Р Е Ш Е Н И Е
№ V- 669
25.07.2019 г. Град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На двадесет пети юли две хиляди и деветнадесета година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ БЕЛЕВА
мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Белева
гражданско дело № 944 по описа за 2019
година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Бургаският окръжен съд е сезиран
с жалба, подадена от В.С.С., чрез пълномощника адв. Делян Иванов- взискател по
изпълнително дело №20118000400259 по описа на ЧСИ Ивелина Божилова с рег №800
на КЧСИ, против постановление №8579 от 10.04.2019г., с което е прекратено
изпълнителното дело. Жалбоподателят счита, че не са налице предпоставките за
прекратяването на делото. По делото било открито имущество на солидарните
длъжници, правени били изрични искания от страна на взискателя за изпълнение
върху получавани доходи на длъжниците от трети лица, върху които да бъде
насочено изпълнение. Изтъква се още, че на ЧСИ било възложено да проучва
имущественото състояние на длъжниците, да прави справки, да набавя документи,
книжа и други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното
имущество. Възбранен бил открит недвижим имот на длъжника, върху който било
възможно да се насочи изпълнението, при необходимост и по възлагане на друг
ЧСИ. Моли постановлението да бъде отменено.
Длъжниците по изпълнителното дело
не са представили възражения по чл.436, ал.3 от ГПК.
ЧСИ Ивелина Божилова е приложила копие
от изпълнителното дело, както и мотивите си по обжалваните действия. На първо
място се сочи, че жалбата е недопустима, защото макар в ГПК да била предвидена
възможност взискателя да обжалва постановлението за прекратяване на
изпълнителното дело, настоящата жалба представлявала злоупотреба с права,
понеже не се излагали твърдения и факти, не се представяли доказателства, които
да доказват еднозначно, че двугодишният преклузивен срок на перемпцията не бил
настъпил. Изтъква, че в случая перемпцията настъпила по силата на закона,
поради индиферентност на взискателя. Последното поискано от взискателя изпълнително
действие било с молба от 7.07.2014г., а последното принудително действие от
7.07.2014г., поради което към датата на издаване на постановлението перемпцията
била настъпила. Изтъква още, че перемпцията настъпва по силата на закона, като
съдебният изпълнител с нарочен акт- постановление за прекратяване, само
прогласява настъпилата перемпция. Сочи, че е извършила всички възможни
действия, които ѝ дават възложените правомощия по чл.18 ЗЧСИ- наложени
били обезпечителни мерки, извършени били действия във връзка с подготовка по
пристъпване към изпълнение, но нито с молбата за образуване, нито по-късно
взискателят поискал изрично да предприеме съответните принудителни действия.
Сочи, че в тежест на взискателя е да следи за движението и хода на
изпълнителното дело, да се интересува от резултата от насочване на
изпълнението, както и за дължимите от него такси и разноски по изпълнението. В
случая било безспорно, че взискателят се дезинтересирал от изпълнението, тъй
като повече от две години нямало данни да се интересувал за хода на
изпълнителното дело. Липсата на активност у взискателя породило настъпването на
предпоставките за прекратяване на производството на основание чл.433, ал.1, т.5
от ГПК. Моли жалбата да се остави без уважение като недопустима, а при условията
на евентуалност, ако се разгледа по същество- да се отхвърли като
неоснователна.
След преценка на твърденията на
страните и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд приема
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е с правно основание
чл.435, ал.1, т.3, предл.2 от ГПК.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок от надлежно упълномощен представител на лице, което има
правен интерес от обжалването, срещу подлежащо на обжалване действие на
съдебния изпълнител, поради което е допустима. Неоснователна е тезата на ЧСИ,
че същата представлява злоупотреба с процесуални права, поради което се явява
недопустима. Дали жалбата е обоснована е въпрос по съществото на спора, а не по
неговата допустимост, поради което в случая не са налице процесуални пречки за
разглеждането на спора по същество.
След като обсъди становищата на
страните, въз основа на събраните по делото доказателства Бургаският окръжен
съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Изпълнително дело №259 /2011г. по
описа на ЧСИ Ивелина Божилова е образувано по молба на адв. Делян Иванов като
пълномощник на В.С.С. въз основа на изпълнителен лист от 7.04.2011г., издаден
по гр.д.№222/2010г. по описа на РС- гр.Бургас против солидарните длъжници К.И.К.
и „Солено-М“ ООД, за следните задължения: 7000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата от 26.05.2009г.
до окончателното плащане, както и 1080 лв. съдебни разноски.
Установяват се твърденията в
жалбата, които не се оспорват и от ЧСИ, че с молбата за образуване на
изпълнителното дело на ЧСИ са възложено по реда на чл.18 ЗЧСИ всички правомощия
по принудителното изпълнение- да се правят необходимите справки, да се набавят
документи, книжа и др., да се определи начина на изпълнение и да се предприемат
всички необходими и допустими законови действия, при необходимост- да бъде
пазач на описаното имущество.
Молбата за образуване на
изпълнителното дело е с дата 18.08.2011г., като видно от постановлението на ЧСИ
Божилова още същия ден било образувано изпълнително дело, разпоредено било
връчване на ПДИ до длъжниците, разпоредено било изпращане на съобщения по
чл.191,ал.2 ДОПК и чл.458 ГПК до НАП, извършване на цялостно проучване на
длъжниците /справки до съответните служби- Службата по вписванията, КАТ, НАП,
Община/.
В същия ден са били извършени
справки в Службата по вписванията и в ГРАО, а на следващия- в ТР. На
19.08.2011г. са били изпратени съобщенията до КАТ, НАП, Служба по вписванията,
Община Бургас и др. институции, за установяване имуществото на длъжниците. На
26.08.2011г. са получени сведения от Община Бургас за декларирано имущество на
длъжниците. На 29.08.2011г. е издадено Постановление за налагане на възбрана
върху недвижими имоти на длъжника К., находящи се в гара Искър /вписано на
2.09.2011г./. На 29.08.2011г. е наложен запор върху банковите сметки на същия
длъжник в ТБ „Инвестбанк“ АД, но видно от отговора на банката по същата не е
имало наличност. На 26.08.2011г. е изискана справка от Общинска служба
„Земеделие“ за притежавани земеделски земи от длъжниците. Наложен е и запор на
трудовото възнаграждение на длъжника К. във „ФАР РГВ“ АД.
Поканите за доброволно изпълнение
са получени от длъжниците на 30.08.2011г.
През м.септември 2011г.
взискателят е внесъл такси и разноски в размер на 340 лв. по изп.дело.
На 17.10.2013г. същият е изпратил
уведомително писмо до ЧСИ Божилова, че длъжникът- К. се намира в трудови
правоотношения с „БУРГАС ДНЕС И УТРЕ“ ООД, автор е и на различни статии във
в.“Дума“, чийто издател е „Дума 2008“ ЕООД, като е направено ново искане за
проучване на вземанията на длъжника от посочените дружества и за разкрити
банкови сметки, както и за запорирането им до заплащане на пълния размер на
вземанията на взискателя.
Видно е, че през м.декември
2013г. ЧСИ е отправила нови искания към НОИ за снабдяване с информация за
регистрирани нови трудови договори на длъжника К., до НАП- за вземания от банки
и трети лица, доходи от наем, наличие на декларирани банкови сметки.
На 4.07.2014г. по изпълнителното
дело е постъпила молба на взискателя за налагане на запор на дружествен дял на
длъжника в „БУРГАС ДНЕС И УТРЕ“ ООД,
ведно с изявление за прекратяване на участието на длъжника в дружеството.
На 4.07.2014г. е била извършена
справка по изпълнителното дело от страна на процесуалния представител на
взискателя.
На 7.07.2014г. са изпратени
запорно съобщение до „ДУМА 2008“ ЕООД върху вземането на длъжника К. /в отговор
на което е посочено, че лицето е на хонорар и когато има възнаграждение
дружеството ще превежда суми по наложения запор/, както и запорно съобщение до
„БУРГАС ДНЕС И УТРЕ“ ООД за вземане на същия от това дружество.
В досието на изпълнителното дело,
приложено пред БОС не се съдържат данни за каквито и да било други действия,
отговори и др.изявления на взискателя, ЧСИ, трети задължени лица или институции
след дата 14.07.2014г., когато е постъпил отговора от „ДУМА 2008“ ЕООД по повод
запорното писмо.
С обжалваното в настоящото дело постановление
от 10.04.2019г. ЧСИ Ивелина Божилова е прекратила изпълнителното производство
по изп.д.№259/11г. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК след като е констатирала,
че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение
на две години.
Обжалваното постановление е
правилно и законосъобразно.
Предпоставките за прекратяване на
изпълнителното производство са уредени в чл.433, ал.1, т.1-8 от ГПК. В случая съдебният
изпълнител е прекратил изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1,
т.8 ГПК, чийто фактически състав изисква единство взискателят да не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. В случая
тези предпоставки са установени. Съдебната практика по този въпрос е
непротиворечива и се основава на разбирането, залегнало в мотивите на т.10 към
ТР №2/13г. от 26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013 на ОСГТК на ВКС, което се споделя
напълно и от настоящият съдебен състав. Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването
на изпълнителното производство поради т.нар. „перемпция” настъпва по силата на
закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни
факти. В случая разпоредбата на чл.433, ал.1 ГПК изисква съдебният изпълнител
да прекрати изпълнителното производство с постановление, но този акт има само декларативен
характер, защото когато прекратяването е по силата на закона /както е в
хипотеза на чл.433, ал.1, т.8 ГПК/, прекратителният ефект настъпва с
осъществяването на съответните правно релевантни факти и обжалването е без
значение за момента на настъпването на ефекта.
Неоснователно
е оплакването на взискателя, че на съдебният изпълнител са били възложени
всички правомощия по чл.18 ЗЧСИ, което е бланкетно изложено, без да са посочени
правните последици, които според взискателя има това възлагане. По мнение на
настоящият съдебен състав това възлагане не е равнозначно на „поискване на
изпълнителни действия“ по смисъла на чл.433, ал.1, т.8 ГПК и е правно
ирелевантно за настъпването на последиците от бездействието на взискателя повече
от 4 години да предприеме конкретни изпълнителни действия, още повече, че в
случая е установено и възбранено недвижимо имущество на единия от солидарните
длъжници. Дали съдебният изпълнител носи отговорност спрямо взискателя за
евентуално неизпълнение на възложените
правомощия по чл.18 ЗЧСИ не влиза в предмета на настоящото производство.
С оглед изложеното Бургаският
окръжен съд приема, че жалбата е неоснователна и следва да я остави без
уважение.
Мотивиран от изложеното,
Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№7254/22.04.2019г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова, подадена от В.С.С.,
чрез пълномощника адв.Делян Иванов- взискател по изпълнително дело №20118000400259
по описа на ЧСИ Ивелина Божилова с рег №800 на КЧСИ, против постановление от 10.04.2019г.
по същото изпълнително дело, с което изпълнителното производство е прекратено на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.