РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. Карлово, 13.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Анна Г. Г.ева
при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева
като разгледа докладваното от Анна Г. Г.ева Административно наказателно
дело № 20235320200258 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 22-0281-001403 от 06.02.2023 г. на
Началник РУ- Карлово към ОД на МВР- Пловдив, на А. И. К., ЕГН
**********, от гр. К., П. обл., ул. „Б.“ ** е наложено административно
наказание на основание чл.638 ал.1 т.1 вр. чл.461 т.1 от КЗ- глоба в размер на
250 лв., за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателя и
чрез упълномощен процесуален представител го обжалва, като с жалбата
прави искане за отмяната на атакуваното наказателно постановление като
неправилно и незаконосъобразно. Излага доводи за допуснати съществени
процесуални нарушения при описание на нарушението, както в АУАН, така и
в наказателното постановление.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се
от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и
излага доводи за малозначителност на случая.
Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не
изпраща представител. В писмено становище, депозирано по делото излага
доводи за правилност и законосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, както и прави искане в случай на уважаване на жалбата за
намаляване на възнаграждението на процесуален представител, поради
1
прекомерност.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост,
обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана от съда е неоснователна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез
показанията на разпитания в качеството на свидетел полицейски служител А.
като актосъставител и У. като свидетел при съставяне на АУАН и очевидец на
нарушението, както и приобщените писмени доказателства- наказателно
постановление № 22-0281-001403 от 06.02.2023 г., АУАН серия GA бл. №
735464 от 29.12.2022 г., справка за собственост от ЦБ КАТ, справка за
нарушител/водач, заповед № 317з-7973/30.08.2021 г., заповед № 317з-
11675/31.12.2021 г., заповед № 8121К-10478/19.11.2018 г., справки от ИС на
Гаранционен фонд, съдът намира за установено следното:
На 29.12.2022 г., полицейските служители при РУ- Карлово А. и П. като
дежурен автопатрул при РУ- Карлово осъществявали служебните си
задължения по охрана на обществения ред. Около 02,45 часа в гр. К., на ул.
„Т.К.“ полицейските служители спрели за проверка лек автомобил марка
„****“ с рег. № ****. Повод за проверката станало „пищене на гуми“ от
автомобила през нощта. Било установено, че водач бил жалбоподателя К.,
като в автомобила се возили и две момичета. При извършената проверка и
след справка в РСОД било установено, че автомобилът е без валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Водачът представил
стара полица, но същата не била валидна към датата на проверката. При
проверката били установени и нарушения по ЗДвП, за които бил съставен и
друг акт на жалбоподателя.
Въз основа на констатираното оправомощено, съгласно заповед № 317з-
11675/31.12.2021 г., длъжностно лице- ст. полицай А. съставил процесния
АУАН, с който приел, че жалбоподателят К. като водач на лек автомобил
„****“ с рег. № ****, който го управлявал на 29.12.2022 г. е извършил
нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, тъй като на посочената дата, в 02,45 часа,
в гр. К., ул. „Т.К.“ до *** с посока на движение от север на юг управлявал
собствения си лек автомобил „****“ с рег. № ****, който бил регистриран на
територията на РБългария и не бил спрян от движение, като при извършената
проверка и справка в РСОД било установено, че за управлявания от водача
автомобила нямало валиден договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите към момента на спирането.
Така съставения АУАН бил подписан от жалбоподателя К. без
възражения, като същия получил и препис от него.
На 06.02.2023 г. от оправомощено длъжностно лице, съгласно заповеди
№№ № 317з-7973/30.08.2021 г. и № 8121К-10478/19.11.2018 г., било издадено
2
атакуваното наказателно постановление, с което при идентични с акта
обстоятелства по нарушението, дата и място на извършването му, както и
индивидуализация на нарушителя, на жалбоподателят било наложено
административно наказание на основание административно наказание на
основание чл.638 ал.1 т.1 вр. чл.461 т.1 от КЗ- глоба в размер на 250 лв., за
нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ.
Наказателното постановление било връчено на 26.05.2023 г., а жалбата
срещу него депозирана на 05.06.2023 г.
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери
изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност. Съдът намира, че при издаване на наказателното
постановление не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да
налага неговата отмяна. Актът за установяване на административно
нарушение съдържа всички изискуеми от чл.42 от ЗАНН реквизити, а
наказателното постановление- тези по чл.57 от ЗАНН, издадени са в
изискуемата от закона форма и от оправомощени длъжностни лица в рамките
на тяхната компетентност. Дадено е ясно, точно, обстойно и коректно
описание на нарушението и на обстоятелствата около неговото извършване,
налице е посочване на датата и мястото на извършване на нарушението,
правната квалификация на същото и приложимата санкционна норма, размера
на наложената глоба. Индивидуализиран е нарушителят. Посочено е, че
жалбоподателят е собственик на управляваното от него МПС, за което към
момента на спирането за проверка не е имало валиден договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Извършеното нарушение е безспорно установено от писмените и гласни
доказателства по делото, които съдът кредитира изцяло като обективни и
безпротиворечиви. Съгласно приложената по делото справка от ЦБКАТ,
жалбоподателят К. е посочен като собственик, на когото е регистрирано
МПС- лек автомобил „****“ с рег. № ****. От извършената служебна справка
в ИС на Гаранционен фонд се установява, че за посочения лек автомобил към
датата на проверка 29.12.2022 г. не е имало валиден договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като предишния
е изтекъл към 25.12.2022 г., а следващ е сключен на 29.12.2022 г. в 14,12 часа.
Налице са и показанията на полицейските служители от дежурния автопатрул
при РУ- Карлово, които безпротиворечиво установяват, че към датата на
процесната проверка е липсвал валиден договор за „Гражданска
отговорност“.
Въз основа на посочените безпротиворечиви доказателства правилно е
прието, че жалбоподателят е осъществил нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ,
доколкото жалбоподателят в качеството му на собственик на управляваното
от него МПС е бил длъжен да сключи задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“, но не го е направил, което обстоятелство не се
оспорва от него.
3
Процесното деяние не осъществява признаците на малозначителност.
Според доказателствата по делото жалбоподателят е бил изцяло наясно, че не
е имал действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. Разполагал е с предходната полица, която е представил на
полицейските служители, от където е могъл да се информира за крайната дата
на плащане на поредната си вноска по договора. Видно от приетата по делото
справка за нарушител/водач, в периода от 2016 г. до настоящия момент,
спрямо жалбоподателя са били издадени 9 наказателни постановления за
нарушения на правилата за движение, както и 11 фиша, което го определя
като лице, което често не спазва задълженията си като водач на МПС, каквото
се явява и процесното. Освен това, при проверката, установила процесното
нарушение, спрямо жалбоподателя са констатирани и нарушения на
правилата на ЗДвП, за което е издадено и друго наказателно постановление,
видно от приетата справка на нарушител/водач. Въз основа на посоченото и
тъй като по делото не се установиха изключителни или многобройни
смекчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства, съдът намира, че
извършеното от жалбоподателя нарушение не разкрива по- ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случай на нарушения от
този вид.
С оглед на санкционната правна норма на чл.638 ал.1 т.1 от КЗ, която
предвижда фиксиран размер на административна санкция, наложената с
обжалваното постановление глоба в размер на 250 лева се явява
законосъобразна.
По изложените съображения атакуваното наказателното постановление
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Предвид резултата от делото не следва да бъде уважено искането на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски.
Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0281-001403 от
06.02.2023 г. на Началник РУ- Карлово към ОД на МВР- Пловдив, с което на
А. И. К., ЕГН **********, от гр. К., П. обл., ул. „Б.“ ** е наложено
административно наказание на основание чл.638 ал.1 т.1 вр. чл.461 т.1 от КЗ-
глоба в размер на 250 лв., за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в 14-
дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. Пловдив.
МТ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
4