..............” от 16.10.2023 г.
Процесният договор за паричен заем има характеристиките на договор за
потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 ЗПК легална дефиниция, а заемателят
има качеството „потребител“ по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Разпоредбата на чл. 7,
ал. 3 ГПК вменява на съда служебно задължение да следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител – за което съдът изрично е уведомил страните с
доклада по делото.
Преценката относно действителността на договора за потребителски кредит следва да
се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия
ЗПК, при действието на който е сключен договорът. Автономията на волята на страните да
определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в
две посоки: съдържанието на договора не може да протИ.речи на повелителни норми на
закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до
гражданските сделки, така и за търговските сделки. Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
6
ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Процесният договор за паричен заем е сключен при спазване на чл. 10, ал. 1 ЗПК,
същият отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗПК – съдържа дата и място на
сключване, т. 2 – вид на предоставения кредит, т. 3 и 4 – индивидуализиращи страните
белези, т. 6 – срок на договора за кредит, т. 7 – посочен е общият размер на кредита и
условията за усвояването му. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК погасителният план към
договора трябва да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, а последователността на разпределението на вноските
между различните неизплатени суми – само в случай, че са дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването. В настоящия случай към договора е приложен
погасителен план, неразделна част от него, в който е посочено, че дължима е само една
погасителна вноска, индивидуализирана с размер и падеж.
Настоящият съдебен състав намира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, като в тази връзка намира за необходимо да изложи съображения по твърдението на
ищеца за нищожност на договора поради посочването в него на грешен размер на ГПР.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В процесния договор за паричен заем е посочен ГПР – 49,00 %, т. е. формално е
изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния
по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не
включва част от разходите за кредита, а именно – неустойката в размер на 78,80 лева, която е
начислена автоматично от заемодателя при непредставяне на уговореното в чл. 1 и 2 от
Приложение № 5 обезпечение в деня на предаване на паричната сума по договора.
Настоящият състав приема, че уговорената в процесния договор „неустойка“ е разход
по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на
разходите – ГПР (индикатор за общото оскъпяване на кредита) – чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК,
който съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент
плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 %
от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – чл.
19, ал. 5 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за
потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и
всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по - специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. В случая е несъмнено, че получаването на заема
е било обусловено от предоставянето на едно от следните обезпечения – двама поръчители
или банкова гаранция. С уговорената в чл. 4 от Приложение № 5 към договора неустоечна
клауза се цели единствено осигуряването на допълнително възнаграждение за предоставяне
7
на заемната сума – т. нар. „скрита възнаградителна лихва“. Този извод следва от
спецификата и краткия срок /еднодневен според предвиденото в чл. 1 от Приложение № 5
към договора/ за изпълнение на задължението, по отношение на което е уговорена
неустойката. Еднодневният срок за предоставяне на поръчители – 2 физически лица, е
изключително кратък и това създава значително затруднение за заемателя – за предоставяне
на обезпечение чрез двама поръчители, които следва да отговарят на различни специфични
критерии, чието изпълнение подлежи на удостоверяване пред заемодателя чрез
предоставяне на множество документи, вкл. и на официални такива. Същевременно,
кредиторът още в деня на подписването на договора е начислил т. нар. „неустойка“ и я е
включил в погасителния план към договора. Още повече, че ако заемодателят действително е
имал намерение да получи като обезпечение „поръчителство“, той е можел да постави
сключването на договора за заем и предоставяне на заемните средства под условие от
предварителното поемане на поръчителство от лица, отговарящи на посочени изисквания,
каквато възможност той има съгласно разпоредбата на чл. 138, ал. 2, изр. 2 ЗЗД. В подкрепа
на горния извод следва да се отбележи и уговорката, че в случай на възникване на
задължението за заплащане на неустойка, то ще бъде заплащано всеки ден заедно със
следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения в договора погасителен
план. Това отново навежда към изначално съгласие между страните, че задължението за
предоставяне на обезпечение няма да бъде изпълнено, а това за неустойка ще възникне. Не
може да бъде пренебрегнат и фактът, че неизпълнението на задължението за предоставяне
на обезпечение е санкционирано с неустойка, чийто размер възлиза на ¼ от размера на
заетата сума. В аспекта на изложеното съдът приема, че клаузата на чл. 4 от Приложение №
5 към договора носи характеристиките на неравноправна такава по смисъла на нормата на
чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя. Същата не отговаря на
изискванията за добросъвестност и внася значително неравновесие в правата и
задълженията между страните. Същата попада под хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй
като задължава потребителя при неизпълнение на задължението си за предоставяне на
обезпечение по договора след неговото сключване да заплати необосновано висока с оглед
на цената на договора за кредит за потребителя неустойка. Следва да се посочи и
задължението на кредитора преди сключването на договора за кредит да оцени
кредитоспособността на потребителя, като извърши справки в достъпните му бази данни и
регистри и ако прецени, че не е достатъчно платежоспособен, да откаже предоставянето на
заемните средства. На практика се получава така, че с тази клауза кредиторът прехвърля
риска от неизпълнение на това си задължение на потребителя, кандидатстващ за отпускане
на парични средства чрез сключването на договора. Последното води до значително
нарастване на цената на кредита и възлага на потребителя финансова тежест, което е в
протИ.речие със закона – чл. 16 ЗПК.
На следващо място, както се посочи, съдът приема, че процесната неустоечна клауза
протИ.речи на правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК и се уговоря по-висок размер на разходите по
кредита от нормативно допустимия. При включване на неустойката в ГПР по кредита се
формира ГПР, който е значително по-висок от нормативно установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК –
в този смисъл и неоспорените констатации на ССчЕ. Съдът приема, че уговорената в чл. 4 от
Приложение № 5 към договора неустойка представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1
ЗПК, който, в протИ.речие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, не е включен в годишния процент на
разходите. Въпреки, че формално в договора са посочени годишен процент на разходите и
общ размер на задължението, без включването в тях на обсъжданата сума по чл. 4 от
Приложение № 5, те не могат да изпълнят отредената им функция – да дадат възможност на
потребителя, по ясен и достъпен начин, да се запознае с произтичащите за него
икономически последици от договора, въз основа на което да вземе информирано решение за
сключването му.
При това положение се налага извод, че договорът за паричен заем не отговаря на
8
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва посочен действителният
размер на разходите по кредита. Тази част от сделката е особено съществена за интересите
на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита
е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това
да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното протИ.речие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК. След като в договора не е посочен ГПР при
съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, не може да се приеме, че
е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и процесният договор за потребителски кредит е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК, като потребителят следва да върне само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихви и/или други разходи по кредита, съгласно
разпоредбата на чл. 23 ЗПК (така решение № 2261 от 18.08.2022 г. по в. гр. д. № 14174/2021
г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав, решение № 3432 от 28.11.2022 г. по в. гр. д. №
3194/2022 г. по описа на СГС, ІІІ-Б въззивен състав, решение № 156 от 11.01.2023 г. по в. гр.
д. № 2399/2022 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав, решение № 54 от 09.01.2023 г. по в.
гр. д. № 7254/2022 г. по описа на СГС, ІІІ-Б въззивен състав, решение № 260628 от
21.02.2022 г. по в. гр. д. № 2806/2021 г. по описа на СГС и др.).
В допълнение следва да се посочи, че в Решение от 21.03.2024 г. по дело № C714/2022
г. на Съда на Европейския съюз е прието, че когато в договор за потребителски кредит не е
посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от
тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за
освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води
единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница. С оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за
потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и
задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се
включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че
посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от
възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както
непосочването на този процент. Следователно, санкция, изразяваща се в лишаване на
кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва
всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и
пропорционален характер.
Ето защо, искът с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване за недействителен на Договор за потребителски кредит №
............. г., сключен между страните, е основателен и следва да бъде уважен.
Предвид уважаването на главния иск, не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното
условие за разглеждане на предявените в условията на евентуалност искове и съдът не
дължи произнасяне по тях.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК, за
прогласяване нищожността на Приложение № 3 към Договор за потребителски кредит
№ ............. г.:
Както се изясни, по силата на Приложение № 3 – Условия за ползване на пакет „.........
(ВИП) обслужване“ на „..........“ АД, кредитодателят „..........“ АД е предоставил на
кредитополучателя А. Г. А. допълнителни услуги по Пакет „......... (ВИП) обслужване“ на
„..........“ АД, включващ следните допълнителни услуги, предоставяни на клиента, които са
извън цената на финансовата услуга по предоставяне на потребителския кредит, а именно:
1./ Кредитодателят предоставя в услуга на Клиента удължено работно време, а именно:
9
всеки ден от 08:00 до 20:00 часа, включително през почивните дни и официални празници;
2./ Кредитодателят предоставя на Клиента услугата безплатно известяване за настъпване на
предстояща падежна дата по договор за кредит; 3./ Кредитодателят предоставя на Клиента
детайлна информация за промоционални условия и възможности за бъдещи промоции по
договори за кредит; 4./ Кредитодателят включва Клиента в лоялна програма на
кредитодателя с регулярни отстъпки от услугите на последния, включително .........
разглеждане на исканията на Клиента за преструктуриране на кредита; 5./ Кредитодателят
предоставя на Клиента възможност за регулярно участие в ежемесечни и ежегодни томболи
и награди, организирани от Кредитодателя, когато такива са налични; 6./
Кредитополучателят получава Удостоверение за актуален дълг или Удостоверение за липса
на задължения към Кредитодателя без да заплаща допълнителна такса съгласно Тарифата.
Посочено е, че допълнителните услуги не са задължителни и не са условие за ползване и
отпускане на кредита. В чл. 3 и чл. 4 страните са се съгласили, че срещу предоставяне на
допълнителните услуги Клиентът следва да заплати на Кредитодателя такса в размер на
40,00 лева, която се заплаща от Клиента на равни вноски заедно с всяка вноска по кредита, в
пълен размер във всички случаи на погасяване на кредита, включително при предсрочно
погасяване на кредита (чл. 5).
При тълкуване на клаузите на Приложение № 3, съдържащ изрична препратка и
означение, че представлява неразделна част към основния договор за заем, съдът констатира,
че в приложението се съдържа несъмнено признание на ответника, че целта на пакетното
обслужване е определеният клиент, който вече ползва кредитиране, да бъде третиран по-
благоприятно при ползване на вече договорен кредит, като "пакетираните" услуги,
заплащани с общо конкретно възнаграждение, следва да заместят общо предлагани срещу
уеднаквени по тарифа за всички клиенти цени. Очевидно е, че Приложение № 3 няма
самостоятелен предмет, който да може да се предостави на потребител, необвързан с
доставчика по заем, а това налага общото третиране на двата договора като един продукт и
прилагане на уредба, ограничаваща договорна свобода както по основен, така и по добавени
договори. При това положение и като съобрази съдържанието на предмета на Приложение
№ 3, настоящият съдебен състав намира за приложима към предложеното на клиента
допълнително пакетно обслужване нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, забраняваща събиране на
възнаграждения под формата на такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит, когато те представляват действия, свързани с усвояване и
управление на кредита или не са ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит. Забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК следва да се тълкува съвместно и със задълженията
на кредитора да извърши задълбочена оценка по смисъла на чл. 16 ЗПК за
кредитоспособност на бъдещия клиент, респ. да се въздържа да обслужва клиенти с неясни
възможности да осигурят необходими за изпълнение на задълженията си източници на
приходи, както и изискването по чл. 19 ЗПК за оповестяване предварително на клиента на
цената на цялостната сделка чрез унифициран показател ГПР, формиран от всички разходи,
включително и тези по съпътстващите ползването услуги и такси (§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК). В
разглеждания случай допълнителните услуги по Приложение № 3, предложени на клиента
срещу допълнително заплащане, не са били отчетени като оскъпяване на основния кредит,
въпреки че дейностите, които търговецът е предложил са така тясно свързани с
обслужването на клиента, че не могат да бъдат отделени от нужното съдействие на
кредитора за приемане на изпълнението – обстоятелство, което се установява от
неоспорените констатации на ССчЕ. На следващо място, в чл. 10а, ал. 4 ЗПК е предвидено,
че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат
ясно и точно определени в договора за потребителски кредит, но в протИ.речие с това
правило, в процесния договор за различните видове допълнителни услуги е определено
общо възнаграждение, без уточнение относно вида и стойността на всяка услуга поотделно.
От уговорките между страните може да са направи извод, че независимо дали ще се ползват
10
услугите, таксата се дължи. Предвид това съдът приема, че целта на уговорените в
Приложение № 3 услуги не е за предоставяне на допълнителни такива по смисъла на ЗПК, а
за начисляване на допълнително възнаграждение в полза на кредитодателя, без да е ясно за
какви услуги, съответно дали те са били предоставени. Ето защо, съдът приема, че всички
клаузи на Приложение № 3 са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а, ал.
2 ЗПК, поради което искът за прогласяване нищожността на това приложение е основателен
и следва да се уважи.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
Основателността на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.. 1 ЗЗД е
обусловена от кумулативното установяване от страна на ищеца на следните материални
предпоставки: че е заплатил твърдените суми по договора за паричен заем; че това
разминаване на блага от имуществото на ищеца към имуществото на ответника е без правно
основание, т. е. е осъществено без да е бил налице годен юридически факт за това.
При позитивно установяване на горепосочените предпоставки, в доказателствена
тежест на ответника е да докаже наличието на валидно правно основание за получаване на
платените от ищеца искови суми – наличието на валидни клаузи в процесния договор за
паричен заем, въз основа на които са извършени начисления на процесната стойност.
От приетото без възражения на страните експертно заключение на вещото лице И. Д.
по допуснатата ССчЕ се установи, че общо заплатената от кредитополучателя сума по
договора за кредит възлиза на 469,60 лева, която е била разпределена от кредитодателя за
погасяване на задълженията по тях, както следва: 1./ главница в размер на 400 лева; 2./
възнаградителна лихва в размер на 1,33 лева; 3./ неустойка за непредоставяне на
обезпечение в размер на 26,27 лева; 4./ такса „......... (ВИП) обслужване“, съгласно
Приложение № 3 от Договора за кредит в размер на 40 лева; 5./ такса за предсрочно
погасяване на кредита по чл. 32, ал. 4 от ЗПК в размер на 2,00 лева.
С оглед на формирания по-горе извод за недействителност на процесния договор за
заем, то кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а всичко,
платено над тази сума, се явява недължимо платено. Ето защо, искът по чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД за сумата от 69,60 лева е основателен и следва да се уважи. Като законна последица
върху тази сума следва да се присъди и законна лихва, считано от 16.10.2024 г. – датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното плащане.
Относно разноските:
При този изход на делото, право на разноски има само ищецът. Същият претендира
разноски за платена държавна такса в размер на 100,00 лева, платен депозит за ССчЕ в
размер на 400,00 лева и платен адвокатски хонорар в размер на 480,00 лева, за които са
ангажирани своевременно доказателства, поради което следва да се присъдят.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск на А. Г. А., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. .........., срещу „..........“ АД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: гр.
......... че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № ............. г. е нищожен, на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр чл. 22 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск на А. Г. А., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. .........., срещу „..........“ АД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: гр.
......... че Приложение № 3 към Договор за потребителски кредит № ............. г., е
недействително, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
11
ОСЪЖДА „..........“ АД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: гр. .........
да заплати на А. Г. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. .........., на основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата в размер на 69,60 лева – платена без основание сума по нищожен
Договор за потребителски кредит № ............. г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата в размер на 980,00 лева – сторени разноски в производството по гр. д. № 61351/2024
г. по описа на Софийски районен съд, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12