РЕШЕНИЕ
№ 462
гр. Бургас , 03.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20202120104962 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“ Париж, с рег. № ***** – Франция, чрез клона му „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България “ КЧТ с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. София – 1766, район М., ж.к. М. 4, Бизнес Парк София, бл.**,
представлявано от Д.Т.Д. или Ж.М.С., действащо чрез пълномощника си юрисконсулт
Н.М., против КР. Н. К. с ЕГН **********, настоящ адрес: *******, с която се
претендира установяването дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 8737/18.11.2019 г. по ч.гр.д.
№ 17672/2019 г. по описа на Варненския районен съд, а именно: сумата от 10 066. 52
лв. - главница, дължима по сключен между страните договор за потребителски заем с
номер PLUS-12793413 от 08.02.2016 г., 281. 86 лв. - възнаградителна лихва за периода
от 05.01.2018 г. до 05.02.2018 г. и мораторна лихва в размер на 1 720. 96 лв. за периода
от 05.02.2018 г. до 11.10.2019 г., както и законна лихва върху главницата от подаването
на заявлението - 29.10.2019 г., до окончателното изплащане на вземането. Моли се и за
присъждане на направените по делото разноски, в това число и на юрисконсултско
възнаграждание.
1
Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърденията за
наличието на облигационно правоотношение между страните по горния договор,
съгласно който ищецът е предоставил на ответника паричен заем в размер на 12 000 лв.
и закупуването на застраховка от 3 240 лв. Вследствие на това за ответника възникнало
задължението за връщането на сумата, ведно оскъпяването й, съгласно годишния
процент на разходите и годишния лихвен процент, на 72 месечни погасителни вноски,
всяка в размер на 318. 01 лв., съобразно уговорен погасителен план. Твърди се, че
ответникът не е изпълнил поетите задължения, поради което и вземанията били
обявени за предсрочно изискуеми от 05.02.2018 г., за което й му било изпратено
уведомление. Към настоящия момент, съобразно уговорките между страните, били
дължими търсените в настоящото производство суми.
Правното основание на исковете е чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86
от ЗЗД.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му
особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК адвокат К., с който не се оспорва
допустимостта на иска. Сочи за наличието на несъответствия между търсените суми,
по повод на което следва да се отбележи, че предмет на установяване са сумите по
заповедта за изпълнение.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея
доводи, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и
след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. 17672/2019 г. по описа на Районен
съд - Варна, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК за сумите, предмет на установителния иск по настоящото дело. Длъжникът
не е открит по постоянен и настоящия си адрес, като не е открит и адрес по
месторабота на лицето, поради което и съдът е указал на заявителя на основание чл.
415, ал. 1, т. 2 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията по заповедта,
което и обосновава правния интерес на ищеца от водене на установителния иск по
настоящето производство.
Съгласно договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит и издаване на кредитна карта PLUS-12793413 от 08.02.2016 г.,
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК *********, чиито правоприемник са
явява ищцовото дружество, ответникът е получил паричен кредит в размер на 12 000
лв. Уговорена е и застрахователна премия в размер на 3 240. 00 лв. Дължи се
връщането на сумата с възнаградителна лихва на 72 броя месечни погасителни вноски
2
от по 318. 01 лв. или общо на сумата от 22 896. 72 лв., при годишен процент на
разходите /ГПР/ от 20. 48 % и годишен лихвен процент /ГЛП/ от 17. 37 %, като падежът
на първата вноска е на 05.04.2016 г., а на последната такава на 05.01.2022 г. Съобразно
уговорките между страните, ответникът е посочил банкова сметка в IBAN: BG71
UNCR 7000 1521 6791 14 в „УниКредит Булбанк“ АД, за която е декларирал изрично,
че е лично негова, по която да му бъде преведена сумата. Представено е извлечение са
постъпилите плащания и съответното им разнасяне по пера от страна на кредитора.
С нарочно писмо от 15.06.2018 г. длъжникът е уведомен, че поради
преустановяване на плащанията от негова страна на 05.01.2018 г., вземанията по
кредита са обявени за предсрочно изискуеми, за което липсват данни да е достигнало
до него.
От заключението на вещото лице по изпълнената съдебно-икономическа
експертиза, което съдът изцяло кредитира като обективно и безпристрастно изготвено
от лице с нужните специални познания и като неоспорено от страните, се установява,
че на вещото лице е представено платежно нареждане, съгласно което на 08.02.2016 г.
сумата от 11 580 лв. е преведена по посочената в договора банкова сметка с титуляр
К.К., с посочено основание номерът на договора. Дължимата сума по кредита в общ
размер от 22 896. 72 лв., включва главницата от 12 000 лв., застрахователната премия
от 3 240. 00 лв. и възнаградителна лихва от 7 656. 72 лв. От дължимата такава е
постъпила сумата от 6 678. 21 лв., като всъщност от данните е видно, че уговорената
месечна погасителна вноска в размер на 318. 01 лв. е била редовно внасяна до
29.12.2017 г. При това към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК на
29.10.2019 г. е останала дължима главница от 9 796. 52 лв. /за вноските с падеж в
периода от 05.01.2018 г. до 05.03.2022 г./, 281. 86 лв. – лихви по вноските с падеж на
05.01.2018 г. и 05.02.2018 г., 270 лв. – застраховки по вноските с падеж на 05.01.2018 г.
и 05.02.2018 г., както и законна лихва за забава върху сборната главница от
неизплатената такава и застраховките за периода от 05.02.2018 г. до 11.10.2019 г.
възлиза на 1 717. 04 лв. или обща дължима сума в размер на 12 065. 42 лв.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото,
съдът намира от правна страна следното:
Съществуващата между страните облигационна връзка се установява от
представения по делото договор, като липсва и оспорване на същата. Потвърждение за
нейното съществуване е и преводът на сумата от 11 580 лв. по сметка на
кредитополучателя, след приспадане на съответната такса ангажимент от 420 лв.,
уговорена в договора, както и последващото извършване на плащания по договора от
страна на кредитополучателя. При това и съдът приема, че към датата на депозиране на
3
заявлението по чл. 410 от ГПК, а и към настоящия момент са останали дължими
установените от експертът по изпълнената експертиза суми, при все че не са твърди и
установява да има извършени плащания, извън вече установените такива по делото до
27.12.2017 г., а именно: 10 066. 52 лв. - главница, дължима по сключен между страните
договор за потребителски заем с номер PLUS-12793413 от 08.02.2016 г., включваща
неизплатена главница в размер на 9 796. 52 лв. и 270 лв. застраховки по вноските с
падеж на 05.01.2018 г. и 05.02.2018 г., 281. 86 лв. - възнаградителна лихва за периода от
05.01.2018 г. до 05.02.2018 г. вкл. и както и законна лихва за забава върху сборната
главница от неизплатената такава и застраховките за периода от 05.02.2018 г. до
11.10.2019 г. възлиза на 1 717. 04 лв.
Досежно предсрочната изискуемост следва да се отбележи, че същата следва да
се счита за редовно достигнала до ответника с получаването на исковата молба и
приложенията към нея на основание законната фикция на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Действителното същата настъпва едва в този момент, при което заявените до по-ранна
дата от този момент договорни лихви се явяват дължими, тъй като едва с настъпването
й кредиторът губи правото да начислява и претендира заплащането на такива и има
право да начислява само законна лихва за забава.
С горните мотиви съдът намира, че исковете като основателни следва да бъдат
уважени, като само иска за мораторната лихва се уважи до установения от вещото лице
размер от 1 717. 04 лв. и съответно се отхвърли за горницата до пълния заявен такъв от
1 720. 96 лв.
Основателна съответно е и акцесорната претенция за законна лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното й изплащане.
При този изход на спора и с оглед претенциите на страните за присъждане на
направените по делото разноски следва да се осъди ответника на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК да заплати на ищеца сумата от 1 007. 96 лв. съобразно уважената част от
исковете. При разноските съдът включи заплатената държавна такса от 318. 29 лв.,
претендираното юрисконсултско възаграждение от 100 лв., депозита за особения
представител от 450 лв. и внесения депозит за експертизата в размер на 140 лв.
При това се налага извода, че се дължат и част от направените в заповедното
производство разноски в размер на 291. 29 лв., които съгласно дадените указания в т.
12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат присъдени
в настоящото производство.
Или общата дължима сума за разноски от страна на ответника в полза на
4
ищцовото дружество възлиза на 1 299. 25 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено, че КР. Н. К. с ЕГН **********, настоящ адрес: *******,
дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ Париж, с рег. № ***** – Франция,
чрез клона му „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България “ КЧТ с ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр. София – 1766, район М., ж.к. М. 4,
Бизнес Парк София, бл.**, представлявано от Д.Т.Д. или Ж.М.С., част от сумите по
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 8737/18.11.2019 г.
по ч.гр.д. № 17672/2019 г. по описа на Варненския районен съд, а именно: сумата от 10
066. 52 лв. - главница, дължима по сключен между страните договор за потребителски
заем с номер PLUS-12793413 от 08.02.2016 г. /включваща неизплатена главница по
договора в размер на 9 796. 52 лв. за вноските с падеж в периода от 05.01.2018 г. до
05.03.2022 г. и 270 лв. - застраховки по вноските с падеж на 05.01.2018 г. и 05.02.2018
г./, 281. 86 лв. - възнаградителна лихва за периода от 05.01.2018 г. до 05.02.2018 г. и
1 717. 04 лв. - мораторна лихва върху главницата от 10 066. 52 лв. за периода от
05.02.2018 г. до 11.10.2019 г., както и законна лихва върху главницата от 10 066. 52 лв.
от датата на подаването на заявлението - 29.10.2019 г., до окончателното й изплащане,
като отхвърля иска за мораторна лихва над уважения размер от 1 717. 04 лв. до
пълния заявен такъв от 1 720. 96 лв.
Осъжда КР. Н. К. с ЕГН **********, настоящ адрес: *******, да заплати на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ Париж, с рег. № ***** – Франция, чрез клона
му „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България “ КЧТ с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. София – 1766, район М., ж.к. М. 4, Бизнес Парк
София, бл.**, представлявано от Д.Т.Д. или Ж.М.С., сумата от 1 299. 25 лв. /хиляда
двеста деветдесет и девет лева и 25 ст./ за направените по делото разноски, от които
1 007. 96 лв. за производството по гр.д. № 4962/2020 г. по описа на Районен съд –
Бургас и 291. 29 лв. за производството по ч.гр.д. № 17672/2019 г. по описа на Районен
съд - Варна.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Вярно с оригинала!
К.К.
5
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6